Кои бургаски медии са собственост на политици ?

За да има обективна журналистика, тя трябва да не е обвързана с политическата конюктура. Но дали това е така в Бургас? Ще разберете в следващите редове.

124689759586517

  1. Започваме с популярния световно неизвестен

    ЖЪЛТ сайт флагман.бг

Кои са флагман.бг ли? Ако питате ,значи не сте от Бургас.Това са уникално надменни „журналисти“,които никога не са учили журналистика никъде,камо ли да имат кетап. За това пък са бухалка на ГЕРБ и Валери Симеонов срещу всеки неудобен на властта.

Керанка Касабова – главна редакторка на сайта е жена на Валентин Касабов- дясна ръка на вицепремиера Валери Симеонов. Освен това има множество сигнали, че когато инвеститор идва в Бургас да инвестира се урежда среща с кмета на ГЕРБ – Димитър Николов , на която „услужливо“ се препраща да рекламира в сайта на Керанка Касабова. Том обаче му се обявява една сума (рушвет), който трябва да заплати за да получи одобрение за проекта. Тази сума се изписва като реклама към сайта флагман.бг. Това е обиграна схема за рекет над инвеститорите и може би това е и причината  в Бургас да няма много частни  инвестиции. Освен разбира се, фирмите на ГЕРБ.Между другото ,сумите за рекет,които се обявяват са за по няколко стотин хиляди лева или понякога евро.

IMG_4412касабова.jpg

Всеки може да си поръча статия във флагман.бг.

Струва между 200 и 500 лева. Стига тя да не вреди на техните покровители – Бойко и Валери Симеонов.

Сайтът флагамн.бг случайно е спечелил миналият месец обществена поръчка за пиар на полицията в Бургас и малко Търново. Ах,колко случайно. 

 

2. Бургас инфо.

burgasinfo.com

Бургас инфо е сайтът – пиар агенция на кмета на Бургас – Димитър Николов от ГЕРБ. Същият сайт е осъществил предизборните кампании  на ГЕРБ в Бургас ,както за кметските избори,така и за всички избори досега.

Кой е Димитър Николов – кмет на Бургас от ГЕРБ и каква е връзката със сайта Бургас инфо… Ще прочетете по-долу:

Престъпление без наказание

Годината е 2007-ма.

Местна медия публикува разкритие за контрабанда на сухо мляко замилиони .

Цитираме без редакторска намеса:

Началото

„Престъпната дейност се е извършвала в средата на 90-те години. Вносът на сухо мляко от ОНД, предимно от Украйна, бъдещият политически лидер започва през 1995 г. и го осъществява успешно през следващите години чрез бившата си еднолична фирма „Бове – 1“ – Димитър Николов, която е регистрирана на 22.05.1992 г. по описа на БОС. Странно защо обаче „Бове – 1″, която е била със седалище в с. Ветрен, е прекратила дейността си 5 години по-късно, но решението за това е било вписано в партидния номер на делото едва на 19.12.2006 г., когато вече Димитър Николов е спряган за кандидат-кмет на Бургас от името на ГЕРБ. Според данните, посочени от самия Николов, личи още едно съществено противоречие. В своя автобиография Николов декларира, че от 1992 до 1994 г. е изпълнявал длъжността главен мениджър в московското дружество „ДИД-КО” АД, а в същото време излиза, че той е регистрирал паралелна фирма в България, която е с предмет на дейност: „търговия на едро с мляко, млечни продукти, яйца, хранителни масла и мазнини”. Интересно е също, че въпросното московско АД не може да бъде открито в регистъра на руските фирми. В българските регистри обаче излиза напълно аналогично акционерно дружество с името „ДИД-КО Лимитед” АД, регистрирано в София, като правоприемник на „ДИД-КО Лимитид” ООД, с регистрация от 1994 г. Възможно е това да е напълно случаен факт. В регистрите може да се прочете също, че управителят на „ДИД-КО” Галин Петров е съдружник с известни величини в туристическия бизнес: Младен Мутафчийски и изпълнителната директорка на „Слънчев бряг“ АД Малина Бакалова. Това – между другото.

Същественото е Дунав мост

Николов е бил особено активен играч в търговията с украинско сухо мляко, което буквално заля България преди повече от 10 години и съсипа тотално родното животновъдство поради дъмпинговите цени, с които се продаваше на вътрешния пазар на млекопреработвателните предприятия. Точно оттогава се заговори и за „края” на оригиналното българско кисело мляко, тъй като продуктът масово започна да се произвежда от чужда консервирана суровина. По документите от тази търговия ясно личи, че Димитър Николов, чрез собствената си фирма „Бове – 1″ е държал определено „канал” за нелегален внос основно през Дунав мост. Контрабандата е била извършвана по класическия начин. Вносителят не е декларирал в крайния пункт на получаване – митница Бургас – истинските количества, които е вкарвал в страната с тирове. Не е съвсем ясно обаче защо засечката е станала цели 3 години след реалното престъпление? Митничарите се усещат, че фирма „Бове-1″ е вършила продължителна и системна измама по документи едва в началото на 1998 г., след като недекларираните тонове сухо мляко отдавна вече са били пласирани и консумирани в страната. Криминалисти допускат, че разкритието е станало поради смяната на правителствата и съответно ръководствата на ГУ „Митници” през 1997 г. Това е косвено доказателство, че Николов е вършел успешно печелившата си контрабанда под надежден политически чадър, който добре го е покривал, за да не излезе на бял свят далаверата.

