ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ ИЛИ САМОЛЕТНА КАТАСТРОФА?!
ДНЕС СЕ НАВЪРШВАТ ТОЧНО 45 ГОДИНИ ОТ САМОЛЕТНАТА КАТАСТРОФА СЪС САМОЛЕТ ТУ 134 НА БЪЛГАРСКИТЕ АВИОИНИИ, ИЗПЪЛНЯВАЛ РЕДОВЕН ГРАЖДАНСКИ ПОЛЕТ ПО МАРШРУТА СОФИЯ – ВАРШАВА НА 16 МАРТ 1978 Г..
РЕКВИЕМ ЗА ТРАГЕДИЯТА ОКОЛО САМОЛЕТНАТА КАТАСТРОФА С 60 ЕЛИТНИ БЪЛГАРСКИ И ПОЛСКИ СПОРТИСТИ между 14 и 15 годишни
През 2022 г. у нас стана известно, че Институтът за национална памет /ИНП/ на Полша е отказал да образува ново разследване на самолетната катастрофа в България с българския самолет ТУ 134 , излетял от София по редовен Полет LZ – TUB, в посока Варшава на 16.03.1978 г., в която по официални данни ЗАГИВАТ 73 души, 7 от които екипаж, 37 полски граждани, останалите български граждани и елитни спортисти. По непотвърдени данни родители на българските гимнастички, загинали в тази самолетна катастрофа разказвали, че на борда на самолета освен седемте души екипаж е имало 35 полски граждани и…. още двама чужденци?!
Самолети от типа „Туполев Ту-134“, наричани накратко „Ту-134“, по принцип е съветски пътнически самолет за средни и къси разстояния,
разработен в началото на 1960-те години в КБ Туполев, влязъл в серийно производство през 1966 година и произвеждан до 1984 година в Харковския авиационен завод. Той е един от най-разпространените самолети, конструирани в Съветския съюз. Общо са построени 852 машини. Първият полет с такава машина е бил извършен на 29 юли 1963 година, а редовната му експлоатация по авиолиниите започва през септември 1967 година. Ту-134 е използван от гражданската авияция във всички страни от бившия соц-лагер.
[visual-link-preview encoded=”eyJ0eXBlIjoiaW50ZXJuYWwiLCJwb3N0IjoxNjgzLCJwb3N0X2xhYmVsIjoi0J/Rg9Cx0LvQuNC60LDRhtC40Y8gMTY4MyAtINCj0LHQuNC10YbRitGCINCf0LvQsNC80LXQvSDQoNGD0YHQtdCyINGB0LUg0L7RgtC60LDQt9CwINC+0YIg0LbQsNC70LHQsNGC0LAg0YHRgNC10YnRgyDQsNGA0LXRgdGC0LAg0YHQuCDQutCw0YLQviDQstC40LTRjyDQvdCw0YjQsNGC0LAg0LzQtdC00LjRjyDQsiDRgdGK0LTQsCIsInVybCI6IiIsImltYWdlX2lkIjoxNjc0LCJpbWFnZV91cmwiOiJodHRwOi8vd3d3Lml1c3RpdGlhLmJnL3dwLWNvbnRlbnQvdXBsb2Fkcy8yMDIzLzAzL3BsYW1lbi1ydXNldi1idXJnYXMta2FzYWJvdmEta2Fsb3lhbm92LndlYnAiLCJ0aXRsZSI6ItCj0LHQuNC10YbRitGCINCf0LvQsNC80LXQvSDQoNGD0YHQtdCyINGB0LUg0L7RgtC60LDQt9CwINC+0YIg0LbQsNC70LHQsNGC0LAg0YHRgNC10YnRgyDQsNGA0LXRgdGC0LAg0YHQuCDQutCw0YLQviDQstC40LTRjyDQvdCw0YjQsNGC0LAg0LzQtdC00LjRjyDQsiDRgdGK0LTQsCIsInN1bW1hcnkiOiLQlNC90LXRiNC90LDRgtCwINC80Y/RgNC60LAg0LfQsCDQvdC10L7RgtC60LvQvtC90LXQvdC40LUg0LIg0JHRg9GA0LPQsNGB0LrQuNGPINC+0LrRgNGK0LbQtdC9INGB0YrQtCDQvNC40L3QsCDQutGD0YDQuNC+0LfQvdC+ISDQodC70LXQtCDQutCw0YLQviDQstC40LTRj9GF0LAg0L3QsNGI0LDRgtCwINC80LXQtNC40Y8g0LIg0YHRitC00LXQsdC90LDRgtCwINC30LDQu9CwLCDQt9Cw0YnQuNGC0L3QuNGG0LjRgtC1INC90LAg0J/Qu9Cw0LzQtdC9INCg0YPRgdC10LIgJiM4MjExOyDRg9Cx0LjQtdGG0YrRgiDQvtGCINCd0L7QstCw0YLQsCDQv9C+0YnQsCwg0L7RgtGC0LXQs9C70LjRhdCwINC20LDQu9Cx0LDRgtCwINGB0Lgg0LfQsCDQvtGC0LzRj9C90LAg0L3QsCDQv9C+0YHRgtC+0Y/QvdC90LjRjyDQvNGDINCw0YDQtdGB0YIhINCa0L7QuSDQtSDQn9C70LDQvNC10L0g0KDRg9GB0LXQsiDQuCDQutCw0Log0J/Qu9Cw0LzQtdC9INCg0YPRgdC10LIg0YPQsdC4INC80L7QvNGH0LXRgtC+INC90LAg0J3QvtCy0LDRgtCwINC/0L7RidCwOiDQndC40LzQsCDRgdC4INC80LjRgdC70Y/Rgiwg0YfQtSDRidC1INCz0LggWyZoZWxsaXA7XSIsInRlbXBsYXRlIjoidXNlX2RlZmF1bHRfZnJvbV9zZXR0aW5ncyJ9″]
Последното разследване по случая със същата самолетна катастрофа, станала у нас в България отново инициира полската страна през 2021 г.
Тогава близки и потомци на загиналите тогава полски граждани в края на 2021 г. са сезирали разследващия отдел на Института за полска памет – ИПН за извършено престъпление. Те са предали в Института за полска памет и в прокуратурата копия от 700 страници разследване на български експерти по случая, с което са се сдобили от българските архиви. Посочено е било, че още 200 страници по инцидента са били засекретени. Полската прокурорка Малгожата Кужняр-Плота миналата година през лятото отказва да образува производство по случая, с аргумент, че “не е налице основание за извършване на комунистическо престъпление срещу полски граждани”. Постановлението за отказ от образуване на разследващо производство в ИПН е било обжалвано от адвокати на засегнатите семейства. Основният аргумент на близките е, че разследващите самолетната катастрофа органи за изминалите почти 45 години “не са положили достатъчно усилия за разкриване причините за самолетната катастрофа “.
В Република България през лятото на 1990 г., по време на Гражданското неподчинение и на Градовете на истината в навечерието на Прощъпулника на нашата демокрация, в офиса на НДЗПЧ – Независимото дружество за защита правата на човека, намиращ се тогава на адрес София, Бул. Дондуков 39, родители на загиналите в същата самолетна катастрофа българи предават и тогава папка с документи и материали, свързани с катастрофата като настояват документите да бъдат внесени за преразглеждане в НС, за да стартират ново разследване, тъй като инцидента с българския самолет се смята за най-жестоката катастрофа в българската гражданска авиация въобще, станала през 1978 г., в която болшинството от пасажерите тогава са били деца – юноши и девойки, прекрасни спортисти, момчета и момичета – българи и поляци на възраст между 14 и 15 години.
