Повече от година е била необходима на народния представител Татяна Султанова, за да събере, съпостави и провери информацията около състоянието и ремонта на пътническата въжена линия между Сливен и местността Карандила. Резултатът не дава окончателен отговор, а подредена картина от факти, в която отделните елементи се напасват един към друг и поставят под съмнение както начина на изпълнение на проекта, така и безопасността на съоръжението.
Ремонтът е част от интегриран проект за развитие на туризма в Община Сливен, но самата реконструкция на въжената линия не е финансирана с безвъзмездна европейска помощ, а чрез заем от Фонд за градско развитие, посочва Султанова. За изпълнението е сключен договор на стойност над 4 милиона лева с ДДС, като близо 1.7 милиона лева от тях са предвидени конкретно за реконструкцията на съоръжението.
Още в техническата документация към обществената поръчка е заложено ключово изискване – основни елементи като седалки и хващачи да бъдат нови и да отговарят на действащите европейски стандарти, включително Регламент (ЕС) 2016/424, отбелязва народният представител. В същото време в самата документация липсва конкретно описание какви точно компоненти ще бъдат използвани – пропуск, който впоследствие се оказва съществен.
След инцидента на 5 април 2025 г. и след редица сигнали от граждани, започва официална кореспонденция с общинската администрация и дружеството „Пътнически превози“ ЕООД. Според събраната от народния представител информация именно от тези отговори започват да се открояват първите сериозни разминавания. От една страна се твърди, че седалките са проектирани, произведени и сертифицирани съгласно всички изисквания. От друга страна се признава, че част от ключовите компоненти – хващачите – са произведени „през различни години“, без да е ясно кога точно, като дори липсва информация за тяхната възраст.
Паралелно с това се заявява, че седалките са произведени през 2024 г. от дружеството „АЛАРА – 6“ ООД. Проверка в Търговския регистър обаче показва, че същото дружество не е развивало дейност още от 2014 г., което, по думите на Султанова, поставя под съмнение достоверността на тези твърдения. Това поставя въпроса как предприятие без активност в продължение на десет години произвежда сложни технически изделия, подлежащи на сертифициране по европейски стандарти.
Съмненията се задълбочават при прегледа на представения сертификат за съответствие. Той е издаден по вече отменена европейска директива, приложима само за продукти, пуснати на пазара преди април 2018 г., посочва Султанова. Ако седалките действително са произведени през 2024 г., както се твърди официално, те следва да бъдат сертифицирани по действащия регламент. Ако обаче сертификатът е приложим, това означава, че самите компоненти са произведени значително по-рано.
Подобна линия на съмнение се появява и при хващачите – един от най-важните елементи за безопасността на съоръжението. Като техен производител е посочена австрийската компания Girak GmbH. Данните за нея са категорични – това е производител на въжени линии от Долна Австрия, който прекратява съществуването си още през 1999 г., след сливане с швейцарската Garaventa, а впоследствие интегриран в днешната група Doppelmayr – Garaventa, понастоящем Doppelmayr Group. Това означава, че ако действително хващачите са произведени от Girak GmbH, те не могат да бъдат произведени след 1999 г., подчертава Султанова. С други думи – става дума за компоненти с възраст над две десетилетия, което е в очевидно противоречие с твърденията за монтиране на нови лифтови колички.
На този фон особено показателен изглежда още един факт – прототипът на седалките, използван за изпитания, не е предоставен от производителя им, а от дружество, свързано с лифта „Княжево – Копитото“. Този лифт е изграден през 1962 г., изведен от експлоатация в началото на 90-те години и впоследствие разграбен, като според публични данни е използвал именно технология на австрийската фирма „Братя Гирак“. Възниква логичният въпрос какви точно компоненти са били използвани при тези тестове и каква е тяхната връзка с реално монтираните на съоръжението в Сливен, се посочва в анализа на Султанова.
Още по-съществено е, че значителна част от документите, свързани с проектирането и производството на седалките, не са част от първоначалната техническа документация по обществената поръчка. Те се появяват едва след възникването на инцидента, което поставя въпроси за прозрачността на процеса и за контрола при изпълнение на договора, според народния представител.
