Сарматите – те ли са нашите предци ?

От Петър Низамов (автор на статия “Сарматите” в Уикипедия)

Съдържание :

Сарматите – потомците на скитите, са група племена, част от които са спрягани за предците на кутригурите, оногурите и утигурите, които обединява Кубрат за да създаде около 632 година Стара Велика България.
Скития и сарматия сармати скити българи петър низамов
Скития и партия

Сарматите (на гръцки: Σαρμάται, на латински: Sarmatæ) е общородово име на група ираноезични племена, обитаващи в периода 3 в. пр.н.е.–4 в. черноморските степи до река Дунав територия, известна с името Сарматия (лат. Sarmatia).

Сарматите ( / s ɑːr ˈ m eɪ ʃ i ə n z / ; старогръцки : Σαρμάται , романизиран : Sarmatai ; латински : Sarmatae _ [ˈsarmatae̯] ) са голяма конфедерация от древни източноирански конни номадски народи от класическата древност , които доминират в понтийската степ от около 3-ти век пр. н. е. до 4-ти век сл. н. е .

Произхождащи от централните части на Евразийската степ , сарматите са били част от по-широките скитски култури .[1]

Сарматите  започват да мигрират на запад около четвърти и трети век пр. н. е., идвайки да доминират над тясно свързаните скити до 200 г. пр. н. е. В най-големия си докладван обхват, около 100 г. пр. н. е., тези племена варират от река Висла до устието на Дунав и на изток до Волга , граничейки с бреговете на Черно и Каспийско море, както и с Кавказ на юг.

[visual-link-preview encoded=”eyJ0eXBlIjoiaW50ZXJuYWwiLCJwb3N0IjoyMTE3LCJwb3N0X2xhYmVsIjoi0J/Rg9Cx0LvQuNC60LDRhtC40Y8gMjExNyAtINCR0YrQu9Cz0LDRgNC40YLQtSDRgtGA0LDQutC4INC70Lgg0YHQsCDQuNC70Lgg0YHQsCDRgdC4INCx0YrQu9Cz0LDRgNC4IC0g0LTQuNGB0LXQutGG0LjRjyDQvdCwINCz0LvRg9C/0L7RgdGC0LjRgtC1INC90LAg0J/QsNCy0LXQuyDQodC10YDQsNGE0LjQvNC+0LIiLCJ1cmwiOiIiLCJpbWFnZV9pZCI6MjEyNywiaW1hZ2VfdXJsIjoiaHR0cDovL3d3dy5pdXN0aXRpYS5iZy93cC1jb250ZW50L3VwbG9hZHMvMjAyMy8wNC90cmFraS1idWxnYXJpLXBldGFyLW5pemFtb3YtcGF2ZWwtc2VyYWZpbW92LndlYnAiLCJ0aXRsZSI6ItCR0YrQu9Cz0LDRgNC40YLQtSDRgtGA0LDQutC4INC70Lgg0YHQsCDQuNC70Lgg0YHQsCDRgdC4INCx0YrQu9Cz0LDRgNC4IC0g0LTQuNGB0LXQutGG0LjRjyDQvdCwINCz0LvRg9C/0L7RgdGC0LjRgtC1INC90LAg0J/QsNCy0LXQuyDQodC10YDQsNGE0LjQvNC+0LIiLCJzdW1tYXJ5Ijoi0JHRitC70LPQsNGA0LjRgtC1INGC0YDQsNC60Lgg0LvQuCDRgdCwINC40LvQuCDRgdCwINGB0Lgg0LHRitC70LPQsNGA0LggJiM4MjExOyDQtNC40YHQtdC60YbQuNGPINC90LAg0LPQu9GD0L/QvtGB0YLQuNGC0LUg0L3QsCDQn9Cw0LLQtdC7INCh0LXRgNCw0YTQuNC80L7QsiDQkiDQvNC90L7QttC10YHRgtCy0L4g0L/QuNGB0LDQvdC40Y8g0L3QsCDRg9GH0LXQvdC4INGB0LUg0LPQvtCy0L7RgNC4INC30LAg0LjQtNC10L3RgtC40YfQvdC+0YHRgiDQvNC10LbQtNGDINGC0YDQsNC60Lgg0Lgg0LHRitC70LPQsNGA0LgsINC90L4g0LTQsNC70Lgg0YLQvtCy0LAg0L3QsNC40YHRgtC40L3QsCDQtSDRgtCw0LrQsCDQuNC70Lgg0YLQvtCy0LAg0LUg0L/QvtGA0LXQtNC90LDRgtCwINC60L7QvdGB0L/QuNGA0LDRhtC40Y8uINCd0LjQtSDRidC1INC90LDQv9GA0LDQstC40Lwg0LTQuNGB0LXQutGG0LjRjyDQvdCwINGC0LXQt9C4INCw0L3QsNC70LjQt9C4INC4INCy0YHQtdC60Lgg0L3QsNGIINGH0LjRgtCw0YLQtdC7INC80L7QttC1INC00LAg0YHQuCDQvdCw0L/RgNCw0LLQuCDQuNC30LLQvtC00LAgWyZoZWxsaXA7XSIsInRlbXBsYXRlIjoidXNlX2RlZmF1bHRfZnJvbV9zZXR0aW5ncyJ9″]

През първи век след Христа сарматите започват да навлизат в Римската империя в съюз с германските племена .

