17 март 2026 г. (вторник)
ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА МУЗИЧКО
Старозагорската опера ЗА ДЕЦАТА.
Анимиран музикален спектакъл за деца от 3 до 6 години.
10.00 ч., сцена Опера
„Сцена на младия изпълнител I“ – концерт на младите таланти от НУМСИ „Христина Морфова“
18.00 ч., зала първи етаж РБ „Захарий Княжески“
Солунските атентатори
Георги Данаилов
„СОЛУНСКИТЕ АТЕНТАТОРИ“ – СПЕКТАКЪЛ ЗА ЛЮБОВТА, КОЯТО ХВЪРЛЯ ВСИЧКО ВЪВ ВЪЗДУХА
В този спектакъл любовта не е утеха, а сила, която изгаря. Тя е огънят, който тласка героите напред, дори когато пътят им води към гибел.
„СОЛУНСКИТЕ АТЕНТАТОРИ“ ни среща с група млади мъже, водени от безгранична любов. Те са готови на всичко, за да променят съдбата на своя народ, осъзнавайки, че свободата е немислима без саможертва. Въпреки това продължават напред, движени не само от идеализъм, но и от дълбока, всеотдайна обич.
Пиесата увлича зрителя в свят, където любовта към една кауза надхвърля личните съдби и избори. Героизмът тук не е само външен подвиг, а и вътрешна борба – сблъсък между страха и дълга, живота и саможертвата. Всеки жест, всяка дума на сцената носи тежестта на неизбежното, а емоцията достига своя предел.
„СОЛУНСКИТЕ АТЕНТАТОРИ“ пробужда преклонение пред човешката воля и напомня, че свободата винаги има цена – и че тя може да бъде платена само от онези, които обичат истински.
19.00 ч., Културен център Стара Загора
18 март 2026 г. (сряда)
ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА МУЗИЧКО
Старозагорската опера ЗА ДЕЦАТА.
Анимиран музикален спектакъл за деца от 3 до 6 години.
10.00 ч., сцена Опера
Вивиян Крумова представя книгата си „Един (не) обикновен живот“.
17.30 – 18.30 ч., зала 2 РБ „Захарий Княжески“
Продрум Димов представя новата си книга „Докосвания до духовното ни съвремие“
14.30 ч. – Музей „Литературна Стара Загора“
19 март 2026 г. (четвъртък)
„Сцена на младия изпълнител – II“ – концерт на младите таланти от НУМСИ „Христина Морфова“
18.00 ч., зала първи етаж РБ „Захарий Княжески“
ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН
Опера
19.00 ч., сцена Опера
Пижама за шестима
от Марк Камолети
Атанас Атанасов:
”Нищо в „любовните триъгълници” не е такова, каквото изглежда. В реалния живот това не винаги е толкова забавно. В театъра е по-различно, особено ако пиесата е френска и неин автор е Марк Камолети. Всеизвестният и в много случаи банален житейски „триъгълник” за този драматург е само повод да развихри своето въображение. Хуморът, бликащ във всяка сцена ни въвлича в лабиринт от авантюристични клопки. В началото сме само зрители, но неусетно ставаме и съучастници в интригуващото действие, защото или в своето въображение, или от житейски опит сме се докосвали до острите ръбове на някакъв триъгълник. На финала героите обличат своите пижами и уморени заспиват в „кочината” и „обора”…
Искрено вярвам, че с пижами или без, след спектакъла зрителите ще спят усмихнати дни наред!
С благодарност към екипа за слънчевата ни среща!”
19.00 ч., Културен център Стара Загора
20 март 2026 г. (петък)
Представяне на книгата на доц. д-р Стефка Венкова „Изграждане на новия музикален живот в България – делото на Николай Ив. Николаев (1852 – 1938)“
Книгата е посветена на процеса на създаване на българската музикална култура през призмата на творческото дело на големия музикален деец Николай Ив. Николаев (1852 – 1938). За пръв път то е обект на самостоятелно и цялостно музикологично изследване в контекста на новия музикален живот у нас от края на XIX и началото на ХХ в.
