Три месеца студенти и преподаватели настояват за оставката на ректора проф. Мирослав Дачев. Властта се разсейва. Не се намесва, въпреки констатираното неправомерно разходване на обществени средства.
Участници в заседанието на Сдружението на държавните висши училища в Пловдив разказват, че Дачев се похвалил с близостта си до министъра и с това, че редовно пият кафе. Публично потвърждение на тези негови думи няма. Има обаче проверима институционална връзка: през октомври 2025 г. Георги Вълчев оглавява новосъздаденото Сдружение на държавните висши училища, а Мирослав Дачев е избран за негов заместник-председател и е сред ректорите, участвали в инициативната група за създаването му. След като Вълчев става министър, Дачев поема председателството на сдружението. Затова въпросът на протестиращите дали МОН е достатъчно безпристрастно към кризата в НАТФИЗ вече не звучи само като студентска емоция. Той заслужава ясен отговор от министъра.
На 15 и 18 септември студентите отново излязоха на улицата и стигнаха до Министерството на образованието и науката. Питат не само за ректора, а за действията на МОН, прозрачността на управлението, участието на Академията във FilmEU и решенията, които засягат студентите.
През септември обаче към този протест се прибави друг. Студенти в платена форма на обучение се включиха с искане за стипендии. Появиха се плакати „Дискриминиран съм“, „Имам право на стипендия!“, „Ген. Радев, защо ми отнехте правото на стипендия?“.
Така на една улица се срещнаха два конфликта. Единият е за това кой и как управлява един университет. Другият – кой и как определя правата на студентите. Вторият вече има и съдебна история.
С Решение №10666 от 30 октомври 2025 г. по административно дело №8042/2025 г. петчленен състав на ВАС окончателно оставя в сила отмяната на ограничението, което изключва определени категории студенти, включително студенти в платено обучение, от държавните стипендии. Съдът потвърждава извода, че действащият тогава Закон за висшето образование не въвежда такова разграничение и то не може да бъде създавано за първи път с подзаконов акт. Потвърдени са и изводите за нееднакво третиране и противоречие с принципа на равенство пред закона.
Студентите печелят съдебния спор. Държавата отговаря, като променя закона.
На 10 август Министерският съвет внася измененията в ЗВО. На 27 август те минават на първо четене, на 3 септември са приети окончателно, а на 15 септември законът е обнародван в „Държавен вестник“.
Новият чл. 94, ал. 1 поставя разграничението вече в самия закон: за стипендии от държавния бюджет могат да кандидатстват студентите и докторантите в редовна форма, приети на места, субсидирани от държавата.
Правителството има аргумент: държавната стипендия е част от публичната подкрепа за субсидираното обучение и разграничението е според начина на финансиране, а не според имущественото състояние.
Има и важна юридическа граница – ВАС се е произнесъл по старата подзаконова уредба, не по конституционосъобразността на новия закон. Следователно съдебното решение не означава автоматично, че новият текст е противоконституционен.
Политическият факт обаче остава: Съдът премахна ограничението. Държавата го върна – чрез закон.
В парламента опонентите на промяната питат защо студент с отличен успех в платено обучение трябва да остане без държавна стипендия, докато студент с по-нисък успех на субсидирано място може да кандидатства. Защитниците отговарят, че държавата подпомага обучението, което вече субсидира.
Това вече не е технически спор за едно постановление. Това е спор за принцип. И той излезе на улицата.
Едните студенти питат защо след окончателно съдебно решение държавата променя закона така, че отново да ги остави без стипендии.
Другите – тези от НАТФИЗ – питат защо въпреки констатациите в одитния доклад министърът не е сезирал прокуратурата и защо след месеци протести МОН не успява да доведе кризата до решение.
Поводите са различни. Адресът е един – МОН.
А зад тях се появява много по-големият въпрос: Какво всъщност прави държавата с висшето образование?
Къде е реформата?
Проф. Георги Вълчев е министър от 8 май 2026 г. Няма как върху няколко месеца от неговия мандат да бъде стоварена отговорността за проблеми, трупани с години. Но може да бъде зададен друг въпрос: Коя е неговата реформа? Защо идеите, които той презентира, не са нови?
