„Нощта, която озарява всичко – от сътворението до Възкресението“
Проповед за Велика Събота от Никополския Епископ монс. Страхил Каваленов
Пасхално бдение (4 април 2026 г.):
Възлюбени братя и сестри в Христа,
в тази свята нощ Църквата бди. Това е нощта, за която древното Пасхално възвестяване провъзгласява: „О, наистина блажена нощ, единствена, която бе достойна да узнае времето и часа на Христовото възкресение!“ Велика събота – Пасхалното бдение – е сърцето на цялата литургична година. Всичко, с което живеем като Църква, извира от тази нощ и води към нея.
Започнахме с литургията на светлината. В тъмнината на храма бе внесен пасхалът – знакът на Възкръсналия Христос. Това не е само символ. Това е изповед на вярата: светлината е по-силна от мрака, животът – по-могъщ от смъртта, любовта – по-велика от греха. Както напомня Вторият ватикански събор в конституцията Sacrosanctum Concilium, литургията е „върхът, към който се стреми дейността на Църквата, и същевременно е изворът, от който извира цялата ѝ сила“ (SC 10). В тази нощ ние стоим при самия извор.
Първото четиво от Книга Битие (Бит 1,1–2,2) ни върна в началото на всичко. „В начало Бог сътвори небето и земята.“ Божието слово извежда света от хаоса. Бог рече – да бъде светлина. Бог казва – и се ражда живот. Това Слово не е безлична сила. Това Слово има име. Свети Йоан в Пролога на своето Евангелие ще каже: „В начало бе Словото“. В тази нощ виждаме, че началото на сътворението и началото на новото сътворение във възкресението на Христос са едно и също действие на верния и любящ Бог, Който твори от любов.
Човекът бе създаден по образ и подобие Божие. И все пак този образ бе наранен от греха. Историята на спасението, която слушаме тази нощ, е история на Бога, Който не се отказва от човека. Както учи Катехизисът на Католическата църква, „тайната на греха се изяснява напълно само в светлината на тайната на Христос“ (срв. ККЦ 387). Без възкресението не бихме разбрали нито драмата на греха, нито величието на благодатта.
От Книга Изход (Изх 14,15–15,1) чухме разказа за преминаването през Червено море. Израилтяните преминават по сухо – водите, които се отдръпват и за тях стават път към свободата, за египтяните стават води на смъртта. Това е Пасха – преминаване. Бог извежда Своя народ от робство към свобода. Това събитие е предобраз на кръщението. Свети Павел ще каже, че всички са били „кръстени в Мойсея в облака и в морето“.
В тази нощ Църквата особено си спомня тайнството Кръщение. Водата, която след малко ще бъде благословена, е знак на преминаването от смъртта към живота. В Посланието до римляните (Рим 6,3–11) чухме: „Чрез кръщението ние бяхме погребани с Него в смъртта, за да ходим и ние в нов живот“. Кръщението не е само обред от миналото. То е събитие, което продължава. То е потапяне в Христовата смърт, за да живеем Неговия живот.
Свети Лъв Велики казва в едно от своите пасхални слова: „Християнино, познай своето достойнство! Станал си участник в Божествената природа – не се връщай към старата нищета чрез недостойно поведение.“ Тези думи звучат с особена сила днес. Възкресението не е само утеха за бъдещето. То е призив към нов живот тук и сега.
Пророците, които слушахме – Исая и Йезекиил – възвестяват тази новост. „Твоят Създател е твоят Съпруг“ (Ис 54). „Всички жадни, елате при водата“ (Ис 55). „Ще ви поръся с чиста вода… и ще ви дам ново сърце“ (Йез 36). Това е езикът на любовта, на завета, на обновлението. Бог не само прощава. Бог преобразява. Той отнема каменното сърце и дава сърце от плът.
В своето учение, особено в енцикликата Redemptor Hominis, Свети Йоан Павел II пише, че човек „не може да живее без любов. Той остава за себе си неразбираемо същество, ако не му бъде открита Любовта“ (RH 10). Пасхалното бдение е откровение на Любовта докрай. Кръстът не беше поражение на Бога. Той бе връх на любовта. А възкресението е печатът на Отца върху жертвата на Сина.
