България е сред първенците по жертви на пътя, но мерките, които се предприемат за на-маляване на пътния травматизъм, са недостатъчни и неадекватни. Над половин милиард лева за подобряване на безопасността за движение по пътищата са се натрупали в спе-циализирания Фонд, но огромна част от средствата остава неизразходвана поради адми-нистративни и организационни слабости в Министерството на вътрешните работи, което управлява Фонда. Целеви средства за превенция на катастрофите и намаляване на броя на жертвите от пътно-транспортни произшествия (ПТП) отиват за текущи ремонти на РПУ-та, закупуване на служебни облекла и канцеларски материали, семинари и конкурси като „Пътен полицай на годината“. В същото време броят на катастрофите нараства ус-тойчиво през последните години, увеличават се и ранените, особено тежките случаи.
Тази картина очертава доклад на Сметната палата след извършен одит на тема: „Ефек-тивност на контрола, осъществяван от органите на МВР и приносът на Фонда за безопас-ност на движението за повишаване на пътната безопасност“. Проверката обхваща перио-да от 1 януари 2021 до 30 юни 2025 г., а одитираният обект е МВР.
Одитният доклад от близо 350 страници е публикуван на интернет страницата на Смет-ната палата и ще бъде изпратен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в Народното събрание.
В подкрепа на констатациите са събрани 45 броя одитни доказателства, които заедно с работните документи, отразяващи отделните етапи на одитния процес, се намират в Сметната палата.
Основният извод от доклада е, че МВР не управлява ефективно средствата от Фонда за безопасност на движението. Дейностите, финансирани чрез него, които оказват пряко влияние върху подобряването на пътната безопасност, са в много малък обем и не доп-ринасят за ограничаване на пътния травматизъм. Управлението на средствата от Фонда не е извършвано в съответствие с нормативно определените принципи за ефективност, икономичност и прозрачност.
Липсва задълбочен анализ за причините на ПТП, както и разписани съществени мерки за намаляването им.
В МВР не се събира и анализира информация за броя на ПТП, които не са посетени от полицейски екипи. За одитирания период в България са настъпили общо 485 100 броя ПТП, от които 146 592 са посетени от органите на МВР, което представлява едва 30 на сто от произшествията.
Сметната палата прави критични забележки и относно тромавите процедури по общест-вени поръчки и ниската събираемост на наложените санкции.
Приходи, разходи, остатък
За проверявания период от 4 години и половина приходите, постъпили във Фонда за бе-зопасност на движението (ФБД), са общо 428 млн. лева, като тези средства се събират единствено от глоби за нарушения на Закона за движение по пътищата, установени с ка-мери. Към юни 2025 г. Фондът реално разполага с 523,4 млн. лв. Тези средства са натру-пани с годините от създаването на Фонда през 2011 г. – т.нар. „преходен остатък“, който по закон не се губи в края на годината, а се прехвърля за следващата.
Натрупването на този огромен ресурс се обяснява със следните причини:
· Приходите ежегодно надвишават разходите:
Средствата от глоби, събрани чрез камери, постъпват постоянно, но не се оползотворя-ват своевременно
· Административни и организационни слабости:
Констатирано е сериозно забавяне в реализацията на одобрените дейности поради честа смяна на ръководството на МВР и липса на подготвени кадри за обществени поръчки.
· Прекратени обществени поръчки:
Делът на провалените процедури е висок, като през 2024 г. почти всяка трета поръчка е била прекратена.
· Ограничен достъп за други институции:
Поради пропуски в нормативната уредба, общините и други организации практически са ограничени да кандидатстват за финансиране на техни проекти за безопасност.
В доклада се подчертава, че неизползваните пари, които остават в бюджета на МВР и трябва да се използват само за контрол на движението и подобряване на пътната безо-пасност, се топят от инфлацията, която е 28% за периода на одита. Така реалната поку-пателна способност на тези 523 млн. лв. е спаднала до стойността на около 408 млн. лв. спрямо цените от 2021 г. Ако моделът на управление не се промени, се очаква до края на 2028 г. натрупаните и неизползвани средства да надхвърлят 873 млн. лв., е прогнозата на одиторите.
Одитният екип е установил, че за проверявания период са изхарчени едва 125, 1 млн. лева от ресурса, с който Фондът разполага. Като дори тези средства не са използвани изцяло целево за подобряване на безопасността на движението.