Още при предишни управления на ГЕРБ Красимир Вълчев говореше за свързаност между висшите училища, университетски мрежи и концентрация на ресурсите. През 2019 г. МОН съобщава за финансиране за „консолидиране на университетите“.
През ноември 2025 г. Красимир Вълчев отново заяви, че държавата няма намерение да закрива или слива държавни висши училища, но едновременно предложи консорциуми, в които университетите да запазват самостоятелността си, докато споделят материална база, ресурси и дори катедри.
Свързаност. Споделени ресурси. Общи структури. Консорциуми. Концентрация. Все неща, от които френските университети вече се отказват и отчитат като грешки.
Свързаност. Споделени ресурси. Общи структури. Консорциуми. Концентрация. Все идеи, които Франция вече изпробва в мащаб – от университетски обединения до пълни сливания. Резултатът се оказа далеч по-сложен от формулата „по-голямо означава по-добро“.
Къде свършва старата политика и къде започва реформата на Георги Вълчев?
И тук се появява още един въпрос – дали Георги Вълчев няма да се окаже заложник не толкова на предшественика си Красимир Вълчев, колкото на неговия реформаторски дневен ред? Защото конфликтните теми не са само във висшето образование. Красимир Вълчев отвори тежки теми и в предучилищното, и в училищното образование – учебни програми, структура на образователните етапи, дисциплина и възпитателна функция на училището, изпити, учителски заплати. Част от тези промени вече предизвикаха публично недоволство и протести. Георги Вълчев продължава да дълбае в същата бразда, прокарана от Красимир Вълчев – до степен, в която понякога остава усещането, че се е сменил министърът, но не и човекът, който задава посоката.
Ако към напрежението в училищата се прибавят студентски протести, конфликт с част от ректорите и евентуален спор за окрупняването на университети, образованието може да престане да бъде секторен проблем на един министър и да се превърне в проблем за цялото правителство.
И може би този момент вече наближава. В политическите среди все по-настойчиво се говори, че натрупаните конфликти в образованието започват да тежат на кабинета, а премиерът Румен Радев не желае отварянето на нови фронтове с учителите, с ректорите, със студентите. На 4 септември, позовавайки се на източници в правителството, медии съобщиха, че Радев обмисля рокади и че сред министрите, които могат да се разделят с постовете си, е Георги Вълчев. Четири дни по-късно Радев публично отрече да се очакват кадрови промени.
Засега смяната на Вълчев остава политическа мълва. Но мълвата вече има и име за негов наследник – акад. Христо Белоев, дългогодишен ректор на Русенския университет и добре позната фигура в Съвета на ректорите. Публично потвърждение няма нито за предстояща смяна, нито за подобна кандидатура.
Обстоятелството, че само няколко месеца след назначаването на Георги Вълчев вече се говори и за негов наследник, показва колко бързо напрежението в образованието започва да придобива политически измерения. И поставя още един въпрос: ако правителството действително иска да избегне конфликти, какво ще направи с политика, която все по-осезаемо ги провокира?
А следващият голям конфликт може да се окаже не за стипендии, учебни програми или един ректор, а за самата карта на българското висше образование. И тогава въпросът няма да бъде само дали Георги Вълчев има собствена реформа, а дали, продължавайки започнатото от Красимир Вълчев на няколко фронта едновременно, правителството няма да наследи и политическата цена на тези конфликти.
Към всичко това се добавя и една дума, която МОН не използва публично: окрупняване.
През март председателят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова поставя въпроса по време на среща с „Прогресивна България“. Тогава Темелкова казва: „Намаляваме оценките на университетите като акредитация, слагаме им бюрократично-административната примка да не могат да внасят студенти и да не могат да изнасят висше образование, финансово ги задушаваме – говорим или за стремеж за фалиране на университети или за окрупняване на университети. Ако това е държавната политика – редно е да знаем като ректори какво ни очаква.“
Това е нейно мнение, не доказателство за правителствен план. Но в академичните среди разговорът вече е много по-конкретен.
