Това трябва да бъде прочетено от македонците!
Прелиствайки виртуално архивната база данни на Националният архив на Австралия в Канбера и мислейки за македонците, попаднах случайно на броя от австралийският вестник “The Australian star” от 8 май 1903г., който е бил издаван в Сидни.
На стр.3 от него има поместена кратка статия, озаглавена “БЪЛГАРИТЕ(!) и турците”. А не македонците и турците. В нея се дават подробностите около сражението при село Баница в казата Серес(днес на територията на Гърция), опожаряването на самото, броят на убитите в сражението македонски българи и числото убити от тях турски войници. В материалът се съобщава и името на предводителят на българите – войводата Гоце Делчев, като също така е съобщено и че той е един от загиналите. Няма съмнение, че това австралийско съобщение от 1903г. е абсолютно неизвестно за българската историческа наука. Точно поради тази причина то трябва да бъде масово въведено в научен оборот. Същевременно с това то е и още един тежък удар срещу скопската псевдонаука, която се опитва да лансира пред световната общност някаква несъществуваща и мнима македонска етническа идентичност на Войводата каквато той никога не е имал, нито пък някъде я е признавал. Архивите са живи и точно те изпращат титоюгославските лъжи, тиражирани от скопската МАНУ и самата РСМ като цяло на бунището. ТАМ където им е мястото.Любомир Василев
В дописка в „Ню Йорк Таймс“ от 1903г. Сава Михайлов и Илинденското въстание , познато и като Иинденско-Преображенското въстание са споменати като БЪЛГАРСКИ революционер и въстание!
Македонците какво ще кажат за тези неоспорими доказателства?
Статията е относно Илинденското въстание и в частност битката при гевгелийското село Смол в Егйска Македония между БЪЛГАРСКИТЕ чети на Сава Михайлов и Апостол Петков и турска войска и башибозук по време на въстанието и за това, че то не е направено от македонците, а от БЪЛГАРИТЕ!
Сава Михайлов
Сава Михайлов Йосифов, наречен Струмски, е БЪЛГАРСКИ,
а не “македонски” революционер, гевгелийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
(Автор: Петър Низамов)
В 1900 година по заповед на Централния комитет на ВМОРО се мести като учител в Горна Джумая и става районен ръководител на организацията. През 1901 година, преследван от властите, става нелегален и се присъединява към четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев, с която участва в отвличането на Елън Мария Стоун[4]. След получаването на откупа бяга с другите участници в София. През март 1902 година действа в Горноджумайско и участва в конфликта с Върховния комитет.
През януари 1903 година навлиза с чета в Гевгелийско и се включва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. По време на въстанието е районен началник в Гевгелийско. Заедно с Аргир Манасиев на 20 юли 1903 година организират атентат над железопътния мост на Вардар край Гевгели.
На 24 август двете чети се сражават при Клисура. На 25 септември четата на Михайлов и Кукушката чета се сражават при Башбунар в Паяк планина.
След потушаването на въстанието се прехвърля в България, където Любомир Милетич записва спомените му.
През февруари 1905 година навлиза в Гевгелийско с четата на Апостол войвода. Четата е забелязана и издадена на турците от овчари арнаути. На 1 март 1905 година са обградени от турска войска и башибозук край гевгелийското село Смол (днес Микро Дасос) на височината Голема Рудина.
Боят продължава 4 – 5 часа. След като му свършват патроните, Сава Михайлов се самоубива с отрова. От обкръжените 42-ма четници се спасяват само раненият в петата Апостол войвода и един негов четник.
Турците са изключително щастливи от успеха си и особено от смъртта на Сава Михайлов. По предложение на солунския Хилми паша, султанът награждава с орден бригадния генерал Етхем паша, повишава гевгелийския каймакамин, повишава в по-горен чин всички участвали офицери, награждава с по една лира войниците и дава по 10 лири на семействата на загиналите…
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Предсдател на “Български Юридически Комитет”
Илинденското въстание в Македония и Апостол Петков
Църквата „Свети Николай“ в Корнишор, където е обявено началото на въстанието в Солунския окръг.
Знаме ушито от учителката Мария Капитанчева през зимата на 1903 г. по указание на Апостол Петков. На 20 юли 1903 г. в село Корнишор, пред него се заклеват 250 четници от Енидже-Вардарскте чети на Апостол Петков, Иванчо Карасулията и Кръстьо Асенов. След въстанието знамето е спасено от отец Димитър Джутев от българската църква „Св. св. Кирил и Методий“ в града. Потомката на българи от Егейска Македония Анка Николова Хикимова – Колакова го предава през 2014 г. в НВИМ.
Въпреки слабото въоръжение на четниците в Ениджевардарско, околията под командването на Апостол войвода участва активно в Илинденското въстание през 1903 година. Апостол войвода разпределя задачите на районните ръководители. На Илинден в село Корнишор кукушката чета на Кръстю Асенов и ениджевардарските чети на Апостол войвода и Иван Карасулията се обединяват и пред 250 четници става освещаването на знамето.