Схемата

На 13.01.1998 г. в Районно митническо управление в Бургас се получава писмо N 44-02-002/13.01.98 г. на Главно управление „Митници”-София с приложени към него оригинални фактури и документи за осъществен внос на сухо мляко. В писмото специалистите от София са описали, че е засечена подмяна на действителните фактури по приключени митнически манифести с N 311/23.01.1996г. и 414/31.01.96 г. на фирма ЕТ ”Бове – 1″ с президент Димитър Николов. С митническа декларация за временен внос N 730/23.01.96 г. Николов декларира пред РМ – Бургас, че е внесъл на 23.01.1996 г. 15 000 кг нетно тегло сухо мляко от Украйна. Стоката е пристигнала през Дунав мост, където обаче Николов е представил оригинална фактура N 2/12.01.1996г., в която е било отбелязано доста по-голямо количество, а именно – 18 000 кг нето. Докато пристигне от Русе до Бургас внесеното мляко се „стопява” с цели 3 тона и пред местната митница изведнъж се представят различни данни в официалните документи. Абсолютно идентичен е и случаят с деклариране на следващата партида внесено мляко в началото на 1996 г. от „Бове – 1″. В завереното копие на фактура N 2/22.01.96г., представена пред митницата на Дунав мост, фигурира също 18 000 кг мляко на прах в чували. В клетка 38 на митническата декларация N 737/31.01.96 г. по манифест 414, в Бургас, Димитър Николов отново попълва силно занижени данни и декларира, че е внесъл само 15 000 кг, т.е. с 3 000 кг по-малко от действително внесеното. Освен това проверяващите са констатирали, че номерата на различните фактури съвпадат, само че вътре са посочени различни доставчици. Фактурите са били подменени от вносителя и измамата лъсва, когато от София изпращат в Бургас оригиналните копия на фактурите, представени от Николов на входния пункт на Дунав мост. Фактически едва 2 години след консумиране на престъплението то е било разкрито. Следва съставяне на акт за митническо нарушение против лицето Димитър Николов Николов от с. Ветрен, Бургаска област, президент на фирма „Бове – 1″. В акта буквално е описано следното: „С деянието си гражданинът Димитър Николов Николов е нарушил разпоредбите на чл. 51 от Закона за митниците (контрабанда – б.а.).” Актът е подписан от адресата, който не е направил никакво възражение по него нито тогава, нито впоследствие. Продължаващата проверка с допълнителни данни и документи изпратени от ГУ ”Митници” до бургаските им колеги разкриват, че въпросната контрабанда не е била инцидентна. Столичните митничари прилагат нови доказателства, че фирмата на Николов е продължила да съставя документи с невярно съдържание и да лъже държавата при вноса на сухо мляко от ОНД. Шокираните служители се натъкват не на един, а на още цели 5 фалшифицирани митнически манифеста. Следващите престъпления на Димитър Николов обхващат периода до края на месец юни 1996 г. при 5 последователни партиди с внос на млякото. Измамата е протичала по абсолютно аналогичен с описаните случаи начин, като фирмата е внасяла през Русе и Добрич сухото мляко. Общото количество на вкараната в България стока от едноличната фирмичка на Николов е било 70 000 кг за 5 месеца. В крайния пункт на получаване обаче са били декларирани с подменени фактури едва 54 000 кг, или 16 тона са били укрити от митницата, като впоследствие са били пласирани на вътрешния пазар, без за тях да се плащат каквито и да било митни спорове, мита, акцизи. Количеството не е било обявено пред държавата, следователно е било също така продадено на черно на вътрешния пазар, което означава, че Николов не е декларирал, нито е платил на държавата каквито и да било данъци върху приходите от въпросната търговия. Заедно с първите засечени контрабандни пратки на канала от ОНД равносметката е 22 000 кг контрабанден внос от общо внесени в страната 106 000 кг, или повече от 1/5 от цялото количество. Вносителят се е опитвал да заблуди официалните власти и с местоположението на фирмата си. В приложените към съответните митнически манифести „Инвойс фактури” Николов е посочвал непрекъснато различни адреси на „Бове – 1″, абсолютно различни от истинския. Фирмата вносител е обявила седалища на ул. „Самуил“ 38 А на някои от фактурите, а на другите на ул. „Батак“ II в Бургас. И двата адреса нямат нищо общо нито със съдебните адреси, нито с личните такива на Димитър Николов, нито с посочените за дейност и кореспонденция в съда. Това говори, че митническите власти са били най-малкото дезориентирани за действителното местоположение на фирмата-контрабандист. На съставените допълнителни актове Димитър Николов също не е възразил, а е подписал прилежно и собственоръчно. Наказанието за подобно престъпление е точно посочено от законодателя, а то е конфискация в полза на държавата на предмета на контрабанда и глоба в размер на равностойността му. На 21. 04.2000 г. Министерството на финансите в лицето на ГУ „Митници” – София и митница Бургас съставя две наказателни постановления срещу Димитър Николов Николов, въз основа на констатираните престъпления за контрабанда. Необяснимото в случая е подчертаната мудност на митничарите, които изготвят постановленията с поредни номера 3 и 4 от 1998 г. едва две години по-късно, или цели 4 години след извършване на нарушенията. Стари служители в системата коментират случая с типичната за България „презумпция за безнаказаност” на крупните стопански и митнически престъпници през времето на „прехода”, когато контрабандата беше един от изпитаните методи за натрупване на мръсни пари на гърба на държавния бюджет и българския данъкоплатец. Прави впечатление и „наглостта” с която „Бове – 1″ самоуверено продължавала да внася незаконно в страната мляко на прах по твърде прозрачна и лесна за разкриване схема. Източници от кухнята на подобни далавери са категорични, че никой вносител не би действал в продължителен период толкова смело в престъпна дейност, без да има сигурен гръб и протекции на политическо и държавно равнище.

