След Възкресение Христово, в продължение на 40 дни до Възнесение Господне (Спасовден), християните следват стара традиция да се поздравяват не с обичайното „Добър ден!“, а с празничните фрази: „Христос воскресе!“ и отговор: „Воистину воскресе!“ – напомня проф. Маргарет Димитрова от Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Тя обяснява, че в българската езикова практика са възприети две форми на този поздрав – традиционната, архаична версия на църковнославянски: „Христос воскресе!“ / „Воистину воскресе!“, и съвременният ѝ новобългарски вариант: „Христос възкръсна!“ / „Наистина възкръсна!“. И двете са смислово и стилово приемливи, като първата придава по-тържествен и възвишен тон. За сметка на това, смесването на двете езикови системи – например „Христос възкресе“ или „Воистина възкръсна“ – не е езиково правилно и се смята за хибридна, неудачна форма.
Проф. Димитрова пояснява, че представката „воз-“ в старославянската форма „воскресе“ се произнася и изписва „вос-“ пред глухи съгласни като /к/, според правилата на старобългарския и църковнославянския език. В съвременния книжовен български съответната представка е „въз-“ – както в „възкръсна“, „възкача“, „възвелича“ и други. Освен това, в старите текстове глаголът е без наставката „-на“, например „паде“ вместо „падна“.
Наречието „воистину“, използвано в отговора, произлиза от старобългарския предлог „въ“ и винителна форма на думата за „истина“ – „истинѫ“. В църковнославянския език звукът ѫ (голяма носовка) се заменя с „у“ (оу), както е в редица източно- и южнославянски езици и в някои български диалекти.
Затова и формата „воистину“ се е запазила и до днес в празничния поздравен етикет, като израз на убеденост и тържествена вяра: „наистина, действително, без съмнение“.
Вместо Добър ден: Според християнската традиция 40 дни след Великден се поздравяваме с Христос воскресе 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-04-12 04:27:24 Пловдив, Асеновград, Карлово, Сопот, Хисаря, Раковски, Стамболийски, Кричим, Пловдив, Пловдивска област, Асеновград, Карлово, Сопот, Перущица, Хисаря, Раковски, Стамболийски, Кричим, Родопи, река Марица, Стария град Пловдив, Капана, Античният театър, Археологически музей, Бачковски манастир, Тракийски гробници, минерални извори Хисаря, винопроизводство, земеделие, текстилна индустрия, култура, фолклор, фестивали, туризъм, спортни клубове, университет Пловдив, регионални новини, Анево, Арнаутито, Баня, Белащица, Белозем, Белово, Брани поле, Брестник, Брестово, Бръшлян, Бяга, Бяла черква, Бяла река, Ведраре, Войводиново, Войсил, Войводово, Войнягово, Върбево, Върбовка, Градище, Граф Игнатиево, Дебелт, Долна махала, Добралък, Драгойново, Дълго поле, Житница, Житница (Стамболийски), Златитрап, Златни мостове, Злато поле, Иванково, Иганово, Калековец, Каменица, Карабунар, Караджово, Калоферци, Калоферци (Сопот), Карлово (село), Кърпачево, Катуница, Киселево, Кърнаре, Кърнаре (Карлово), Крумово, Кричим (село), Лясково, Лясковец, Лясковци, Маноле, Михилци, Мусачево, Ново село, Овощник, Оряховица, Павел баня, Певците, Първенец, Първомай, Перущица (село), Пепелина, Пиперково, Първомайци, Радиново, Радиново (Раковски), Розино, Розов дол, Ръжево Конаре, Садово, Садовец, Селец, Семчиново, Ситово, Соколово, Сопот (село), Старосел, Стряма, Стряма (Кричим), Стряма (Сопот), Тополово, Труд, Трихово, Труд (село), Трилистник, Устина, Хисаря (село), Чалъково, Чоба, Шишманци, Яврово