· 38 на сто (47,6 млн. лв.) са отишли за дейности, които имат пряко влияние върху пътна-та безопасност – изграждане и поддръжка на системи за видеонаблюдение и контрол (27,4 млн. лв.), технически средства за контрол на употребата на алкохол и наркотици (13 млн. лева), технически средства за контрол на скоростта (7 млн. лева), дейности за де-цата и информационни кампании (77 000 лв.)
· 54 на сто (67,3 млн. лева) от направените разходи имат частично влияние върху пътната безопасност. Те са основно за патрулни и специализирани автомобили, които често се използват и за дейности, несвързани с пътния контрол, като охрана на обществения ред и др.
· 8 на сто (10, 2 млн. лева) са похарчени за дейности, които нямат нищо общо с пътната безопасност. Те включват текущи ремонти на сгради на МВР, покупка на климатици, служебни облекла и принадлежности, офис техника и канцеларски материали, семинари с журналисти и конкурси като „Пътен полицай на годината“. Конкретен пример е проектът за изграждане на нова административна сграда на МВР в Силистра на стойност близо 4 млн. лв.
Кой управлява парите във Фонда
Министърът на вътрешните работи е органът, който управлява Фонда. Той одобрява окончателната план-програма и ежегодните план-графици за разходите.
Предложенията за финансиране се разглеждат и оценяват от Съвет към министъра – кон-султативен орган, създаден с негова заповед. Той се състои само от представители на МВР и не включва външни експерти.
В Наредбата за условията и реда за управление на средствата от ФБД от 2011 г. е запи-сано, че предложения за финансиране от Фонда могат да постъпват и от други институ-ции, организации и граждани. Одитът на Сметната палата обаче установява, че през пе-риода 2021-2025 г. възможностите за участие на други организации, включително общи-ни, са били силно ограничени, тъй като липсват процедури за информирането им и ясни механизми за кандидатстване.
Със законодателни промени от 7 май 2026 г. е предвидено 50 на сто от глобите, устано-вени с камери – собственост на общините, да влизат в техните бюджети за дейности във връзка с пътната безопасност.
Катастрофи и жертви
Сметната палата установява, че през 2024 г. се наблюдава намаление на броя на загина-лите при ПТП – 478 души, което е с 15% по-малко спрямо 2021 г. Всички останали показа-тели обаче се влошават – броят на катастрофите нараства устойчиво (с 11% за периода), увеличават се ранените (ръст от 19%) и тежко ранените (ръст от 30%).
Сметната палата анализира причините за ПТП и местата, където те се случват, за да ус-танови дали са ефективни действията на МВР за предотвратяването им.
· Водачът vs. инфраструктурата
МВР отчита като основна причина за ПТП нарушенията на водачите. Най-много жертви – 384 души за 2021-2024 г., са дадени в резултат от разсейване и загуба на контрол, несъ-образена скорост (355 души) и навлизане в насрещното (291 души).
Но МВР не прави реален анализ на инфраструктурните проблеми, които също могат да са сериозен фактор за ПТП, констатира одитният екип. Като пример за предприемане на ефективни инфраструктурни мерки се посочва поставянето на пътни ограничители (дели-неатори) в Кресненското дефиле, след което броят на жертвите там намалява до нула.
Според одитния доклад на Сметната палата, макар че средства от Фонда не могат да се използват директно за строителство или ремонт на пътища, финансирането на инфраст-руктурни проекти за пътна безопасност е теоретично възможно. През одитирания период обаче не са финансирани дейности за обезопасяване на определени участъци от пътната мрежа с цел предотвратяване и недопускане на ПТП – например за маркировка, осветле-ние, обезопасяване на опасни участъци.
· Магистрали vs. други пътища:
Противно на обществените очаквания, жертвите на ПТП по автомагистралите са най-малко въпреки високата скорост, а най-много катастрофи и загинали се отчитат в насе-лените места, където скоростта е най-ниска. Причината за това е по-добрата организация и разделянето на пътните потоци по магистралите. В същото време МВР насочва основ-ните си усилия и инвестиции към превишената скорост, докато в населените места фа-талните инциденти често се дължат на други рискови фактори – висока концентрация на пешеходци и по-лоша инфраструктура (неосветени пешеходни пътеки, липса на марки-ровка и т. н.). Различно е и поведението на водачите в градовете, което води до пътни произшествия – неправилни маневри, отнемане на предимство, неспазване на дистанция и разсейване с мобилни устройства.
Санкции и поведение на пътя
Одитния доклад на Сметната палата установява, че не се наблюдава пряка зависимост между нарастващия размер и обем на налаганите санкции и трайното подобряване на поведението на водачите. Въпреки високата санкционна активност, не е доказан устойчив превантивен ефект върху участниците в движението и промяна в поведението им.
