“Млъкнете, щото ще извикам някой да Ви усмири” – с тази култова реплика съдия Мариета Бушандрова от Бургаския районен съд се обърна към 55-годишния Иван Димов – една от 64-те жертви на лихваря Иван Донков – известен като Луцифер.
Любопитна подробност е, че всички жалби, които възрастната жертва Димов подава срещу лихваря Донков до районната прокуратура в Бургас за времето от 1997-ма до 2008 година – за измама при изготвянето на фалшивия договор за покупко-продажба, за лъжесвидетелстване, за оказване на системен физически и психически тормоз, за опитите му чрез заплахи и натиск върху работодателите му, които принуждавал да го остранят от работа, завършват с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство. Заради натискът на лихваря, Димов сменил на три пъти работата си.
Лихварят Донков подава срещу жертвата – Димов и жалба до Районната прокуратура. Обвинява го, че е възпрепятствал държавен съдебен изпълнител по повод въвеждането му във владение. Жалбата веднага е задействана. Досъдебното производство е приключило с мнение за съд, а делото отива за гледане при кой… При съдия Мариета Бушандрова
Повече за бруталното отношение на съдия Мариета Бушандрова към жертвите на лихваря Донков – в дъното на статията!Донков, за който се говори, че на съвестта му тежат поне няколко десетки убийства на самотни и имотни беззащитни старци.При ареста на бруталния лихвар от МВР обявиха, че Донков парадирал с близките си отношения със служители на правоохранителната и съдебната система.81-годишна баба Станка – жена болна от Паркинсон, превърнала се в поредна жертва на лихваря, бе осъдена на затвор за “побой” над бизнесмена, който иначе тежи над 100 кг. Твърди се, че немощната старица го повалила с един удар на земята и единствено преклонната й възраст я спасила от пандиза.
Съдия Мариета Бушандрова стана известна с това, че осъди жертвата на един от най-бруталните лихвари в Бургас – Донков, че го възпрепятствали да им отнеме незаконно имота с измама…
***********************************
* Долу можете да прочетете нашето разследване по отношение само на съдия Мариета Бушандрова, което не бива да се приема като атака срещу съда, защото в Бургаския районен съд работят много качествени професионалисти и четни юристи!
***********************************
Представете си – 80-годишен старец как бие лихвар № 1 за Бургас – Иван Донков!През 2010г. представители на сдружението “Антимафия”, което обединява десетки жертви на имотни измами, извършвани с покровителството на магистрати, покани екип журналисти да се уверят с очите си как правораздава почитаемия българския съд и в частност съдия Мариета Бушандрова.
За да си отговорим на въпроса защо справедливостта е кът в България, а в Бургас е направо мисията невъзможна, следва да разгледаме лицата, които са натоварени с това да въздават справедливост.
И както обикновено става в живота, историята винаги си има опашка.
Днес ще ви занимаем с Бургаския районен съд пак и това дали Бургаски съдебен окръг и район са подвластни на фракцията – Пеевски- Борисов.
Мариета Бушандрова е съдийка в Бургаския районен съд, но миналото е прелюбопитно.
Още завършила право, тя става юрист-консулт на фирмата на Делян Пеевски – “Водострой” 98 АД- гр. Сливен.
mb-atest-obezl-1 стр. 2 интересна за водострой 98Работи там 1 г. и 9 месеца, после се мести за половин година като юрист-консулт на “Вини” АД – гр. Сливен.
След което отново се връща във фирмата на Пеевски – “Водострой” 98 АД- гр. Сливен за 1 година и 4 месеца, където е приета с отворени обятия.
След това става съдия в Бургаския районен съд, където раздава присъди като наказателен съдия.
И сега най-важното!
Случайно или не, при нея се разпределят дела, в които страна е или някой враг на Пеевски, или негов партньор (човек).
Разбира се, решенията са в ущърб на враговете на Делян Пеевски и свитата му?
А дали Мариета Бушандрова не е поредния човек на Пеевски в Бургаските съдилища?
Отговорът – малко по-долу като заговорим за “Водострой” 98 АД- гр. Сливен.
Тя разбира се, не участва формално в никоя партия, но как Пеевски наема току-що завършила юристка в своята фирма на главно място като юрист-консулт?
Мариета Бушандрова е наказателен съдия в Районен съд-Бургас.
Преди време тя шокира Висшия съдебен съвет с признанието, че заради лични проблеми с председателя на съда Яна Колева е получила дисциплинарка, която после е отменена от ВАС, но това е оказало влияние на атестационната й оценка, която според Бушандрова й пречи на кариерното развитие.
Съдия Яна Колева е доказан професионалист в Районен съд – Бургас и нея може да и се вярва на това, което е подала за Бушандрова до Висшия съдебен съвет.
Съдийката е наказана по жалба на Христо Илиев. С защитата пред обществото на Мариета Бушандрова се занимава специализирания сайт на Пеевски „Правен свят“ , който от 30 януари 2014 година се описва подробно естеството на жалбата на Илиев, като се опитва да маргинализира твърденията в нея!
Делото на Илиев, решено от съдия Бушандрова, по което е бил задържан за 2 месеца е приключило през 2012 година, с одобряване на споразумение и налагане на наказание “обществено порицание”.
В съдебното заседание мярката за неотклонение е била отменена, но в протокола от съдебното заседание липсвало каквото и да било отразяване определението да е било съобщено на затворническата администрация. В предложението е посочено, че
“с бездействието си съдия Бушандрова в нарушение на Вътрешните правила за проверка на делата, подлежащи на архивиране не е осъществила контрол относно неизпълнението на постановеното определение от съдебен секретар Марина Димова и не е извършила надлежна проверка при архивиране на делото, в резултат на което не е установила допуснатия пропуск.”
Възходът на “Водстрой” през последните 3-4 години съвпадна с очевидното “оредяване” на списъка със строителни компании, които печелят обществени поръчки, и формирането на картел, признат дори от управляващите. Големите обекти се разпределят основно между пет-шест местни фирми, сред които близките до ДПС и Делян Пеевски “Водстрой 98” и “ПСТ груп”, ГБС, “Джи Пи груп”, “Хидрострой” и “Агромах” (“Пътища Пловдив”).
А кои са Водстрой 98 АД – работодателите на Бушандрова?
Това е фирмата на Пеевски, която взимаше всички обществени поръчки по времето на Тройната коалиция и управленията на ГЕРБ. Името и е свързано с далаверата “Южен поток”, невърнатите и необезпечени кредити от КТБ, бутафорния ремонт на столичната Централна гара и още една дузина далавери, за които ще стане въпрос в статията!
