Десислава Томева
11 юли 2026
България вече официално е в процедура по прекомерен дефицит. Наред с това, внесеният проект на бюджет за 2026 г. влиза в противоречие с почти всички фискални правила в родното законодателство – с фокус най-вече в нивото на разходите и размера на дефицита. По-лошото е, че не се спазва и фундаменталната логика зад фискалните правила, а именно когато има отклонение от рамката, да се представи много ясен план за корекция в средносрочен план. В българското законодателство това е познато като “автоматични корективни механизми“ при значително отклонение от средносрочната бюджетна цел. Мнението е на икономиста от ИПИ Петър Ганев, цитиран от ФОКУС.
Повечето хора най-вероятно въобще не са чували, че съществува подобно нещо в българското право. Фискалните правила в България са разписани в Закона за публичните финанси, който в този си вид съществува от 2014 г. Тази рамка обаче се допълва и от приетия малко по-късно Закон за Фискалния съвет и автоматичните корективни механизми. Да, корективните механизми дори попадат в заглавието на закона. Те обхващат изготвянето, приемането и прилагането на корективен план, когато има значително отклонение от средносрочната бюджетна цел. Такъв в момента няма и не се предлага.
Тук обаче става интересно. Цялата рамка на фискалните правила в България е създадена в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 година за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики. Почти всички правила и текстове в двата закона препращат към този регламент. Той обаче е отменен преди повече от две години. Новата рамка в Европа за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение (Регламент (ЕС) 2024/1263), за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (Регламент (ЕС) 2024/1264) и относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (Директива (ЕС) 2024/1265) беше приета през 2024 г. и на практика реформира фискалните правила в съюза.
Звучи сложно, но всъщност логиката е 1) превенция – средносрочни (фискално-структурни) планове, траектория на нетните разходи и т.н., 2) корективен механизъм – модернизиране на процедурата за прекомерен дефицит и 3) засилване ролята на независимите фискални институции и национални правила. Първите две са регламенти и съответно се прилагат, тоест ние вече имаме изготвен Национален средносрочен фискално-структурен план (превантивната част) и влизаме в процедура по прекомерен дефицит (корективната част) по новата рамка. Последното обаче (за бюджетните рамки и правила) е директивата, която България трябваше да транспонира до края на 2025 г. Това не е направено, съответно рамката за фискалните правила и текстовете за Фискалния съвет са остарели, като Европейската комисия вече е изпратила уведомително писмо до България, че е започнато производство за установяване на нарушение.
Всичко това е важно по няколко причини. Първата е, че корективните механизми и корективният план са разписани спрямо старата рамка и съответно просто се пренебрегват от властта. Ако приложим буквално действащите текстове, то вече трябваше да имаме установено значително отклонение от средносрочната бюджетна цел и подготвен корективен план, гласуван от Министерския съвет с мерки, срокове и т.н. Такъв обаче няма, а в бюджета по-скоро се разказват краткосрочни приходи и разходни мерки, които имат ограничен ефект и ни оставят с прекомерен дефицит.
Втората причина е, че изоставането на страната с транспонирането на директивата неизбежно ни води към скорошни промени в Закона за публичните финанси и Закона за фискалния съвет и автоматичните корективни механизми. Такава стъпка вече беше анонсирана (и предизвика изненада сред депутатите) от финансовия министър по време на първо четене на бюджета в комисия в парламента. Подобна промяна е наложителна, но тя трябва да послужи за синхронизиране на рамката и усилване ролята на националните правила и независимите фискални институции, а не като извинение да отпаднат текстове, които имат дисциплинираща роля и/или да се отслабят/овладеят независимите фискални институции.
В Закона за публичните финанси съществуват редица национални правила, които надграждат европейската рамка. Такова е например правилото за ограничение на разходите до 40% от БВП или правилата за бюджетния дефицит на касова основа. Тези правила не само не трябва да се премахват, а напротив – трябва да се усилят с (работещи) корективни механизми при отклонение. И това би било в духа на директивата. Голямата опасност е и покрай промяната на текстовете за Фискалния съвет, властта да се възползва от възможността да промени и състава на съвета, тоест да овладее независимия фискален орган. Това вече би било точно наобратно на духа на директивата.
Темата с фискалните правила и корективните механизми всъщност ни връща към централната тема в бюджета на новата власт. Дали има корекция и усилие за промяна на траекторията на държавните финанси? Гарантира ли проектът на бюджета, че държавата има готов план да се справи с прекомерния дефицит през 2027 г.? Отговорът е по-скоро отрицателен. И това е най-големият проблем на внесения проект на бюджет.
The post Петър Ганев за бюджета: Къде изчезнаха фискалните правила и корективните механизми? first appeared on Udigest Добрич.
Петър Ганев за бюджета: Къде изчезнаха фискалните правила и корективните механизми? 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-07-11 10:21:02 Добрич, Добрич новини, новини Добрич, област Добрич, Добрич днес, събития Добрич, криминални новини Добрич, катастрофа Добрич, община Добрич. Добрич Балчик Каварна Генерал Тошево Тервел Шабла. Добрич област новини, Балчик новини, Каварна новини, Тервел новини, Генерал Тошево новини, Шабла новини, Добрич спорт, Добрич култура, Добрич политика, Добрич икономика, Добрич инциденти, Добрич трафик, Добрич времето, Добрич работа, Добрич образование, Добрич училища, Добрич болница, Добрич събития днес, Добрич полиция, Добрич пожари, Добрич репортаж. Абрит Александрия Алцек Безводица Белгун Бежаново Бенковски Българево Бранище Божурово Божаново Бонево Брестак Брястово Василево Великово Видно Вичово Владимирово Воднянци Врачанци Вълчи дол Вълчи извор Габер Генерал Колево Гешаново Горица Градинище Граничар Гурково Дебрене Добрево Добрин Долина Дончево Драганово Дропла Дуранкулак Езерец Ефрейтор Бакалово Жегларци Житница Зайчар Златия Змеево Земенци Изворово Иречек Йовково Каблешково Камен Каменец Капитан Димитрово Карапелит Кардам Кария Кладенци Козлодуйци Козница Котленци Кочмар Кранево Крупен Красен Крушари Ловчанци Ломница Лозенец Лясково Люляково Мали извор Малка Смолница Малка Чинка Малки извор Малина Мировци Могилино Нейково Нова Камена Ново Ботево Ново село Оброчище Огняново Одърци Орляк Паскалево Писарово Плачидол Победа Полковник Дяково Полковник Иваново Полковник Минково Полковник Савово Попгригорово Преселенци Преспа Прилеп Равнец Равнец (общ. Балчик) Рогачево Росеново Росица Сборино Северняк Сенокос Септемврийци Сираково Славеево Смин Сноп Снягово Спасово Средина Стефаново Стожер Стражица Сърнино Твърдица Телериг Топола Травник Тюленово Узово Черна Чернооково Честименско Чуково Шабла (с.) Шипка Юлиево Яворово Ясен.