Сред тях са знакови фигури като треньорката на националния отбор по художествена гимнастика Жулиета Шишманова, нейната заместничка Румяна Стефанова и елитните наши грации – техните възпитанички.
В папката освен документи с експертизите по техническото разследване на самолетната катастрофа, проведено веднага след инцидента от екип начело с генерал Владо Тодоров е имало още записки и бележки на частни лица, с допълваща информация и пояснения. Оригиналната папка била предадена веднага още през 1990 г. на изпълняващия длъжността съветник на президента Желю Желев – полк. Тодор Ников, доктор на юридическите науки, контра-разузнавач от бившата ДС, направление “Терор”, съветник по това време и на вицепрезидента – ген. Атанас Семерджиев. Копие от тези документи са били предадени и в НС, чрез един от лидерите на НДЗПЧ, но още едно копие от същата папка останало в един от право-защитниците, координатор по това време в СДС – Луиджи Едмондо Росито, съратник и приятел на емигриралия в САЩ дисидент Едуард Генов. След време в една прекрасна вечер и Луиджи Росито е бил открит мъртъв в дома си, починал при странни обстоятелства. При разследването тогава се оказало и, че от дома на Росито е изчезнала и неговата уникална лична библиотека с астрологична литература.
Там близо до мястото на самолетната катастрофа, в района на село Габарево, Врачанско със средствата на близки и роднини на загиналите, година след събитието е издигнат паметник. Забележете – това е единственият паметник, посветен на самолетната катастрофа и на жертвите.
Всяка година на датата 16 март паметникът вече цели 45 години се обсипва с цветя и венци. Мястото редовно е посещавано и от представители на полското посолство у нас. Върху обелиск на паметника са изписани имената на екипажа на самолета, а именно:
ХР. ХРИСТОВ, Й. ЙОРДАНОВ, М. ХРИСТОВ, Г. КОСТАДИНОВ и стюардесите Ж. ПОПОВА, Р. КОНДАКЛИЕВА, В. ПАСКАЛЕВА.
Върху лявата страна на паметника на самолетната катастрофа са изписани имената на българските граждани, летели на борда:
Р. БОБЧЕВА, Д. ИВАНОВ, ИВ. ИВАНОВ, Н. ЛАЛОВА, АЛ. ХРИСТОВ, Н. КОЦЕВА, В. КРЪСТЕВА, В. БОБЕВА, Й. КОСТОВА, ИВ. ПЕТРОВ, Н. ЦАКОС, Г. ХИТРОВ, Т. НЕНОВ, В. КАРАМЕЛСКИ, А. КАРАМЕЛСКА, СТ. ЗАДГОРСКИ, Н. ЗАДГОРСКА, ЕМ. ТОПАЛОВА, Р. СТЕФАНОВА, ЖУЛИЕТА ШИШМАНОВА, СНЕЖАНА ВЪРБАНОВА, М. ИВАНОВ, КР. ГЕОРГИЕВ, В. КИРИЛОВА, АЛ. ПЕТРОВА, С. ПОПОВА И Г. ДИМИТРОВ.