Развръзката

В крайна сметка далаверата е разкрита и доказана по неопровержим начин. Бъдещият лидер на ГЕРБ в Бургас е наказан подобаващо, като му е отнето в полза на държавата цялото количество от 22 000 кг сухо мляко, внесено в първата половина на 1996 г. на стойност 69 323 лв. Освен това „лицето” е заставено да заплати същата сума на бюджета, като равностойност. Нарушителят е глобен и заради извършеното престъпление със 75 478 лв. Общо наложената парична санкция на Николов само заради 7-те контрабандни партиди, с които е ощетил държавния бюджет, става 214 124 лв. към момента. Едва тогава, вероятно силно притеснен от наказанието, което му бърка в джоба, търговецът обжалва наказателните постановления на митницата пред Бургаски районен съд. Жалбата е входирана непосредствено след получаването на постановленията и е заведена под N 4674/22.06.2000г. по описа на Районния съд. Това, което прави веднага впечатление по жалбата, е, че Николов посочва адресна регистрация в с. Ветрен, ул. „Чавдар” 42, адрес, който никъде не присъства в регистрите на едноличната му фирма. Според проверка в регистрите, във Ветрен живее бащата на Николов, а през 1992 г. като седалище на „Бове – 1″ е посочен подобен адрес, само че ул. ”Чавдар” 40. Николов не посочва никъде истинското си местожителство за кореспонденция, а именно реалния си адрес – ул. „Абоба” 14 в Бургас. Основният аргумент на санкционирания за контрабанда бизнесмен за обжалването на постановленията на митницата са изложени от него самия в жалбата по следния начин: „Преди всичко действията, описани и в двете постановления са извършени от мой пълномощник Славей Николов и аз не съм участвал и не съм попълвал никакви документи”. В следващото изречение обаче самият главен вносител признава: „И в двата случая има извършено престъпление и е следвало, като установи това, наказващият орган да изпрати преписката на Прокуратурата”. Журналистическата проверка доказа, че преписката все пак е била изпратена на Прокуратурата за разследване. С писмо N 1326/98 – 22.02.2000 г. Районна прокуратура – Бургас е уведомила митническите власти, че „срещу виновното лице е образувано следствено дело N 5105/98 г. по чл. 313, ал.1 от НК, т.е. за докуметна измама, което предвижда лишаване от свобода до 3 години. Следственото дело е отлежавало дълго из чекмеджетата на магистратите и сигурно е последвало съдбата на предходно следствено дело, съставено също за контрабанда на сухо мляко от „Бове – 1″ – Димитър Николов, само че за предишни вносове по канала през 1995 г. Последното, под N 7301/95г. образувано по чл.282 от НК, още се търкаля неприключено в прокурорските архиви цели 12 години след началото му! По това обвинение наказанието достига вече до 10 години затвор за този, който бъде признат за виновен. Докато не приключат наказателните дела, митницата не може да образува административните наказания по контрабандата, признават специалистите. До момента в РМД – Бургас няма върнати прокурорски проверки и заради това няма наказателни действия от тяхна страна, признават инспектори. Което доказва, че едно престъпление може да не получи никога възмездие заради съзнателно, или несъзнателно бездействие на съдебната система в България. Нещо повече – то може да бъде успешно прикривано и дори да изчезне просто по давност в един момент след години. Наблюдаващият в момента прокурор по делото – Желязко Георгиев, отказва да дава информация, с оглед на следствената тайна. Тайна, която прикрива в продължение на години крупни стопански престъпления на един човек, който има амбицията да се представя за политик от ново поколение, който се бори с престъпността и корупцията в България. „Борбата със самия себе си е най-тежкото изпитание” споделя Буда пред учениците си, малко преди да достигне съвършенството. Нещо, което звучи много адекватно за живота и политическата кауза, прокламирана от кандидата за кмет на гр. Бургас Димитър Николов. Само че когато фактите говорят, и Бойко Борисов трябва да замълчи. Магистрати признават, че подобни папки с доказани престъпления отлежават дълги години в следствието и прокуратурата без движение, когато трябва да бъде покрит потенциален виновник, който със сигурност ще бъде осъден, ако преписката бъде завършена професионално, в срок, и бъде внесена в съда.

Темида гледа през превръзката

На първото съдебно заседание по административното дело срещу митницата ищецът Димитър Николов не се явява и затова на 20.10. 2000 г. съдията Даниел Марков не дава ход на делото. На следващото заседание на 11.12.2000 г. ищецът срещу митницата отново не се явява пред съда по дело, заведено от него самия – практика, която не е често срещана, коментират съдии. Съдията с изненада констатира, че декларираното в жалбата на Николов намерение да представи „Допълнителни доказателства в съдебно заседание” е само куха фраза. Обикновен трик, за да бъде мотивиран съдът да допусне жалбата като основателна и да образува дело по нея. Освен че отказва да се яви по заведеното от самия него дело в съда, наказаният контрабандист не представя чрез адвоката си и никакви нови доказателства за претенциите, че е невинен, а друг е подписвал вместо него неверните митнически декларации и е подменял фактурите по вноса. Въпреки това съдът дава ход на делото по искане на нарушителя. Основните аргументи на защитата вече се изменят в това, че Николов е бил наказан по чл. 51 от ЗМ и не може да му се търси и наказателна отговорност за едно и също престъпление. Според юристите на митницата в случая е налице както административно нарушение, така и престъпление по НК, за което деецът носи съответна наказателна отговорност, позовавайки се на практиката на Върховния съд на Р България.

Справедливост с мирис на корупция

„Установява се, че лицето Димитър Николов по безспорен начин е внесъл в страната посочените количества сухо мляко. След преписката на БРП е извършена квалификация на деянието и по чл. 11 от НК (умишлено обществено-опасно деяние, б.а.), заявява юридическият представител на държавата по делото Албена Бангиева. На 02.02.2001 г. най-после Бургаският районен съд слага край на продължилата повече от 5 години сага с част от контрабандата на сухо мляко. „Представените митнически декларации са подписани за декларатор от Д. Николов и няма изискващо се от Търговския закон отбелязване, че подписа е поставен от друго лице – пълномощник (твърдение на Славей Николов). С оглед на приетата фактическа обстановка съдът намира, че Д. Николов, като ръководител на ЕТ „Бове – 1″ е допуснал да се внесат стоки, без да са предявени пред митницата по установения ред, както следва…, с което е осъществил състава на чл. 51, ал.1 от ЗМ”, констатират съдиите. Между другото самият набеден от Димитър Николов – Славей, признава, че действително е работил във фирма „Бове – 1″ и е бил каран от собственика да разнася всякакви митнически документи, но никога, по никакъв повод не е съставял, попълвал, нито подписвал такива. Думите на Славей Николов изглеждат убедителни от гледна точка на това, че обвиненият в престъпление Д. Николов не е искал никога графологична експертиза на подписите си, които оспорва сам. Трудно е обаче да се каже, че справедливостта възтържествува, тъй като през годините от огромното провлачване на санкциите и делата срещу контрабандиста парите в България са се обезценили хилядократно. И така Николов е осъден да заплати на държавата за престъпленията си през 1996 г. за контрабандата на 22 тона сухо мляко и пласирането му на вътрешния пазар 687 123 неденоминирани лева. Което към момента на издаване на присъдата прави едва 687лв и 13 ст.! Смешна санкция, която, естествено, повече би стимулирала тарикатите с престъпно мислене да мамят и крадат дружно държавата, вместо да съжаляват за делата си. Обвинението по наказателните дела все още е имагинерно, а с оглед на статута на Димитър Николов в момента като член на ръководството на ГЕРБ, областен председател на партията за Бургас и кандидат за кмет на града, справедливото законно възмездие изглежда меко казано отложено във времето, а според познавачи – дори невъзможно. Едва ли има сила в България, която да накара следовател и прокурор да си плюят на ръцете и да вземат, че да тикнат не кой да е, а областният председател на ГЕРБ и член на централното ръководство на конюнктурната партия в затвора, където му е мястото, както би се изразил генерал-майор Борисов.“