И след като научите за бруталните далавери на пеевската „Водстрой 98” АД си задайте въпроса дали главния юрист-консулт не е бил замесен в мръсните сделки?
И дали има моралните качества да бъде съдия, да раздава справедливост и дали не уронва престижа на съдебната власт, и засилва чувството на безнаказаност на престъпниците и крадците в Бургас.
Според мен- да!И според мен, Пеевски диктува присъдите, които раздава съдия Мариета Бушандрова, както и той участва в това “важните” дела за него в Бургаския районен съд да се разпределят на нея за решаване.
Кои са „Водстрой 98” АД и какво е общото със съдия Мариета Бушандрова?
За пет-шест години от средно по размер провинциално дружество “Водстрой 98” беше напомпано с обществени поръчки за близо 900 млн. лева благодарение на връзката му с депутата от ДПС Делян Пеевски.
Интересите на тандема Делян Пеевски – Цветан Василев до 2014г. в строителството е доста очевидна. Обществените поръчки в този сектор са много и за големи суми, така че симбиозата между политически връзки и финансов ресурс води до много добри обороти.
Доскоро разделителна линия между двамата трудно можеше да се постави – КТБ осигуряваше финансиране, а депутатът от ДПС – лоби при спечелването на обществени поръчки.Пример за това беше “Водстрой 98”, чийто основен кредитор в продължение на години беше банката, а политически гръб – Делян Пеевски.
На кого е “Водстрой 98” и какво не знаем за нея?
За няколко години преди да бъде отбита от държавната хранилка “Водстрой” беше успяла да спечели поръчки за близо милиард лева, показа проучване на Биволъ.
През последните дни компанията беше “отрязана” от договори за големи проекти
“Водстрой 98” заедно с ГБС извършва ремонта на столичната Централна гара. Снимка БГНЕС
Съдия Мариета Бушандрова – Районен съд – Бургас.
Едно име на фирма започна да се среща особено често в медиите – “Водстрой 98”. Премиерът Бойко Борисов нареди прекратяването на спечелени и (вероятно), предстоящи да бъдат спечелени обществени поръчки от нея, защото, както обясни в Прага, “витае”, че зад нея стои депутатът от ДПС Делян Пеевски. По подобен начин беше “отрязана” и компанията “Джи Пи Груп”, която е свързвана с бизнесмена и шеф на “Лукойл България” Валентин Златев.
Но все пак, каква е историята на “Водстрой 98” и защо витае, че фирмата е свързана с Пеевски?
Дружеството е основано през 1998 г. в Сливен за участие в приватизацията на “Водно строителство – Сливен” и става негов правоприемник.
Справка в Регистъра на обществените поръчки показва, че от 2011 г. до 2015 г. компанията е спечелила пряко поръчки за 54,3 млн. лв., като консорциуми с нейно участие са подписали договори за 976,8 млн. лева.
Името на компанията не присъства в списъка с фирми – свързани лица, които са кредитирани от КТБ.
Но в списъка с необезпечени кредити, огласен от синдиците, компанията е получила кредити от банката в размер на 66,5 млн. лева.
Малко след краха на КТБ “Водстрой 98” е заложена в
държавната Българска банка за развитие срещу кредит от 46 млн. лева.
От 2008 г. собственик на дружеството е компанията “ПМ Контрол”, която държи 99,98% от неговите акции. Тя е собственост на Иван Мирински (47 г.), който е в борда на директорите ѝ. 58 акционери-физически лица държат 0,01% от акциите.
Към края на 2014 г. на трудов договор в дружеството работят 441 души, показва неговият отчет. През 2014 г. компанията е имала приходи от 156,7 млн. лв. и печалба от 16,8 млн. лева.
През 2007 г. приходите на “Водстрой 98” са 2,6 млн. лв., а печалбата – 169 хил. лева.
През 2008 г. “ПМ Контрол” купува 96% от капитала на дружеството, като по-късно увеличава дела си до почти 100%.
При новия собственик дружеството увеличава оборота си. През 2008 г. приходите му са 10,2 млн. лв., а печалбата – 525 хил. лева. 2009 г. е изключително силна – 144,7 млн. лв. и 7,5 млн. лв. печалба.
Такава ниска печалба е абсурдна на фона на прескъпите обществени поръчки, които прави с евтини материали и факта, че доста служители са оплакваха , че не са получавали заплати с месеци. Очевидо там са се прикривали приходи и са начислявали нерелани разходи.
Тази фирма никога не е виждала ревизия!
На 13 юни 2014 г. в. “Капитал” написа в своя статия за големите строителни компании, че “Водстрой” е свързана с Делян Пеевски.
После на 19 юни 2014г., само ден преди поставянето под особен надзор на КТБ,банкерът Цветан Василев обяви в ефира на бТВ, че Мирински “се води собственик на “Водстрой” и е “марионетка на Пеевски”.
Още същия ден Мирински изпрати съобщение до медиите, в което потвърди, че КТБ е обслужвала компанията му от 2007 г. до 2014 г. – точно периода, когато бургаската съдийка Мариета Бушандрова е била главен юрист-консулт във “Водстрой” …
Малко по-късно, в началото на август бившият енергиен министър от кабинета “Орешарски” Драгомир Стойнев в ефира на бТВ каза, че е махнал от българската част на консорциума за строителствто на газопровода “Южен поток” фирми, за които се твърдяло, че са на Пеевски. Сред тях беше и “Водстрой 98”.
Начело на консорциума „Газпроект ЮГ“, който е българският партньор на руската „Стройтрансгаз“в компанията, избрана да строи „Южен поток“, е „Промишлено строителство холдинг“. Тя е собственост на свързваната с Делян Пеевски “Водстрой 98“.