Доц. д-р Стефка Венкова е музиколог в сектор „Музика“ на Институт за изследване на изкуствата, Българска академия на науките. Автор е на две монографии: „Музиката на Католическата църква от източен обред в България“ (2010) и „Апостол Николаев-Струмски: живот, вдъхновен от музиката“ (2016), и на над 70 студии и статии по въпроси на българската музика на ХХ век, свързани с източноправославната и източнокатолическата музика, взаимодействията Изток – Запад, църковните композитори, музикалните архиви и музикалните институции, публикувани у нас и в чужбина.
Институт за изследване на изкуствата при БАН.
18.00 ч., зала 2 РБ „Захарий Княжески“
21 март 2026 г. (събота)
Национален детски фолклорен конкурс „Орфеево изворче“ – 2026
XXVI издание на Национален детски фолклорен конкурс „Орфеево изворче“ ще се проведе на 21 и 22 март 2026 г. в Стара Загора. Конкурсните изпълнения ще се състоят в залите на НЧ „Св. Климент Охридски – 1858“, Младежки дом – Стара Загора и Регионален исторически музей – Стара Загора.
Началото на конкурсната програма е от 9:00 ч., а награждаването и гала концертите се провеждат в края на конкурсните дни.
ПАТИЛАНСКО ЦАРСТВО
Всички приключения на веселите патиланци, събрани в един спектакъл.
„Патиланско царство“ разсмива, забавлява и учи колко са важни приятелството, смелостта и разума.
11.00 ч., Държавен куклен театър Стара Загора
ПРОЛЕТЕН БАЛ В ОПЕРАТА
Концерт
19.00 ч., сцена Опера
22 март 2026 г. (неделя)
КОПЧЕ ЗА СЪН
Спектакълът „Копче за сън“ ни приканва да надникнем в приказния свят, сътворен от въображението на малкия Оги и приспивните истории, измислени от неговия дядо. Всяка
приказка е като отделен вълшебен свят, в който се пренасяме с едно завъртане на копчето на пижамата. Така се потапяме в приключенията на измислени герои, чрез които са представени темите за привързаността, приятелството и комуникацията между деца и възрастни. А накрая неусетно идва Сънчо, за да довърши приказките и да изгаси лампата…
11.00 ч., Държавен куклен театър Стара Загора
Театрална втудия „Фантазио“- Народно читалище „Родина“
ДЕН НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ
16.30 ч., Репетиционна зала на Народно читалище „Родина“
ИЗЛОЖБИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ РАЗГЛЕДАНИ ПРЕЗ ПЕРИОДА
ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ
Георги Евстатиев (1875-1923): Пространства и образи
Георги Евстатиев заема важно място в историята на българското изобразително изкуство като допринася за неговото развитие от края на 19 и началото на 20 век.
Творчеството на Евстатиев съчетава европейските художествени тенденции и допринася за развитието на модерните търсения в българското изкуство. Като автор, който е роден в Стара Загора, той е част от онези ранни художници свързани с нашия град, които остават често не достатъчно познати и представени. В изложбата са включени 14 творби от колекциите на Национална галерия, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия – Пловдив, Софийска градска художествена галерия и фотографии от Научно-спомагателния фонд на Художествена галерия – Стара Загора. Експозицията е разделена на три тематични части, които насочват към неговия живот и творчество, което характеризира и разкрива различните измерения на художественото му мислене.
„Пространството като образ“ разкрива интереса на художника към природата като преживяна и смислово натоварена среда. В живописния пейзаж откриваме майсторството на Евстатиев да изгради творбата така, че пространството да придобие образност, защото е преживяно и е превърнато в еквивалент на натрупани художествени познания, човешко усещане и наблюдение.
„Образът като присъствие“ представя салонния и представителния портрет, в който социалният статус, достойнството и авторитетът на личността се съчетават с живото човешко присъствие.
„Образът като вътрешен свят“ насочва вниманието към психологическата дълбочина на портрета, където външният образ се превръща в израз на духовни състояния, емоции и индивидуалност. В трите посоки се разгръща, онова което разкриват творческите търсения на художника – от наблюдението на външния свят, през интимния образ към създаването на представителните и салонните дамски портрети.