Бизнесменът е прозрачен, но не съвсем

Колко е спечелил от далаверата със сухото мляко кмета на Бургас и какво е върнал на държавата, не е ясно. Според имотната декларация на тогава 40-годишния Николов, която бе оповестена от предизборния му щаб, той не е голям богаташ. Имал бил три коли ­ „Пежо 206“, „Опел Кадет“ и „Лада Самара“. Притежавал апартамент от 89,6 квадрата в Бургас, жилище в Созопол от 46,5 кв. метра, етаж от къща в с. Ветрен с двор, парцел от декар и нещо в с. Росеново и вилен имот от 890 кв. метра в с. Велика.“Искам бургазлии да знаят какво притежавам преди да бъда избран за кмет на Бургас, като по този начин подчертая намеренията си за прозрачно управление“, каза самият Николов.Освен движимите и недвижими имоти в декларацията на бизнесмена е посочено, че той е управител на фирма „КБС“ ООД с основен предмет на дейност туризъм хотели и има 50% дялово участие в „Европа 5“ ООД, която се занимава с търговия и инвестиции. В стремежа си към прозрачност обаче Николов е допуснал някои неточности. „КБС“ означава комунално-битово стопанство. То не е ООД, а ЕООД и негов едноличен собственик е второто дружество. Управител на „КБС“ е Симеон Симеонов, който държи останалите 50% от акциите в „Европа 5“.Около тази фирма също има доста любопитни подробности, за които кандидат-кметът не споменава нищо. Като едноличен собственик на „КБС“ въпросното дружество притежава един от най-големите и лъскави комплекси по южното Черноморие ­ хотел „Белица“ в Приморско. Той е разположен върху 13 дка, разполага с 168 стаи и 6 луксозни апартамента, парк, басейни. По Татово време тук е била почивната станция на Строително-монтажния комбинат в Бургас. После апетитният обект е приватизиран. Как и за колко ­ не е ясно. Сега хотелът е обграден с висока бетонна ограда, зад която никой не може да надзърне.

Далавера 2

Когато осъществява гешефта с плажа Корал през 2002 г. Николов не е в ГЕРБ, а в СДС. Пряк негов съучастник в схемата е „червеният“ кмет на Царево Петко Арнаудов. Двамата се договарят общинските съветници от БСП и СДС в Царево да гласуват продажбата на 130 декара земя на първа линия до къмпинг „Корал“ за 950000 долара. Купувачите обещават огромни инвестиции и инфраструктура за общината, но истинските им намерения са да препродадат земята с огромна печалба. Именно това се случва няколко години по-късно. Печалбата от препродажбата е около 40 милиона евро.

Пречка за планираната схема обаче се оказва защитената зона „Блатно кокиче“. На власт тогава е НДСВ и е нужна намеса от София. Случайно или не, царистът Владимир Каролев е в борда на фабрика „Победа“ заедно с Димитър Николов и другите купувачи на земята. Случайно или не, защитената зона с блатното кокиче е премахната от „жълтият“ зам.-министър на екологията Николай Куюмджиев със заповед от 11 август 2003 г.

Далаверата със земите на „Корал“ е може би най-подробно разнищената и най-мащабна злоупотреба с държавен ресурс по Черноморието. Тя показва недвусмислено, че политическата корупция няма цвят и идеология. Черно на бяло беше разкрит целият механизъм на престъпно осъществена приватизация на земи с огромна печалба за частни лица и политици, съответно загуби и пропуснати ползи за общината и държавата.

Съвсем предвидимо, властимащите бранят като Матросов печалбата на члена на ИС на ГЕРБ Димитър Николов и неговата компания. МОСВ отказа да възстановизащитената зона „Блатно кокиче“, въпреки факта, че ценното растение е оцеляло под булдозерите и вирее там в големи количества.

Историята започва през 2002 г., когато за кмет е избран Петко Арнаудов от БСП. Времената са трудни за общината, хазната е празна. Кметът се опитва да убеди общинарите, че трябва да се привлекат инвеститори, като им се продадат атрактивни земи.

Първият голям инвеститор е „Витатур инвест“ АД, който пуска оферта да купи 130 декара земя на първа линия край „Корал“ за… 3.5 долара на кв. м. Компанията е създадена само няколко месеца преди това, а съдружници в нея са три фирми, чиито собственици са свързани с известното предприятие за производство на захарни изделия „Победа“ АД. Изпълнителен директор на предприятието тогава е сегашния кмет на Бургас от ГЕРБ Димитър Николов. Тогава той е и областен секретар на СДС-Бургас с пряка отговорност да надзирава хората си в Царево.

„Витатур инвест“ предлага на Община Царево да купи земята, да построи инфраструктура и ваканционен комплекс за 2500 души, и да разкрие 350 работни места. След множество политически договорки между тогавашното икономическо мнозинство на БСП и СДС, общинският съвет приема продажбата на земята срещу 7 долара на квадрат.

Седем години по-късно земята вече е препродадена с огромна печалба, няма изпълнена инвестиция, а кметът на Царево Петко Арнаудов все още не е предявил иск за неизпълнение на договорите.

Политически сделки

Бившият председател на общинския съвет Димо Иванов свидетелства, че зад одобрението на продажбата стои политическа сделка.

Преговорите с общинарите се водят от Димитър Николов в Царево и в неговия кабинет във фабриката в Бургас, спомня си той. Николов пряк е съдружник във „Витатур Инвест“ чрез „Европа 5“.