Конкурсът, организиран от смесеното дружество между БЕХ и „Газпром“, „Южен поток България“, носеше всички белези на нагласен – къси срокове за подаване на оферти (особено вторият конкурс, който беше проведен около Коледа и Нова година), прекалено конкретни технически изисквания и непрозрачна процедура за избор. Именно затова и Европейската комисия започна процедура за нарушение срещу България за начина, по който бе избран изпълнителят на проекта. Общата стойност на проекта у нас може да стигне (както личи от подписаните договори) 3.8 млрд. евро, като се предполага, че цената е в пъти по-висока спрямо подобни проекти на други места (като германския OPAL или паралелно изграждащият се TAP). Останалите фирми в „Газпроект ЮГ“са „Техноекспортстрой“, „Главболгарстрой“ , „Понсстройинженеринг“и „ПСТ холдинг“. Като индулгенция за мащабната кражба от „ Южен поток“и вероятно вярвайки си, че по този начин си осигуряват мълчаливо американско съгласие за газовия проект, Василев и подопечният му министър Стойнев се опитваха да покровителстват и друг голям проект в енергетиката – на АЕЦ „Козлодуй“и американската „Уестингхаус“. Общото между „Южен поток“и „Уестингхаус“е степента на непрозрачност. И за двата проекта не се знае нищо. Освен главното – имаме ли нужда от такъв проект, не се знае нито какво е подписано, за каква сума, каква е рентабилността на инвестицията, какви гаранции или комфорт е предоставила държавата и т.н. Разделянето между Цветан Василев и Пеевски ще постави на изпитание позициите на банкера в енергетиката. Този сектор е силно контролиран от държавата и ако детето чудо на ДПС след изборите се окаже отново с достъп довластта, работещите досега схеми едва ли ще се случват толкова гладко. Интересите на тандема Делян Пеевски – Цветан Василев в строителството са отдавна и причината за това е доста очевидна. Обществените поръчки в този сектор са много и за големи суми, така че симбиозата между политически връзки и финансов ресурс води до много добри обороти. Доскоро разделителна линия между двамата трудно можеше да се постави – КТБ осигуряваше финансиране, а депутатът от ДПС – лоби при спечелването на обществени поръчки. Пример за това беше “Водстрой 98”, чийто основен кредитор в продължение на години беше банката, а политически гръб – Делян Пеевски. След разрива в отношенията обаче компанията твърдо мина в орбитата на депутата.
При правителството на ГЕРБ и особено при кабинета „Орешарски“за “Водстрой 98” се знаеше, че играе ролята на комисионер при уреждане на всички по-големи обществени поръчки срещу определен процент от приходите. Собственикът на компанията Иван Мирински се смята за човек с огромно влияние в сектора, идващо от близостта му с Пеевски. Така пряко беше натрупан портфейл от над 600 млн. лв. договори с консорциуми, в които „ Водстрой 98“участва. Дружеството има водеща роля и в проекта “Южен поток”. Смятано е за архитект на българското обединение “Газопроект Юг”, което бе избрано за местния партньор на руската “Стройтрансгаз”. От петте български…
Заради разрива с Цветан Василев Пеевски вече не може да разчита на КТБ.фирми в “Газопроект Юг” три са смятани за близки до Пеевски (дъщерната на „Водстрой 98““Промишлено строителство холдинг”, ПСТ и „Техноекспортстрой“). Договорът за строителство на газопровода по информация на „Капи-тал“вече е подписан при ценаот 3.8 млрд. евро.С финансова идея.Според трима независи- ми източници от строителния сектор Делян Пеевски сеопитва да събере и коалиция за купуването на банка. Идеята е резултат от разрива между Делян Пеевски и Цветан Василев, заради който депутатът от ДПС вече не може да разчита на финансова подкрепа от КТБ. Според източниците идеята на етапа е да се купи Токуда банк, като вече текат правен и финансов анализ. Планът е, ако се стигне до сделка, тя да се фокусира върху финансирането в строителния сектор. За продажбата на Токуда банк се говори отдавна. На въпрос на “Капитал” от надзорния съвет на банката посочиха, че нямат коментар, тъй като за момента няма какво да се съобщи по темата. Според хора от пазара, на които е предлагано да се включат в тази схема, цената по бъдещата сделка трябва да бъде платена от строителните компании. Купувач ще бъде специално учредено дружество, в което акционери ще са над десет големи компании в сектора. Срещу това впоследствие те ще разчитат на банката за финансиране и гаранции при участието им в обществени поръчки. За да изглежда офертата попримамлива, между запознатите с този план се говори и че ще бъде направено всичко възможно там да бъдат прехвърлени и парите на държавните дружества, част от които още са в КТБ.
Съдия Мариета Бушандрова – Районен съд – Бургас.
Мирис на картел
Недостатъкът на подобно обединение е донякъде очевиден. То превръща строителните компании в свързани лица и ги поставя под постоянни съмнения за картел. Освен това има законови ограничения за експозициите на банките към свързани лица. Както се вижда и от много примери в момента обаче, при наличие на мощна политическа подкрепа тези недостатъци могат да бъдат преодолени. Комисията за защита на конкуренцията е практически държавен орган и контролът върху него от лица като Пеевски може да бъде съвсем пряк. Примерът с отношението на надзора в БНБ към КТБ показва, че и другият проблем има решение.
На пазара вече е ясно кои строителни компании остават в орбитата на Цветан Василев и КТБ и кои – в тази на Делян Пеевски. Освен “Водстрой 98” за свързани с депутата се сочат също
“Промишлено строителство холдинг” (дъщерна на “Водстрой 98”), както и “ПСТ холдинг” , чиито реални собственици са скрити зад офшорни компании. По-сложна е ситуацията с “Техноекспортстрой”, която бе приватизирана с кредит от КТБ, но в момента според собственици на компании в строителния сектор по-скоро гравитира около Делян Пеевски. В орбитата на КТБ остават други строителни компании, които още от началото са смятани за свързани с нея, но не и с Делян Пеевски. Такава е „Интегрирани пътни системи“(ИПС), а също и нейният собственик „Евробилд проект“. Миналата година „Евробилд проект“създаде и още едно дъщерно дружество със строителна дейност – „Глобални пътни системи“. С банката се свързва и „Инфраструктурна компания“- бивша “ИПС инфраструктури”, което бе дъщерно на “Интегрирани пътни системи”. Дружеството е притежавано от Валери Карадачки, бивш собственик и управител на „Интегрирани пътни системи“. Показателно е, че докато преди компаниите от двете групи рядко се конкурираха в обществените поръчки, сега все по-често участват едни срещу други
Съдия Мариета Бушандрова – Районен съд – Бургас.
Фантомната фирма, зад която “витае” Пеевски
“Водстрой 98” беше една от големите строителни фирми, свързвани с депутата Делян Пеевски, макар че формално той не присъства никъде в собствеността и в нейното управление.
През 2016 г. премиерът Бойко Борисов нареди прекратяването голямата обществена поръчки за магистрала Хемус, спечелена от “Водстрой 98”. От Прага той обясни, че зад фирмата “витае” депутатът от ДПС Делян Пеевски.
За няколко години преди да бъде отбита от държавната хранилка “Водстрой” беше успяла да спечели поръчки за близо милиард лева, показа проучване на Биволъ.