В крайна сметка се очертава картина, в която официалните твърдения за нови, сертифицирани компоненти трудно се съвместяват с наличните факти за произход, документация и времеви рамки. На този фон въпросите, поставени в началото, остават без ясен отговор – безопасно ли е съоръжението за гражданите и изпълнен ли е проектът в съответствие със законовите изисквания.
Това, което може да се каже със сигурност, е, че събраната информация не може да бъде пренебрегната. Наличието на противоречия в официални позиции, липсата на проследимост на ключови компоненти и съмненията относно валидността на сертификатите са достатъчно основание случаят да бъде проверен в дълбочина от компетентните органи. Защото тук вече не става дума само за качеството на един ремонт, а за обществена безопасност и за начина, по който се разходват значителни публични средства.
The post ТАТЯНА СУЛТАНОВА: ЛИФТЪТ ДО КАРАНДИЛА – МНОГО ВЪПРОСИ, МАЛКО ОТГОВОРИ. ИМА ЛИ ЗЛОУПОТРЕБА СЪС СРЕДСТВА И ЗАСТРАШЕНА ЛИ Е БЕЗОПАСНОСТТА? first appeared on Sliveninfo.
България Новините – balgarianovinite.com 2015-2026 ТАТЯНА СУЛТАНОВА: ЛИФТЪТ ДО КАРАНДИЛА – МНОГО ВЪПРОСИ, МАЛКО ОТГОВОРИ. ИМА ЛИ ЗЛОУПОТРЕБА СЪС СРЕДСТВА И ЗАСТРАШЕНА ЛИ Е БЕЗОПАСНОСТТА? 2026 Сливен, Нова Загора, Котел, Твърдица, Сливен, Сливенска област, Сините камъни, Карандила, Хаджи Димитър, Добри Чинтулов, Старият бряст, Военен клуб Сливен, крепост Туида, Жеравна, Котел, Нова Загора, Твърдица, река Тунджа, природен парк Сините камъни, текстилна индустрия, балкански туризъм, възрожденска архитектура, Национален фестивал на фолклорната носия Жеравна, минерални бани Сливен, летище Бършен, сливенски Балкан, тракийски могили, православни храмове, индустриална зона Сливен, лозарство, земеделие, културен туризъм, регионални новини Сливен, община Сливен, Абланово, Асеновец, Асеновци, Баня, Биково, Бинкос, Близнец, Богданово, Бозаджии, Боринци, Боров дол, Братан, Братанец, Брястово, Бяла паланка, Бяла, Бял кладенец, Бял извор, Везенково, Веселиново, Въглен, Гавраилово, Гергевец, Градец, Горно Александрово, Горно Ябълково, Градец, Долно Александрово, Драгоданово, Драганово, Дядово, Езерец, Жеравна, Желю войвода, Зайчари, Злати войвода, Иван Вазово, Изгрев, Ичера, Камен, Каменово, Караново, Катунище, Кермен, Кипилово, Ковачите, Козаре, Коньово, Кортен, Кошарите, Крушаре, Крива круша, Любенец, Малко Чочовени, Малко село, Медвен, Мечкарево, Младово, Млекарево, Мокрен, Момин проход (Сливенска обл.), Николаево (Сливенска обл.), Нейково, Новачево, Новоселец, Омарчево, Оризари, Панаретовци, Питово, Полско Пъдарево, Прохорово, Радево, Радецки, Раково, Речица, Самуилово, Сборище, Седларево, Селиминово, Сечище, Сини вир, Скобелево, Соколарци, Сотиря, Стоил войвода, Струпец, Стара река, Старо село, Стефан Караджово (Сливенска обл.), Стрелци, Съдиево, Сухаче, Съдийско поле, Тича, Тополчане, Трапоклово, Търнава, Филаретово, Червенаково, Чинтулово, Чокоба, Шивачево, Ябланово, Ясеново