От тях представители на Българската федерация по художествена гимнастика са:
Жулиета Маркова Шишманова– треньор по художествена гимнастика –
Севдалина Попова – международен съдия по художествена гимнастика
Снежана Върбанова-Михайлова – корепетитор-пианист на отбора по художествена гимнастика
Румяна Стефанова– помощник-треньор по художествена гимнастика
Албена Петрова – състезателка по художествена гимнастика
Валентина Страшимирова Кирилова- състезателка по художествена гимнастика
Румяна Коцева, от Бургас – треньорка по лека атлетика
Васил Карамелски от Бургас – треньор по лека атлетика
Антоанета Василева Карамелска от Бургас – състезателка по лека атлетика
Иван Владов Иванов – състезател по лека атлетика
Гани Хитров от Бургас – състезател по лека атлетика
Валентина Бобева от Бургас – състезателка по лека атлетика
Нина Лолова от Бургас – състезателка по лека атлетика
Никос Андонис Цакос от Бургас – състезател по лека атлетика
Йовка Костова от Бургас – състезателка по лека атлетика
Георги Димитров – Червения – футболист и треньор
Върху дясната страна на същия обелиск и до днес можем да прочетем и имената на поляците:
- WILHELMI, J. TABOR, M. SAMET – NIECIKOWSKA, M. KOLASA, T. LECH, CZ. DAWIDCZUK, T. WLODARCZYK, W. STACHOWIAK, L. BATKIEWICZ, M. SKALIK, J. PYRZAK, T. SZTYK, W. GELO, J. ZDANIUK, M. ZURAWSKI, R. BUDKA, F. PISZCZ, W. PISZCZ, H. LUL, L. KOWALCZYK, D. KOTOWSKA, D. EINBERG, K. ORDINSKA, D. SZKORUPA, J. ZAKOSCIELNA, M. KAZMIERCZAK, K. DAIEWSKI, T. WENETIS, W. STASIAK, S. SLAWSKA, S. DUDEK, W. NADZEIAREK, K. OTOCKI, K. SOLICH, A. SIMAN, J. NIGHTINGALE
От тях Януш Вилхелми е тогавашният министър на културата на Полша, брат на актьора Роман Вилхелми. В листа на пасажерите са и имената и на момчетата от националния ни юношески отбор по футбол,
както и на техните връстници-баскетболисти от Полша.
И така – точно преди 45 г. командирът на самолета Христо Христов по редовен рейс и маршрута София – Варшава стартира излитане в 13.25 софийско време. Според експерти, достигайки височина 4900 м., самолетът лети нормално в зададения въздушен коридор. Мистерията започва някъде над с. Голяма Брестница, когато по мнения на пилоти, самолетът внезапно променя своя курс като завива на запад, след което изчезва окончателно от полезрението на радарната система. Комисията, разследваща самолетната катастрофа регистрира, че чак в 13, 52 ч същият самолет със скорост 850 км/ч се забива почти вертикално в скала и дере край врачанското село Габаре. Странно, но какво е правил самолетът цял половин час от 13.25 до 13.52 ч. и в каква посока е летял?!!! Знае се от документи, че на борда е имало 11,5 т керосин. Още същия ден военни и милиция блокират мястото на самолетната катастрофа и не допускат никой да припари. Разстоянието по права линия от София до мястото на самолетната катастрофа е не повече от 100 километра и то със скоростта на самолета може да се измине за време по-малко от половин час..
Ето какво са написали вестниците по онова време:
“До момента, в който руският аероплан пресича височината 4900 м, полетът протича нормално и без отклонения от зададения маршрут. Някъде към Голяма Брестница авио-диспечерите, които контролират полета, изведнъж забелязват, че машината изненадващо завива наляво и взема западен курс на 270 градуса. Наземните служби тутакси настояват пилотите да доложат какво става.
Отговор за самолетната катастрофа обаче не последва.
След още 25 км авио-возилото се отклонява надясно със северен курс и изчезва от радио-локационния монитор в диспечерската кула……Доста по-късно се разбира, че в 13,52 ч. самолет ТУ-134 с идентификация LZ-TUB се е разбил в района на врачанското село Тлачене”.
Във фаталния ден със самолета пътувала и полска правителствена делегация, посетила НРБългария, водена от тогавашния министър на културата г-н Вилхелми, брат на известния актьор Роман Вилхелми. Те се срещали тогава с г-жа Людмила Живкова.
Малко след самолетната катастрофа Ванга била казала, че “всички са живи и ще се върнат след доста време, но…. по вода!?” Каквото и да значи това—. Според официалната версия обаче, “никой не е оцелял, самолетът се е разбил вследствие на повреда”. Но само час след трагичния инцидент в новинарската си емисия в 15,00 ч., белградското радио е излъчило следното странно съобщение: “Авион с непознаваеми знаци прелетя над въздушното пространство на република Югославия”?!