В момента Пчеларова е управител на фирмата “ПМ Контрол”, чийто собственик е бившият формален собственик на “Водстрой 98” Иван Мирински.
Това обаче не е единствената връзка на “Адванс Криейтив Груп” с “Водстрой 98”. В България фирмата се води на името на Анелия Трендафилова Терзийска. Проверка в данните от “Наплийкс” показа, че Терзийска е работила за фирмата “Моко Проект”, която е била собственост на Иван Мирински.
И луксозна вила в София
Покупката в Солун не е единствената инвестиция на фантомната фирма. През 2019 г. тя брои милион и двеста хиляди лева за престижен имот – къща с 336 кв.м. разгъната застроена площ в “Резиденшъл Парк” в София.
Бивол изпрати въпроси на личния имейл на Терзийска относно произхода на парите за сградата в Солун и вилата в София, но до редакционното приключване на статията не получихме отговор.
Финансирането на “Адванс Криейтив Груп” за покупките в Гърция и в България засега не може да бъде обяснено с нормална бизнес дейност. Най-вероятно фирмата служи като посредник на други субекти, които не желаят да застанат с името си и да направят тези инвестиции със законно придобити средства.
Във всички случаи изнесените факти дават основание да бъде извършена проверка от данъчните и правоприлагащите органи в България и в Гърция, още повече, че зад фирмата “Адванс Криейтив Груп” витае сянката на успелия млад мъж Делян Пеевски, за който списание “Шпигел” написа, че е “айсберг на корупцията” в България.
Икономическият печат: Водстрой 98 изчезва чрез сделка с Хидрострой
30 Май 2016 06:09
Капитал Daily“Водстрой 98” изчезва чрез сделка с “Хидрострой”. Третата по големина строителна компания – варненската “Хидрострой”, се е договорила да купи лидера в сектора “Водстрой 98”.За пет-шест години от средно по размер провинциално дружество “Водстрой 98” беше напомпано с обществени поръчки за близо 900 млн. лева благодарение на връзката му с депутата от ДПС Делян Пеевски.Сделката озадачи строителния сектор. От една страна,Пеевски демонстрира оттегляне, макар че в цигарения сектор просто прехвърли директното си участие на свързани с него офшорни фирми, а наскоро придоби дяловете на майка си в четири компании. Ако ситуацията сега е, че заради обществения резонанс управляващите са решили вече да не дават поръчки на “Водстрой 98”, то на практика се купува компания с 2-3 рамкови договора и без бъдеще, но с дългове.
Една от версиите е, че и тук промяната може да е привидна и да се оформи тандем – както с “ПСТ груп”, която се смята за поделено владение между Пеевски и ПИБ. Извън вече споменатите дружества депутатът от ДПС се свързва и с “Техноекспортстрой”.
Другата хипотеза е, че се оформя нов некомпрометиран любимец на властта в лицето на “Хидрострой”. Компанията се контролира от Велико Желев, който е бивш шеф на пътната агенция и от години печели обществени поръчки по морето и в Северна България. Мотивът за покупката, който посочи Желев, е, че иска да ползва опита на “Водстрой 98” в жп и газовите проекти. Това обаче звучи несериозно, тъй като в проектите на НКЖИ двете компании са в общ консорциум, а в газовия сектор “Водстрой 98” няма никакъв опит освен участието си в неосъществения проект “Южен поток”.
Сделка през юни 2016 г.Информацията за сделката беше потвърдена пред “Капитал” и от купувача, и от продавача. Иван Мирински от директорския борд на “Водстрой 98” отговори положително на въпроса финализирана ли е сделката, но без да даде подробности.
“Водим преговори от известно време и стигнахме до споразумение, уведомихме и Комисията за защита на конкуренцията”, коментира от своя страна Велико Желев, един от основните собственици на “Хидрострой”. Желев е бивш директор на пътната агенция по времето на НДСВ. “Водстрой 98” пък формално се води на Иван Мирински.
На 27 май КЗК е образувала преписка по искането на купувача. “Ако комисията ни разреши, подписваме сделката”, каза Велико Желев.
За 20 юни има свикано общо събрание, на което трябва да бъде сменен бордът на “Водстрой 98”. Документите са пуснати към търговския регистър на 12 май, т.е. сделката вероятно е била договорена още тогава. По принцип КЗК има месец за произнасяне, но по всички случаи, свързани с Пеевски, тя се произнася скорострелно, така че вероятно ще има разрешение за покупката преди 20 юни 2016г .
Сливането на любимците”Хидрострой” и “Водстрой 98” са в топ 10 на най-големите строителни компании в България и държавни любимци, ако се съди по обемите на обществените поръчки, които печелят, някои от които в съвместни обединения. По данни на “Капитал” приходите на “Водстрой 98” за 2015 г. са 292 млн. лв., отчитайки ръст за година от над 80%. Това ниво обаче няма как да бъде достигнато при липса на обществени поръчки. Постъпленията на “Хидрострой” за миналата година са над 214 млн. лв. и също скачат силно – 76%. В най-новата класация на “Капитал 100” за сектор “Строителство”, която е в процес на изготвяне, компаниите се нареждат на трето (“Хидрострой”) и на първо (“Водстрой 98”) място, изпреварвайки традиционни лидери като “Главболгарстрой” и “Трейс”.
Последните големи проекти на “Хидрострой”, специализирана във ВиК и пътното строителство, са пречиствателните станции на Варна, Трявна, Бургас (Горно Езерово), Созопол, ВиК мрежата на общините Бяла и Шабла, както и система за водоснабдяване на район Шуто Оризари в Македония. Дейността й се простира и върху проекти за регионални системи за отпадъци и пътна инфраструктура. Последният й договор с пътната агенция е от края на 2015 г. и е за 909 хил. лв. без ДДС. Той е за изграждане на първи етап от обхода на Габрово. Компанията участва и в обединението, избрано да строи отсечката Благоевград – Крупник на магистрала “Струма” заедно с “Агромах”, “АБ” и “Пътища Пловдив”.
Дружеството на Велико Желев беше и в консорциума “ПСТ Хемус”, който трябваше да строи отсечка от магистралата до Варна за близо 500 млн. лв. Водещ партньор там беше “ПСТ груп”, чиято собственост от около две години се свързва с Делян Пеевски и Първа инвестиционна банка. Поръчката беше прекратена по нареждане на премиера Борисов, което пък накара депутатът от ДПС привидно да се оттегля от някои бизнеси.
