Еврокомисията посочи с пръст банката на Пеевски заради данните за източване към свързани лица
Разследванията на Биволъ за източването на ПИБ бяха напълно потвърдени от прокуратурата. Повече от скандално е, че тя не видя основания за извършени престъпления, за разлика от фалита на КТБ, за което вече са повдигнати обвинения. Биволъ обжалва прокурорското постановление за прекратяване на проверката и настоява пред Апелативна прокуратура да бъде възбудено досъдебно производство по доказани данни за брутален грабеж на банка.
Данните за източването на ПИБ, а вероятно и други банки, вече не са табу и за Европейската комисия, както става ясно от последния доклад за икономическите дисбаланси в Европа. В него черно на бяло е посочено, че банковите стрес-тестове проведени от БНБ „не отговарят изцяло на изискванията на препоръката (на Комисията б.ред)“ и прикриват реалното състояние на банковия сектор.
„Към някои институции обаче трябва да се подходи с особено внимание, като сред тях е една банка от системно значение“, се казва в обобщението.
Има сериозни основания да се направи извод, че става дума за ПИБ, която е единствената системна банка с недостиг на капитал, според т.нар. стрес-тестове широко рекламирани от властта на ГЕРБ като успешни.
В доклада на Комисията са посочени и конкретните причини за това недоверие от Европа: „кредитирането на свързани лица и сделките между тях“. Посочва се също, че българските власти не намират решение на този проблем. Защо ли и #КОЙ има интерес от това!? Във всички случаи, това не е държавата и обществото.
С други думи – в Европа са отчели, че разследванията на Биволъ за ПИБ са тревожно достоверни и милиарди левове на вложителите са раздадени като кредити на един беден кипърец, свързан със собствениците на банката. Името на този процес е „източване“, а криминалната му квалификация е по няколко члена на Наказателния кодекс и може да се прочете в наскоро повдигнатото обвинение от прокуратурата по делото КТБ.
В такава ситуация задължителни и единствено адекватни са спешни и решителни действия от страна на Правителството и БНБ, като одържавяване на банката – гнила ябълка и обвинения срещу всички виновници за кражбата, като се започне със собствениците и директорите и се стигне до отговорните лица и институции, умишлено прикриващи престъплението.
Прокуратурата твърдо пасува
За разлика от Еврокомисията държавното обвинение предпочете да си затвори очите пред скандалните разследвания на Биволъ изнесени в няколко публикации от края на 2014 и началото на 2015 г. Прокуратурата ги потвърди изцяло и дори откри още по-скандални данни за източване /тук/. Парадоксално обаче е, че едновременно с това прекрати проверката с мнение, че няма данни за извършено престъпление. Дали това е вид магистратска корупция или сериозна шизофрения? По-долу цитираме няколко от заключенията на прокурор Дойчо Тарев, базирани върху доклад на БНБ за състоянието на ПИБ от 2014 г.
В хода на извършваните инспекции са направени и констатации по отношение високата цена на капитала от първи и втори ред както и някои неясноти по отношение начина на финансиране и произхода на капитала при покупката на емитираните от банката облигации. В тази връзка са дадени препоръки на банката за необходимостта от свежи инвестиции от страна на акционерите в капитала, както и констатацията, че същите не могат да ги осигурят.
Преведено на разбираем език Цеко и Ивайло (акционерите на ПИБ) наливат мръсни пари в банката, но и те не им стигат да покрият огромната дупка. И още:
Отчетността на банката е много силно изкривена и не дава реална представа за състоянието й. Въпреки направените констатации и дадени указания за отстраняването на неточностите в отчетните данни при последвалите дистанционни проверки се констатира, че не са отстранени.
Има и друго име за такава отчетност – фалшификация. Причините за фалшифицираната отчетност са прости – трябва да се прикрие грабеж на финанси на банката от нейните собственици. Механизмът на този грабеж е описан подробно в постановлението относно 436 милиона лева заем за покупката на Кремиковци.
Основните кредити били отпуснати по времето на първоначалните собственици на трите дружества. В рамките на три месеца след отпускането на кредитите, дружествата са препродадени на офшорни компании. На 25.09.2013 г. дружествата „Надин Металс Трейд“ ЕООД, „Валпет Консулт“ ЕООД, и „Елтрейд Къмпани“ ЕООД получили нови кредити от ПИБ АД, които предоставили като заеми на компаниите – майки. Тези кредити били отпуснати вече при новите управители на дружествата, които са бивши служители на ПИБ АД.
Компаниите-майки всъщност са няколко кипърски офшорки, зад които има основателни съмнения, че реално принадлежат на собствениците на ПИБ Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Какво всъщност става? Бивши служители получават огромни суми, стотици милиони, от банката и ги дават на… фирми на собствениците на банката. След време, когато тези „лоши кредити“ стават явни и светват в червено, парите не само, че не са върнати, а чрез цесионна врътка ПИБ дава допълнително още пари на офшорките, за да изкупи лошите си кредити! Нечувано:
Така банкерите преместват в собствените си офшорни джобове десетки милиони от депозитите на обикновените вложители. Прокуратурата го констатира, БНБ го констатира, но странно как никоя институция не вижда в това драстичния проблем, или нарушение на закона!