„Конфигурацията на общинския съвет предполагаше, че за сделката трябва да гласува и СДС (заедно с БСП – бел.ред.). Такива гаранции бяха дадени от страна на г-н Димитър Николов, че СДС ще подкрепи сделката, като с това всъщност се осигуряваше подкрепа за Петко Арнаудов за един следващ мандат като кмет на общината“, разказва Иванов. (виж видео интервю с Димо Иванов и Николай Николов).

На заседанието на общинския съвет от страна на „Витатур Инвест“ присъстват Милко Милков и Димитър Николов, спомня си Димо Иванов. Те представят фирмата си като мощна компания собственик на хотели в Слънчев Бряг, София и Пампорово.

От офиса на бургаския кмет заявиха, че той няма да коментира сделката, тъй като не е участвал пряко в управлението на „Витатур“, въпреки че е съдружник с управителя й Симеон Симеонов в „Европа 5“, един от акционерите във „Витатур“.

И съпартийци на Аранаудов със съмнения за сделката

Въпреки предварителната политическа договорка обсъждането не минава съвсем гладко. Сред някои от общинарите, и то съпартийци на Арнаудов, има съмнения, че обещанията на инвеститорите са голословни. „Какво ще стане, ако вземат земята на тази ниска цена и после нищо не инвестират?“, питат общински съветници на заседанието. Те настояват в договорите за продажбата да се поставят изрични условия на фирмата.

С решението си Общинският съвет  (ОС) възлага на кмета да сключи договори с условия, чието неизпълнение да е основание за разваляне на договора. [решение 1] [решение 2] [решение 3]

Арнарудов обаче не изпълнява дословно решението на ОС. В сключените от него договори за продажба условията са отбелязани, но не е записано, че неизпълнението им води до разваляне на сделката. Вместо това са вписани парични неустойки. Ако „Витатур инвест“ не построи ваканционния комплекс в срок от 3 години, трябва да плати на общината 1000 лв. за всяко неразкрито работно място и 10000 лв. за всеки просрочен месец. [договор 1] [договор 2] [договор 3]. Сключени са 8 отделни договора за всеки един от продадените парцели.

Според бившия общински съветник Никола Николов (виж видеото) това е първата корупционна сделка на Петко Арнаудов с дейното участие на адвоката Евгений Мосинов. По-късно Мосинов взема дейно участие и в проекта „Златна перла“. Николов говори за раздаване на подкупи на общинските съветници, за да прокарат решението. Николов сезира прокуратурата, но без резултат.

Първи опит за спирачка

Областният управител Иван Витанов обаче отменя сделката. „Община Царево допуска продажба на общинска собственост без ясно регламентирани правила и условия, които да бъдат уредени при провеждане на търг или конкурс, както и без мотиви за направения избор на купувач“, заявява Витанов в заповедта си за отмяна на спорното решение.

Той завежда две дела срещу община Царево, но и двете ги губи пред Върховния административен съд. В първото дело ВАС счита, че общинският съвет може да продава без търг и конкурс, а във второто отсъжда, че след като съветът е наредил на кмета да сключи предварителен договор, то областният управител няма право да се меси.

Месец след делата, на 07.08.2003 общината продава останалите 95% от земята на „Витатур инвест“. Година по-късно, на 19.11.2004 г. ВАС ще купи от Община Царево терен на първа линия в Лозенец на доста изгодната цена от 14 лв на кв.м, на който построява почивна станция.

На редовните местни избори през 2003 г. СДС спазва уговорката за подкрепа на Петко Арнаудов. След преизбирането на кмета бившият председател на СДС в Царево Валентина Василева става негово доверено лице и шеф на дирекция в общината. В края на 2006 г. тя получава и право на строеж като крайно нуждаеща се, но това е отделна тема.

Добра печалба

Инвеститорският устрем на „Витатур Инвест“ секва някъде към края на 2003 г. след като придобива окончателно тези 130 декара и още няколко малки прилежащи терена. В продължение на три години фирмата не предприема нищо. През 2006 г. „Витатур“ се активизира и продава земите, на които вече би трябвало да се издига построеният от нея ваканционен комплекс.

Проверка в имотния регистър показва, че разпродаването на земята, купена на безценица от Община Царево, минава през два етапа. В първия кръг се включват 8 свързани със собствениците на „Витатур Инвест“ фирми. Във втория етап фирмите са 4 на брой, също така свързани с „Витатур“. Крайният (засега) собственик на огромната част от парцела е испанската компания „Ибердрола инмобилиария“. По-малък собственик е „Прайм пропърти“, свързан със столичния общински съветник от НДСВ Владимир Каролев

„Ибердрола“ отказва да назове точната цена, но фирмата не е придобивала други терени в района, а на сайта си е обявила инвестиция от 44.6 млн евро. Така кв.м земя излиза на зашеметяващата цена от над 400 евро. Справка от сайтовете за търговия със земя в България показва, че 125 от 130-те декара около „Корал“ са предложени през 2006-2007 г. за продажба за 35 милиона евро. През това време бюджетът на община Царево продължава да е продънен.

„Прайм“ купува терените по 175 евро на кв.м. Данните са от публичен одит на дружеството за борсата от 2006 г.

Става въпрос за същата земя, закупена от община Царево по 7 долара на квадратен метър четири години по-рано. Само от препродажбата на тези 25 декара печалбата е над 4 млн евро.

Заличеното със заповед блатно кокиче все още вирее на „Корал“

Ако се върнем в началото на сагата, проблем за бъдещия строителен проект се явява защитената територия и природна забележителност „Блатно кокиче“. Този проблем е отстранен със заповед РД-1030 от 11 август 2003 г. на зам.-министъра на околната среда и водите Николай Куюмджиев (НДСВ), подписана само четири дни след като „Витатур“ става 100% собственик на терените. Той заличава защитената територия „поради необратимо увреждане на местообитанието и изчезване популацията на блатно кокиче от находището му“.

Според експерти на РИОСВ – Бургас, направили проверка в района на „Корал“ през месец май същата година, „върху цялата площ на защитената територия, възлизаща на 50 дка, не е намерен нито един екземпляр от вида блатно кокиче, основен предмет на опазване на защитената територия“. Регионалната инспекция прави предложение до МОСВ за заличаване на обекта.