“Водстрой 98” избухна през последните години с поръчки за над 900 млн. лв. Възходът й започна още при първия кабинет Борисов, но укрепи позициите си най-вече при управлението на БСП и ДПС. Първоначално фокусът й беше във водния сектор – ремонт на ВиК мрежи, пречиствателни станции, но през последните години навлезе в жп и пътното строителство, строителството на спортни зали и др. Тя участваше и в консорциума, избран да строи българския участък от проваления към момента проект за газопровода “Южен поток”.
Възходът на “Водстрой” през последните 3-4 години съвпадна с очевидното “оредяване” на списъка със строителни компании, които печелят обществени поръчки, и формирането на картел, признат дори от управляващите. Големите обекти се разпределят основно между пет-шест местни фирми, сред които близките до ДПС и Делян Пеевски “Водстрой 98” и “ПСТ груп”, ГБС, “Джи Пи груп”, “Хидрострой” и “Агромах” (“Пътища Пловдив”).
Брак по сметкаНай-големите проекти на “Водстрой 98” в жп и пътния сектор всъщност са в обединение с “Хидрострой”. С консорциума ХПВС – ССТ те спечелиха строежа на Северната скоростна тангента за 180 млн. лв. Поръчката първоначално беше възложена на италианското обединение Salini Impregilo, но след жалба на ХПВС – ССТ класирането беше отменено, а италианците – отстранени. Чрез “Консорциум железен път 2012 – 2016” “Водстрой”, “Хидрострой” и държавното “Транспортно строителство и възстановяване” подписаха рамково споразумение с НКЖИ за ремонт, по което компаниите са получили над 92 млн. лв. Двете дружества имат още едно жп обединение – “ЕТС технолоджи”, с което печелят рамково споразумение за “рехабилитация и модернизация на високо-, средно- и нисковолтови съоръжения, слаботокови, осигурителни и телекомуникационни съоръжения”.
“Именно защото познавам компанията, работили сме заедно, знам й възможностите, реших да я купя, когато разбрах, че се продава”, коментира Велико Желев. По думите му сделката го е привлякла с възможността да разшири възможностите си в “железопътното и газопреносното строителство”. “Водстрой 98” има само два микроскопични договора с “Булгартрансгаз” за укрепване и ремонт на транзитни газопроводи (за по 300 хил. лв.).
Желев не пожела да даде конкретни параметри на сделката, само посочи, че за покупката ще използва собствени средства и “малък заем, ако се наложи”. Купувайки дружеството, той ще поеме дълга “Водстрой 98” от 46 млн. лв. към държавната Българска банка за развитие.
“Невинен съм. Не знам защо ме съдят, като аз съм жертвата, а не онзи звяр Донков”, казва Иван Димов, една от 64-те жертви на лихваря на съдия Мариета Бушандрова от Районен съд – Бургас, а тя го навика.
23 Март 2010г.“Млъкнете, щото ще извикам някой да Ви усмири” – с тази култова реплика съдия Мариета Бушандрова от Бургаския районен съд се обърна към 55-годишния Иван Димов – една от 64-те жертви на лихваря Иван Донков – известен като Луцифер.
През 2010г. представители на сдружението “Антимафия”, което обединява десетки жертви на имотни измами, извършвани с покровителството на магистрати, покани екип на “Десант” да се увери с очите си как правораздава почитаемия българския съд и в частност съдия Мариета Бушандрова.
Фарсът, наречен съдебно заседание, на който се озова нашия репортер в храма на Темида обаче разби всичките ни илюзии за независимост и непредубеденост, а разигралите се срамни сцени подхождаха повече на сюжет от американския сериал на абсурдите “Адвокатите от Бостън”, отколкото на истински съд, гарантиращ справедливостта в една демократична и правова държава. С този преамбюл в Бургаския районен съд започна безпрецедентен по рода си процес, но показателен за работата на магистратите у нас – безработният Иван Димов бе изправен на подсъдимата скамейка за това, че на 19 юни 2008 г. отказал да допусне в собствения си дом лихваря. Донков беше арестуван при спецакция на полицията на 1 декември за серия от нагли имотни измами. Димов пък, според прокурор Райко Стоянов, изготвил обвинителния акт срещу него, даже се осмелил, да отправи закани срещу Донков. Заплашил лихваря, който, според разследване на Икономическа полиция, с измама се опитал да “приватизира” къщата му в Сарафово и за да си осигури безпрепяствено навлизане в чуждия, както сочат истинските документи, имот, ангажирал държавен съдия – изпълнител, на който възложил да го въведе в къщата на бедния човечец, и трима полицаи от Пето РПУ- Бургас, които да гарантират, че ще успеe да сложи ръка върху жилището без отпор. Срещу Димов, който всъщност е истинската жертва, понеже вече повече от 13 години е въвлечен в спирала от съдебни дела, режисирани от Донков с единствената цел да заграби собствения му имот на ул. “Рибарска” в кв. Сарафово, е повдигнато обвинение за престъпление против реда на управлението. Грозят го до три месеца затвор. Заседанието на Бургаския районен съд във вторник показа нагледно как, далеч от погледа на еврокомисарите, които изсипват критики към съдебната ни систeма, работят магистратите у нас – на принципа Един за всички, всички за…Донков. Жертвата му- Иван Димов беше оставен без адвокат, понеже чистосърдечно обясни, че нито един юрист в Бургас не иска да се изправи срещу лихваря. По време на 40-минутното заседание всичките му опити да обясни, че не знае за какво всъщност се намира в съда, понеже самият той е ограбен от Донков, бяха парирани от Съдия Мариета Бушандрова от Районен съд – Бургас., която така и не реши, че е редно да се назначи служебен адвокат на Димов. Вместо в ролята на магистрат, Съдия Мариета Бушандрова влезе в друг персонаж – на футболен рефер и вдигна четири червени картона. Съдийката изгони представителите на сдружението “Антимафия”, понеже възрастните хора не издържаха да гледат безучастно как прокурорът задава навеждащи въпроси към свидетелите – полицаите от Пето РПУ- Бургас, присъствали на “местопрестъплението” и реагираха с възмущение, когато дамата определи като несъотносима към делото жалба от Димов, тъй като тя била адресирана до Върховния съд. От залата бе отстранен и водещия на предаването “Антимафия” Георги Дражев, тъй като той пък се “осмели” даже да посочи на почитаемата съдийка, че жалбата на Димов е адресирана и до нея и настоя това да бъде вписано в протокола. “Млъкнете, че ще извикам съдебна полиция”, извика Съдия Мариета Бушандрова от Районен съд – Бургас.. Разправата не стигна до само до тук. Неочаквано прокурор Стоянов пък поиска от списъка на свидетелите да бъде заличен самия Иван Донков. Прокурор Стоянов така и не пожела да се аргументира, защо лихварят не трябва да се явява в залата. Дали пък не му съчувства заради здравословните проблеми, които Донков сподели че изпитва по време на престоя си зад решетките, така и не стана ясно. В крайна сметка делото бе отложено за 16 април. “Няма да ви пращаме призовки. Вие и без това отказвате да ги получите”, обърна се към Димов съдийката, преди да закрие заседанието.