И досега никой не знае и не е казал нищо повече от това.
Най-мистериозно тогава е било предположението, че хората едва ли не са били отвлечени за някакви си секретни опити, в условия на радиация и…. че на мястото на самолетната катастрофа също е имало катастрофа, но с втори много по-малък самолет? Тези “предположения” просто никой по-късно не е потвърдил. Мръсната поръчка, пак според любители на конспиративни теории ” била организирана, според тогавашни екстрасенси от милиардер, без да се знаят неговото име, самоличност и държава, н щояго гой живее”.
Впоследствие журналистическата гилдия започва да разхлебва, с презумцията отново да предполага….Без каквито и да било доказателства….Предполагат и започват да спрягат, без никакви конкретни доказателства и името на известния филантроп от руски произход Арманд Хамър, впоследствие мега бизнесмен, контактувал често и активно със соцлидери, – като се започне от Владимир Илич Ленин и се стигне до Михайл Сергеевич Горбачов. Това било така щото самият Хамър бил роден също по времето на соца в Одеса. И не само това. Според други “посветени”…Самолетът бил изпратен на остров, подобно на остров Муророа в Тихия окен за провеждането на някакви супер секретни опити с ядрени устройства…”ЗА ДА СЕ ВИДИ ДОКОЛКО ЗАКАЛЕНИ СПОРТИСТИ БИХА МОГЛИ ДА ИЗДЪРЖАТ и колко време” на облъчвания с високи дози радиация.
Ето какво открихме на стр. на ЕДИН СТАР ВЕСТНИК “168 ЧАСА”:
“В деня на трагедията бяхме светкавично изстреляни на мястото на произшествието”, спомня си патоанатомът доц. Д-р Йордан Калчев, член на специалната правителствена комисия И разказва, че са намерили много кости, силно натрошени. Най-голямото парче от тяло било 17 кг – някъде от тазовата област, но не могли да определят дали е на мъж или е на жена. Мускули не открили. Всички по-меки тъкани били пръснати на хиляди молекули.
Смъртните актове подписали по документите за полета.
“Останките на самолета бяха колкото кутрето ми. Хората сякаш бяха специално накълцани на парченца. Часовници, монети и всичко останало бе като че ли натрошено с чук. Машината се бе разпаднала на хиляди частици.” – това са спомените на тогавашния кмет на с. Тлачане Ненчо Цонев.
Той казва още, че цяла седмица са търсили черната кутия на самолета. Преровили околността сантиметър по сантиметър, но напразно. На мястото нямало и следи от огън. А резервоарът на машината ДЕЙСТВИТЕЛНО бил пълен с 11,5 тона керосин и се е забил в дерето с 850 км/ч.”
“Говори се още И, че дни след самолетната катастрофа, МЛАДИ МОМЧЕТА, радисти от брегова морска база край Варна получили шифрована радиограма: “Ние сме живи, с побелели коси и зелени пагони”. Бил посочен и адрес в морската ни столица, където да се достави информацията. Когато морячетата отишли, разбрали, че там живеят родители на загинала в катастрофата гимнастичка. А пророчицата Ванга ОЩЕ ВЕДНЪЖ ТОГАВА казала, че всички са живи. И ще се завърнат по вода…Това е написал колегата Валери Боянов, завършвайки с думите ….”Оттогава са изминали 35 години, а загадките остават и досега…”.
Днес, 45 години по-късно и ние ще добавим, от тогава измина по-малко от половин век. Светла памет и….мир на праха на загиналите наши свидни прекрасни чеда – момчета и момичета – деца на България и Полша!
А върху дясната страна на паметника са имената на поляците, които изписахме по-горе!
От тях Януш Вилхелми е тогавашният министър на културата на Полша, брат на актьора Роман Вилхелми. В листа на пасажерите са и имената и на момчетата от националния ни юношески отбор по футбол,
както и на техните връстници-баскетболисти от Полша.