МОСВ назначава втора проверка от комисия, в която трябва да има представители на РИОСВ, Областната управа на Бургас, МРРБ, Община Царево, Държавно лесничейство Царево и Общинската служба „Земеделие и гори“ – Царево. Въпреки че всички те са редовно призовани, при проверката на комисията на 24 юли присъстват единствено РИОСВ -Бургас, общината и лесничейството.

Комисията „констатира, че на територията на природната забележителност няма блатно кокиче (включително и през сезона на цъфтеж), като стига до заключението, че вида е изчезнал три години преди това“. Комисията предлага заличаване на територията.

Според сегашния министър на околната среда и водите Нона Караджова „проведената процедура по заличаване на природната забележителност е напълно законосъобразна“. Това става ясно от отговор на Караджова от 28 май тази година на запитване от народния представител Лъчезар Тошев (СДС).

Истината обаче е, че въпреки министерска заповед от 2003 г., с която е заличена защитена територия и природна забележителност „Блатно кокиче в къмпинг „Корал“, растението до ден днешен не е изчезнало от местообитанието си и оцелява под веригите на багерите, които тази пролет му пресушиха блатото (видео).

От фирма „Райд Екстрийм“ (въпросните сърфисти, бел.ред.), която е наела и поддържа държавния плаж, заявиха, че искат възстановяването на резервата, защото на „Корал“ наистина има блатни кокичета. Те изразиха готовност дори да платят за изготвянето на експертизата, която да определи новите граници на един бъдещ резерват. Блатното кокиче е изключително рядък вид. Растението съдържа вещества, които са изключително ценни за фармацевтичната промишленост за производство на медикаменти за болни от левкемия.

Жълто

През 2003 г., когато Куюмджиев заличава защитената територия на блатното кокиче, известният царист Владимир Каролев е в борда на бургаската захарна фабрика „Победа“АД, заедно със „създателите“ на „Витатур“ Сава и Михаил Чоролееви, Симеон Симеонов, Димитър Николов (областен председател на СДС) и Мариета Тошева. Формално той не фигурира в нито една от фирмите основали „Витатур“ („Европа 5“ и „ЗИТ“), но освен от „Победа“, името му изкача и от „Балканска консултантска компания“.

Сделките

Две от фирмите основателки „Европа 5“ и „Ленор“ са свързани с бургаската фабрика за захарни изделия „Победа“ АД, в чийто управителен съвет по това време са Сава и Михаил Чоролееви, Симеон Симеонов, областният председател на СДС Димитър Николов (изпълнителен директор), царистът Владимир Каролев и Мариета Трошева (прокурист). Трошева е също и в УС на „Витатур Инвест“.

И докато „Ленор“ е лесна за проследяване, тъй като е 100% собственост на Чоролеев, „Европа 5“ има по-сложен произход.

Тя се отделя в края на 2001 г. от „БОВЕ-1“ ООД, създадена през 1998 г, в която съдружници са Димитър Николов и Симеон Симеонов заедно с Добрин и Радостин Узунови. Николов и Симеонов остават като съдружници в новата фирма „Европа 5“. [документ 1] [документ 2] [документ 3] [документ 4]

Преди „БОВЕ-1“ да стане ООД, от 1992 до 1997 г. тя съществува като еднолично търговско дружество на Димитър Николов, който внася чрез него сухо мляко от Молдова и Украйна. Тогава Николов е разследван за контрабанда на десетки тонове сухо мляко и дори има осъдителна присъда.

„Витатур“ продава 44 декара на „Камон Турс“, собственост на Веселин Стефанов, който е тъст на Симеон Симеонов. „Клио Холидейс“ на Симеон Симеонов купува 30 декара. „Невада Турс“ на Сава Чoролеев купува 17 декара, а „Гобал лизинг консулт енд практис“ ООД отново на Чоролеев се сдобива с 32 декара. 16 декара отиват в „Корал Холидейс“, където 1/3 от собствеността е на „Глобал Турс“ АД (Чоролеев и Симеонов). Семейство Милкови чрез „Понс Холдинг“ и „Холидей он“ АД се задоволяват с 10 декара. Още 12 декара са продадени на частни лица: Елена Карабелова и Стоянка Чолакова, управител на фирмата „ЕВРОИНВЕСТ-1“.

Имотите, продадени от „Витатур Инвест“ на фирмите от първия кръг, се апортират като капитал на втори кръг от 4 свързани фирми: „Лари“ ЕООД, собственост на „Камон Турс“ и управляващ Симеон Симеонов, „БТД“ ЕООД собственост на „Невада Турс“ с управител Сава Чоролеев и „Българско туристическо дружество Глобал Турс“ АД където собственици са няколко дъщерни фирми на „Победа“ АД, а управляващи са, сюрприз: Сава Чаролеев и Симеон Симеонов. Появява се и фирмата „ШАРК-М“ ЕООД на Милко Милков.

Именно тези 4 фирми продават общо 94.3 декара на испанците от „Ибердрола инмобилиария“.

Отделно от това фирмите от първия кръг: „Невада Турс“, „Камон Турс“, „ЕС ВИ ЕС“, „Понс Холдинг“ и „Холидей он“ продават директно 25 декара на инвестиционния фонд „Прайм Пропърти“ управляван тогава от Каролев

Одит на Прайм Пропърти АДЦИС

Чрез нея Каролев участва също така в инвеститорската компания „Прайм Пропърти“ АДЦИС създадена през октомври 2003 г. Един от големите акционери в Прайм е „Българско туристическо дружество Глобал Турс“, което принадлежи на дъщерни фирми на „Победа АД“ и се управлява от братя Чоролееви. През 2006 – 2007 г. компанията инвестира парите на акционерите си в 25 декара от земята на „Витатур“ в къмпинг „Корал“, купувайки ги от свързани с „Победа“ и „Витатур Инвест“ фирми.

„Прайм пропърти“ успява да закупи около 50 дка в района и прави проект за ваканционен комплекс, който ще се разполага на 40 дка. Дружеството има издадено строително разрешително, но все още отлага началото на строителството. Обяснението е, че се проучва инвестиционния интерес и се търсят оператори на хотелските части.

От „Ибердрола“ уточниха изрично, че нямат съвместен проект за ваканционно селище с „Прайм проперти“.

А кой губи?

