На 9 септември 1944 г. в София е извършен преврат. Това е последният преврат на Кимон Георгиев. Преди това той участва в смяната на властта на 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 г.
В 6,25 ч. на 9 септември 1944 г. новият премиер Кимон Георгиев прочита по радиото предварително подготвена Прокламация към българския народ и обявява състава на новия кабинет. Малко след това при него са доведени от Чамкория регентите Кирил и Никола Михов, а третият регент Богдан Филов е в провинцията. Те подписват указ за назначаване на правителството, след което са арестувани. Сред първите стъпки на правителството е да назначи лоялни офицери на ключовите постове в армията.
Цялата Българска армия подкрепя преврата и се обявява в услуга на новата власт.
Навсякъде военните командири арестуват полицията и съвместно с партизански части репресират неудобните.
Щаба на войската издава заповед да се ликвидират всички врагове на новата власт които правят опити за оказване на съпротива и отказват да се предават доброволно на военните и милиционерските власти. Официалното име на армията се преименува от Българска войска на Българска народна войска – съкратено БНВ и в нея наред с другите командни постове се създава длъжността на помощник – командирите по политическите въпроси на армията .
На 9 септември, по нареждане на Добри Терпешев, всички партизански формирования слизат от планините и вземат съвместно с армията властта в селата и градовете в България и със заповед на военния министър генерал Дамян Велчев и произведения вече в генерал Добри Терпешев партизанските части се вливат в Българската армия и се създават военни гвардейски части именувани Българска народна гвардия, а към всяка военна част се създава армейска гвардейска рота, които имат както военнополитически, така и военно полицейски функции.
Навсякъде вземането на властта става без съпротива, но в други случаи някои по малки войскови и полицейски части оказват такава на други по крупни войскови части и силите на ОФ, но съпротивата е сломена.
Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души. Осъдените на смърт от Народния съд са 2 730 души – министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
Началото на преврата е поставено в средата на август 1944 г. На 26 август под заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната. То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени.
Същият ден, 26 август, ЦК на БРП издава Окръжно №4, с което поставя като задача вземането на властта в България посредством въоръжено въстание. Същевременно, правителството започва в Египет сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, като се надява да издейства настаняване на английски и американски войски в България.
Тези опити срещат съпротивата на Съветския съюз, която довежда до провал на преговорите и на 2 септември Багрянов се оттегля, за да бъде съставено ново правителство като последен опит за предотвратяване на настъплението на Съветския съюз срещу България.
На 2 септември е образувано ново правителство, коалиция на основните опозиционни и антигермански партии, начело с Константин Муравиев.
На Отечествения фронт се предложени четири места в този кабинет, но той отказва участие, готвейки се активно за военен преврат. Новото правителство продължава опитите за външнополитическа преориентирания, като на 4 септември прекратява съюза с Германия, започва разоръжаване на германските войски на територията на страната и освобождава политическите затворници.
Същия ден германски войски пленяват щаба на българския корпус в Нишка Баня и щабовете на българските дивизии окупирали Сърбия.
На 5 септември правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа по молба на военния министър генерал Иван Маринов поради тактически проблеми. В действителност ген. Маринов вече е съгласувал своите действия с Отечествения фронт, за да се даде възможност на СССР междувременно да обяви война на България. В замяна на услугата, след преврата Иван Маринов е назначен за главнокомандващ на българската армия.
При тези обстоятелства на 5 септември Съветският съюз обявява война на Царство България. На 6 – 7 септември в настъпилото безвластие започват вълнения в различни части на България. Във Варна и Бургас Отечественият фронт установява контрол над администрацията малко преди пристигането на съветските войски. На 6 септември е обявена стачка на трамвайните работници в София, правителството ги подлага на мобилизация, а на следващия ден е разпръсната тяхна демонстрация, при което един човек е убит.
На 7 септември са нападнати затворите в Силистра и Плевен и затворниците са освободени, а при разпръскването на демонстрация на миньори в Перник са убити 6 души.
До преврата остават по-малко от 48 часа….
България Новините – balgarianovinite.com 2015-2026 9 септември 1944 г. Последният преврат на Кимон Георгиев 2026
България, България новини, новини България, актуални новини България, политически новини България, икономика България, култура България, спорт България, криминални новини България, международни новини България, София новини, Пловдив новини, Варна новини, Бургас новини, Русе новини, Стара Загора новини, Плевен новини, Велико Търново новини, Ловеч новини, Враца новини, Монтана новини, Добрич новини, Силистра новини, Търговище новини, Габрово новини, Разград новини, Кърджали новини, Смолян новини, Перник новини, Хасково новини, Шумен новини.
БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2026
2026-09-09 00:21:50