И така – точно преди 45 г. командирът на самолета Христо Христов по редовен рейс и маршрута София – Варшава стартира изилтане в 13.25 софийско време. Според експерти, достигайки височина 4900 м., самолетът лети нормално в зададения въздушен коридор. Мистерията започва някъде над с. Голяма Брестница, когато по мнения на пилоти, самолетът внезапно променя своя курс като завива на запад, след което изчезва окончателно от полезрението на радарната система. Комисията, разследваща самолетната катастрофа регистрира, че чак в 13, 52 ч същият самолет със скорост 850 км/ч се забива почти вертикално в скала и дере край врачанското село Габаре. Странно, но какво е правил самолетът цял поровин час от 13.25 до 13.52 ч. и в каква посока е летял?!!! Знае се от документи, че на борда е имало 11,5 т керосин. Още същия ден военни и милиция блокират мястото на самолетната катастрофа и не допускат никой да припари. Разстоянието по права линия от София до мястото на катастрофата е не повече от 100 километра и то със скоростта на самолета може да се измине за време по-малко от половин час..
Ето какво са написали вестниците по онова време:
“До момента, в който руският аероплан пресича височината 4900 м, полетът протича нормално и без отклонения от зададения маршрут. Някъде към Голяма Брестница авиодиспечерите, които контролират полета, изведнъж забелязват, че машината изненадващо завива наляво и взема западен курс на 270 градуса. Наземните служби тутакси настояват пилотите да доложат какво става.
Отговор обаче не последва.
След още 25 км авиовозилото се отклонява надясно със северен курс и изчезва от радиолокационния монитор в диспечерската кула……Доста по-късно се разбира, че в 13,52 ч. самолет ТУ-134 с идентификация LZ-TUB се е разбил в района на врачанското село Тлачене”.
Във фаталния ден със самолета пътувала и полска правителствена делегация, посетила НРБългария, водена от тогавашния министър на културата г-н Вилхелми, брат на известния актьор Роман Вилхелми. Те се срещали тогава с г-жа Людмила Живкова.
Малко след самолетната катастрофа Ванга била казала, че “всички са живи и ще се върнат след доста време, но…. по вода!?” Каквото и да значи това—. Според официалната версия обаче, “никой не е оцелял, самолетът се е разбил вследствие на повреда”. Но само час след трагичния инцидент в новинарската си емисия в 15,00 ч., белградското радио е излъчило следното странно съобщение: “Авион с неопознаваеми знаци прелетя над въздушното пространство на република Югославия”?!
И досега никой не знае и не е казал нищо повече от това.
Най-мистериозно тогава е било предположението, че хората едва ли не са били отвлечени за някакви си секретни опити, в условия на радиация и…. че на мястото на самолетната катастрофа също е имало катастрофа, но с втори много по-малък самолет? Тези “предположения” просто никой по-късно не е потвърдил. Мръсната поръчка, пак според любители на конспиративни теории ” била организирана, според тогавашни екстрасенси от милиардер, без да се знаят неговвото име, самоличност и държава, н щояго гой жинее”.
Впоследствие журналистическата гилдия започва да разхлебва, с презумцията отново да предполага….Без каквито и да било доказателства….Предполагат и започват да спрягат, без никакви конкретни доказателства и името на известния филантроп от руски произход Арманд Хамър, впоследствие мега бизнесмен, контактувал често и активно със соцлидери, – като се започне от Владимир Илич Ленин и се стигне до Михайл Сергеевич Горбачов. Това било така щото Хамър знае бил роден също по времето на соца. Твва е, защото Хамър живее известно време в СССР, където развива бизнеса си и предприятия, работещи с концесионни договори като завод за производство на писалки и моливи – един Одесит – руски американец на практика осигурява на СССР пособия за писане!