През трети век след Христа господството на сарматите в Понтийската степ е нарушено от германските готи . С хунските нашествия от четвърти век, много сармати се присъединяват към готите и други германски племена ( вандали ) в заселването на Западната Римска империя . Тъй като големи части от днешна Русия, по-специално земята между Уралските планини и река Дон, са били контролирани през пети век пр. н. е. от сарматите, Волго-Донските и Уралските степи понякога се наричат ​​„Сарматска родина“.[2][3]

Скити българи петър низамов скития и сарматия сармати
Племенни съюзи в европа преди великото преселение на народите
Сарматите в Боспорското царство се асимилират в гръцката цивилизация,[4] докато други са погълнати от проточеркезките меоти[5] , аланите и готите .[6]

Други сармати са асимилирани и погълнати от ранните славяни .[7][8] Народ, свързан със сарматите, известен като аланите, оцелява в Северен Кавказ през ранното средновековие , като в крайна сметка дава началото на съвременната осетска етническа група.[9]

Аланската държавност устоява до 14 в. Други известни сарматски племена са: роксолани, аорси, масагети, вали, савромати и др.

Етимология на сарматите

Гръцкото име Sarmatai понякога се появява като Sauromatai (Σαυρομάται), което почти сигурно е вариант на същото име. Въпреки това историците често ги разглеждат като два отделни народа и археолозите обичайно използват термина „савромати“, за да идентифицират най-ранната фаза на сарматската култура. Въпреки че исторически се предполага, че името им произлиза от думата гущер ( sauros ), което се свързва с използването на сарматите от люспеста броня, подобна на влечуги , и драконови стандарти, това почти сигурно е неоснователно. [10]

Английският учен от 20-ти век Харолд Уолтър Бейли извежда името Σαρμαται от *Saurumatā , съставено от *sauruma- и източноиранската наставка за множествено число -tā . *sauruma- е производна на иранския корен *sar- , който сам по себе си е родствен на авестийската основа sar- ( ), което означава „да се движи внезапно“ и който е родствен на староиндийската основа tsar- ( त्सर् ) от които са производни на термините царати- ( त्सरति ) и цару- ( त्सरु), което означава „ловец“. Това име е свързано със Saⁱrima- ( ), което е името на западен регион и от което произлиза името на героя Sāhnāme Salm . [11]

Олег Трубачьов извежда името от индоарийската *sar-ma(n)t (женски род – богат на жени, управляван от жени), индоарийската и индоиранската дума *sar- (жена) и индоиранската наставка за прилагателно -ma(n)t/wa(n)t . [12] С това извеждане се отбелязва високият статут на жените ( матриархат ), което е необичайно от гръцка гледна точка и отива към изобретяването на амазонките (гръцкото име на сарматите е Sarmatai Gynaikokratoumenoi , управлявани от жени). [12]

Самите сармати явно са се наричали “арийци”, “арии”. [13]

Генетика на сарматите

Екстрахирана е за сравнителен анализ древна ДНК от останки в 13 сарматски погребения, принадлежащи към ранносарматската (савроматска) курганна култура в южноуралските степи и по протежение на границата на Русия с Казахстан. Повечето от митохондриалните хаплогрупи са от западноевразийски произход, а само някои от тях са от централноазиатски и източноазиатски хаплотипове, които се откриват сред тюркскоговорещите номадски народи. Те са почти идентични на хаплотиповете (една базова двойка липсва) с хаплотипа на казахските жени от Западна Монголия.[14][15]

В проучване, проведено през 2014 г. от Gennady Afanasiev, et al. , от Института по археология на Руската академия на науките , ДНК е извлечена от костни фрагменти, намерени в седем от десет погребения на аланци на река Дон. Четири от тях се оказаха принадлежащи към Y-ДНК хаплогрупа G2 и шест от тях притежаваха mtDNA хаплогрупа I. [16]

През 2015 г. Институтът по археология в Москва проведе изследване на различни кургански погребения на културата Сармато-Алан и Салтово-Маяки. При тези анализи се оказва, че двете алански проби от четвърти до шести век сл. н. е. принадлежат към Y-ДНК хаплогрупи G2a-P15 и R1a-Z94, докато две от трите сарматски проби от втори до трети век сл. н. е. е установено, че принадлежат към Y-ДНК хаплогрупа J1-M267, докато един принадлежи към R1a. Оказа се, че три проби от Салтово-Маяки от осми до девети век от н. е. имат Y-ДНК, съответстваща на хаплогрупи G, J2a-M410 и R1a-z94. [17]

Генетично изследване, публикувано в Nature Communications през март 2017 г., изследва няколко сарматски индивида, погребани в Покровка, Русия (югозападно от Уралските планини ) между пети век пр.н.е. и втори век пр.н.е. Пробата от извлечената Y-ДНК принадлежи към хаплогрупа R1b1a2a2. Това беше доминиращата линия сред мъжете от по-ранната култура Ямная .[18] Единадесетте проби от извлечената mtDNA принадлежат към хаплогрупите U3 , M , U1a’c , T , F1b , N1a1a1a1a , T2 , U2e2 ,H2a1f , T1a и U5a1d2b . [19] Установено е, че изследваните сармати са тясно свързани с народите от по-ранната култура Ямная и с културата Полтавка .[20]

Генетично изследване, публикувано в Nature през май 2018 г., изследва останките на дванадесет сармати, погребани между 400 г. пр. н. е. и 400 г. сл. н. е.[21] Петте извлечени проби от Y-ДНК принадлежат към хаплогрупа R1a1 , I2b , R (две проби) и R1 . [22]

Единадесетте проби от извлечена mtDNA принадлежат на C4a1a , U4a2 (две проби), C4b1 , I1 , A , U2e1h (две проби), U4b1a4 , H28 и U5a1 . [23]

