Кой и кога е измислил тази максима, срещу която днес мнозина възнегодуват, а други непрекъснато я повтарят при оценка на настоящата ситуация, не е известно. Но нека тръгнем по пътя. Някога във времето на развития социализъм имаше известен спортист борец Лютви Ахмедов. Заради своите постижения на международния тепих му бе присвоено званието „Герой на социалистическия труд“. Нему мълвата приписваше и една случка, характерна за онези години. Когато журналистка го попитала : „Как Партията и работническата класа спомогнаха за вашите резултати в спорта?“, той скромно отговорил :“ Рънътъ праи бурбътъ и малко класата.“
Ако в наши дни обаче попитаме: „ Какво най-силно влияе на предизборната борба в последните години?“, то навярно най-точният отговор в този стил би бил следния:“ Пърътъ праи бурбътъ и малко клюката!“ Основните сражения са именно на фронта на корупцията, където различни кланове на израсналата и утвърдилата се олигархия се замерят с обвинения и компромати, а медиите са окупирани от псевдоексперти, които даже вече не се притесняват да подхвърлят как върви тарифата за старанието да убеждават широките народни маси в правотата на едни и греховете на други. Сякаш никому не прави впечатление, че припомнянето за общия генезис от някогашните служби за сигурност е в основата на яростта. Защото вчерашните идейно крайни „леви“ набързо одесняха и държавните регулации взеха да им стягат чепика. Днес едните от тях – продукт на родната трансформация са обругавани като носители на порочни практики от другарите си, получили „дясна“ закваска с либерални отенъци в други икономически структури и са готови пламенно да подменят функциите на държавните институции с НПО-та, уж в името на пряката демокрация. В голямата игра от десетилетие се намеси и третия стълб, този на традиционалистите, влюбени в „светлото минало“, които маскирани като патриоти смятат, че пътя, по който е поела страната е грешен и е време да завъртим руля. Тези три клона на олигархията са се курдисали сред живителната среда на родната тълпа, която са възпитали и посредством популизма насочват и стимулират нейната ярост. А тя за съжаление се множи и търси поредния „Спасител“, готов да отмъсти за неспирните и несгоди.
Иначе спокойно се пренебрегва факта, че по дефиниция олигархията е форма на управление, при която политическата и икономическата власт е съсредоточена в ръцете на малка, привилегирована група хора. Тези лица обикновено са изключително богати (плутокрация) или заемат ключови позиции, като управляват в свой собствен интерес, а не в интерес на обществото. Но за да се достигне до това разумно заключение е нужно на обществената сцена да се явят такива фактори, гдето да обърнат поглед към реформи, свързани със закони, утвърждаващи идейни принципи и практики, а не промени, основани на лични интереси. Защото вече се нагледахме на специалисти, готови да експериментират дори с конституцията, пък сетне да крещят: “Кой натвори тази глупост?!“
И точно тук стигаме до един огромен конфликт, оставащ прикрит зад ярките обвинения и красивите думи за светлото бъдеще, заливащи нашето медийно пространство. Ако както в зората на промените преди три десетилетия заложим на принципи, зад които стоят система от закони, опрени на понятия, свързани с истинската свобода, справедливост и солидарност, то лозунгите за промяна реализирана като подмяна просто ще отлетят, а с това ще се срути и цялата олигархична система. Да, това може да се окаже ново начало, но не в ролята на плакат, а като разумна възможност, коригираща важни фактори като образование, данъчна и осигурителна система, финанси, съдебна система и т. н. Именно от такива реформи, свързани например със социалния хуманизъм се бои в наши дни олигархията. Затова нейните представители не желаят у нас да има партии, а раждат само политически проекти и упорито повтарят, че народа трябва да избира между тях, а не да прахосва своят глас. Непрестанно обаче се набива, че ако това не се случи по естествен път, то може да се уреди и от системата. Е, разбира се, за да установи гласоподавателят след време колко вярна е поговорката: “Променил се Илия, погледнал се – пак в тия“. Нали затова толкова настоятелно започна поколенческото противопоставяне, където пътят към широкото познание просто се заменя с изтънчени умения за достигане на широка известност, а останалото в „светлото бъдеще“ казват ще се възложи на изкуствения интелект. Пък защо не и на новите технологии за подмяна и управление на съзнанието. При тях усилията вървят с бързи темпове. Та сигурно по тая причина отделни индивиди, негреещи с модната ярка светлина в медии и социални мрежи, скептично припомнят: „Прост народ – слаба държава.“ Останалото е въпрос на избор.
27.03.2026 г.
Йордан Нихризов
Материалът „Прост народ – слаба държава“ е публикуван за пръв път на SN | Информационен портал.
България Новините – balgarianovinite.com 2015-2026 „Прост народ – слаба държава“ 2026 Сливен, Нова Загора, Котел, Твърдица, Сливен, Сливенска област, Сините камъни, Карандила, Хаджи Димитър, Добри Чинтулов, Старият бряст, Военен клуб Сливен, крепост Туида, Жеравна, Котел, Нова Загора, Твърдица, река Тунджа, природен парк Сините камъни, текстилна индустрия, балкански туризъм, възрожденска архитектура, Национален фестивал на фолклорната носия Жеравна, минерални бани Сливен, летище Бършен, сливенски Балкан, тракийски могили, православни храмове, индустриална зона Сливен, лозарство, земеделие, културен туризъм, регионални новини Сливен, община Сливен, Абланово, Асеновец, Асеновци, Баня, Биково, Бинкос, Близнец, Богданово, Бозаджии, Боринци, Боров дол, Братан, Братанец, Брястово, Бяла паланка, Бяла, Бял кладенец, Бял извор, Везенково, Веселиново, Въглен, Гавраилово, Гергевец, Градец, Горно Александрово, Горно Ябълково, Градец, Долно Александрово, Драгоданово, Драганово, Дядово, Езерец, Жеравна, Желю войвода, Зайчари, Злати войвода, Иван Вазово, Изгрев, Ичера, Камен, Каменово, Караново, Катунище, Кермен, Кипилово, Ковачите, Козаре, Коньово, Кортен, Кошарите, Крушаре, Крива круша, Любенец, Малко Чочовени, Малко село, Медвен, Мечкарево, Младово, Млекарево, Мокрен, Момин проход (Сливенска обл.), Николаево (Сливенска обл.), Нейково, Новачево, Новоселец, Омарчево, Оризари, Панаретовци, Питово, Полско Пъдарево, Прохорово, Радево, Радецки, Раково, Речица, Самуилово, Сборище, Седларево, Селиминово, Сечище, Сини вир, Скобелево, Соколарци, Сотиря, Стоил войвода, Струпец, Стара река, Старо село, Стефан Караджово (Сливенска обл.), Стрелци, Съдиево, Сухаче, Съдийско поле, Тича, Тополчане, Трапоклово, Търнава, Филаретово, Червенаково, Чинтулово, Чокоба, Шивачево, Ябланово, Ясеново