Една българска фирмичка, създадена със скромните цели да участва в приватизацията на сливенското ВиК и да се утвърди в стопанския и обществения живот на местната община, поразително напомня на величествения Сатурн. Само за осем години тя оплете свои собствени пръстени от огромен брой сателити, които макар и да не носят имена като Титан, Янус, Пандора, Атлас или Прометей, тънат в свои собствени мъглявини и привличат към себе си апетитни поръчки на централната и местната власт за над 1 млрд. лева. Става дума за “Водстрой 98”, компанията, описвана от някои хора, които са доста навътре в нещата, като “марионетка” на депутата от ДПС Делян Пеевски. Официално Пеевски няма нищо общо с “Водстрой 98” – то се води собственост на “ПМ Контрол”, което пък еднолично се държи от Иван Мирински. Съдейки по последния засега финансов отчет от 2014-а, приходите му са 156.738 млн. лв., които са довели до печалба от 16.8 млн. лева. Едно нещо се набива на очи – след преминаването на “Водстрой 98” в ръцете на Иван Мирински неговите финансови резултати скачат в пъти, а успоредно с това и разходите за външни услуги (виж табл. 2). Факт, който навежда на мисълта, че фирмата е предимно инструмент за печелене на поръчки. Истинските финансови потоци, с които тя работи, всъщност са скрити зад поредица от консорциуми, в които участва. В последния й публикуван отчет те са 76, а сега, според информационната система “Дакси”, са цели 131.
Формулата “джойнтвенчър” не е случайно подбрана, тъй като носи редица дивиденти – регистрацията е бърза, лесна и най-важното е по-евтина в сравнение с останалите фирми, които се регистрират по Търговския закон.
Отношенията се уреждат с договори между участващите компании. И най-важното – финансовите резултати на консорциума са трудно откриваеми, защото според Закона за счетоводството завереният годишен финансов отчет не се публикува в Търговския регистър, а чрез икономическо издание или чрез интернет. Глобите, ако не публикуваш отчета си, не са особено стряскащи – от 500 до 3000 лева. Така че много трудно може да се прецени какъв всъщност е финансовият размах на “Водстрой 98”, в която през 2015-а (пак според “Дакси”) са работили средно 413 човека. Определено обаче той е впечатляващ.
Ако условно започнем от енергетиката
няма как да не се спрем на едно рамково споразумение, сключено от държавния газов оператор “Булгартрансгаз”. То е подписано през април 2014-а и включва две обособени позиции, за всяка от които са предвидени по 50 млн. лв. без ДДС. Първата е за проектиране, изграждане, реконструкция и ремонт на линейни обекти и съоръжения от газопреносната мрежа. Втората е отново за проектиране, изграждане, реконструкция и ремонт, само че на площадкови обекти, сграден фонд и прилежащите към тях технологични съоръжения и инфраструктура. За първата са подписани договори с четири обединения – “Едифико”, “БТГАЗ ЕРА”, “ГБС-Трансгаз” и “Енемона Инфраструктура”. Същите четири консорциума са победители в конкурса и за другите 50 млн. лева. По-интересното е, че според “Дакси” 50% от собствеността в “Едифико” е на “Водстрой 98”, а 10% на “Промишлено строителство холдинг”. През 2014-а този холдинг бе сред избраните да строи “Южен поток” на българска територия. Впоследствие, заедно с “Техноекспортстрой”, те бяха извадени от надпреварата по настояване на тогавашния енергиен министър Драгомир Стойнев, защото се свързвали в публичното пространство с Делян Пеевски. (В крайна сметка “Промишлено строителство холдинг” бе прехвърлено на бургаското дружество “Строй инвест”, което не развива строителна дейност.) Останалите 40 на сто в “Едифико” държи “Трейс Груп Холд”. Справка в Агенцията за обществени поръчки показва, че “Едифико” е спечелил общо пет договора за изпълнение на различни дейности за държавния газов оператор на обща стойност 7.212 млн. лв. (без ДДС).
В “БТГАЗ ЕРА” пък с 33% участва фирмата “АТ инженеринг 2000”, която също се свързва с депутата от ДПС. По- паметливите може би си спомнят, че заедно с охранителната “Атлас ко” тя бе част и от обединението “Ат-Атлас”, участващо в прекратеното от енергийния министър Теменужка Петкова рамково споразумение за инженеринг и изграждане на различни системи за сигурност в ТЕЦ “Марица-изток 2”. “АТ инженеринг 2000” е собственост на Георги Пенев и Илиян Терзиев, но нашумя покрай покупката на “Техноекспортстрой” за 51 млн. лв. през 2012-а. Заемът тогава бе отпуснат от КТБ, а впоследствие през 2013-а акциите на “Техноекспортстрой” бяха прехвърлени на “Сиболе сървисис инкорпорейтид България”, собственост на едноименна панамска офшорка.
Впрочем това съвсем не е първият договор на ТЕЦ “Марица-изток 2” с “Водстрой 98”. През 2012-а държавната компания е сключила договор за изграждане на гипсоотвал за депониране на гипс от сероочистващи инсталации с “Водстрой – ИПС” ДЗЗД. За услугите си тогава въпросното обединение получава от централата над 9.1 млн. лева.
Отново чрез рамково споразумение и консорциуми “Водстрой 98” си осигурява
солидни суми и от Националната компания “Железопътна инфраструктура”
Поръчката за споразумението е обявена през 2012 г. и е разделена в четири обособени позиции – ремонт на железния път и съоръженията към него, рехабилитация и модернизация на високо-, средно- и нисковолтови съоръжения, ремонт и поддръжка на сградната инфраструктура и възстановяване и укрепване на обекти от железопътната инфраструктура. Самото споразумение е за срок от четири години, но прогнозната му стойност не е посочена. Все пак общата гаранция за участие по четирите позиции, която е 4.2 млн. лв., дава известен ориентир за какви суми става въпрос. Съгласно Закона за обществените поръчки гаранцията не може да надвишава 1% от прогнозната стойност на тръжната процедура, което означава, че в този случай тя е поне 420 млн. лв. без ДДС. Иначе финансирането се извършва със средства от бюджета.
