Отношенията с Турция са от ключово значение за поставянето на България на геополитическата карта на Балканите – и в по-широкия контекст на Източна Европа. Договорът с Боташ, наложен по неизвестен за нас начин на едно служебно правителство създаде огромно преимущество за Анкара да лансира и да постига своите цели в партньорството с България. При срещата на Радев с Ердоган Боташ е бил "замразен" за 15 месеца. Ние не знаем какво точно означава това, но по-тревожното е, че не знаем срещу какво – срещу какви отстъпки от българска страна е получено съгласието на турския президент за това "замразяване". Какви са интересите на Труция и на България в необходимия процес на разширяващо се двустранно сътрудничество?
Турция се превърна в кръстопът – "хъб" на енергийни потоци, оползотворявайки както неизбежното от географска гл. точка транзитиране на азерските въглеводороди по посока Европа, така и потоците от природен газ от Русия, която е под санкции и има нужда да "маскира" суровината като нечия друга собственост. През Турция преминават и ще преминават разширяващи се потоци от нефт и газ от Близкия изток в западно направление. Затова Анкара се нуждае от дъгосрочни споразумения с България за увеличаване на потоците въглеводороди през българска територия към Европа, които – за предпочитане – да са свързани с придобиване на българска транзитираща инфраструктура. Ние отново се изправяме пред казус, с който трябваше да се справим при натиска от Газпром през 90-те години, насочен към придобиване на газовата ни инфраструктура чрез "Топенерджи". Този път – със "силни аргументи" от страна на Анкара, разполагаща с договора с Боташ като средство за натиск.
Засега нямаме достоверна публична информация за актуализираните турски интереси в двустранните отношения, но доколкото може да се вярва на попупублични източници – Анкара се интересува от придобиване (под някаква форма) на Нефтохим-а, желае концесионирането на магистрала Черно море, която е част от ключов инфраструктурен коридор с високо отбранително и геостратегическо значение през Балканите, Турция желае да заеме ролята на ексклузивен снабдител на България с енергоресурси в широк спектър – включително авиационен бензин за обслужване на бойната и логистична авиация на НАТО на българска територия и на Балканите. Доколко тези претенции са наистина актуални ще можем да разберем тогава, когато Анкара и София дадат някаква публична информация по въпроса.
В дългосрочните интереси на София и на Анкара има както сфери, в които двустранното сътрудничество носи значими ползи и на двете страни, така и сфери, в които София трябва много внимателно да преценява спецификата на своя дългосрочен стратегически интерес. Турция иска да бъде овластен "хъб" – кръстопът на максимално концентрирани енергийни и стратегически коридори. България иска да се възползва от своето централно географско разположение на Балканите за да бъде също "хъб" както в енергийната сфера, така и в логистиката на транспорта, на отбраната на НАТО и на стратегическите баланси както между страните в региона, така и между големите играчи, които се борят за влияние и контрол върху него – включително и Турция. Затова целта на Анкара е максимално "всмукване" на българския географски и стратегически ресурс в сферата на влияние и контрол на Турция – т.е превръщане на България в транзитна, но безгласна територия под контрола на турския стратегически интерес, съперничещ си с други стратегически интереси в региона и в неговия по-общирен контекст.
Притеснително е доколко настоящото управление на България начело с Румен Радев притежава капацитет – политически, интелектуален и волеви – за да защити дългосрочния български национален интерес в необходимото разрастване на двустранното сътрудничество с Турция. Кое ни кара да се съмняваме в наличието на подобен капацитет на Дондуков? Преди всичко факта, че познаваме Радев от 10 години, знаем възгледите му, степента на компетентност, с която разполага, както и степента на зависимост – лична политическа зависимост от фактори, които са играли полупублично ролята на негови ментори в полза на небългарски (меко казано) интереси… Най-сериозният аргумент за нашите съмнения по въпроса за това дали Радев може да защити и да пласира българския интерес в разговорите с Анкара се нарича "договор с Боташ". "Замразен" или не, този договор ни показва смайващата готовност на Радев и групичката около него да се подписват с лекота – безотговорно под документи с драматично важно и дългосрочно значение за страната ни.
В този смисъл, тревожно важно е да разберем доколко "замразяването" на Боташ е добра новина, или е индикатор за разрастващ се турски натиск върху българската държава да направи концесии със своя стратегически интерес в полза на стратегическите цели на Анкара и в посока превръщане на българския национален ресурс в инертно притежание на регионалната голяма сила на Балканите?
България Новините – balgarianovinite.com 2015-2026 Огнян Минчев: Тревожното е че не знаем срещу какво е дадено „замразяването“ с „Боташ“ 2026 България, България новини, новини България, актуални новини България, политически новини България, икономика България, култура България, спорт България, криминални новини България, международни новини България, София новини, Пловдив новини, Варна новини, Бургас новини, Русе новини, Стара Загора новини, Плевен новини, Велико Търново новини, Ловеч новини, Враца новини, Монтана новини, Добрич новини, Силистра новини, Търговище новини, Габрово новини, Разград новини, Кърджали новини, Смолян новини, Перник новини, Хасково новини, Шумен новини.