Генетично изследване, публикувано в Science Advances през октомври 2018 г., изследва останките на петима сармати, погребани между 55 г. и 320 г. сл. н. е. Трите извлечени проби от Y-ДНК принадлежат към хаплогрупа R1a1a и R1b1a2a2 (две проби), докато петте извлечени проби от mtDNA принадлежат към хаплогрупа H2a1 , T1a1 , U5b2b ​​(две проби) и D4q .[24]

Генетично изследване, публикувано в Current Biology през юли 2019 г., изследва останките на девет сармати. Петте извлечени проби от Y-ДНК принадлежат към хаплогрупа Q1c-L332 , R1a1e-CTS1123 , R1a-Z645 (две проби) и E2b1-PF6746 , докато деветте проби от извлечена мтДНК принадлежат към хаплогрупа W , W3a , T1a1 , U5a2 , U5b2a1a2 , T1a1d , C1e , U5b2a1a1 , U5b2c и U5b2c .[25]

Археогенетично проучване, публикувано в Cell през 2022 г., анализира 17 късни сарматски проби от 4-5 век сл. н. е. от Панонския басейн в Унгария. Деветте извлечени Y-ДНК принадлежат към разнообразен набор от хаплогрупи, 2x I2a1b1a2b1-CTS4348, 2x I1a2a1a1a-Z141, I1a-DF29, G2a1-FGC725, E1b1b-L142.1, R1a1a1b2a2a1-Z2123 и R1b1a10b-DNAP1a1a2b, докато theplom57b групи C5, H, 2x H1, H5, H7, H40, H59, HV0 I1, J1, 2x K1a, T1a, 2x T2b, U2. [26]

Местоположение на сарматите

Територията, обитавана от сарматите, която е била известна катоСарматия ( / s ɑːr ˈ m eɪ ʃ i ə / ) на гръко-римските етнографи обхваща западната част на голяма Скития и съответства на днешните региони Централна Украйна , Югоизточна Украйна, Южна Русия , руската Волга и Южен Урал и в по-малка степен североизточните Балкани и около Молдова .

Сарматия петър низамов
Сарматия

История на сарматите

Произход на сарматите

Етногенезата на сарматите е настъпила през 4-ти до 3-ти век пр. н. е., когато свързани със скитите номади, произхождащи от подножието на южния Урал , мигрират на югозапад в територията на савроматите , между долните реки Волга и Дон. [27]

Тези номади завладяват савроматите, чието име в крайна сметка започва да се прилага за целия нов народ, образуван от тези миграции, чиито съставни племена са аорсоите , роксоланите , аланоите и язигите. Въпреки приликата между наименованията сармат и савромат, съвременните автори правят разлика между двете, тъй като сарматската култура не се е развила директно от савроматската култура и ядрото на сарматската култура е съставено от тези новопристигнали мигранти. [28][29]

В степите на Понт и Европа

През 4-ти и 3-ти век пр. н. е. центърът на сарматската власт остава на север от Кавказ, а през 3-ти век пр. н. е. най-важните центрове са около долния Дон, Калмикия, Кубан и Централен Кавказ .[29][28] В края на 4-ти век пр. н. е. скитите , тогавашната доминираща сила в Черноморската степ, са победени военно от македонските царе Филип II и Лизимах съответно през 339 и 313 г. пр. н. е. Те преживяват нов военен неуспех след участието си в Боспорската гражданска война през 309 г. пр. н. е. и попадат под натиск от тракийските гети и келтските бастарни . По същото време , в Централна Азия, след македонското завоюване на империята на Ахеменидите , новата империя на Селевкидитезапочнал да атакува номадите Сака и Даха , които живеели на север от нейните граници, които на свой ред оказали натиск на запад върху сарматите. Притиснати от Sakā и Dahā на изток и възползвайки се от упадъка на силата на скитите, сарматите започнаха да пресичат река Дон и нахлуха в Скития (по-късно през средновековието, военните кампании на Ismā’īl Sāmāni срещу турците Oγuz в Централна Азия по подобен начин би принудила унгарците да се преместят на запад в Панонския басейн ), а също и да мигрира на юг в Северен Кавказ .[29][28]

Първата вълна на западна сарматска миграция се случи през 2-ри век пр.н.е. и включваше кралските сармати, или Saioi (от скито-сарматски *xšaya , което означава „царе“), които се преместиха в Понтийската степ, и язигите , наричани още Iaxamatai или Iasamatai , които първоначално се заселват между реките Дон и Днепър. Роксоланите , които може би са били смесено скито-сарматско племе, последваха язигите и окупираха черноморските степи до Днепър и нападнаха района на Крим през този век, в края на който бяха въвлечени в конфликт с генералите отПонтийски цар Митрадат VI Евпатор в боспорския Херсонес , докато язигите стават негови съюзници.[29][28][30]

Това, че племената, споменати по-рано от Херодот като скити, сега са били наричани сармати от елинистическите и римските автори предполага, че сарматското завоевание не включва изместване на скитите от Понтийската степ, а по-скоро, че скитските племена са били погълнати от сарматите.[30] След завладяването на Скития , сарматите стават доминиращата политическа сила в северната Понтийска степ, където сарматските гробове започват да се появяват за първи път през 2 век пр.н.е. Междувременно популациите, които все още се идентифицират като истински скити, се свеждат до Крим и района на Добруджа и в един момент кримските скити са васали на сарматската царица Амаге. Сарматската власт в Понтийските степи също беше насочена срещу гръцките градове по нейните брегове, като град Олбия Понтика беше принуден да плаща многократно данък на кралските сармати и техния цар Сайтафарнес , който се споменава в надписа на Протогенес заедно с племената на тисаматите , скитите и саударатите . Друг сарматски цар, Гаталос , е посочен в мирен договор, сключен от царя Фарнак от Понт с неговите врагове. [29][28][30]