На 18 юли Сава Михайлов и Аргир Манасиев заедно с милиционери от Боймица вдигат във въздуха моста на Вардар при Гевгели. На 19 юли пунктовият началник на Грубевския район Захарий Гьорев с 20 души от селската милиция прекъсват телеграфните жици и събарят телеграфните стълбове на предварително указаните места. На 30 юли Апостол настъпва към Крива, убива няколко гъркомани, заподозрени в шпионаж, и запалва къщите им.
Също иска да нападне намиращия се там турски гарнизон, но предупредени от местни гъркомани, войниците се прибират в Гумендже. Четата на Апостол настъпва към града и се разполага на височините Бялата пръст над него. В града са изпратени атентатори, като само един успява да взриви бомба, която обаче предизвиква паника сред войската. Четата на Апостол обстрелва града и се оттегля в Паяк.
Апостол войвода разделя голямата си чета на няколко отряда. На 9 септември отрядът от 63 четници, на който той е войвода, влиза в сражение в полето със 110 войници край село Рамна, в което загиват един четник и един войник. След четири дни, на 12 септември четите на Апостол, Иванчо Карасулията и кукушката чета на Гоце Нисторов, общо 103 души, се сражават на връх Гъндач в Паяк с 1200 турски войници.
На 14 септември Апостол с шестима души води сражение при Гола чука над Крива, с 80 души войници, в което загиват двама четници и четирима войници. На 13 октомври четите на Апостол, Иванчо Карасулията и Трайко Гьотов в голямо сражение разбиват изпратените срещу тях пехота и кавалерия, събрани от Гевгели, Енидже Вардар и Гумендже.
Борба с гръцките андарти (1904 – 1908) след Илинденското въстание в Македония.
Гръцката андартска чета на капитан Аграс в Ениджевардарското езеро
Гръцка карта с разположението на българските и гръцките колиби в Ениджевардарското езеро
След въстанието Апостол Петков заминава в България, но още през февруари 1904 година се връща в Македония и подема наново революционната борба, като освен срещу турската власт се сражава и срещу новопоявилата се гръцката въоръжена пропаганда в района на Ениджевардарското езеро. До началото на сблъсъците Апостол войвода се разпорежда в шест колиби около Жервохор, а оттам фактически контролира околните села и цялата долина между Бер и Солун.
Според гръцки източници нарежда нападение на 19 юли 1904 година над град Гумендже, при което са запалени около 30 къщи на стойност 15 000 лири, а на 28 август 1904 година пак по негово нареждане е убита гъркоманската учителка Велика Трайкова от Градобор със семейството ѝ. През лятото Апостол войвода и Христо Аргиров организират нападения над патриаршисти между градовете Гевгели, Енидже Вардар и Воден и дори заплашват Негуш.
Отново заминава за България в края на 1904 година. В това време братовчед му и десетар на четата Андон Терзиев залавя и обесва гръцкия учител и деец на гръцката пропаганда Яни Пицула. На 4 декември от четата на Апостол са убити трима предполагаеми шпиони в Гевгели, като по това време добре организираната чета на Апостол наброява около 150 души. Андон Терзиев и 11 негови четници са пленени в сражение с андартската чета на Георги Сидер на 24 декември край Петрово, но в последвало сражение с турски аскер на 27 декември всички са арестувани.
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Председател на “Български Юридически Комитет”
“Си сме българи” пише Гоце Делчев на български език в лично писмо до Никола Малашевски – 1899г.
За този документ македонците също мълчат!
Писмото на Гоце Делчев до неговия приятел от Македония, Никола Малашевски. Първо, Гоце Делчев пише на български език в лично писмо, до приятеля си македонски българин.
Второ, в изречението от средата на третия ред твърди ” си сме българи “
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Председател на “Български Юридически Комитет”
Още по темата:
Македонците имат тракийски (пеонски) произход, а древните македони не са живели в дн. Северна Македония
Лигвистиката на езика доказва, че северните македонци са българи, а не потомци на древните македони
ВИДЕО: Солунската акция на ВМРО 1903г.
Северномакедонският език и култура са български, а Александър Македонски разпространява елинска (гръцка) култура и език
Турция дължи 20 млрд. компенсации за имотите на тракийските бежанци, каквито са 80% от населението в Бургаска област
Днешните северни македонци са преки потомци на тракийското племе на пеоните и Куберовите българи.
Днешните македонци нямат нищо общо с народа на Филип и Александър Велики, който в Древността е покорил Персийската империя
МАКЕКОМЕДИЯ: „Македонецът“ Цар Самуил с бил на Беласица с Василий II „Българоубиец“ от Македонската династия в Константинопол
Македонците Македонците Македонците Македонците Македонците Македонците Македонците Македонците Македонците Македонците
