Как забогатяха зърнените босове като Бенчо Бенчев през 90-те ?

В интервю за бургаски сайт през октомври м.г. сподвижникът на Митьо Очите обясни как е станал милионер с думите:

“В началото на 1990 година регистрирах фирма, една от първите за търговия със зърно и селско стопанство. Много хора не знаят, но за 40 дни станах милионер. Започнах с един мой колега, а само за едно лято изкарахме 1,6 милиона. В началото на демокрацията имаше много милионери, но после всички фалираха, защото си мислеха, че търговиите ще вървят вечно”.

СЕГА НИЕ ЩЕ ВИ ОБЯСНИМ КАК СТАНАХА МИЛИОНЕРИ ТАКИВА КАТО НЕГО –  ЗЪРНЕНИ БОСОВЕ ПРЕЗ 90-ТЕ ГОДИНИ…

Знаете ли също, че фирмата на Бенчо Бенчев е взела близо 350 хиляди субсидия по ПРСР?
Мярка – M121
Бенефициент: БЕНМАР – БЕНЧО БЕНЧЕВ ЕТ
ЕИК : 812033934
Проект: Закупуване на специализирана селскостопанска техника и прикачен инвентар

През периода 1995–1996 г. в България възниква остра зърнена криза, довела до липса на традиционни зърнени храни и продукти. Хората в цялата страна всекидневно се редят на километрични опашки, за да се снабдят с хляб, а дефицитът на брашно принуждава населението да изживее недоимък, характерен за военновременни условия. В много селища на страната е въведена купонна система за насъщния и е определена дневна дажба от 250–300 грама хляб. Зърнената криза е отделен елемент от всеобщата икономическа катастрофа, предизвикана от еднопартийното управление на Българската социалистическа партия (БСП) с правителството (1995–1997) на своя лидер Жан Виденов, която тогава България преживява.

Цялата истина за групировките , за политиката в Бургас, за медиите в Бургас и цялата мафиотска шайка…

Зърнената криза е в резултат на некомпетентно управление и бездействие на социалистическото правителство, което от своя страна създава добра хранителна среда за избуяването на корупционни схеми, водещи до спекулативни сделки с износ и внос на зърно, от които се облагодетелстват фирми, близки до властта, като кръга „Орион” и различни групировки.

Серия от правителствени решения през 1995 г. показват как още тогава са създадени предпоставки за развитието на кризата. Още след формиране на кабинета Виденов през януари 1995 г. той потвърждава експортната квота, приета от служебното правителство на Ренета Инджова в размер на 350 000 тона пшеница с такса за износ – 25 долара за тон. Важно е да се припомни, че през периода 1990–1995 г. износът на зърно е забранен. През април 1995 г. правителството на БСП увеличава износа на 450 000 тона и сваля таксата на 5 долара на тон. Още в началото на юли от бранша настояват министърът на земеделието Васил Чичибаба да спре износа на пшеница, тъй като реколтата е значително по-слаба от очакваното. Вместо това на 11 юли 1995 г. кабинетът Виденов премахва квотите и въвежда само регистрационен режим, като вдига таксата на 35 долара на тон. Месец по-късно, на 11 август, правителството на социалистите повишава експортната такса на 55 долара за тон. Чак на 26 септември 1995 г. Министерският съвет (МС) въвежда забрана за износ на хлебно зърно, като оставя непродадените количества зърно за посев. През октомври в медиите се появяват първите съмнения, че се задава зърнена криза, темата е подета от опозицията на БСП в парламента. Премиерът Жан Виденов обаче заявява: „Хлебният баланс не е нарушен. В страната има достатъчно количество зърно и не се налага внос”. Малко по-късно кабинетът забранява изцяло износа, но забраната влиза в сила в началото на декември 1995 г., когато още се товарят кораби с жито за износ.

В началото на зимата в края на 1995 г. цената на пшеницата в България е съпоставима с тази на Чикагската борса. През ноември 1995 г., когато зърнената криза вече чука на вратата, заместник-изпълнителният директор на Софийската стокова борса Христо Миленков заявява:

Ние нямаме точна информация колко зърно под формата на директен експорт или под формата на брашно е напуснало страната. На редица места са декларирали, че са изкупили пшеницата, но нея реално я няма в складовете. Другата грешка, която създаде тази паника на пазара, е, че никоя цивилизована страна не изнася зърно през юли и август. Това се прави най-рано през октомври, едва след като реколтата е събрана, след като е съхранена, оценена, разделена, остойностена и т.н. Към това се добавя и напълно реалната възможност пшеницата, която ние изнесохме за Турция, сега да се върне при нас с голяма надценка. Целият проблем е в системата на информацията, в нейната оперативност и достоверност. Нито Министерството на земеделието си е направило труда да събере информация за реалното състояние, нито търговията.