Евангелието според свети Лука (Лк 24,1–12) ни отвежда при празния гроб. Жените идват с благовония. Те очакват смъртта. Намират празнота и чуват въпроса: „Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тук; Той възкръсна.“ Този въпрос отеква във всяка епоха. Къде търсим живота? Къде търсим надеждата? Не я ли търсим твърде често на места, които носят мирис на гроб?
Възкресението не е връщане към предишния живот. То е влизане в съвършено ново измерение. Исус не просто се връща – Той преминава отвъд границите на времето и пространството. Както учи Бенедикт XVI в апостолското увещание Sacramentum Caritatis, Евхаристията е „тайнство на любовта“, в което се прави настояща жертвата на Кръста и победата на Възкресението (срв. SCa 6). Всяка света Литургия е Пасха. Всяка Евхаристия е среща с Възкръсналия.
Скъпи братя и сестри, в тази нощ обновяваме кръщелните си обещания. Отричаме се от сатаната, от греха и от всичко, което води към смъртта. Изповядваме вярата си в Бог-Отец, Сина и Светия Дух. Това не е формалност. Това е решение на сърцето. Това е съгласие Бог наистина да бъде Господ на нашия живот.
Може би някой от нас носи в сърцето си тежестта на Разпети петък – загуба, болест, грях, разочарование. Велика събота ни учи на тишина и търпение. Бог действа и тогава, когато изглежда, че всичко е умряло. В древната проповед за Велика събота четем за Христос, Който слиза в ада, за да събуди Адам: „Събуди се, ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и Христос ще те озари.“ Това слово е отправено към всеки от нас.
Църквата живее от тази нощ. Папа Франциск често напомня, че християнинът не може да бъде „тъжен християнин“. Пасхалната радост не е повърхностен оптимизъм. Тя е плод на срещата с Този, Който победи смъртта. Ако наистина вярваме във възкресението, нашият живот трябва да стане знак на надежда за света.
Светът, в който живеем, преживява много тъмнини: войни, разделения, криза на ценностите, страх за бъдещето. Пасхалното бдение не отклонява поглед от тези реалности. То възвестява, че последната дума не принадлежи на насилието или на смъртта. Последната дума принадлежи на Бога. А тази дума е живот.
Свети Августин пише: „Възкресението на Христос е нашата надежда.“ Ако Той живее, и ние ще живеем. Ако гробът е празен, нито една нощ не е окончателна. Ако камъкът е отвален, няма грях, който да не може да бъде простен.
В тази свята нощ нека погледнем към пасхалната свещ – светлината на Христос. Нека тази светлина влезе в нашите домове, семейства и общности. Нека я носим там, където има съмнение. Нека я носим там, където някой е престанал да вярва, че може да бъде обичан.
В края на тази проповед ви каня към един акт от сърце: благодарете на Бога за Вашето Кръщение. Може да не помните деня, в който сте били кръстени, но Бог го помни. Това беше денят на Вашата Пасха. От този момент принадлежите на Христос.
Нека тази нощ стане за всички нас ново начало. Нека бъде преминаване от страх към доверие, от грях към благодат, от смърт към живот.
Христос възкръсна! Наистина възкръсна! Алилуя!
Материалът Проповед за Велика Събота от Никополския eпископ монс. Страхил Каваленов е публикуван за пръв път на Rousse.Info – Новини и събития от Русе и Русенска област.
Проповед за Велика Събота от Никополския eпископ монс. Страхил Каваленов 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2026 2026-04-04 16:44:06 Русе, Русе новини, новини Русе, област Русе, Русе днес, събития Русе, криминални новини Русе, катастрофа Русе, община Русе, Русе област новини. Русе Бяла Две Могили Ветово Сливо поле Иваново. Бяла новини, Две могили новини, Ветово новини, Сливо поле новини, Иваново новини, Русе спорт, Русе култура, Русе политика, Русе икономика, Русе инциденти, Русе трафик, Русе времето, Русе работа, Русе образование, Русе училища, Русе болница, Русе събития днес, Русе полиция, Русе пожари, Русе репортаж, Русе медии. Александрово Алтимир Армените Асеново Алеково Балканци Бисерци Бъзън Блатница Борово Бъзън Буковец Ветово Видинци Висока поляна Врабево Върбица Глоджево Глоджево Глумче Горно Абланово Драганово Дряновец Железарци Живково Живково Здравец Златна нива Здравец Каменово Каменово Каменово Каменово Караманово Кардам Караманово Каварна Кладенци Кривня.