Две други сарматски племена, Sirakoi , които преди това произхождат от Транскаспийските равнини непосредствено на североизток от Киркания , преди да мигрират на запад, и Aorsoi , се преместват на запад през Волга и в подножието на Кавказките планини между 2-ри до 1-ви век пр.н.е. Оттам натискът от нарастващата им мощ принуждава по-западните сарматски племена да мигрират още по-на запад, а аорсоите и сиракоите унищожават силата на кралските сармати и язигите , като аорсоите успяват да разширят властта си върху голям регион, простиращ се от Кавказ през Терекско-Кумската низина иКалмикия на запад до района на Аралско море на изток. Още една нова сарматска група, аланоите , възниква в Централна Азия от сливането на някои стари племенни групи с масагетите . Свързани с асиите , които нахлуват в Бактриане през 2-ри век пр. н. е., аланоите са изтласкани на запад от хората Kʰɑŋ-kɨɑ (известни на гръко-римските автори като Ιαξαρται Iaxartai на гръцки и Iaxartae на латински), които живеят в Syr Даря басейн, откъдето те разширяват властта си от Фергана до района на Аралско море. [29][28]

Хегемонията на сарматите в Понтийската степ продължава през 1 век пр. н. е., когато те се съюзяват със скитите срещу Диофант , генерал на Митрадат VI Евпатор , преди да се съюзят с Митрадат срещу римляните и да се бият за него както в Европа, така и в Азия, демонстрирайки пълното участие на сарматите в делата на Понтийския и Дунавския регион. През ранната част на века аланоите са мигрирали в района на североизток от езерото Майотис . Междувременно язигите се придвижват на запад, докато стигнат до Дунав и Роксоланитесе преместили в района между Днепър и Дунав и оттам по-нататък на запад. Тези два народа нападат съответно регионите около Томис и Мизия . През този период язигите и роксоланите също атакуват римската провинция Тракия , чийто управител Тиберий Плавций Силван Елиан трябва да защитава римската граница на Дунав. През 1 век пр. н. е. различни сармати достигат Панонския басейн , а язигите преминават през териториите, съответстващи на днешна Молдова и Влахия , преди да се заселят в Тисадолина, до средата на века. [29][28][30]

Въпреки че сарматските движения спират временно през 1 век пр. н. е. поради възхода на дакийското царство на Буребиста , те се възобновяват след разпадането на неговото царство след неговото убийство и през 16 г. пр. н. е. Луций Тарий Руф трябва да отблъсне сарматска атака срещу Тракия и Македония , докато следващите атаки около 10 г. пр. н. е. и 2 г. пр. н. е. са победени от Гней Корнелий Лентул .[30]

Междувременно други сарматски племена, вероятно аорсоите , изпратили посланици при римския император Август , който се опитал да установи дипломатическо споразумение с тях. През 1-ви век сл. н. е. Сиракоите и Аорсоите , които са взаимно враждебни, участват в Римско-боспорската война на противоположни страни: Сиракоите и техният крал Зорсинес се съюзяват с Митридат III срещу неговия полубрат Котис I , който е съюзник на Рим и Аорсоите . С поражението на Kotys , Sirakoiсъщо бяха разгромени и загубиха властта над повечето от земите си. Между 50 и 60 г. сл. н. е. аланоите се появяват в подножието на Кавказ, откъдето нападат кавказките и транскавказките области и Партската империя . През 1-ви век от новата ера аланоите се разширяват през Волга на запад, поглъщайки част от аорсоите и измествайки останалите, а натискът от аланоите принуждава язигите и роксоланите да продължат да атакуват Римската империя от другата страна на Дунав. През 1-ви век от н.е. двама сарматски владетели от степта на име Фарзойос и Инисмеос секат монети вОлбия Pontikē . [28][29][30]

Роксоланите продължиха своята миграция на запад след конфликта на боспорския Херсонесос и до 69 г. сл. н. е . те бяха достатъчно близо до долния Дунав, за да могат да атакуват през реката, когато беше замръзнала през зимата, и скоро по-късно те и аланоите бяха живеещи на брега на Черно море, а по-късно се преместиха още на запад и живееха в районите, съответстващи на съвременна Молдова и Западна Украйна . [30]

Сарматското племе арреи , което е имало тесни контакти с римляните, в крайна сметка се установява на юг от река Дунав, в Тракия, а друго сарматско племе, коралоите, също живее в същата област заедно с част от скитския Синдой . [30]

През 1-ви и 2-ри век след Христа язигите често безпокоят римските власти в Панония ; те са участвали в унищожаването на царството на квадите на Ваний и често са мигрирали на изток през Трансилванското плато и Карпатите по време на сезонни движения или за търговия.[30]

До 2-ри век от н. е. аланоите са завладели степите на Северен Кавказ и Северното Черноморие и са създали мощна конфедерация от племена под тяхно управление. Под хегемонията на аланоите търговски път свързва Понтийската степ, Южен Урал и региона, известен в момента като Западен Туркестан . Една група от аланоите , антаите , мигрира на север към територията на днешна Полша . [29][28]