Министърът на земеделието и хранителната промишленост Васил Чичибаба (януари 1995 г. – януари 1996 г.) обяснява, че „истерията в пресата е причина за предизвиканото презапасяване на населението с брашно и хляб”.

От по-късно станали известни документи (протоколи от три заседания на Парламентарната комисия по земеделие, едно от които закрито) е видно, че до есента на 1995 г. в Министерството на земеделието не са имали точна представа за зърнения баланс на страната. Нещо повече, без ясни аргументи земеделското министерство изготвя и внася в Министерския съвет два пъти информация за зърнения баланс. Първият път е през юни 1995 г., като в него е записано, че в страната няма свободни количества зърно за износ. Във втория баланс при същите ресурси и потребление се прави предложение за експорт на 595 000 тона зърно – 540 000 тона пшеница и 55 000 тона ечемик. Сравнение на двата баланса показва, че зърнените запаси, намиращи се в населението и производителите, посочени в първия баланс, се озовават в графата „за износ” при втория баланс.

На третото заседание на Парламентарната комисия по земеделие министър Чичибаба съобщава, че според статистиката в страната е произведено 3 253 000 тона жито. Според отчетните данни в земеделието цифрата на произведеното жито е с 300 000 тона по-малка. Приети са данните на статистиката. До 15 октомври 1995 г., когато влиза в сила забраната за износ на жито, са експортирани 534 000 тона пшеница и 56 900 тона брашно, което прави 610 000 тона пшеница. В баланса, представен в Министерския съвет, се предвижда 1 100 000 тона за изхранване на населението и 500 000 тона за производителите. Балансът също така показва, че от страната ще бъдат изнесени 500 000 тона. Това е първото потвърждение, че разчетите са неточни, а експортът – надхвърлен.

Други документи, станали известни по-късно обаче, разкриват, че земеделският министър през цялото време е със съзнанието, че приетата квота за износ ще доведе до дисбаланс. За това говорят неговите докладни до премиера Жан Виденов. Между 29 юни 1995 г. и 4 август 1995 г. министър Чичибаба пише четири докладни записки до министър-председателя, в които излага опасенията си за осигуряването на зърно за населението. Последната, от 4 август, е съвсем кратка и гласи: „Уважаеми г-н Виденов, има опасност да не се осигури хлябът на населението до следващата реколта”.

Според данни на прокуратурата, която по-късно образува разследване, документите показват, че от страната за изнесени общо 826 741 тона зърно на стойност 7 125 380 000 лева през 1995 г. При недостига на зърно са внесени близо 200 000 тона на стойност 6 456 211 322 лева. Сред фирмите, които са спечелили от износа на зърно през лятото на 1995 г., са „Мултигруп” чрез фирмата „Балканагро”, българо-швейцарската „Балко Интернешънъл”, в която с 50 процента участва „Гленкор Интернешънъл”, и множество фирми, свързани с приятелския кръг „Орион”, проспериращ по време на управлението на БСП. Общо 78 фирми са участвали в износа на зърно тогава. Сред тях дори разрешение за износ на 7000 тона получава и фирмата „Бетелхайзе Комерс” на директора на правителствения пресцентър Красимир Райдовски, щатен служител на Първо главно управление на ДС (разузнаването) до началото на политическите промени в страната. Преди да бъде сменен като министър, Чичибаба твърди, че законно от страната са изнесени 455 000 тона зърно и 120 000 тона незаконно.

За липсата на контрол върху износа на зърно през 1995 г. говори и фактът, че едва през август 1995 г. Министерството на транспорта започва да събира данни за износа на зърно по суша – с ТИР-ове и камиони. Секретна справка на същото министерство показва, че само между 21 август и 25 ноември от страната са изнесени 653 000 тона зърно, по море, с железопътен транспорт и с камиони. Документът показва, че въпреки правителствената забрана за износ на зърно, влязла в сила от 16 октомври, повече от месец по-късно износът е продължил безпрепятсвено.