Картата, която още никой не показва
От есента на 2025 г. в академичните среди циркулира информация за презентация, приписвана на МОН, която очертава варианти кой университет с кого би могъл да бъде консолидиран.
Към момента няма публичен документ, с който да бъдат потвърдени конкретните конфигурации. Версии, циркулиращи в академичните среди обаче не липсват. Една от тях е за създаването на голям „Дунавски университет“, който да събере висшите училища в Русе, Свищов, Габрово и Плевен.
Друга версия засяга София – УНСС да се превърне в център, към който да бъдат присъединени по-малки специализирани висши училища. В различни разговори се споменават ХТМУ, Минно-геоложкият университет, Висшето училище по телекомуникации и пощи, Лесотехническият университет и Висшето транспортно училище.
В Пловдив се говори за друга конфигурация – Пловдивският университет да обедини около себе си Аграрния университет, Университета по хранителни технологии и като филиал сегашния Тракийски университет.
Доказателство, че тези схеми са одобрени или че изобщо са официални проекти на сегашното МОН, няма. Точно затова въпросът трябва да бъде зададен сега: Съществува ли такава презентация? Разработвани ли са подобни сценарии? И ако да – от кого, кога и за кои университети? И ако отговорът е „не“, МОН може да прекрати слуховете още сега, макар да знаем, че слуховете не възникват съвсем във вакуум.
Има Национална карта на висшето образование. Има демографски спад. Има от години политика за концентрация и свързаност. Има идеи за университетски консорциуми. Има идеи на министри за консолидиране. Но има и нещо интересно: през април самата Темелкова прави важно разграничение – партньорствата и интердисциплинарността според нея не означават окрупняване, а сътрудничество между равнопоставени университети.
Точно тук е границата, която МОН трябва да изясни: Партньорство ли подготвя държавата – или нова карта на университетите?
Университет не се слива като две дирекции
Ако конкретните слухове се окажат само слухове, МОН може да ги опровергае. Ако обаче зад тях има реални работни сценарии, залогът е много по-голям от една административна реформа.
Университет означава факултети, катедри, преподаватели, администрации, имоти, бюджети, акредитации и хиляди студенти. А извън София означава и местна икономика.
Русе, Свищов, Габрово, Плевен, Велико Търново, Шумен, Благоевград или Стара Загора не гледат на университетите си само като на бюджетни организации. Около тях има квартири, транспорт, услуги, бизнес, културен живот и млади хора. Затова при евентуално окрупняване протестът вече няма да бъде само студентски.
Засегнати могат да се окажат преподаватели и служители, родители и кандидат-студенти, ръководства, общини, бизнес и цели местни общности.
И тогава възниква следващият въпрос: Кой ще представлява университетите срещу държавата?
Битката за Съвета на ректорите
Точно сега министърът поставя под въпрос дали сдружението, оглавявано от Темелкова, може да бъде отъждествявано със Съвета на ректорите по чл. 23 от закона.
На 7 юли въпросът стига до Народното събрание – включително с формулировката за „обособяването на алтернативна организация по реда на чл. 23 от Закона за висшето образование“.
На 17 юли Георги Вълчев развива тезата, че трябва да бъдат разграничени Съветът на ректорите по чл. 23 от ЗВО и регистрираното сдружение, председателствано от проф. Миглена Темелкова. Според министъра това са две различни правни фигури. Самият той уточнява, че спорът за легитимността не се решава от министъра, а от съда.
И тук има една показателна хронология: тезата за разграничаването на двете структури не тръгва от министъра. Преди него именно ректорът на НАТФИЗ Мирослав Дачев оспорва легитимността на действащото сдружение и заявява, че НАТФИЗ ще членува единствено в Съвета на ректорите по смисъла на чл. 23 от ЗВО. Впоследствие министърът развива същото разграничение вече от позицията на държавната власт.
Това поставя и неудобния въпрос: кой всъщност задава дневния ред – министърът на ректорите или някои ректори на министъра?