Залеза на сарматите

Хегемонията на сарматите в степите започва да намалява през 2-ри и 3-ти век от н.е., когато хуните завладяват сарматска територия в Каспийската степ и района на Урал. Превъзходството на сарматите е окончателно унищожено, когато германските готи , мигриращи от района на Балтийско море, завладяват Понтийската степ около 200 г. сл. Хр. През 375 г. сл. н. е. хуните завладяват по-голямата част от аланоите , живеещи на изток от река Дон, избиват значителен брой от тях и ги абсорбират в своето племенно устройство, докато аланоите на запад от Дон остават свободни от хунското господство. Като част от хунската държава, аланоитеучаства в поражението на хуните и завладяването на кралството на остготите в Понтийската степ. Някои свободни аланои избягаха в планините на Кавказ, където участваха в етногенезата на населението, включително осетинците и кабардинците , а други групи на аланите оцеляха в Крим. Други мигрираха в Централна и след това в Западна Европа, откъдето някои от тях отидоха в Британия и Испания , а някои се присъединиха към германските вандали , за да пресекат Гибралтарския проток и да създадат Вандалското кралство в Северна Африка. [28][29]

Сарматите в Боспорското царство се асимилират в гръцката цивилизация.[31] Други са се асимилирали с проточеркезкия народ меот и може да са повлияли на черкезкия език . [32] Някои сармати са погълнати от аланите и готите . [33] През ранното средновековие праславянското население на Източна Европа асимилира и поглъща сарматите по време на политическите катаклизми от тази епоха. [34][35]

Въпреки това, народ, свързан със сарматите, известен като аланите , оцелява презСеверен Кавказ в Ранното Средновековие , което в крайна сметка дава началото на съвременната осетска етническа група. [36]

Археология

През 1947 г. съветският археолог Борис Граков [37] дефинира култура, процъфтяваща от 6-ти век пр. н. е. до 4-ти век сл. н. е., видима в късни курганни гробове (погребани в земни могили), понякога използващи повторно част от много по-стари кургани. [38] Това е номадска степна култура, варираща от Черно море на изток до отвъд Волга , която е особено очевидна на две от основните места в Кардаелова и Черная в трансуралската степ. Четирите фази – разграничаващи се от конструкцията на гроба, погребалните обичаи , гробните предмети и географското разпространение – са:[39][40]

1. Савромати , 6-5 век пр.н.е

2. Ранен сармат, 4-2 век пр. н. е., наричана още Прохоровска култура

3. Среден сармат, края на 2 век пр. н. е. до края на 2 век сл. н. е

4. Късен сармат, късен 2 век сл. н. е. до 4 век сл. н. е

Докато „сарматски“ и „савроматски“ са синоними като етноними, по конвенция им се придават различни значения като археологически технически термини. Терминът „Прохоровска култура“ произлиза от комплекс от могили в Прохоровски район , Оренбургска област , разкопан от С. И. Руденко през 1916 г.[41]

Съобщава се, че през 2001 г. и 2006 г. голям късносарматски керамичен център е открит близо до Будапеща , Унгария в археологическия обект Üllő5 . Типичната сива, гранулирана керамика Üllő5 образува отделна група от сарматска керамика и се среща повсеместно в северната централна част на района на Голямата унгарска равнина , което показва оживена търговска дейност.

Статия от 1998 г. за изследване на стъклени мъниста, намерени в сарматски гробове, предполага широки културни и търговски връзки. [42]

Археологически доказателства сочат, че скито-сарматските култури може да са довели до гръцките легенди за амазонките . В Южна Украйна и Русия са открити гробове на въоръжени жени. Дейвид Антъни отбелязва, че приблизително 20% от скито-сарматските „войнски гробове“ по долния Дон и долната Волга съдържат жени, облечени за битка като войни, и той твърди, че срещата с този културен феномен „вероятно е вдъхновила гръцките приказки за амазонките“. [43]

Етнология на сарматите

Сарматите са част от иранските степни народи, сред които са скитите и саките . [44] Те също са групирани заедно като „източни иранци“. [45] Археологията е установила връзката „между ираноезичните скити, сармати и саки и по-ранните култури на дървени гробове и Андроново “.[46] Въз основа на строителната конструкция тези три народа са вероятните потомци на тези по-ранни археологически култури. [47] Сарматите и саките са използвали същите каменни строителни методи като по-ранната Андроновска култура.[48] Дървеният гроб ( култура Срубная) и Андроновските традиции в строителството на къщи са доразвити от тези три народа. [49] Андроновската керамика е продължена от саките и сарматите. [37] Археолозите описват хората от културата на Андроново като демонстриращи ясно изразени кавказки черти. [50]

Първите сармати се идентифицират най-вече с културата Прохоровка, която се премества от Южен Урал към Долна Волга и след това към северната понтийска степ през четвърти-трети век пр.н.е. По време на миграцията сарматското население изглежда е нараснало и те са се разделили на няколко групи, като алани , аорси , роксолани и язиги . До 200 г. пр. н. е. сарматите заменят скитите като доминиращ народ в степите. [51] Сарматите и скитите са воювали в понтийската степ на север от Черно море . [52] Сарматите, описани като голяма конфедерация, [26] трябваше да доминират над тези територии през следващите пет века.[53] Според Бжежински и Миелчарек сарматите са се образували между река Дон и Уралските планини .[53] Плиний Стари пише, че те варират от река Висла (в днешна Полша ) до Дунав .

Култура на сарматите

Сарматски език

Сарматите са говорели ирански език , който произлиза от „староиранския“ и е хетерогенен. До първи век пр. н. е. иранските племена в днешна Южна Русия говорели различни езици или диалекти, ясно различими.[54] Според група иранолози, писана през 1968 г., многобройните ирански лични имена в гръцките надписи от черноморското крайбрежие показват, че сарматите са говорели североизточен ирански диалект, предшественик на аланско- осетинския . [55] Въпреки това, Harmatta (1970) твърди, че “езикът на сарматите или този на аланите като цяло не може просто да се разглежда като староосетински.” [54]

Оръжия на сарматите

Роксоланите, които са едно от по-ранните сарматски племена, мигрирали в Европа и следователно са сред по-западните географски сармати, използват шлемове и корсети, направени от сурова волска кожа и плетени щитове, както и копия, лъкове и мечове. Роксоланите са възприели тези форми на броня и въоръжение от германските бастарни , близо до които са живели. [30] По-източните сарматски племена са използвали люспеста броня и са използвали дълго копие, наречено контус, и лъкове в битка.[30]

Сарматите и скитите българите кутригури, оногури, оногондури и утигури кубрат в стара велика българия
Сарматско бойно облекло

Физически външен вид

Римският автор Овидий записва, че едно от сарматските племена, Корали, имало руса коса, което е характеристика, която Амиан Марцелин приписва и на аланите. Той пише, че почти всички алани са били „с голям ръст и красота, косите им са някак жълти, очите им са плашещо свирепи“.