Екип на изложбата: Джулиана Гутова, Катя Тинева-Гюрковска, Димо Димов, Илия Владимиров.
Изложбата може да бъде разгледана до средата на месец май 2026 г.
„От колекцията:…“ – месечен акцент в представителната експозиция
на Художествена галерия – Стара Загора
От месец март екипът на Художествена галерия – Стара Загора, поставя началото на нова дългосрочна инициатива под наслов „От колекцията:…“.
Форматът ще бъде специална част от представителната експозиция на галерията, която всеки месец ще насочва вниманието на публиката към творчеството на избран автор, произведение или дарение.
Нашето желание е така да разкрием богатството на колекцията и да създадем една по-близка връзка между публиката и художественото наследство, което се съхранява във фондохранилищата на галерията. Чрез този специален месечен акцент нашите гости ще имат възможност да се запознаят с живота на художници от различни поколения, с отделни произведения в експозицията, които имат своя история. Така колекцията се разкрива не просто като съхранени произведения, а като жива памет за авторите, културните процеси и художествените търсения на времето.
Първото издание на „От колекцията:…“ за месец март ще бъде посветено на Дора Кънчева (1926–2013) с фокус върху нея като автор, чрез творби от живописния фонд на галерията.
С новата инициатива се утвърждава мисията на галерията да съхранява, изследва и представя художественото наследство и разгръща своя потенциал като живо културно пространство за срещи и диалог с българското изобразително изкуство.
РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ЗАХАРИЙ КНЯЖЕСКИ“
Изложба „неВИДИМИТЕ“ на Дневен център за пълнолетни с увреждания „Св. св. Козма и Дамян“, фоайе партерен етаж.
По повод Световния ден на социалната работа – 17 март – Дневен център „Св. св. Козма и Дамян“ представя проекта си за 2026 година „неВИДИМИТЕ“, част от който е изложба, включваща дванадесет въздействащи портрета, заснети от фотографа Рад Димитров заедно с потребителите на центъра. Тези кадри не просто документират – те разказват истории за промяна, доверие, творчество и истинска трансформация. Показват, че зад видимата повърхност се крие много повече.
Може да бъде разгледана до 27 март 2026 г.
Юбилейна изложба „Сто години Славянска библиотека“ (1924 – 2024), фоайе първи етаж
Проектът, подготвен за 100-годишнината, обединява основните дати от историята на библиотеката, важни личности, но също така най-интересните части от библиотечния фонд и оригинални материали от колекциите с визуални документи.
Славянската библиотека в Прага е специализирана библиотека по славистика, достъпна за широката публика. Дейността ѝ представлява продължение на традициите на чешката славистика, водещи началото си още от времето на създаването на тази научна дисциплина в края на XVIII век. Днес е достъпна за всеки регистриран читател на Националната библиотека на Чешката република.
Може да бъде разгледана до 3 април 2026 г.
Фотоизложба „Между два свята: Магията на маскарада“ на Жейна Желева, фоайе първи етаж
Може да бъде разгледана до 20 март 2026 г.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
Изложба „Магията на ръчната бродерия“
Изящество и вдъхновение, огромно разнообразие от мотиви, получени с различни колорити, очертания, техники, втъкани в уникални творби. Това е магията на ръчно бродирани мотиви и шевици върху покривки и карета от втората половина на ХХ в., представени в изложбата. Те са от фонд „Етнография“ на Регионалния исторически музей и от приятели на музея.
Стилна и впечатляваща, традиционната българска бродерия, притежаваща общи национални черти и специфични регионални елементи, е символика и история между поколенията. И докато през първата половина на ХХ в. жените влагат своите виждания и умения в шевици на ризи, престилки, кърпи, месали, то техните дъщери и внучки бродират карета, покривки, носни кърпички.
