ПЕТЪР НИЗАМОВ

Председател на “Български Юридически Комитет”

Още по темата:

• Македонците имат тракийски (пеонски) произход, а древните македони не са живели в дн. Северна Македония

• Лигвистиката на езика доказва, че северните македонци са българи, а не потомци на древните македони

• ВИДЕО: Солунската акция на ВМРО 1903г.

• Северномакедонският език и култура са български, а Александър Македонски разпространява елинска (гръцка) култура и език

• Турция дължи 20 млрд. компенсации за имотите на тракийските бежанци, каквито са 80% от населението в Бургаска област

• Днешните северни македонци са преки потомци на тракийското племе на пеоните и Куберовите българи.

• Днешните македонци нямат нищо общо с народа на Филип и Александър Велики, който в Древността е покорил Персийската империя

• МАКЕКОМЕДИЯ: „Македонецът“ Цар Самуил с бил на Беласица с Василий II „Българоубиец“ от Македонската династия в Константинопол

Северна Македония

(на македонска литературна норма: Северна Македонија; на албански: Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (на македонска литературна норма: Република Северна Македонија; на албански: Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. Обявява своята независимост от Югославия през 1991 г., а през 1993 г. е приета за членка на ООН. До 12 февруари 2019 г. конституционното име на страната е Република Македония, но заради спора за нейното име с Гърция в международните организации името се употребява с временна представка – Бивша югославска република Македония^[7] (съкратено БЮР Македония и БЮРМ). Северна Македония е член на Съвета на Европа и НАТО, а от 2005 г. е кандидат за присъединяване към Европейския съюз.

Северна Македония е държава без морска граница и съставлява северната част на историческата област Македония, части от която се намират в България и Гърция. На изток граничи с България, на юг – с Гърция, на север – със Сърбия и Косово, а на запад – с Албания. Площта ѝ е 25 713 km², от които 25 229 km² суша и 474 km² водна площ. Столица на държавата е град Скопие, с население от 506 926 души според преброяването от 2002 година. Други големи градове са Битоля, Куманово, Прилеп, Тетово, Охрид, Велес, Щип, Кочани, Гостивар, Кавадарци и Струмица. В Северна Македония има над 50 езера и 16 планини, високи над 2000 m.

Произход на северномакеоднците:

Средновековие и османско владичество

След 580 г. византийските хронисти свидетелстват за славянски нашествия в областта Македония, подпомогнати от авари и прабългари.

Около 680 г. в Керамисийските поля, областта на днешния град Битоля, се заселва групата от прабългари, славяни и византийци водени от хан Кубер, напуснали Аварския хаганат^[27]. Тук те се установяват като независими създават своя Куберова България и, както е отбелязано в надписите на Мадарския конник, държат връзка с Аспарухова България и участват във външнополитическите ѝ преговори.

През 808 г. хан Крум настъпва към Сяр. При управлението на хан Пресиян (836 – 852) от 837 г. по-голямата част от областта влиза в границите на Първата българска държава до Синьо море. През управлението на княз Борис-Михаил (852 – 889) България приема християнството, а Охридската книжовна школа става най-важен културен и просветен център наред със столицата в Царство България. При цар Симеон Велики книжовният разцвет продължава, a областта става вътрешна: българските граници обхващат не само съседните Сърбия и Епир, но и Тесалия, както и останалата дотогава извън границите част от днешна Албания.

След завладяването на Преслав от византийския император Йоан Цимисхий през 971 г. столицата на България се мести последователно в Скопие, Преспа, Охрид и Битоля, тук е седалището на българския патриарх^[28] и днешните Албания и Северна Македония са центърът на българската държава, която в тези години се простира от Добруджа^[29] през Банат, Белград и София до Драч и Лариса.

През 1018 г. след съкрушаване на съпротивата на Пресиян II в Томор, на войводата Ивац в планината Връхот (дн. в Албания), на Видин и на Сермон в Срем България пада под византийска власт при император Василий II Българоубиец след 47 години борба. Византийската власт инкорпорира региона във военно-административната област (тема) България, а Българската патриаршия е преобразувана в Охридска архиепископия.

Но завоевателят тук не е в свои земи, само след двадесет и три години през 1040 г. българите от Срем и Видин през София до Янина и Ламия въстават и провъзгласяват за свой цар Петър Делян. Византийската власт е наложена отново с цената на продължителни военни усилия, но само след тридесет и една години през 1072 г. потомъкът на българските кавхани Георги Войтех оглавява вдигналите се отново българи и освобождава земите от Костур до Ниш. Византийското господство е възстановено единствено благодарение на огромния военен потенциал на империята.