Съвременните историци предлагат противоречиви мнения относно описанието на аланите като високи и руси коси. Например Роджър Бати твърди, че “вероятно само някои от аланите са били руси”.[56] Бърнард Бахрах също предполага, че тъй като аланите са асимилирали толкова много чужденци, по-голямата част от тях е малко вероятно да са били с руси коси и че не е имало отличителна физическа характеристика на аланите. [57] Джон Дей обаче твърди, че анализът на Бахрах е погрешен, тъй като той е превел погрешно оригиналния пасаж от Амиан Марцелин и че мнозинството от аланите всъщност са били руси. [58]

Ивер Нойман предполага, че описанието на аланите като руси може да означава, че тяхното индоиранско потекло е по-голямо от това на хуните.[59] Чарлз Превите-Ортън пише, че аланите са само частично с иранско наследство и че другата част от тяхното потекло идва от пленени жени и роби. [60]

Сарматизъм

Сарматизмът (или сарматизмът ) е етнокултурна концепция с оттенък на политика, обозначаваща формирането на идеята за произхода на Полша от сарматите в рамките на Полско-Литовската общност . [61] Това беше доминиращата барокова култура и идеология на благородството ( szlachta ), която съществуваше във времената на Ренесанса до осемнадесети век. [61] Заедно с друга концепция за „ Златна свобода,” той формира централен аспект от културата и обществото на Жечпосполита. В основата му беше обединяващото вярване, че хората от Полската Жечпосполита произхождат от древните ирански сармати, легендарните нашественици на славянските земи в древността. [62][63]

Племена

автор: ПЕТЪР НИЗАМОВ

Редакцията на “ЮСТИЦИЯ” се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.

Юстиция - журналистически разследвания, анализи, най-важното и най-новото, съдържание и новини от българия и света, фронтално, видео,

Последвайте ЮСТИЦИЯ в Google Новини

Петър Низамов, Сарматите , произход на българите , Петър Низамов, Сарматите , произход на българите , Петър Низамов, Сарматите , произход на българите , Петър Низамов, Сарматите , произход на българите , Петър Низамов, Сарматите , произход на българите , Петър Низамов, Сарматите , произход на българите , Петър Низамов, Сарматите , произход на българите , Петър Низамов, Сарматите , произход на българите , Петър Низамов, Сарматите , произход на българите , Петър Низамов, Сарматите , произход на българите , Петър Низамов, Сарматите , произход на българите , Петър Низамов, Сарматите , произход на българите , Петър Низамов, Сарматите , произход на българите ,

Най-интересните РАЗСЛЕДВАНИЯ слушайте в подкаста на ЮСТИЦИЯ в Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

Следвайте ни и в Инстаграм

Източници:

  1. ↑ Unterländer et al. 2017, с. 2 . “През първото хилядолетие пр. н. е. номадските хора се разпространяват в евразийската степ от Алтайските планини през северната част на Черно море до Карпатския басейн… Гръцки и персийски историци от 1-во хилядолетие пр. н. е. описват съществуването на масагетите и савроматите, и по-късно, сарматите и саките: притежаващи културни артефакти, подобни на тези, намерени в класически скитски паметници, като оръжия, конски сбруи и отличителна художествена традиция „животински стил“. Доставчик, тези групи често се приписват на скитската култура…
  2. ↑ Sarmatian | people. // Encyclopedia Britannica.
  3. ↑ Kozlovskaya 2017.
  4. ↑ Davies, Norman. Europe: A History. Oxford University Press, 1996. ISBN 978-0-19-820171-7. с. 105. (…) “the Iranic Sarmatians, whose ability to assimilate into preceding Greek civilization created a brilliant new synthesis”
  5. ↑ Richmond, Walter. The Northwest Caucasus: Past, Present, Future. Routledge, 11 June 2008. ISBN 978-1-134-00249-8. с. 12. “While the Sarmatians dominated the Meot lands, they were themselves assimilated and the language of the Meots, the predecessor of the modern Circassian dialects, survived.”
  6. ↑ Eterovich, Francis H., Spalatin, Christopher. Croatia: Land, People, Culture Volume I. University of Toronto Press, 15 December 1964. ISBN 978-1-4875-9676-7. с. 112. “On the shores of the Black Sea the Alans absorbed two Sarmatian peoples, the Siraci and Aorsi (…) Also, the Goths undoubtedly absorbed both Sarmatian and Slavic groups during their two centuries of rule over the steppe land”
  7. ↑ Chodorow, Stanley. The Mainstream of Civilization. Harcourt Brace Jovanovich, 1989. ISBN 978-0-15-551579-6. с. 368. “But the Slavic tribes survived the collapse of these empires, and gradually the remnants of the Avars, Sarmatians, and others were absorbed into the Slavic culture.”
  8. ↑ Slovene Studies. Т. 9-11. Society for Slovene Studies, 1987. с. 36. (.) For example, the ancient Scythians, Sarmatians (amongst others), and many other attested but now extinct peoples were assimilated in the course of history by Proto-Slavs.
  9. ↑ Ossetians. // One Europe, Many Nations: A Historical Dictionary of European National Groups. Westport, Connecticut, Greenwood Publishing Group, 2000. ISBN 9780313309847. с. 518. Посетен на 27 March 2020. The Ossetians, calling themselves Iristi and their homeland Iryston, are the most northerly of the Iranian peoples. […] They are descended from a division of Sarmatians, the Alans, who were pushed out of the Terek River lowlands and into the Caucasus foothills by invading Huns in the fourth century A.D.
  10. ↑ Brzezinski Mielczarek, с. 6.
  11. ↑ Bailey, Harold Walter. Khotanese Text. Cambridge University Press, 1985. ISBN 9780521257794. с. 65.
  12. ↑ Нагоре към:аб Gluhak, Alemko. Podrijetlo imena Hrvat. // Jezik: časopis za kulturu hrvatskoga književnog jezika [Jezik: Periodical for the Culture of the Standard Croatian Language] 37 (5). 1989. с. 129–138, at pages 131–133.
  13. ↑ Tarasov I. Returning to the theme of ancient migrations of the Galindians // Исторический формат. № 2 (18). 2020. С. 108
  14. ↑ DNA Results from Pokrovka Warrior Women compared with Meirmgul
  15. ↑ Amazon Warrior Women, Secrets of the Dead, PBS, aired 2004
  16. ↑ О культурной, антропологической и генетической специфике донских алан [On the cultural, anthropological and genetic specifics of the Don Alans ]. // [1] Moscow, Institute of Archaeology, Russian Academy of Sciences, 2014. ISBN 978-5-94375-162-2. с. 312–315.
  17. ↑ Хазарские конфедераты в бассейне Дона [Khazar confederates in the Don basin]. // [2] Moscow, Языки славянской культуры [Languages of Slavic Culture] for Institute of Archaeology, Russian Academy of Sciences, 2015. ISBN 978-5-94457-2431. с. 146–153.
  18. ↑ Unterländer et al. 2017, Supplementary Information, pp. 55, 72 . “Individual I0575 (Sarmatian) belonged to haplogroup R1b1a2a2, and was thus related to the dominant Ychromosome lineage of the Yamnaya (Pit Grave) males from Samara…”
  19. ↑ Unterländer et al. 2017, Supplementary Information, p. 25, Supplementary Table 1.
  20. ↑ Unterländer et al. 2017, с. 3–4 . “The two Early Sarmatian samples from the West… fall close to an Iron Age sample from the Samara district… and are generally close to the Early Bronze Age Yamnaya samples from Samara… and Kalmykia… and the Middle Bronze Age Poltavka samples from Samara…”
  21. ↑ Damgaard et al. 2018, Supplementary Table 2, Rows 19, 21-22, 25, 90-93, 95-97, 116.
  22. ↑ Damgaard et al. 2018, Supplementary Table 9, Rows 15, 18, 64, 67, 68.
  23. ↑ Damgaard et al. 2018, Supplementary Table 8, Rows 57, 79-80, 84, 25-27, 31-33, 59.
  24. ↑ Krzewińska et al. 2018, Supplementary Materials, Table S3 Summary, Rows 4-8.
  25. ↑ Järve et al. 2019, Table S2.
  26. ↑ Gnecchi-Ruscone et al. 2022, Table S1.
  27. ↑ For the complexity of the interactions of these peoples see, e.g.Mordvintseva 2013 and Kozlovskaya 2017 .
  28. ↑ Нагоре към:абвгдежзик Olbrycht 2000.
  29. ↑ Нагоре към:абвгдежзик Melyukova 1990.
  30. ↑ Нагоре към:абвгдежзикл Batty 2007, с. 225 – 236.
  31. ↑ Davies, Norman. Europe: A History. Oxford University Press, 1996. ISBN 978-0-19-820171-7. с. 105. (…) “the Iranic Sarmatians, whose ability to assimilate into preceding Greek civilization created a brilliant new synthesis”
  32. ↑ Richmond, Walter. The Northwest Caucasus: Past, Present, Future. Routledge, 11 June 2008. ISBN 978-1-134-00249-8. с. 12. “”While the Sarmatians dominated the Meot lands, they were themselves assimilated and the language of the Meots, the predecessor of the modern Circassian dialects, survived.”