В началото на 2013-а са обявени и победителите. По най-“сочната” първа позиция победителите са двама – “Трейс Груп Холд” АД и консорциумът “Железен път 2012-2016”. Водещата фирма в обединението е “Водстрой 98” с 56%, а останалите партньори са Държавното предприятие “Транспортно строителство и възстановяване” (34%) и варненската “Хидрострой” (10 на сто), която също се свързва с Делян Пеевски. Но явно капацитетът и апетитът на “Водстрой 98” към държавната софра са далеч по-големи, тъй като тя е класирана като изпълнител и за втората обособена позиция – този път чрез консорциума “ЕТС Технолоджи”. В него държи 40 на сто, а останалите дялове са разпределени между “Хидрострой” (25%), “Балкантел” (25%), “Бонети” (10 на сто).
Другият избран изпълнител по тази обособена позиция е консорциумът “ТБС 2012-2016” (държавното предприятие “Транспортно строителство и възстановяване”, “ГБС – Инфраструктурно строителство”, “Инфраструктурно строителство”).
Любопитен кандидат печели правото да участва в поръчките за третата позиция. Това е консорциумът “Железопътни сгради”, в който по 50% си делят двама добри “познайници” на “Водстрой 98” – “Хидрострой” и “АТ Инженеринг 2000”. За последната позиция – възстановяване и укрепване на обекти от железопътната инфраструктура, пък сред класираните е “Консорциум тип 2012-2016”. В него влизат държавното предприятие “Транспортно строителство и възстановяване” (34%), а познатият ни вече покрай “Южен поток” “Промишлено строителство холдинг”, заедно с “Инфраструктурно строителство” си поделят по 33% от капитала. Управител на това обединение е Валери Борисов Василев, същият, който ръководи и обединението “Железен път 2012-2016”, класирано да работи по първата обособена позиция. Така
Изгодните договори с държавни пари не закъсняват
(вж табл. 1). Само от началото на тази година например “ЕТС Технолоджи” е “лапнала” три контракта. За модернизация и рехабилитация на разпределителна уредба в тяговата подстанция Пирдоп и изграждане на система за телеуправление и телесигнализация срещу 2.806 млн. лева. Сходни дейности са извършени на гарите Величково, Провадия, Юнак и Синдел с два договора за близо 13 млн. лева.
“Консорциум тип 2012-2016” пък може да се похвали с контракт за над 10 млн. лв. от 10 март за рехабилитация на инженерните съоръжения и устройствата на системата за електроснабдяване от жп инфраструктура в участъка между гара Стряма и гара Клисура.
Отделно от рамковото споразумение Националната компания “Железопътна инфраструктура” е проявила и допълнителна щедрост към “Водстрой 98”. През септември 2014-а консорциумът “ТДВ инфраструктура”, в който “Водстрой 98” има 50 на сто от дяловете, печели договор за възстановяване, ремонт и модернизация на тягови подстанции Стара Загора и Нова Загора от железопътната линия Пловдив – Бургас и изграждане на система за телеуправление. Предвидената за целта сума е над 14.79 млн. лв., които са отпуснати по европейските оперативни програми.
Чрез друг консорциум – “ГБС – Централна гара София”, където има 49%, “Водстрой 98” участва и в рехабилитацията на столичната централна гара в партньорство с “Главболгарстрой”. Поръчката е за близо 55.9 млн. лв. (без ДДС) и се финансира по оперативната програма “Транспорт”.
“Водстрой 98” е
“кацнала” и на държавното “Летище София” ЕАД.
В този случай тя отново си партнира с фирмата на Симеон Пешов под името “ГБС и партньори”, като си поделят по 45% от акциите, а останалите са на “Лог Сиберия”, собственост на Николай Хинтоларски. През 2013-а консорциумът e един от тримата късметлии, одобрени да извършват предпроектни проучвания, проектиране, изпълнение на нови и ремонтни строително-монтажни работи, реконструкции, преустройства, основни и аварийни ремонти на столичния аеропорт. Другото печелившо обединение е “Хидрострой – Саплат”, в което водещи партньори с по 45% са добре познатите ни вече “Хидрострой” и “АТ инженеринг 2000”, плюс двама по-малки участника с по 5 на сто. А третият избран е консорциумът “Трейс еър”, където водеща е едноименната строителна компания.
Колко точно ще плаща най-голямото ни международно летище по четиригодишното рамково споразумение с тези три обединения е трудно да се каже, но от 900-те хил. лв. гаранция за участие и законовото изискване тя да не надвишава 1% от прогнозната стойност на поръчката, можем да си направим извода, че става дума за минимум 90 млн. лева.
Досега консорциумът, в който участва “Водстрой 98”, е изпълнил поръчките за ремонт на асфалто-бетоновата настилка на перона и пътеката за рулиране срещу 1.38 млн. лв., за обработката на фуги и пукнатини по летателното поле за 380 хил. лв., за вертикална планировка и дрениране, за което са платени 1.63 млн. лв., за ремонта на покривите на част от сградите на летището срещу 293 хил. лв., както и за изработването на инвестиционен проект за разширение и реконструкция на Терминал 2 на стойност 126 560 лева.
Колкото до обединението, в което участва “Хидрострой”, то може да се похвали с два контракта. Единият е за 1.327 млн. лв. (без ДДС) и е за проектиране и изпълнение на втора водопроводна връзка за “Летище София”. Другият е за рехабилитация на горния слой на моста под пистата на аеропорта и е за над 742 хил. лева.
Сред държавните “работодатели” на “Водстрой 98” е и
Агенция “Пътна инфраструктура”
Консорицумът ХПВС-ССТ бе избран да изгради Северната скоростна тангента срещу 180 млн. лева. В него свързваната с депутата от ДПС фирма е водещ партньор с 40%, “Хидрострой” е с 30%, а “Пътни строежи Велико Търново”, “Пътинженерингстрой”, “Пътстрой Бургас” си поделят останалите 30 на сто. Проведената тръжна процедура обаче остави съмнения за политическа намеса, тъй като първоначалният победител – италианското обединение Salini Impregilo, бе отстранено след жалба на ХПВС-ССТ до Комисията за защита на конкуренцията. Хората на Петко Николов отмениха първоначалното класиране, а при повторното не допуснаха италианците заради формални нарушения.
