Юристът Петър Низамов, който стана известен с с организирането на доброволчески формирования цел опазване на българската граница от нелегални имигранти, който съди медиите в Бургас е завел още миналата година иск срещу сайта lex.Bg. Както На всички им е известно сайтът lex.Bg е юридически сайт, който издава книги със закони, правилници, наредби и други нормативни актове.
Делото се очертава като сблъсък на новото и старото поколение на юридическата гилдия на България.
“Юридическият” сайт очевидно е извършвал множество нарушения на законовите наредби. Включително е нарушена и презумпцията за невиновност, което е недопустимо за един юридически сайт, за какъвто lex.Bg се представя.
Какво ще се случи на делото, предстои да видим. Българският юнак Петър Низамов освен, че притежава смело и добро сърце се оказва, че има доста юридически знания, придобити по време на обучението му в университета и е захванал много силен противник.
Петър Низамов освен със действията си на границата е известен и като председател на две неправителствени организации “Български юридически комитет-защита на гражданите с правни средства” , чрез който той предоставя безплатна правна помощ на майки, чиито деца са отнети от “Закрила на детето” поради бедност вместо да им бъде предоставена социална помощ. Нашумя случая, в който той успя да върне трите деца на Даниела Колева от Сливен-майката, на която отнеха децата след като тя е подала заявление в АСП за социалното подпомагане.
Низамов е и председател на Международната организация “Свободна Европа”, която координира действията на 20-ина патриотични организации в цяла Европа и основно от Чешка република, Словакия, Полша, Швеция, Германия, Унгария и други.
Перата се прочу и с множество благотворителни акции в цялата страна. Неговите координатори в областните градове събират дарения в натура (дрехи, лекарства, храни) , които се разпределят на най-нуждаещите си възрастни хора и семейства в страната.
Делото е заведено от Низамов за непозволено увреждане, причинено от клеветнически твърдения и обидни квалификации публикуване на юридическия сайт.
Нарушенията описани в исковата молба съседните:
Етичен кодекс на българските медии
1.1.1 Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти.
1.1.2 Няма да публикуваме информация, за която знаем, че е невярна.
1.1.6 При отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция.
1.2.1 Ще публикуваме ясна и достатъчно забележима поправка, щом бъде доказано, че е публикувана неточна или подвеждаща информация, и ще се извиним, ако е необходимо.
1.2.2 Ще предоставяме право на отговор на лица и организации, засегнати пряко от неточни или подвеждащи публикации.
2.3.1 Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки.
2.3.2 Ще избягваме публикуването на снимки и записи, направени извън обществените места, ако засегнатите лица не са съгласни.
2.3.5 Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот.
2.3.6 Съгласно практиката на Европейския съд за правата на човека публичните лица се ползват с по-ниска степен на защита на личния живот и затова информация за техния личен живот може да бъде разкривана, но само когато се налага от обществения интерес.
2.6.1 Спазваме презумпцията за невинност и не квалифицираме никого като “престъпник” преди издадена присъда.
2.6.2 Ако сме информирали за обвинения срещу някого, ще съобщим и за изхода от съдебния процес.
3.6 Няма да отразяваме събития или теми, в които имаме пряк личен интерес, или ще посочим личните си интереси, когато това има отношение към материала.
4.7 Ще подкрепяме наши колеги от други медии, когато те са несправедливо нападани или критикувани. От друга страна обаче, професионалната солидарност не ще бъде извинение за укриване или изкривяване на информация.
5.2 По смисъла на този Кодекс информацията “в обществен интерес” не бива да се обърква с информацията, която е “интересна на обществото”
На първо място е нарушена презумцията за невинност от КРБ чл.31, ал.3 „Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.“; ЕКЗПЧОС чл.6, т.2 „2. Всяко лице, обвинено в криминално престъпление, се счита за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона.“ И „b) да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита;“; МПП чл. 14,т.2 „2. Всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се счита за невинно до доказване на вината му съгласно закона.“ и НПК –чл. 16 „Чл. 16. Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.“
Чл. 32 от КРБ – „Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.“
От чл 8 от ЕКЗПЧОС “1. Всеки има право на зачитане на личния и семейния му живот…2. Не може да има намеса от страна на публичен орган при упражняването на това право, освен ако е в съответствие със закона и е необходимо в едно демократично общество в интерес на националната сигурност, обществената безопасност или икономическото благоденствие на за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето или морала или за защита на правата и свободите на другите. ”
Чл. 17 от МПП „Член 17
1. Никой не може да бъде обект на своеволно и незаконно вмешателство в личния му живот, семейството му, дома или кореспонденцията му, нито на незаконно накърняване на неговата чест и добро име.
2. Всяко лице има право на законна защита срещу подобно вмешателство или накърняване.“
Чл. 145 от НК „Издаване на чужда тайна
Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.“
Чл. 146 от НК „Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.“
Чл. 147. От НК „ Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.“