Ето как прокуратурата на Цацаров е приложила „двоен и специален аршин“ към установените факти и обстоятелства в сравнение със случая на КТБ. При КТБ за констатирани подобни и по-малки нарушения бе намерено основание прокуратурата да образува наказателно производство, а при ПИБ за същите или по-сериозни деяния СГП намира, че са извършени само административни нарушения и отказва да изпълни отговорността си на защитник на законите и обществения интерес. В този смисъл са изводите на СГП, относно отпуснатите от ПИБ неправомерни (надвишаващи в пъти законово-регламентираните размери) кредитни експозиции на групата от фирми „Кремиковци“, се явява в нарушение на ЗКИ и Регламент 575/2013 г. на ЕС. Тук са и изводите на СГП за отпуснатите необезпечени кредити от ПИБ на ЮЛЕН и ВИТОША СКИ, отново в нарушение на ЗКИ и Регламент 575/2013 г. на ЕС.
Абсурдни са изводите на СГП, че въпреки че „отчетността на банката е силно изкривена и не дава реална представа за състоянието й“, то това не дава основание на СГП да образува наказателно производство. СГП все пак е установила свързаността между фирмите от групата „Кремиковци“, „ОЦК“, „Витоша ски“ и „Юлен“, която свързаност се използва за източване на ПИБ, включително и с цесиите и прихващанията. Въпреки констатираните необезпечени кредити, в нарушение на ЗКИ и Регламент 575/2013 г. на ЕС, получаваме необясним отказ да се образува наказателно производство!
Прокурорската проверка се проточи цели две години, през които ПИБ е успяла да извърши ново престъпление, става ясно от текста на постановлението. Тя е успяла да се „освободи“ от токсичните кредити по съмнителен начин, като сключва неизгодна цесия за невъзвръщаемите от офшорките пари. Цесия за 20% от стойността на кредита. Така 70 милиона евро, взети от банката, след цесия стават 14 милиона, а за тях плаща пак……. ПИБ!! Това прави
Щета от 84 милиона евро, пари на вложителите в банката
Tова представлява не само щета поради безстопанственост, а крупна кражба. Офшорните фирми, първо са получили 70 милиона евро и не са ги върнали, а после са взели още 14 милиона евро за прикриване на далаверата. По документи те са собственост на социално слабия кипърец Георгиус Георгиу, който по всичко личи да е подставено лице на собствениците на банката Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Прокуратурата обаче отказва да види проблем. Прокурорът Дойчо Тарев въобще не е обърнал внимание на данните за собствеността на офшорките изнесени в разследванията на Биволъ.
Между другото същият магистрат стана известен с двете оправдателни присъди по делата срещу бившия депутат Христо Бисеров за данъчни измами и отказа да го подведе под отговорност за пране на пари. Тарев бе в екип с прочутата прокурорка Боряна Бецова, отказала да образува наказателни производства срещу Делян Пеевски за произход на средствата и имуществото му в несъответствие с данъчните декларации, както и оневини бившия министър на ДПС от кабинета Орешарски Иван Данов, когото Биволъ разкри в измама на френската социална система. Така че според бекграунда на прокурор Тарев, никак не е чудно неговото постановление.
Това означава само и единствено едно: прокурорски чадър над един процес на брутален грабеж на парите на вложителите в ПИБ и на данъкоплатците, които спасиха банката през лятото на 2014 г. Част от плащанията към офшорките и по-конкретно обратното изкупуване на цесиите на лошите кредити са се случили именно в периода след като ПИБ получи държавна помощ, за която
България е излъгала Европейската комисия
В Брюксел са научили също от нашите разкрития, че България е излъгала за обезпеченията на държавната помощ за ПИБ. Вместо валидни обезпечения – злато, валута и подобни бързо ликвидни активи, държавата е приела като залог вземанията на ПИБ към няколко десетки офшорки, зад които стои кипърския малоимотен гражданин Георгиус.
Дали Европейската комисия е била информирана, че като залог за държавната помощ се приемат кредити, които според самата БНБ не са обезпечени, намират се в просрочие и са отпуснати на свързани лица? Кореспонденцията по въпроса се пази в тайна, но едва ли е случайно, че след като Биволъ публикува първите си разследвания за необезпечените кредити на ПИБ една българска служителка в Комисията – Софи-Бертан Хадживелчева, скоропостижно си намери нова работа в Швейцария. Случайно или не, точно тя е била отговорна за преценката дали да се разреши държавната помощ за ПИБ.
Вижте по-долу пълния текст на постановлението, което остава като свидетелство за престъпното бездействие на ръководената от Сотир Цацаров институция и неговата шпицкоманда за опраскване и покриване на престъпления. Публикуваме и Протеста на Биволъ срещу това безпрецедентно прокурорско чадъросване на циничен банков грабеж, с входящ номер 11/15г от 20.01.2017 г.
