На 2 август, нов стил, 1903 г. избухва Илинденско-Преображенското въстание. То е организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация и е против Османското владичество. Въстанието обхваща Македония и Одринско и отбелязва връхна точка в националноосвободителните борби на македонските и тракийски българи.
По данни на ВМОРО, заради кървавото потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите райони на Османската империя бягат в България, 994 въстаници са убити или ранени.
Цивилни жертви:
4694 убити
3122 изнасилени жени и момичета
176 отвлечени жени и момичета
12 440 опожарени къщи
70 835 останали без дом.
Въстанието носи имената на двата църковни празника, на които избухват двата основни бунта. В Битолския вилает и Солунския вилает то избухва на 20 юли (2 август нов стил) – Илинден, а в Одринския вилает – на 6 август (19 август нов стил), Преображение Господне.
Илинденско-Преображенското въстание избухва преждевременно, преди да бъде завършена всестранната подготовка на населението. Затова масово въстание избухва само в два революционни окръга. През 1903 г. не съществуват реални възможности за победен изход от въоръжена борба. Османската империя все още притежава огромни човешки, военни и икономически ресурси, които не могат да бъдат пречупени от една балканска държава, а още по-малко от населението на една провинция. Международното положение също не позволява благоприятен изход. Великите сили все още не са готови да пристъпят към решаване на сложния Източен въпрос. Русия е заета в Далечния изток, където назрява въоръжен конфликт с Япония. Австро-Унгария, другата държава с решаващ глас в балканските дела, все още не е завършила юридическото присъединяване към империята на окупираните през 1878 г. – Босна и Херцеговина, за да допусне ново преразпределение на политическата карта на полуострова.
Балканските държави също много внимателно и ревниво следят борбите на българското население за свобода и са решителни противници на реформи без тяхно участие, тъй като това означава застрашаване на интересите им в района, независимо от това колко справедливи са били те.
Въпреки поражението, въстанието събужда европейското обществено мнение.
Ето каква оценка на въстанието дава Христо Силянов, деец на ВМОРО:
„Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и израсла във всенародно съзаклятие: Безумно дързък боен зов към империята на султаните; Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите; Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят… Тъкмо това обстоятелство, че въстанаха най-отдалечените от България и най-съседни до Гърция македонски краища, дойде да подчертае самородния български характер на движението против турската тирания… Въстанието в Битолско и Одринско беше масово. Целият народ се вдигна на крак и свърза съдбата си – живот, имот и чест – с изхода на борбата. Никое друго въстание на Балканите не струва в толкова късо време толкова много опустошения и невинни човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплощение на българското бунтарство. Ето защо Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода. “
Жорж Клемансо (френски държавник): „Българите в Македония вече не са кротко стадо. Те знаят да побеждават, знаят и да умират. Те накараха да се говори за тях.“
Пейо Яворов (поет и сподвижник на Гоце Делчев): „Върху тия земи тегнеше проклятието на вековното тескере, но в сърцата на тия българи живя вярата, че човек се ражда свободен.“
Отбелязваме 123 години от Илинденско-Преображенското въстание 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-08-02 07:10:19 Айтос Ахелой Ахтопол Българово Бургас Каблешково Камено Карнобат Китен Малко Търново Несебър Обзор Поморие Приморско Свети Влас Средец Созопол Сунгурларе Царево. Бургас, Черно море, Южно Черноморие, Морска градина, Пристанище Бургас, Летище Бургас, Атанасовско езеро, Вая, Мандренско езеро, Странджа, природен парк Странджа, Созопол, Несебър, Поморие, Приморско, Царево, Слънчев бряг, Свети Влас, Ахтопол, Китен, Лозенец, Равадиново, Резово, Синеморец, Обзор, винен туризъм, морски туризъм, риболов, фестивали, културен туризъм. Абланица Александрово Атия Бата Белеврен Белила Бероново Бистрец Близнак Братово Брястовец Брястово Българи Варвара Велика Венец Винарско Вишна Воден Вресово Габър Габерово Горица Граматиково Гюльовца Дебелт Деветак Деветинци Денница Детелина Димчево Драганци Драчево Дюлево Екзарх Антимово Емона Житосвят Жълъдово Завет Зайчар Звездец Зидарово Извор Индже войвода Искра Калово Каменар Каравелово Кирово Кости Кошарица Кръстина Кубадин Ливада Лозенец Лъка Люляково Манолич Маринка Медово Миролюбово Момина църква Мъглен Оризаре Паницово Писменово Подвис Полски извор Присад Проход Пънчево Равадиново Равда Раковсково Резово Речица Росен Рудник Руен Садиево Сан Стефано Сигмен Синеморец Славянци Сливово Снягово Соколец Соколово Страцин Страшимирово Суходол Твърдица Терзийско Тополица Тръстиково Фазаново Хаджиите Черни връх Черноморец Чубра Ябълчево Ясна поляна.