Хамър работи и като посредник в СССР, като представлява там водещи американски фирми като Ford Motor Company и United States Rubber. Умният бизнесмен управлява и мина за азбест в Сибир. Всеки бизнес, от който могат да се вадят пари, е добър за Хамър.
Хамър е филантроп, който разбира и от произведения на изкуството, според също така неизвестни източници, както пише в руското издание “Совершенно секретно” е продавал копия на уникати и много известни картини. И както пише в руското издание –
“Когато той докарва безценните си изложби в Москва, изкуствоведите бяха тотално объркани. Никой не можеше да различи дали те са оригинали или фалшификати”, пише в списание “Совершенно секретно”. А у нас в България той е контактувал както с вожда Живков, така и с г-жа Людмила Живкова и министър Георги Йорданов, когото кани за своя сметка в Америка пак по времето на соца.
И така, според други “посветени” журналя,…”Самолетът бил изпратен на остров, подобен на остров Муророа в Тихия окен за провеждането на някакви супер секретни опити с ядрени устройства…”ЗА ДА СЕ ВИДИ ДОКОЛКО ЗАКАЛЕНИ СПОРТИСТИ БИХА МОГЛИ ДА ИЗДЪРЖАТ” на облъчвания с високи дози радиация. Но всичко това звучи като една – приказка, но тази приказка е много жестока за родителите и близките на загиналите, които се хващат за нея като удавници за сламка. Като в приказката за добрия баща, който пачел, че от Горната земя били отвлечени неговите прекрасни слънчеви и красиви деца в “Долната земя”?!той плачел и търсел юнака, който може да ги спаси….
Ето какво открихме на стр. на ЕДИН СТАР ВЕСТНИК “168 ЧАСА”:
“В деня на трагедията бяхме светкавично изстреляни на мястото на произшествието”, спомня си патоанатомът доц. Д-р Йордан Калчев, член на специалната правителствена комисия И разказва, че са намерили много кости, силно натрошени. Най-голямото парче от тяло било 17 кг – някъде от тазовата област, но не могли да определят дали е на мъж или е на жена. Мускули не открили. Всички по-меки тъкани били пръснати на хиляди молекули.
Смъртните актове подписали по документите за полета.
“Останките на самолета бяха колкото кутрето ми. Хората сякаш бяха специално накълцани на парченца. Часовници, монети и всичко останало бе като че ли натрошено с чук. Машината се бе разпаднала на хиляди частици.” – това са спомените на тогавашния кмет на с. Тлачане Ненчо Цонев.
Той казва още, че цяла седмица са търсили черната кутия на самолета. Преровили околността сантиметър по сантиметър, но напразно. На мястото нямало и следи от огън. А резервоарът на машината ДЕЙСТВИТЕЛНО бил пълен с 11,5 тона керосин и се е забил в дерето с 850 км/ч.”?!!
“Говори се още И, че дни след самолетната катастрофа, радисти от бреговата морска база край Варна получили шифрована радиограма: “Ние сме живи, с побелели коси и зелени пагони”.Без имена. Бил посочен и адрес в морската ни столица, където да се достави информацията. Когато морячетата отишли на адреса, разбрали, че там живеят родители и близки на загинала в катастрофата гимнастичка. А пророчицата Ванга ОЩЕ ВЕДНЪЖ ТОГАВА казала на ходилите при нея почернени роднини, че “всички са живи. И ще се завърнат по вода..”
Това е написал колегата Валери Боянов, завършвайки с думите ….”Оттогава са иминали 35 години, а загадките остава и досега...”
Днес, 45 години по-късно и ние ще добавим, от тогава измина по-малко от половин век. Светла памет и….мир на праха на загиналите наши свидни прекрасни чеда – момчета и момичета на България и Полша!
В статията са използвани източниците на gallery.gurgev.com.
Тъжна дата за България
I don’t think the title of your article matches the content lol. Just kidding, mainly because I had some doubts after reading the article.