След дивия и безконтролен износ на жито става ясно, че правителството трябва да спасява положението с внос на зърно. Така се заформя друга афера, станала известна по това време като аферата „зърно срещу петрол”. През 1996 г. бургаската рафинерия „Нефтохим” внася около 302 000 тона зърно, за да се покрие недостигът в страната. Доставките са от четири фирми – „Гленкор”, „Югопетрол”, „Бенар” и „Булкон”. Сделките са сключени без търг или конкурс. Ревизия на Държавен вътрешен финансов контрол установява (ДВФК), че „Нефтохим” е купил зърното за 226 долара за тон, когато средната пазарна цена на европейския пазар е била 170 долара, и така са платени общо над 16 млн. долара в повече. Сделката не е осчетоводена, а зърното не е фактурирано. Най-голямото количество – за 46 500 000 долара, е внесено от „Гленкор”, фирмата на „краля на суровините” Марк Рич, с когото са свързани няколко скандала в България от началото 90-те години на ХХ в. и който дълги години се крие от правосъдието в САЩ заради сделки с ембаргови държави. Зърното се оказва некачествено, заразено с ръждив житник и индийска главня. Въпреки настояването на пристанищните власти да бъде върнато, то е разтоварено, смесено е с по-качествено и е използвано в хлебарската промишленост. Към 120 000 тона от него са продадени на „Зърнени храни”, а 148 000 тона са влезли в държавния резерв.

Предпоставената зърнена криза предизвиква политическа реакция. Опозицията в лицето на Съюза на демократичните сили (СДС) иска вот на недоверие към правителството на БСП именно заради хлебната криза. На 10 януари 1996 г. обаче 130 депутати от парламентарната група на социалистите, подкрепени от депутати от Българския бизнес блок (БББ) с лидер Жорж Ганчев, спасяват кабинета Виденов.

Едва след падането на правителството Виденов, който подава оставка през декември 1996 г., прави признание за причините, довели до зърнената криза. В мемоарите си „Отвъд политическия театър през погледа на Жан Виденов” той признава, че една от причините за „зърнената и хлебната криза през 1995–1996 г. си е… чисто наша – сгрешеният баланс и неправилно определеният на тази основа външнотърговски режим”.

Макар че главният прокурор Иван Татарчев нарежда да се извърши предварителна проверка по скандала със зърнената и хлебната криза още през декември 1995 г., разследване е образувано едва през март 1997 г., когато вече БСП не е на власт, а управлява служебният кабинет на Стефан Софиянски. Като обвиняеми прокуратурата привлича бившия земеделски министър Васил Чичибаба, заместниците му Маньо Манев, Димчо Шопов и Мария Лазарова. Те са подведени под съдебна отговорност за това, че са предложили за износ 540 000 тона зърно от реколтата за 1995 г. Обвинени са по чл. 219 от Наказателния кодекс (НК) за умишлено престъпление в особено големи размери, предвиждащо лишаване от свобода от 1 до 10 години. По-късно е повдигнато обвинение и на бившия вицепремиер в кабинета Виденов Кирил Цочев, както и на бившия директор на „Нефтохим” Стефан Неделчев.

Съдебният процес се проточва с години. Докато споменът за хлебната криза отшумява, съдебната система е затрупана с други скандални дела.

„Държавното обвинение не е открило доказателства за общата умисъл на Чичибаба и останалите обвиняеми да извършат колективно престъпление – безстопанственост. Деянието им не следва да бъде признато за обществено опасно именно защото е целяло да тушира напрежението сред обществото”, заявява прокурор Сергей Стойчев в пледоарията си пред съда през 2009 г. Единственият официален отговор на въпроса защо шест години по-рано делото е внесено в съда със 75 тома материали е, че това е станало по нареждане на заместник-главния прокурор Христо Манчев. През септември 2000 г. следователите предлагат делото да бъде прекратено, но тъй като е взето на специален отчет от тогавашния главен прокурор Никола Филчев, получават заповед от Манчев да повдигнат обвинения за безстопанственост. За тази „работа” държавата плаща всички разходи на прокуратурата, а Министерството на финансите губи възможност да предяви на бившите ръководители наземеделското министерство иск за компенсации в размер на 11 млрд. неденоминирани лева.

Васил Чичибаба е обявен за агент на Държавна сигурност (ДС) от Комисията „Андреев” през 2001 г. в качеството му на министър на земеделието и хранителната промишленост в правителството на Жан Виденов, потвърдено с решение на Комисията „Костадинов” през 2008 г. при проверка на членовете на Министерския съвет. Чичибаба е работил като агент под псевдонимите „Х-2” и „МИТКО” през периода 1972–1990 г. към следните структури: Софийско окръжно управление на МВР–ДС, районно управление на МВР–ДС Дупница, Второ главно управление на ДС (контраразузнаване) и Четвърто (икономическо) управление на ДС.