След като осъди президентската институция да разсекрети първата стенограма за банковата криза от 2014 г. Биволъ постигна нова съдебна победа, този път срещу БНБ. Тричленен състав на ВАС реши, че централната банка няма основание да откаже достъп до два надзорни доклада от 2012 и 2015 г., в които се прави преглед на активите на Първа инвестиционна банка. От докладите, чиито неофициални копия бяха частично публикувани от Биволъ, стават ясни критичните размери на лоши и свързани кредити в проблемната банка. Лъсват и тревожни данни за политическо прикриване на проблемите в банковата система, които са известни на БНБ в детайли.
Главният редактор на Биволъ Атанас Чобанов заведе дело срещу БНБ след като тя отказа официален достъп до двата доклада през август 2016 г. Адвокат по делото е известният правозащитник Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“. В Решениеномер 7921 от 21.06.2017 г. тричленен състав на ВАС с председател Марина Михайлова приема аргументите, че ЗДОИ е напълно приложим към исканата информация и, че „от събраните по делото доказателства не се установява наличието на защитена от закон тайна по отношение на цялото съдържание на двата поискани документа“.
Посочено е също, че отказът на БНБ не е съобразен с обстоятелството, че „от създаване на исканата информация са минали повече от три години и ограничаването на достъпа до нея не кореспондира с установената в закона цел, а именно ограничаване на правото на достъп до обществена информация само по изключение“. Съдът нарежда на БНБ да се произнесе отново като спази тълкуването на съдебното решение. БНБ обаче има възможност да обжалва пред петчленен състав на ВАС в 14 дневен срок.
Решението на тричленката е подписано с особено мнение от съдията-докладчик Донка Чакърова. Тя смята, че „публичното оповестяване на резултатите от извършени надзорни проверки във всички случаи би довело до нарушаване на конкуренцията между различните банки, а евентуално би поставило в риск стабилността на банковата система т.е. при всички случаи не е в обществен интерес“.
Надзорът, глупако
На практика обаче публичното оповестяване на проблемите с „Банков надзор“ е факт, потвърден от прокуратурата с постановление от 7.11.2016 г., както и от текста на стенограмата от консултациите при президента от 29.06.2014 г. Тогавашният гуверньор на БНБ Иван Искров в прав текст казва пред събралите се политически лица, че информацията подавана към надзора от КТБ не е била вярна.
Това, което иначе мога да ви кажа, че отчетните форми (които КТБ предоставя на Банков надзор б.ред) се оказва, че нищо чудни да не са верни, един господ знае. Никой не знае.
Работата на „Банков надзор“ обаче се състои точно в това – да проверява и да знае, като за целта не се опира само на отчетните форми, а и на проверки, при които инспектори влизат в банката и сверяват отчетите с документите за кредитите.
След Искров и премиерът Орешарски в прав текст казва, че ако Бойко Борисов продължава да го притиска за оставки ще проговори за „Банков надзор“
какво е правил последните години и защо е оставил банките така…
Посланието е перфектно разбрано от всички присъстващи, като Николай Бареков го обобщава сурово:
Вие обърнахте ли внимание какво каза Орешарски преди малко? Ако той излезе и каже истината за банковия надзор и каже, примерно, че КТБ е източена последните няколко години и някой не си е свършил работата, приключва всичко.
„Приключването“ явно не се нрави на никого и най-вече на бившия премиер Борисов, който определя намерението на Орешарски да проговори за надзора като „чудовищно“.
Фактът, че институцията призвана да налага спазването на правила в банките не си е свършила работата се оказва най-строго пазената тайна в държавата. Дори само заради това официално разкритие, стенограмата е повратна точка в новата българска история. Защото проблемите на българската банкова система след фалита на КТБ и спасяването на ПИБ не бяха решени по европейските правила, а останаха да тлеят под похлупака на спешно изсипаната ликвидност от джоба на данъкоплатеца. Не помогнаха и манипулираните стрес-тестове от 2016 г., в чиито резултати се съмняват както от Европейската комисия, така и от МВФ. И двете институции сочат с пръст лошите кредити и кредитирането на свързани лица като основен и системен проблем.
Точно тези два проблема посочват и инспекторите на БНБ, които противно на ръководството са си свършили съвестно и професионално работата, когато са разнищили реалното състояние на ПИБ. Става ясно, че всички са били напълно наясно с врътките за разкрасяване на отчетите на банката (виж тук и тук). Открит е съществен капиталов недостиг, причините за който са изложени много детайлно. Включително е изследвана и концентрацията на кредити в офшорки с неясна собственост. С една дума – източване.
На закона…
В надзорните доклади е констатирано също, че ръководството на банката игнорира ЗКИ и Наредбите на БНБ. Санкция обаче не е наложена очевидно по политически и корупционни причини, за което отговорност носи изцяло предишното и сегашното ръководство на БНБ. Отговорни са и няколко поредни правителствата, които са знаели, знаят и продължават да мълчат, надявайки се на природно явление, което да изчисти тумора в банковата система.