За одитирания период броят на издадените документи за нарушения е нараснал с над 30 на сто (от 2,5 млн. през 2021 г. до 3,3 млн. през 2024 г.). В същото време нарушенията продължават да се увеличават. Наблюдава се и устойчивото нарастване на броя на во-дачите с повече от едно нарушение. Нараства и броят на лицата с отнети контролни точ-ки, което според одита поставя под съмнение дългосрочния възпитателен ефект на тази мярка. Ефектът от отнемането на шофьорски книжки също остава ограничен.
Сметната палата анализира и факторите, които отслабват ефекта на санкциите:
· Забавяне на наказанието:
Над 50% от електронните фишове не се връчват в разумен срок, има забавяне дори над 6 месеца след нарушението, което значително отслабва санкционния и възпиращия ефект.
· Липса на неизбежност:
Високият относителен дял на актовете, които се отменят от съда или се анулират от МВР, също намалява доверието в ефективността на контрола и отслабва възпиращия ефект
· Фокус върху леки нарушения:
Контролът е насочен основно към масови и лесно установими нарушения (чрез камери), докато превантивният ефект върху рисковото поведение на пътя остава нисък
.В заключение одитът подчертава, че санкциите имат ефект върху формирането на зако-носъобразно поведение само когато са справедливи, налагани своевременно и са неиз-бежни. Макар от 7 септември 2025 г. размерите на повечето глоби в България да са уве-личени двойно, докладът препоръчва санкционната политика да се обвърже с реален анализ на нейното влияние върху пътната безопасност, а не само с количествено нараст-ване на глобите.
България сред водещите по смъртност на пътя в ЕС
Сравнителният анализ, базиран на одитния доклад и проведеното анкетно проучване сред държавите членки на ЕС показва, че България е изправена пред сериозни предизви-кателства в пътната безопасност, като по много показатели изостава от европейските нива.
Материалът Сметната палата: Глобите и жертвите растат, а над 523 млн. лв. стоят във Фонда за пътна безопасност е публикуван за пръв път на НОВИНИТЕ НА СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ.
Сметната палата: Глобите и жертвите растат, а над 523 млн. лв. стоят във Фонда за пътна безопасност 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-06-23 10:59:24 Добрич, Добрич новини, новини Добрич, област Добрич, Добрич днес, събития Добрич, криминални новини Добрич, катастрофа Добрич, община Добрич, Добрич област новини, Балчик новини, Каварна новини, Тервел новини, Генерал Тошево новини, Шабла новини, Добрич спорт, Добрич култура, Добрич политика, Добрич икономика, Добрич инциденти, Добрич трафик, Добрич времето, Добрич работа, Добрич образование, Добрич училища, Добрич болница, Добрич събития днес, Добрич полиция, Добрич пожари, Добрич репортаж. Добрич Балчик Каварна Генерал Тошево Тервел Шабла. Абрит Александрия Алцек Безводица Белгун Бежаново Бенковски Българево Бранище Божурово Божаново Бонево Брестак Брястово Василево Великово Видно Вичово Владимирово Воднянци Врачанци Вълчи дол Вълчи извор Габер Генерал Колево Гешаново Горица Градинище Граничар Гурково Дебрене Добрево Добрин Долина Дончево Драганово Дропла Дуранкулак Езерец Ефрейтор Бакалово Жегларци Житница Зайчар Златия Змеево Земенци Изворово Иречек Йовково Каблешково Камен Каменец Капитан Димитрово Карапелит Кардам Кария Кладенци Козлодуйци Козница Котленци Кочмар Кранево Крупен Красен Крушари Ловчанци Ломница Лозенец Лясково Люляково Мали извор Малка Смолница Малка Чинка Малки извор Малина Мировци Могилино Нейково Нова Камена Ново Ботево Ново село Оброчище Огняново Одърци Орляк Паскалево Писарово Плачидол Победа Полковник Дяково Полковник Иваново Полковник Минково Полковник Савово Попгригорово Преселенци Преспа Прилеп Равнец Равнец (общ. Балчик) Рогачево Росеново Росица Сборино Северняк Сенокос Септемврийци Сираково Славеево Смин Сноп Снягово Спасово Средина Стефаново Стожер Стражица Сърнино Твърдица Телериг Топола Травник Тюленово Узово Черна Чернооково Честименско Чуково Шабла (с.) Шипка Юлиево Яворово Ясен.