Хуманоидните роботи вече не са част от света на научната фантастика, а все по-осезаемо навлизат в реалния живот. Създадени от човека, но способни да извършват дейности и да вземат решения на базата на алгоритмите, с които са обучени, те се превръщат в следващата голяма стъпка след развитието на изкуствения интелект.
Поредното доказателство за това е предстоящото представяне на българския пазар на робота IRON от китайската компания XPENG. На 18 юни хуманоидът, чийто външен вид наподобява човешкия, ще бъде демонстриран пред публика.
България също вече има своя следа в развитието на хуманоидните технологии. Роботът Робърт, създаден в Женева с участието на българския специалист по роботика Методи Димитров, е определян като първия български хуманоиден робот. Той добива популярност в социалните мрежи с анкети и разговори със случайни минувачи, демонстрирайки все по-добри комуникационни умения.
Развитието на сектора не е ограничено само до технологичните гиганти. В края на май президентът на Сърбия Александър Вучич обяви, че страната му ще започне работа по създаването на хуманоидни роботи. Предвижда се обучението им да премине през три етапа, като крайната цел е те да могат да изпълняват част от домакинските дейности.
Един от най-известните представители на новото поколение машини е роботът София, създаден през 2016 година в Хонконг. Тя може да води разговори на 22 езика и стана първият робот в света, получил гражданство – в Саудитска Арабия.
Макар днес думата „робот“ да звучи напълно естествено, преди десетилетия тя е била свързвана предимно с научната фантастика. Американският биохимик и писател Айзък Азимов формулира прочутите Три закона на роботиката, които и до днес са сред най-цитираните етични принципи в тази област.
Според тях роботът не може да вреди на човек или чрез бездействие да допусне причиняването на вреда, трябва да изпълнява човешките заповеди, освен ако те противоречат на първия закон, и е длъжен да защитава собственото си съществуване, доколкото това не влиза в конфликт с първите два закона.
Макар създадени като литературна концепция, тези принципи все по-често се разглеждат като основа за бъдещи етични стандарти при разработването на интелигентни машини.
Наред с впечатляващите постижения обаче, развитието на роботиката поставя и редица въпроси. През миналата година първият руски хуманоиден робот Aidol падна по време на публична демонстрация в Москва. Макар причината да беше техническа неизправност, случаят показа колко важна остава надеждността на подобни системи.
Преди дни пък социалните мрежи разпространиха видео, в което хуманоидният робот Unitree G1 удря дете по време на демонстрация в детски парк в Китай. Макар обстоятелствата около инцидента да се изясняват, случаят отново насочи вниманието към въпросите за безопасността и контрола върху автономните машини.
Експертите са единодушни, че развитието на изкуствения интелект и роботиката ще продължи с ускорени темпове. Наред с възможностите за улесняване на ежедневието обаче ще нараства и необходимостта от ясни правила, етични стандарти и надеждни системи за контрол.
Дали хуманоидните роботи ще се превърнат в неизменна част от ежедневието ни или обществото ще постави граници пред развитието им, предстои да разберем. Засега едно е сигурно – бъдещето вече е по-близо, отколкото изглеждаше само преди няколко години.
Материалът От научната фантастика към ежедневието: Хуманоидните роботи навлизат все по-смело в живота на хората е публикуван за пръв път на ShumenOnline.bg.
От научната фантастика към ежедневието: Хуманоидните роботи навлизат все по-смело в живота на хората 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-06-15 14:19:38 Шумен Нови пазар Велики Преслав Каспичан Смядово Върбица Каолиново. Шумен, Шумен новини, новини Шумен, област Шумен, Шуменска област, кмет Шумен, община Шумен, Шумен днес, криминални новини Шумен, спорт Шумен, култура Шумен, събития Шумен, образование Шумен, болница Шумен, съд Шумен, полиция Шумен, катастрофа Шумен, трафик Шумен, индустриална зона Шумен, икономика Шумен, Мадарски конник, Шуменско плато, Паметник 1300 години България, Томбул джамия, Регионален исторически музей Шумен, Велики Преслав, Нови пазар, Каолиново, Смядово, Върбица. Белокопитово Благово Близнаци Борци Боян Браничево Бяла река Васил Друмев Веселиново Вехтово Висока поляна Войвода Габрица Градище Гусла Дибич Длъжко Дойранци Драгоево Друмево Енево Зайчино ореше Златар Змеево Ивански Избул Илия Блъсков Капитан Петко Каравелов Каспичан село Кладенец Климент Кочово Крива река Кюлевча Ловец Лятно Марково Мараш Миланово Мировци Могила Мокреш Моста Мътница Наум Новосел Новоселец Осеновец Памукчии Плиска Правенци Преселка Равно поле Риш Салманово Средковец Струйно Стан Студеница Суха река Тимарево Тодор Икономово Троица Тушовица Хан Крум Хитрино Черенча Черноглавци Янково Ясенково.