Към този момент, пет години след като строителството на „Корал“ би трябвало да е приключило както е по договор, няма данни, че кметът Арнаудов се е притеснил за неразкритите работни места и неизпълнените инвестиционните намерения.

Изглежда, че Петко Арнаудов не само е забравил да потърси неустойки, но и няма спомен за тази сделка. „Те („Ибердрола“) са закупили два терена, които преди време бяха реституирани като земеделски земи“, твърди той пред в. „Сега“ на 29 юли 2009 г. Но според имотния регистър „Ибердрола“ не е купувала от други фирми или лица, освен от изброените по-горе свързани с „Витатур инвест“ фирми.

Кметът на Царево би трябвало да носи отговорност освен за неправомерно сключените договори, така и за пропуснатите ползи от непотърсените неустойки по договорите с „Витатур Инвест“, които към момента възлизат на над 3 млн лева. Всеки месец община Царево има да получава нови 80000 лв неустойки от тази фирма.

„Има платени някакви неустойки…“ – отговаря финансовият директор на общината на въпрос зададен от общинския съветник Людмил Николов по време на сесия. До този момент не е ясно кога, колко и за какво е платила „Витатур Инвест“ на община Царево.

Възниква и въпросът дали за ощетяване на общината трябва да се броят само неустойките по договора, или трябва да се пресметне също колко е изгубила тя от продажбата без търг на златната земя край брега.

„На никого не съм отказал отговор, справки, ще ги получите“

„Цял ден се занимавам само с това, изпратете писмени въпроси и ще получите отговори, заяви в сряда кметът на Царево Петко Арнаудов в отговор на въпрос на Mediapool потърсил ли е неустойки от „Витатур“ заради лъжливите обещания за инвестиции. „На никого не съм отказал отговор, справки, ще ги получите“, обеща Арнаудов.

Очевидно в тази сделка победата на частния интерес над обществения е пълна. Но вина за това едва ли може да се търси у бизнесмените, които не са длъжностни лица, а като всеки предприемач купуват евтино и продават скъпо. Наистина, не си плащат неустойките, но пък и никой не им ги търси. От друга страна царевският кмет се радва на завиден комфорт и при сегашното управление, в което Димитър Николов като член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ има достатъчно тежест.

 

3. Е-Бургас 

Сайтът е собственост на жената Евгений Мосинов.

Кой е Евгений Мосинов?

ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИК и председател на БСП- Бургас до 2015г.

 

Участие в предишен ОбС: мандат 2011-2015 г.

 

Участник  в следните комисии:

Постоянна комисия по обществен ред, сигурност и безопасност на движението – председател

Постоянна комисия по правни въпроси – зам.-председател

Комисия по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси – председател

Комисия за провеждане на търгове, конкурси, приватизация и реализация на малки благоустройствени проекти – член.

Ето какво написа Биволъ през  2014г. за далаверите, в които е взел участие Евгений Мосинов:

Един от имотите в Парк Странджа, приватизирани от депутата от ДПС Йордан Цонев

През 2001 г. в Община Царево започва истинска инвазия от мераклии за възстановяване на държавни и общински земи, попадащи в границите на Парк Странджа, с удостоверения за наследници. Сред тях е тъстът на Йордан Цонев, Георги Николов Якимов. Цонев, с изключение на един мандат от 2001 до 2005, е неизменен член на Парламента от 1997 г. до днес – бивш депутат от СДС, а сега зам. председател на ПГ на ДПС и като такъв – шеф на Комисията по бюджет и финанси. Същият е познат в Бургас, като крупие в миналото, а после собственик на верига чейнж-бюра, популярен с прякора си Ментата. Името на сегашния ДПС политик е покрито с печална слава от годините на правителството на Костов, когато Йордан Цонев оглави областната структура на СДС, а Венцислав Чамурджиев – общинската. Заедно с небезизвестния Антон Петров – Кабата, те бяха лицето на Синята партия в региона. Архивите /дори и бедни в интернет тогава/ все още пазят спомените за онова мрачно време.

Сценарият с имотите на юг от Царево е следният: Наследници, припознали се за собственици на апетитни парцели на първа линия атакуват имоти, за които няма заявления за собственост от истинските наследници и които по закон трябва да станат общински. Много от тях успяват да се сдобият с решение от Поземлената комисия, за да влязат във владение на десетки декари край Резово и Варвара.

Общината обаче завежда еднотипни дела в Районния съд в Царево и ги печели, защото съдът действително установява, че терените са придобити незаконно. Имотите на тъста на Цонев също са върнати на общината с решение на съда. В защитата на Община Царево ясно е формулирано и подкрепено с документи твърдението, че нито нечии законни наследници, нито държавата е предявявала претенции към тези имоти, които изведнъж са дадени от Поземлената комисия на изникналите претенденти без документи за собственост.

Междувременно властта в Царево се сменя и за кмет е избран червеният лидер Петко Арнаудов. Той веднага маха адвоката на общината – Евгени Атанасов, който е водил и спечелил делата срещу шмекерите с нередовните документи. Заменя го верен партиен кадър на БСП – Евгени Мосинов.

Малко след тази рокада роднините на Йордан Цонев и останалите мераклии за земи обжалват решението на РС Царево на по-горна инстанция в Окръжен съд Бургас, като действат синхронно. Знае се, че негласният водач на групата е именно политикът, който вече се е трансформирал в един от най-близките до Ахмед Доган. Внезапно юристите на общината-ищец започват да се дезинтересират от делата, не се явяват на заседания, пропускат се срокове и в крайна сметка претендентите с нередовните документи печелят и стават собственици на златните земи по крайбрежието. Запознати с казуса коментират пред Биволъ, че обжалването и загубата на тези много чисти казуси със земите в парка не е просто късмет за „собствениците“. „Ако се анализират нещата, вероятно ще си проличи, че това бяха зорлем загубени дела.“, споделя магистрат от Бургас, но добавя, че вече няма кой да търси отговорност от Арнаудов и Мосинов. Особено от сегашните 4 парламентарни партии, които неизменно защитават имотните далавери.

