Преди да започне да описва българския характер, Иван Хаджийски опознава живота му отблизо. Роден е на 13 октомври 1907 г. в Троян, в семейство на занаятчия, а по-късно превръща наблюдението върху труда, навиците и отношенията между хората в основа на своето творчество.
Отличник, работник и студент по философия
През 1925 г. Хаджийски завършва Търговската гимназия в Свищов като първенец на випуска. Владее немски и френски език. Две години по-късно започва да следва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Студентският му живот не е безгрижен. След като баща му вече не може да го издържа, Хаджийски работи като келнер, коректор в печатница и стенограф. Между 1932 и 1936 г. завършва и право, след което се установява като адвокат и журналист.
Първите му изследвания започват в Троян
Един от малко известните факти за него е, че още през 1931–1932 г. прави проучване сред занаятчийската младеж в родния си град. Интересува го не абстрактният „народ“, а конкретният човек: кой чете, колко чете и какво избира.
От началото на 30-те години публикува във „Философски преглед“, „Научен преглед“, „Кормило“ и „Изкуство и критика“. От 1937 г. започва системно да пътува из страната и да разговаря със занаятчии, селяни, работници и дребни търговци. Този теренен подход го отличава от авторите, които разсъждават за обществото само от кабинетите си.
Книгата, която остава незавършена
Първият том на „Бит и душевност на нашия народ“ излиза през 1940 г. В него Хаджийски разглежда бита и психологията на българския селянин, отношенията в общността, труда, семейството и стремежа към самостоятелност. Втората част е публикувана посмъртно през 1945 г., а третата е изгубена.
Другият му голям труд, „Оптимистична теория за нашия народ“, събира студии, писани главно между 1937 и 1942 г. В него авторът не идеализира българите, но отказва и обясненията, че слабостите на обществото са вечни и непреодолими. В книгата той пише: „В широка историческа проекция няма всъщност нисши и висши раси, велики и малки народи.“
Политическият избор и последният фронт
Хаджийски се присъединява към Българската комунистическа партия през 1929 г. Политическата му дейност води до арести и условна присъда по Закона за защита на държавата. Въпреки това основната му работа остава насочена към разбирането на обществото, а не към партийна публицистика.
През есента на 1944 г. заминава като доброволец и военен кореспондент с българската армия. Загива край Власотинце, днес в Сърбия, ненавършил 37 години. За датата има разминаване в източниците: Българското национално радио посочва 3 октомври, а други публикации и справочни материали – 4 октомври 1944 г.
Дъщеря му Мария Хаджийска по-късно цитира мисъл от неговата студия „Личности и характери“: „На нас не са ни нужни герои, защото те се появяват в кризисни времена, а мирен живот, в който няма нужда от героични саможертви.“ Самият Хаджийски обаче загива именно в едно от най-кризисните времена на XX век, оставяйки след себе си книги, които и днес се използват като ключ към българското общество.
Източници: archives.bnr.bg, old-news.bnr.bg, trud.bg
България Новините – balgarianovinite.com 2015-2026 Иван Хаджийски: 10 факта, които малцина знаят за него 2026
България, България новини, новини България, актуални новини България, политически новини България, икономика България, култура България, спорт България, криминални новини България, международни новини България, София новини, Пловдив новини, Варна новини, Бургас новини, Русе новини, Стара Загора новини, Плевен новини, Велико Търново новини, Ловеч новини, Враца новини, Монтана новини, Добрич новини, Силистра новини, Търговище новини, Габрово новини, Разград новини, Кърджали новини, Смолян новини, Перник новини, Хасково новини, Шумен новини.
БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2026
2026-10-13 12:43:00