На 1 юли 1997 г. в България е въведен валутен борд след месеци на хиперинфлация.
В началото на 1997-ма България преминава през период на хиперинфлация – значително обезценяване на българския лев и загуба на доверие във валутата и в държавата в международен план. Инфлацията достига 2 000% в ранните месеци на същата година и левът се обезценяват буквално за минути. Чаша кафе, например, достига до цена от 200 лева при първоначална цена 0,20 лева.
За тази ситуация е отговорна Българската Народна Банка (БНБ) и провежданите от нея политики в предишните няколко години. Това, освен инфлация, довежда до фалита на десетки банки и значителна безработица. Наличието и на политическа криза в страната води до протести в големите градове на страната, блокади на пътища и щурмове на сгради. Работници са отказвали да работят, а страната е била изправена и пред криза с основни хранителните продукти. Обезценяването на лева е било в плюс основно за хората с кредити, защото те също са се обезценили значително.
Единственият вариант за задържане на стойността на лева към конкретния момент и предотвратяването на инфлационна спирала е “прикрепянето” на българския лев към друга, стабилна валута – немската марка (една от най-силните валути в света по това време).
Свързването на двете валути (лев и марка) се случва през 1997-ма като това решава проблема с доверието във валутата и ограничава възможността за монетарни политики от страна на БНБ. Това означава, че БНБ вече не отговаря за количеството левове в обръщение и не определя лихвените проценти по кредитите към централната банка. След въвеждането на валутния борд инфлацията постепенно утихва и няма помен от нивата през цялата 1997-ма.
След деноминацията на лева през юли 1999 г. (1 000 стари лева се заменят за 1 нов лев), един лев става равен на една марка. През 2002 г. Германия приема еврото и курсът се променя, като 1 евро е равно на 1,95583. От там идва и фиксирания курс лев-евро, който използваме и досега.
Валутният борд стимулира търговията и инвестициите между двете свързани държави. Повечето членки на Европейския съюз използват еврото.
Валутният борд е една от най-големите и успешни реформи в България, които позволяват на страната да се измъкне от финансовата бъркотия на 90-те – пълен крах на паричната политика, хронично висока инфлация, неконтролируем държавен дълг, фалити на банки и т.н.
Това коментира ИПИ.
Най-голямата котва на борда безспорно е фиксираният курс – стабилността на парите у нас идва от обоснованото предположение, че курсът 1,95583 лв. за 1 евро е непоклатим. Управление „Емисионно“ в БНБ, което управлява брутните международни валутни резерви поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ – това са всички банкноти и монети в обръщение, както и всички наличности по сметки в БНБ, в т.ч. депозита на правителството и резервите на търговските банки. Пълното покритие е гаранция за доверие в паричната единица.
Разбирането за валутния борд обаче не може да се свежда само и единствено до валутния курс. Всъщност борда променя по-дълбоко паричната политика у нас от самото фиксиране на курса. Преди въвеждането на валутния борд централната банка у нас не е независима, рефинансира безконтролно и необезпечено търговските банки, финансира директно и бюджетните дефицит на държавата. Точно това променя и бордът – дава независимост на БНБ, не допуска централната банка да предоставя кредити на правителството и дава много ясни и строги правила за финансиране на търговски банки – само ако банката е платежоспособна, има ликвиден риск за цялата финансова система и при спазване на строги изисквания за вида и качеството на предоставеното обезпечение.
Всичко това дава новата рамка на паричната политика у нас след 1997 г. и носи широко познати позитиви – обуздаване на ръста на цените, разумна фискална политика и чувствително намаление на външния дълг като дял от БВП и стабилна банкова система, въпреки фалита на КТБ през 2014 г. И двата периода на сравнително висока инфлация след въвеждането на борда – през 2008 г. и сега през 2022 г., са породени предимно от външни фактори, а не от пропуски на паричната политика у нас. Бордът не може да гарантира растеж, но полага основата за две поредни десетилетия на икономически подем у нас и постепенно догонване на средноевропейските нива на доходи – БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност се покачва от под 30% от средноевропейското при въвеждането на борда до 55% към момента (виж тук). Паричната ни система удържа успешно предизвикателствата на поредица кризи в различни десетилетия – от войните в съседна Югославия, през голямата финансова криза и пандемията от Ковид-19 – и България премина през тях без катастрофични сътресения и разрушаване на благосъстояние.
Тези успехи обаче не бива да изграждат и представа за някаква всесилна роля на паричния съвет. Бордът е голяма спирачка за държавния дълг, тъй като забранява директното кредитиране на правителството. Той обаче не може да спре правителствата да правят дефицити и да се финансират на дълговите пазари – било у нас или в чужбина. Точно затова и в средносрочен план се очаква държавния дълг да се увеличи и да достигне близо 30% от БВП към 2024 г., или поне два пъти над нивата опреди 10-15 години. Дебатът за дълга е по същество разговор за бюджетния дефицит, който и към момента е актуален на фона на приетата актуализация на бюджета. По подобен начин и дебатът за състоянието на банките е разговор и за качеството на банковия надзор, а не просто за липсата на възможност за безконтролно финансиране на търговски банки от страна на централната банка.
България Новините – balgarianovinite.com 2015-2026 1 юли 1997 г. Как германската марка спаси българския лев. Иван Костов въвежда Валутния борд в България 2026 България, България новини, новини България, актуални новини България, политически новини България, икономика България, култура България, спорт България, криминални новини България, международни новини България, София новини, Пловдив новини, Варна новини, Бургас новини, Русе новини, Стара Загора новини, Плевен новини, Велико Търново новини, Ловеч новини, Враца новини, Монтана новини, Добрич новини, Силистра новини, Търговище новини, Габрово новини, Разград новини, Кърджали новини, Смолян новини, Перник новини, Хасково новини, Шумен новини.