На пръв поглед – юридически спор. Но ако интерпретацията на Вълчев и Дачев се наложи, организацията, която от десетилетия говори от името на ректорите, вече не може безспорно да се отъждествява със законовия Съвет по чл. 23. А Темелкова има амбиция именно за обратното – Съветът не просто да бъде изслушван, а да стане задължителен съгласувателен орган при формирането на политиките за висшето образование.
Така съвпадението във времето става трудно за пренебрегване.
Темелкова говори за финансово задушаване и възможно „окрупняване“. Иска по-силен Съвет на ректорите. А министърът поставя въпроса дали организацията, която тя председателства, може да бъде отъждествявана със законовия Съвет по чл. 23.
Това не доказва, че Вълчев се опитва да обезличи Темелкова, защото тя му се противопоставя. Но позволява да бъде зададен съвсем легитимният въпрос: Защо битката за това кой представлява ректорите се води точно сега?
Има и още един нюанс – самите ректори са разделени.
На 11 юни 15 ректори и представители на висши училища, водени от Дачев, напускат Общото събрание на сдружението и оспорват начина на управление. По-късно около 20 ректори участват в разговори за промяна на статута и преучредяване на Съвета. Следователно това не е просто Вълчев срещу Темелкова.
Това е битка кой ще говори от името на университетите, ако държавата действително реши да пренареди системата.
МОН дължи отговор
Първо: защо след окончателното решение на ВАС правителството избра да върне ограничението за стипендиите чрез промяна в закона?
Второ: съществува ли презентация или друг анализ на МОН със сценарии за консолидация на конкретни висши училища?
Трето: какво в политиката на Георги Вълчев е нова реформа и какво е продължение на идеите за свързаност, консорциуми и концентрация на ресурсите от предишни управления?
Четвърто: защо точно сега МОН поставя въпроса за разграничаването на законовия Съвет на ректорите от сдружението, оглавявано от проф. Миглена Темелкова?
Отговорите ще покажат дали наблюдаваме няколко отделни конфликта или подготовката за един голям.
Кой ще преначертае картата?
Днес студентите от НАТФИЗ протестират срещу ректора си. Други студенти протестират за стипендиите. Ректорите спорят кой ги представлява. А из академичните среди се разказва кой университет кого ще „изяде“.
Може всичко това да няма общ сценарий.
Може „Дунавски университет“ да остане само слух. УНСС да не погълне нито един от съседите си. Пловдивският, Аграрният, УХТ и Тракийският да останат точно такива, каквито са днес. Но тогава държавата нека ясно го каже!
Защото има огромна разлика между университетите да си сътрудничат и университетите да бъдат сливани. И огромна разлика между реформа, обсъдена с академичната общност, и карта, която тя вижда едва когато е начертана.
Ако слуховете се окажат верни, проблемът за МОН няма да бъде само административното обединяване на университети. Проблемът на правителството ще бъдат хората – студентите, които вече излизат на улицата, преподавателите и служителите, ректорите и родителите, и градовете, за които университетът означава работа, млади хора и бъдеще.
Днес държавата се сблъсква с тях поотделно, но при едно реално окрупняване те могат да се окажат от една и съща страна на спора. Затова, ако някъде вече е начертана новата карта на българското висше образование, въпросът към министъра не е кога ще я покаже. Въпросът е защо хората, които трябва да живеят с нея, още не са я виждали?
България Новините – balgarianovinite.com 2015-2026 От стипендиите до университетите: готви ли се голямото окрупняване? 2026
България, България новини, новини България, актуални новини България, политически новини България, икономика България, култура България, спорт България, криминални новини България, международни новини България, София новини, Пловдив новини, Варна новини, Бургас новини, Русе новини, Стара Загора новини, Плевен новини, Велико Търново новини, Ловеч новини, Враца новини, Монтана новини, Добрич новини, Силистра новини, Търговище новини, Габрово новини, Разград новини, Кърджали новини, Смолян новини, Перник новини, Хасково новини, Шумен новини.
БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2026
2026-09-21 12:12:16