“Хидрострой” пък участва в още една сериозна пътна поръчка, финансирана от европейските фондове – за изграждането на обходния път на Габрово, който ще струва 77.45 млн. лв. (без ДДС). В консорциума ПСВТ варненската компания си поделя по 33.3% с “Пътинженерингстрой – Т” и “Пътни строежи” – Велико Търново.
Всичко изброено е само част от мрежата от сателити и контракти, които “Водстрой 98” е изплела около себе си, обвързвайки се с държавни проекти. И то за малко повече от седем години.
Чрез “Обединение Сливен 2013″ Водстрой” е изпълнител на грандиозния проект за ВиК мрежата на Сливен, чиято стойност е 56.5 млн. лева. В консорциума тя има дял от 20 на сто и си партнира с ГБС, “Булдени”, “Строй система” ООД, и “Ти Т инженеринг”.
В края на 2012-а чрез “Воден цикъл 2011”, в което участват още “Интегрирани пътни системи” и “Дар 55”, “Водстрой 98” сключи договор за подобряване на водоснабдяването на Враца за 36 млн. лева.
След това – на 23 май 2013-а, дружеството на Иван Мирински подписа контракт за 49.3 млн. лв. с община Монтана. Това стана през обединението “Канализация Монтана – 2012”, където партньори са му “ГБС инфраструктурно строителство” и “Водоканалстрой”.
Месец по-късно идва и споразумението за интегрирания воден проект за Стара Загора, чиято стойност е 32.4 млн. лв., а от 1 август същата година е договорът с Червен бряг за 9.2 милиона. Чрез обединението “Терес”, в което има 30 на сто, “Водстрой 98” участва и в модернизацията на ВиК мрежата на Раднево, която струваше на местната община малко над 18 млн. лв. без ДДС. А чрез “Виам Строй” ДЗЗД , където си поделят по 33% с “Инфраструктурно строителство” и “Мирикал”, “Водстрой 98” се включи и в изграждането на пречиствателна станция в миньорския град, която струваше над 9.4 млн. лв. (без ДДС).
Мафиотският брак между ГЕРБ и ДПС роди още едно изчадие – далавера за 180 милиона лева с 5-звезден хотел в Халкидики, Гърция, разкри източник на Narod.bg от средите на новото правителство, където е подаден сигнал за колосалната кражба.
Иван МиринскиКасичката на Баце – Иван Мирински, формален собственик на прословутата строителна фирма, лапнала милиарди покрай компрометираните обществени поръчки по времето на ГЕРБ – „Водстрой 98”,
изплува в новата крадлива схема, завъртяна по времето на ГЕРБ.
Главен герой в далаверата отново е превзетата от мафията Българска банка за развитие (ББР), от която хитрецът получил немислимите 115 милиона лева, за да построи 5-звездният хотел Miraggio Thermal Spa Resort в…Гърция.
ДПС депутатът с подходящ прякор Данчо МентатаСъвсем очаквано във врътката лъсна и дeпутaтът oт ДПC Йoрдaн Цoнeв, който фигурира в eднa oт фирмитe, кoитo ca пoлучили 115 милиoнa лeвa крeдит oт Бългaрcкa бaнкa зa рaзвитиe, уточни преди време BIRD.
Според публикации в гръцките медии дружеството „Ултарстрой”, зад което наднича бизнесменът Мирински, е собственик на ултра луксозния хотелски комплекс на първа линия в Халкидики, чиято стойност обаче е 90 милиона евро, т.е., близо 180 милиона лева.
115 от тях са дадени на Мирински и Данчо Ментата от ББР, която по закон трябва да финансира малкия и среден бизнес, не олигарсите около Бойко Борисов.
Формално собствеността на „Ултрастрой” няма връзка с боса на „Водстрой 98”. Тя е еднолично търговско дружество със собственик Иван Борисов Борисов. Но разследване на Биволъ установи, че фирмата се явява партньор и подизпълнител по редица сериозни обществени поръчки на „Водстрой 98”.
Същото дружество пък притежава фирмa, cвързaнa c кумa нa Йoрдaн Цoнeв, а имa и имoтни oтнoшeния cъс ceмeйcтвoто на вечния депутат от ДПС.
Така, със сложна схема от обвързаности, целяща да замаскира истинските собственици, мафията ГЕРБ и ДПС си купи хотел в Гърция, който е един от най-луксозните по крайбрежието на Халкидики, в което може да се убедите от галерията.
Хотелският комплекс Miraggio Thermal Spa Resort се намира до великолепния плаж на село Палиу̀ри, Халкидики. Разполага с открит басейн и луксозни СПА съоръжения, ресторант и бар.
Луксозните стаи на ризорта разполагат всякакви и поръчкови мебели. Някои от тях предлагат дори собствен басейн. Всяко помещение за настаняване разполага с тераса или балкон, с изглед към морето или градината.
В околността има разнообразни оживени плажни барове. На 14 км е градчето Пефкохори, където има многобройни магазини, ресторанти и барове. Оживеното село Ханиоти е на 18 км от Miraggio Thermal Spa Resort. Най-близкото летище е международно летище Солун, на 110 км от хотела.
Съдия Мариета Бушандрова – Районен съд – Бургас. Съдия Мариета Бушандрова – Районен съд – Бургас. Съдия Мариета Бушандрова – Районен съд – Бургас. Съдия Мариета Бушандрова – Районен съд – Бургас. Съдия Мариета Бушандрова – Районен съд – Бургас.
Още по темата:
Хазарта в Бургас разцъфтява благодарение на корупмирани полицаи, прокурори и съдии
НАШИТЕ РЕПОРТАЖИ ЗА БУРГАСКИТЕ СЪДИИ – ПЕТЪР НИЗАМОВ
КАК СЕ РАЗПРЕДЕЛЯТ ДЕЛАТА А ПОСЛЕ И БЕЗЦЕННИ ИМОТИ НА УДОБНИ СЪДИИ В ОКРЪЖЕН СЪД-БУРГАС
- Алла Димитрова – Малчо не плащала наем и осигуровки на кафе “Театър” в Бургас
- Да станеш полицай в Бургас за да си избиваш комплексите
- Така се спира, когато си полицай в Бургас и знаеш, че КАТ няма да те глоби
- Съмнения за злоупотреби от полицай Иван Бакърджиев от Първо Районно полицейско управление в Бургас
- Пияни ченгета от Първо РУ “Полиция” Бургас правят меле в дискотека (ВИДЕО)