Природно явление обаче няма да има и всички констатации на Биволъ за източването на ПИБ от нейните собственици чрез офшорки и бандитски схеми (виж тук, тук и тук) висят и днес като дамоклев меч над вцепенената от страх политическа класа, която както се видя от консултациите при президента е напълно неспособна да овладее критична ситуация, да приложи решително законодателството и да прекрати източването. Напротив – то се легитимира с наливане на пари от бюджета, без да се търси отговорност от акционерите на банката.
Огромна е и отговорността на прокуратурата, която потвърди изцяло докладите на БНБ и дори откри още по-скандални данни за източване на банката (виж тук).
Парадоксално обаче, прокуратурата прекрати проверката с мнение, че няма данни за извършено престъпление. Дали това е вид магистратска корупция или сериозна шизофрения? По-долу цитираме няколко от заключенията на прокурор Дойчо Тарев, базирани върху доклада на БНБ за състоянието на ПИБ:
В хода на извършваните инспекции са направени и констатации по отношение високата цена на капитала от първи и втори ред както и някои неясноти по отношение начина на финансиране и произхода на капитала при покупката на емитираните от банката облигации. В тази връзка са дадени препоръки на банката за необходимостта от свежи инвестиции от страна на акционерите в капитала, както и констатацията, че същите не могат да ги осигурят.
Преведено на разбираем език Цеко и Ивайло (акционерите на ПИБ) наливат мръсни пари в банката, но и те не им стигат да покрият огромната дупка. И още:
Отчетността на банката е много силно изкривена и не дава реална представа за състоянието й. Въпреки направените констатации и дадени указания за отстраняването на неточностите в отчетните данни при последвалите дистанционни проверки се констатира, че не са отстранени.
Има и друго име за такава отчетност – фалшификация. Причините за фалшифицираната отчетност са прости – трябва да се прикрие грабеж на финанси на банката от нейните собственици. Механизмът на този грабеж е описан подробно в постановлението относно 436 милиона лева заем за покупката на Кремиковци.
Основните кредити били отпуснати по времето на първоначалните собственици на трите дружества. В рамките на три месеца след отпускането на кредитите, дружествата са препродадени на офшорни компании. На 25.09.2013 г. дружествата „Надин Металс Трейд“ ЕООД, „Валпет Консулт“ ЕООД, и „Елтрейд Къмпани“ ЕООД получили нови кредити от ПИБ АД, които предоставили като заеми на компаниите – майки. Тези кредити били отпуснати вече при новите управители на дружествата, които са бивши служители на ПИБ АД.
Компаниите-майки всъщност са няколко кипърски офшорки, зад които има основателни съмнения, че реално принадлежат на собствениците на ПИБ Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Какво всъщност става? Бивши служители получават огромни суми, стотици милиони, от банката и ги дават на… фирми на собствениците на банката. След време, когато тези „лоши кредити“ стават явни и светват в червено, парите не само, че не са върнати, а чрез цесионна врътка ПИБ дава допълнително още пари на офшорките, за да изкупи лошите си кредити!
Така банкерите преместват в собствените си офшорни джобове десетки милиони от депозитите на обикновените вложители. Прокуратурата го констатира, БНБ го констатира, но странно как никоя институция не вижда в това драстичния проблем, или нарушение на закона!
Отказът на прокуратурата да образува досъдебно производство означава само и единствено едно: прокурорски чадър над един процес на брутален грабеж на парите на вложителите в ПИБ и на данъкоплатците, които спасиха банката през лятото на 2014 г. Част от плащанията към офшорките и по-конкретно обратното изкупуване на цесиите на лошите кредити са се случили именно в периода след като ПИБ получи държавна помощ, за която
България е излъгала и Европейската комисия
В Брюксел са научили също от нашите разкрития, че България е излъгала за обезпеченията на държавната помощ за ПИБ. Вместо валидни обезпечения – злато, валута и подобни бързо ликвидни активи, държавата е приела като залог вземанията на ПИБ към няколко десетки офшорки, зад които стои кипърския малоимотен гражданин Георгиус.
Дали Европейската комисия е била информирана, че като залог за държавната помощ се приемат кредити, които според самата БНБ не са обезпечени, намират се в просрочие и са отпуснати на свързани лица? Кореспонденцията по въпроса се пази в тайна, но едва ли е случайно, че след като Биволъ публикува първите си разследвания за необезпечените кредити на ПИБ една българска служителка в Комисията – Софи-Бертан Хадживелчева, скоропостижно си намери нова работа в Швейцария. Случайно или не, точно тя е била отговорна за преценката дали да се разреши държавната помощ за ПИБ.
Съдебният пробив на Биволъ за разсекретяване на двата доклада най-вероятно ще бъде оспорван до дупка от БНБ, защото ще се официализира и измамата сервирана на Европейската комисия. Но клинът в омертата вече е вкаран дълбоко с решенията на съда за стенограмите КТБ и обществената нетърпимост към мръсните тайни на БНБ започва да дава плодове.