Историята на собствеността, която се проследява в имотния регистър показва, че стремежът да бъдат приватизирани тези ливади и ниви има ясна мотивация: да бъдат застроени. Една част от земите, чрез дарения и симулативни сделки с подставени лица стават собственост на скандалния арх. Калин Тихолов, главен герой в аферата Дюнигейт по застрояването на пясъците край Несебър, която Биволъ разкри в края на 2012 г. Едва ли е чудно, че именно този човек бе предложен от правителството на БСП и ДПС за Министър на новото Министерство на инвестиционното проектиране, което да сложи под една шапка всички инвестиции, заедно с устройството на територията на страната, т.е. „цялата далавера“ в едно. Тихолов е и автор на ОУП на Царево, предвиждащ масово застрояване на защитеното крайбрежие, където попадат и тези земи.

Друга част отива при кума на Йордан Цонев – Милчо Киряков. Киряков е „дясната ръка“ на Цонев, негов бизнес съдружник и едновременно съдружник и с Калин Тихолов. Той е изкупувал и след това продавал земи в парка на жената на Йордан Цонев – Пролетина. В играта с имотите, която е изключително сложна, са включени и фирми, контролирани от Цонев, Киряков и Тихолов.

През 2010 г. пресата гръмна, че прокуратурата разследва мащабна мошеническа схема с емлячните регистри и удостоверения за наследници. (виж в. 168 часа, от 15.6.2010 г). Става дума точно за казуси, които претърпяват неочакван и ощетяващ обрат за Община Царево, вещо бранена в съда от Евгений Мосинов. Заведено е дело срещу неизвестен извършител, по чл.308 от НК – за подправяне на официални документи, което на популярен език ще рече – фалшификат. Тук е мястото да се припомни, че ако се проследи професионалната биография на Тихолов и Мосинов, се вижда странна закономерност, как те следват общи периметри на действие по Черноморието, от община Несебър, бавно слизащи на юг към Резово, като след тях остават опустошени брегове, превърнати в бетонни клоаки за най-ниска класа туристи.

Три години по-късно извършителят все още не е известен на Прокуратурата, макар че е кристално ясно кому е изгодно. Това е и въпрос със занижена трудност към Цацаров, чието ведомство е иззело всички документи за тази мащабна фалшификация.

Правният „мозък“ на далаверата – Евгений Мосинов, сега е доверен човек на Станишев в Бургас и лидер на партийната структура.

Именно бургаската организация беше сред първите, които номинираха Сергей Станишев за водач на листата за евродепутати. Същият този Станишев, който лицемерно се врече да брани Странджа с ресурсите на партията си. Как БСП ще брани Странджа от самата себе си стана ясно с назначението на зам.-министъра Бюрхан Абазов, чийто подпис стои под незаконни продажби на държавни гори и земи в Странджа. Ликвидаторът на природния парк бивш кмет Петко Арнаудов пък бе назначен за шеф на общинските гори в Царево. Да ги пази, както се справи с парка! Двамата герои, които успяха да закрият през лятото на 2007 г. ПП Странджа, заради криминалните действия по незаконно строителство, протектирано от тях, бяха не наказани, а еволюираха с благословията на Станишев. Не може да се отрече незаменимата им роля, че именно тия двама ликвидатори на Парк Странджа предизвикаха всъщност първите масови граждански протести на Орлов мост преди 7 г. – предтечите на сегашната обществена непоносимост към подобен олигархичен начин на управление на страната. След толкова време нещата се повтарят. Обречеността на омагьосания кръг в чиято гибелна орбита ни водят все едни и същи зловещи сенки от зоната на политическия здрач. Явно ролята на Мосинов като верен партиен кадър е оценена по достойнство, защото преди месеци той се издигна до висшия пост – шеф на БСП в Бургас. Грижата за Странджа на Станишев си личи и по принудителното уволнение на Директора на Парк Странджа Стефан Златаров, който го заслужи заради непреклонната си позиция през годините срещу властовите престъпления и своеволия срещу природата и законите на страната. Цинизмът на подобна политическа демагогия би могъл да бъде сравнен с абсурдния пример, ако си представим как зловещия д-р Менгеле би могъл да оглави здравеопазването на Израел след Втората война!

Биволъ от своя страна работи върху разплитането на мрежата от сделки, в която подобно на Дюнигейт се пресичат интересите на водещия политик от ДПС Йордан Цонев и арх. Калин Тихолов, чието протеже Иван Данов стана министър на негово място. Всъщност, ако не бяха разкритията на Биволъ Тихолов сега щеше да е министър и да бъде директно, заедно с Цонев, в явен конфликт на интереси: проектант на ОУП, собственик на апетитни земи за строеж и овластен да сложи лично подписа си за унищожаването на Странджа.

Годината е 2012-та, а  Мосинов легализира връзка в журналистка

Топадвокатът Мосинов легализира връзка в журналистка
Илияна Тодинова не само е полегнала на мощното рамо на партийния деец, ами вече се е нанесла и в апартамента му, казват запознати.

Ето какво написа една регионална медия през 2012г.

Бившата звезда на СКАТ тв вече се нанесла в апартамента му

Илияна Тодинова, бившата звезда на СКАТ тв, грейна в широкоразпространен кадър леко полегнала на рамото на БСП-ара Евгений Мосинов. Мосинов е известен още и като бивш председател на Изпълнителното бюро на БСП-Бургас, една от спряганите червени фигури за депутат догодина.

Всъщност любовната връзка между двамата от около две години не е тайна нито в гилдията на журналистите, нито в юридическите и партийни среди. Мосинов дълго бе обсъждан затова, че има хубава любовница и че се грижи по достойнство за нея – задоволява всичките й нужди, дори я снабди със сребрист джип Мерцедес, с който да си джитка напред-назад. Най-големият жест, който обаче адвокатът направи за своята любима брюнетка бе това, че й осигури поле за професионална изява – финансира сайт и списание, където Илияна да показва своите качества на журналист. Злите езици говорят, че Илияна не само цъфти на фотос във фейсбук, качен и на двете Стени – както на Евгений, така и на нейния, ами отскоро се е нанесла официално в апартамента му, даже обзавели една от стаите за сина й, който щял да бъде второкласник.

4. БУРГАС НЮЗ

Шеф на бургаската медия Бургас нюз Екатерина Капрова си признава, че пише, каквото им подадат от полицията

 

One comment

Коментари

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.