Анди Пуздер и Джейкъб Хелбърг
23 март 2026 г
Европа пропуска ИИ революцията: регулации, енергийни грешки и надпреварата с Китай
Докато САЩ харчат като в Индустриалната революция, ЕС задушава иновациите с наредби и губи позиции в глобалната надпревара за изкуствен интелект
Икономика, която чака прилива на изкуствения интелект, вероятно ще го пропусне. Безпрецедентните капиталови разходи за ИИ в САЩ вече са значителен двигател на брутния вътрешен продукт, измествайки потребителските разходи като водещ фактор на икономическия растеж. Американските компании харчат сякаш това е Индустриалната революция — и с основателна причина: Западът е в надпревара с Китай за превъзходство в областта на ИИ, и трябва да победи. Но европейските политически грешки застрашават шансовете на Запада — и заедно с тях бъдещата сигурност и икономически растеж на Европа.
«Голямото отклонение» — историческа аналогия с тревожни последици
Скорошен доклад на Съвета на икономическите съветници на Белия дом, «Изкуственият интелект и голямото отклонение», защитава аргументите в полза на иновациите в областта на ИИ. Терминът «Голямо отклонение» (Great Divergence) първоначално се отнася до икономическата пропаст, възникнала по времето на Индустриалната революция: страните, успели да се индустриализират, просперираха; онези, които не успяха, изостанаха. ИИ има потенциала да създаде второ голямо разминаване — между държавите, инвестиращи в ИИ технологии и инфраструктура, и тези, които не го правят.
Освен икономическите си последици, ИИ ще определи и националната сигурност — кой печели конфликтите и чия визия за глобалния ред надделява. Предимствата в разузнаването, логистиката и вземането на решения, осигурени от ИИ системите, ще донесат краткосрочни военни печалби и натрупващи се стратегически предимства, простиращи се далеч в бъдещето.
САЩ остават начело в тази надпревара, а президентът Тръмп е съсредоточен върху победата. Китай обаче е непосредствено зад тях. Европа разполага с таланта, компаниите и капитала да бъде важен партньор — но за да се отключи този потенциал, регулаторите на ЕС трябва да изберат растеж и иновации пред стагнация и задушаване в енергетиката, разрешителния режим и регулацията на ИИ.
Енергийната политика на ЕС — пречка за реиндустриализацията
Европа се нуждае от изобилна и достъпна енергия. В продължение на години европейците инвестираха в убеждението, че слънчевата и вятърната енергия могат да захранят индустриалната мощ на континента. Резултатът е деиндустриализация и високи енергийни разходи. Докато Европа започва да осъзнава нуждата си от по-голям растеж, въпросът е дали настоящата й енергийна политика може да поддържа необходимата реиндустриализация, отговаряйки едновременно на огромните енергийни нужди на развиващата се ИИ икономика.
Отговорът е категорично не: общото производство на електроенергия в Европа е намаляло през последните две десетилетия. За да се включи пълноценно в ИИ икономиката, ЕС трябва да приеме добавяне на нови енергийни мощности вместо просто преход между видове енергия, като отхвърли политики, увеличаващи разходите и ограничаващи използването на изкопаеми горива.
Регулаторният лабиринт задушава инвестициите
ЕС трябва и да строи. Необходими са центрове за данни и достъп до американския ИИ хардуерен стек. Компании с ресурси за изграждане на многомилиардна ИИ инфраструктура вече оперират в Европа, осигурявайки работа на хиляди европейци. Те са готови да инвестират и да растат, въвеждайки Европа в ИИ икономиката като пълноправен партньор. Тежките регулации на ЕС обаче задушават тези амбиции, нерядко изтласквайки компаниите напълно от европейския пазар.
За да ги задържи, ЕС трябва бързо и амбициозно да дерегулира. Сред законодателните актове, налагащи строги и дублиращи се регулации, са:
- Законът за ИИ — изисква предварителни оценки на риска, висококачествени набори от данни, подробни логове, документация и човешки контрол дори преди продуктите да излязат на пазара;
- Законът за дигиталните услуги (Digital Services Act);
- Законът за дигиталните пазари (Digital Markets Act);
- Законът за данните (Data Act);
- Законът за киберустойчивост (Cyber Resilience Act).