Бродерията е изкуство, с което предците ни са предавали послания за здраве, любов и благоденствие. В шевиците са закодирани различни символи, които са били част от бита и културата на българина. Везбените мотиви са растителни (дървото на живота, лоза, лале или трилистна палмета, роза и др.), животински (крачещо петленце, конче, птици), човешки, символни, геометрични, като всички са силно стилизирани. Особено впечатляващи са родовите знаци, които изобразяват годеж, сватба, сродяване, женското и мъжкото начало. „Маказ“, „Голям маказ“, „Канатица“, „Бабица“ са фигури, но и концепции за божествената и земната природа, за разрастване и умножаване на рода, за единство между родовете, за стремежа към хармония и равновесие. Всяка везачка ги използва според своята индивидуална интерпретация и импровизация и ги претворява в многоцветни пъстри шевици.
Не по-малко важно е и символичното значение на цветовете в българските шевици. Червеното символизира кръвта на майката, новия живот, пази от уроки и магии. Зеленото е земята на майката природа, бялото – чистотата и неприкосновеността, синьото – небето и водата, жълтото се свързва със слънцето, огъня, светлината и т.н.
Везбената орнаментика като художествена декорация е разпространена из цялата страна. Всяка една бродерия е индивидуално творчество на българската жена и изразява нейното богато светоусещане. В безкрайното многообразие от орнаментални форми и хармонични цветосъчетания проличава естетическият ѝ усет, чувството ѝ за ритъм, за красота и хармония.
Поклон пред красотата, излязла из под сръчните женски ръце!
Изложбата може да бъде разгледана до 30.03.2026 г.
The post КУЛТУРЕН АФИШ 16 – 22 МАРТ 2026 г. appeared first on Stz7 Стара Загора.
КУЛТУРЕН АФИШ 16 – 22 МАРТ 2026 г. 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-03-15 16:56:27 Стара Загора, Казанлък, Чирпан, Раднево, Гълъбово, Павел баня, Мъглиж, Гурково, Николаево, Шипка, Крън, Стара Загора, Старозагорска област, Тракийска низина, Берое, Августа Траяна, Неолитни жилища Стара Загора, Регионален исторически музей Стара Загора, парк Аязмото, Самарско знаме, Чирпан, Казанлък, Гълъбово, Раднево, Павел баня, Мъглиж, Гурково, Николаево, Братя Даскалови, Опан, минерални бани Павел баня, Долината на розите, ТЕЦ Марица-изток, комплекс Марица-изток, язовир Копринка, язовир Жребчево, връх Бузлуджа, Шипченски проход, тракийски гробници, винопроизводство, розопроизводство, Александрово, Априлово, Арнаутито, Асен, Бяло поле, Боздуганово, Богомилово, Борилово, Братя Кунчеви, Братя Даскалови, Бузовград, Ветрен, Винарово, Войника, Воденичарово, Върбово, Виден, Габарево, Главан, Горно Ботево, Горно Черковище, Горно Сахране, Димитриево, Диня, Долно Ботево, Долно Черковище, Долно Сахране, Долни Юруци, Дълбоки, Едрево, Еленино, Енина, Зимница, Златна ливада, Калитиново, Калояновец, Капитан Андреево (Старозагорска обл.), Караново (Старозагорска обл.), Ковачево, Козаревец, Коларово, Конаре, Копринка, Кортен (Старозагорска обл.), Кънчево, Ловец, Любенова махала, Малко Кадиево, Малко Дряново, Маломирово (Старозагорска обл.), Манолово, Медникарово, Мирово, Михайлово, Млекарево (Старозагорска обл.), Могила (Старозагорска обл.), Нова махала, Обручище, Оряховица, Осетеново, Остра могила, Опан, Оризово, Паничерево, Памукчии, Партизанин, Петрово, Плодовитово, Подслон, Преславен, Радецки (Старозагорска обл.), Ракитница, Розово, Ръжена, Самуилово (Старозагорска обл.), Свобода, Средец (Старозагорска обл.), Сладък кладенец, Славянин, Спасово, Старо Железаре, Стоил войвода (Старозагорска обл.), Сърнево, Тихомирово, Тополяне, Тракия, Тулово, Хаджидимитрово (Старозагорска обл.), Християново, Черна гора, Шаново, Яворово, Ягода