  33. ↑ Eterovich, Francis H., Spalatin, Christopher. Croatia: Land, People, Culture Volume I. University of Toronto Press, 15 December 1964. ISBN 978-1-4875-9676-7. с. 112. “On the shores of the Black Sea the Alans absorbed two Sarmatian peoples, the Siraci and Aorsi … Also, the Goths undoubtedly absorbed both Sarmatian and Slavic groups during their two centuries of rule over the steppe land”
  34. ↑ Chodorow, Stanley. The Mainstream of Civilization. Harcourt Brace Jovanovich, 1989. ISBN 978-0-15-551579-6. с. 368. “But the Slavic tribes survived the collapse of these empires, and gradually the remnants of the Avars, Sarmatians, and others were absorbed into the Slavic culture.”
  35. ↑ Slovene Studies. Т. 9-11. Society for Slovene Studies, 1987. с. 36. (.) For example, the ancient Scythians, Sarmatians (amongst others), and many other attested but now extinct peoples were assimilated in the course of history by Proto-Slavs.
  36. ↑ Ossetians. // One Europe, Many Nations: A Historical Dictionary of European National Groups. Westport, Connecticut, Greenwood Publishing Group, 2000. ISBN 9780313309847. с. 518. Посетен на 27 March 2020. The Ossetians, calling themselves Iristi and their homeland Iryston, are the most northerly of the Iranian peoples. […] They are descended from a division of Sarmatians, the Alans, who were pushed out of the Terek River lowlands and into the Caucasus foothills by invading Huns in the fourth century A.D.
  37. ↑ Schubert, Charlotte, Weiß, Alexander. Amazonen zwischen Griechen und Skythen: Gegenbilder in Mythos und Geschichte. Walter de Gruyter, 22 March 2013. ISBN 978-3-11-028616-8. с. 85.
  38. ↑ Граков Б. Н. ГYNAIKOKPATOYMENOI (Пережитки матриархата у сарматов)Архив на оригинала от 2021-11-21 в Wayback Machine.//ВДИ, 1947. № 3
  39. ↑ Sinor 1990, с. 113.
  40. ↑ Genito, Bruno. The Elusive Frontiers of the Eurasian Steppes. All’Insegna del Giglio, 1 November 2002. ISBN 978-88-7814-283-1. с. 57–.
  41. ↑ Yablonskii, Leonid и др. A Silver Bowl from the New Excavations of the Early Sarmatian Burial-Ground Near the Village of Prokhorovka. // Ancient Civilizations from Scythia to Siberia 15 (1–2). 1 January 2009. DOI:10.1163/092907709X12474657004809. с. 167–169.
  42. ↑ “Chemical Analyses of Sarmatian Glass Beads from Pokrovka, Russia”Архив на оригинала от 2005-04-15 в Library of Congress Web Archives, by Mark E. Hall and Leonid Yablonsky.
  43. ↑ Anthony, David W. The Horse, the Wheel, and Language: How Bronze-Age Riders from the Eurasian Steppes Shaped the Modern World. Princeton University Press, 2007. ISBN 978-0-691-05887-0.
  44. ↑ Kuzmina 2007, с. 220.
  45. ↑ Kuzmina 2007, с. 445.
  46. ↑ Kuzmina 2007, с. xiv.
  47. ↑ Kuzmina 2007, с. 50.
  48. ↑ Kuzmina 2007, с. 51.
  49. ↑ Kuzmina 2007, с. 64.
  50. ↑ Keyser, Christine и др. Ancient DNA provides new insights into the history of south Siberian Kurgan people. // Human Genetics 126 (3). May 16, 2009. DOI:10.1007/s00439-009-0683-0. с. 395–410.
  51. ↑ Barry W. Cunliffe. The Oxford Illustrated History of Prehistoric Europe. Oxford University Press, 2001. ISBN 978-0-19-285441-4. с. 402–.
  52. ↑ Grousset, Rene. The Empire of the Steppes. Rutgers University Press, 1970. ISBN 978-0-8135-1304-1. с. 15.
  53. ↑ Нагоре към:аб Brzezinski Mielczarek.
  54. ↑ Нагоре към:аб Harmatta 1970, 3.4.
  55. ↑ Handbuch der Orientalistik, Iranistik. By I. Gershevitch, O. Hansen, B. Spuler, M.J. Dresden, Prof M Boyce, M. Boyce Summary. E.J. Brill. 1968.
  56. ↑ Batty 2007, с. 235 (Footnote 224) “In reality, presumably only some Alans were blond.”
  57. ↑ Bachrach, Bernard. A history of the Alans in the West : from their first appearance in the sources of classical antiquity through the early Middle Ages. Minneapolis, University of Minnesota Press, 1973. ISBN 0-8166-0678-1. с. 76-77.
  58. ↑ Day, John V. Indo-European origins : the anthropological evidence. Institute for the Study of Man, 2001. ISBN 0-941694-75-5. с. 57. “Mistranslating their hair colour as ‘ generally blond ‘, Bachrach doubts that Alans really were so fair, considering that, as Ammianus Marcellinus says, they had assimilated so many other ethnic groups (1973:19).”
  59. ↑ Neumann, Iver B., Wigen, Einar. The Steppe Tradition in International Relations: Russians, Turks and European State Building 4000 BC–2017 AD. Cambridge, United Kingdom, Cambridge University Press, 19 July 2018. ISBN 978-1-108-42079-2. с. 103-104. “They saw Alans as tall and blond, whereas the Huns were seen as squat and ugly (Bachrach 1973:19), we may take this to mean that the Alans looked more like Romans, i.e. that the Iranic element was stronger in them than it was in the Huns.”
  60. ↑ Previté-Orton, C. W. Cambridge Medieval History, Shorter: Volume 1, The Later Roman Empire to the Twelfth Century. Cambridge University Press, 24 July 1975. ISBN 978-0-521-20962-5. с. 42. “…the blond Alans between the Don, the Volga, and Mount Caucasus were Iranian in speech and partly in blood, and remnants of other Iranian nomads, not to mention descendants of captive women and slaves…”
  61. ↑ Нагоре към:аб Kresin, O. Sarmatism Ukrainian. Ukrainian History
  62. ↑ Tadeusz Sulimirski, The Sarmatians (New York: Praeger Publishers 1970) at 167.
  63. ↑ P. M. Barford, The Early Slavs (Ithaca: Cornell University 2001) at 28.

СВЪРЗАНИ СТАТИИ ОЩЕ ОТ АВТОРА

1 КОМЕНТАР

  1. Нападенията на българите - кутригури на Балканите от края на 5-6 век - 2 века преди Аспарух - Юстиция Нападенията на българите - кутригури на Балканите от края на 5-6 век - 2 века преди Аспарух - Юстиция

    […] на българските евреи и ролята на Цар Борис IIIСарматите – кои са нашите предци ?Боспорското царство – българско, тракийско или […]

Leave a Reply