Всички те увеличават разходите за съответствие, забавят пускането на продукти, ограничават достъпа до данни и излагат компаниите на риск от милиарди глоби. Много от изискванията са непрактични за разработване на ИИ на фронтира — по-скоро план за изкарване на иновациите от Европа, отколкото рамка за безопасност.
Гласът отвътре: какво казва шефът на Mistral AI
Главният изпълнителен директор на Mistral AI Артър Менш — ръководещ най-известната европейска ИИ компания — е категоричен:
«Законът за ИИ ефективно затвърждава съществуването на две категории компании: тези с право да се мащабират, и тези, които не могат, защото им липсва армия от юристи — тоест новодошлите.»
Менш твърди, че Законът за ИИ е трябвало да се фокусира върху безопасността на продуктите за конкретни високорискови приложения като здравеопазването, вместо да регулира основополагащите модели в общ план.
Европа пред избор
Ако ЕС не промени курса си, САЩ могат да оставят Европа зад себе си — резултат, нежелан и за Америка. Европа ще бъде разоръжена икономически и военно, а Западът ще остане без мощни съюзници в надпреварата срещу китайското господство.
Америка следва прагматичен, ориентиран към растежа подход: Планът за действие в областта на ИИ за 2025 г. почива на три стълба — «иновации, инфраструктура и международна дипломация и сигурност» — и признава, че регулаторните структури трябва да насърчават бързи и всеобхватни иновации.
Европа може да участва в тази архитектура — но трябва да се прояви като истински партньор. Инициативата Pax Silica на Държавния департамент изгражда именно необходимата на ИИ надпреварата мрежа, свързваща енергийни мощности, критични минерали, производство на полупроводници и изчислителен капацитет в доверени държави. Талантът, капиталът и индустриалната база на ЕС принадлежат към тази мрежа.
Европа може да се присъедини към САЩ и другите икономики, ориентиращи се към ИИ. Или може да продължи да регулира, докато стане незначителна.
Г-н Пуздер е посланик на САЩ в Европейския съюз. Г-н Хелберг е заместник-държавен секретар по икономическия растеж, енергетиката и околната среда.
The post ЕС се препъва в надпреварата за изкуствения интелект first appeared on Udigest Шумен.
ЕС се препъва в надпреварата за изкуствения интелект 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-03-26 05:53:10 Шумен, Шумен новини, новини Шумен, област Шумен, Шуменска област, кмет Шумен, община Шумен, Шумен днес, криминални новини Шумен, спорт Шумен, култура Шумен, събития Шумен, образование Шумен, болница Шумен, съд Шумен, полиция Шумен, катастрофа Шумен, трафик Шумен, индустриална зона Шумен, икономика Шумен, Мадарски конник, Шуменско плато, Паметник 1300 години България, Томбул джамия, Регионален исторически музей Шумен, Велики Преслав, Нови пазар, Каолиново, Смядово, Върбица. Шумен Нови пазар Велики Преслав Каспичан Смядово Върбица Каолиново. Белокопитово Благово Близнаци Борци Боян Браничево Бяла река Васил Друмев Веселиново Вехтово Висока поляна Войвода Габрица Градище Гусла Дибич Длъжко Дойранци Драгоево Друмево Енево Зайчино ореше Златар Змеево Ивански Избул Илия Блъсков Капитан Петко Каравелов Каспичан село Кладенец Климент Кочово Крива река Кюлевча Ловец Лятно Марково Мараш Миланово Мировци Могила Мокреш Моста Мътница Наум Новосел Новоселец Осеновец Памукчии Плиска Правенци Преселка Равно поле Риш Салманово Средковец Струйно Стан Студеница Суха река Тимарево Тодор Икономово Троица Тушовица Хан Крум Хитрино Черенча Черноглавци Янково Ясенково.
