КЪРВАВОТО РАЗЦЕПЛЕНИЕ НА “СИК” СЪСИПА И “ВИС”
19.09.2004г. |
Преди две седмици 15 бандити, въоръжени с чукове, пистолет, ножове и бухалки нахлуха в едно столично кафене край хотел “Плиска” и пребиха 26-годишния сержант от Съдебната полиция Людмил Димитров и криминално проявените Владимир Шиков и Иван Йотов. В кървавия екшън, разиграл се на 31 август привечер, най-тежко е пострадал сержантът, който е налаган с бухалки и е ръган с ножове. На излизане мутрите предупредили полицая, че “ако продължава да прави така”, ще го убият. После се натоварили по колите си – все “БМВ” и “Ауди”, и изчезнали.
Свидетели на побоя заявили пред полицаите, че сержантът бил на една маса с Шиков и Йотов, но тази информация не бе потвърдена официално от МВР. Според ченгета, участвали в издирването на биячите, нападението е било насочено към колегата им от Съдебна полиция, но това не е съвсем вярно. Източници на “Параграф 22” твърдят, че мутрите е трябвало да потрошат съвсем друг човек. За негово щастие той не отишъл на срещата, но за сметка на това се обадил на тел. 166 и съобщил за инцидента.
Засега най-вероятните мотиви за екшъна в кафенето са отмъщение и опит за сплашване. В момента криминалистите проверявали Людмил Димитров за нерегламентирани контакти с престъпния контингент, за да установят с кого от подземния свят полицаят е имал вземане-даване. Очевидци на побоя са разпознали пред полицията част от нападателите и така Димитър Вучев-Демби бе закопчан по време на 24-часовата полицейско-прокурорска операция на 3 и 4 септември. Според информирани, в полицията Демби се е държал като комунист на разпит и не е издал “бойните си другари”. Чудно обаче по какви причини ченгетата не са привикали останалите членове на силовата бригада, известна като “Бандата на чуковете”.
Биячите нашумяха на 19 август, когато на охраняем паркинг в столичния ж. к. “Павлово” бе разстрелян един от тарторите на “чуковете” – 24-годишният Славчо Симеонов. Приживе той, брат му Любомир и още двайсетина души бяха лични телохранители на Христофорос Амантанидис. Именно гъркът, по-известен като Таки, и Красимир Каменов-Къро поеха контрола над контрабандата и трафика на дрога след мистериозното изчезване на Мето Илиянски (на 30 октомври 2003 г.), разстрела на Косьо Самоковеца в Амстердам (на 6 декември 2003 г.) и прибирането на Антон Милтенов-Клюна “на топло” (на 30 юни 2004 година).
Според осведомени, разстрелът на Славчо Симеонов бил поръчан от другия “нарколюбимец” на МВР – Златомир Иванов-Златко Баретата. Причината за подписването на смъртната присъда е тривиална: преди два месеца, в едно столично заведение, братята Славчеви и няколко от хората им пребили жестоко двама-трима от личните телохранители на Баретата. Жертвите на “чуковете” били откарани в “Пирогов”, натрошени в буквалния смисъл на думата.
Първоначалните информации, разпространени от полицията гласяха, че Симеонов е разстрелян почти от упор с пистолет със заглушител, но по-късно стана ясно, че е убит със снайпер от по-далечно разстояние. Според справките на МВР Славчо Симеонов е регистриран за наркотици, грабежи и кражби на автомобили. Брат му Любомир също е стар познайник на ченгетата, защото е регистриран за кражби и побоища.
“Основните версии за убийството, по които работи полицията, е борбата между престъпните групировки”, каза след екзекуцията на Славчо Симеонов заместник-началникът на Криминална полиция в СДВР капитан Христо Терзийски. Източник на “Параграф 22”, запознат с последното прекрояване на столичния подземен свят, обаче уточни, че кап. Терзийски не е съвсем прав. Според него Славчо Симеонов е гръмнат не заради пребитите хора на Златко Баретата, а по съвсем друга причина.
От около година и половина между основателите на бившата “СИК” се водела люта битка. От едната страна на барикадата били братята Красимир и Николай Маринови, по-известни като Големия и Малкия Маргин, и Дмитрий Минев-Димата Руснака. Срещу тях се изправили Младен Михалев (Маджо), Стоил Славов-Телето и Венцислав Стефанов. Ябълките на раздора се оказали две – схемата, по която трябвало да продължи работата си групировката в новите “европейски” условия, и кой да контролира прането и харченето на милионите.
Според версията на нашия източник, Маргините и Димата Руснака били категорични, че бившата “СИК” трябва да остане фактор в подземния свят и сенчестия бизнес във всичките му разновидности – дрога, проститутки, контрабанда и т. н. Тезата на опонентите им, начело с Младен Михалев, била, че елитът на групировка има предостатъчно пари и почти неограничени възможности за законни печалби и затова трябва да скъса постепенно с мафиотските “начинания”. Или поне да ги направи невидими за широката общественост, МВР и прокуратурата. Мръсната работа по отношение на “европейски” настроените “сикаджии” била поверена на Милчо Бонев-Бай Миле, а да се справи със “силоваците” било възложено – на Евгени Стефанов-Женята.
“Напълно възможно е между процесите в бившата “СИК” и присъствието на хърватски наемни убийци в България да има нещо общо. Женята бе способен да осигури наемници дори от Огнена земя и като нищо се е свързал с хората си в Загреб”, обясни източникът на “Параграф 22”.
Според него нетърпимостта между бившите съдружници е стигнала дотам, че те отдавна са платили за взаимното си ликвидиране и в момента само се дебнели. Единственият, който не участвал пряко в конфликта, е последният голям съдружник в “СИК” – бившият командос Румен Николов-Пашата, за когото Златко Баретата бил готов да влезе бос в огъня. Съгласно неписаната теория на конспирацията пасивността на Пашата изглеждала не само подозрителна, но и направо съмнителна. Стига, разбира се, човекът да има таланта и уменията да подклажда умело интригата и да дърпа конците в правилната посока.
На пръв поглед хипотезата, изправяща двамата Маргини и Димата Руснака срещу Маджо, Телето и Венцислав Стефанов, изглежда абсурдна. Още повече че от септември 2003 г., когато според МВР хърватските наемници са стъпили на българска земя за първи път, труповете падат безразборно и наистина насочват мисълта към война между бившите “СИК” и “ВИС”. Подредени обаче в схемата на раздора, част от поръчковите убийства започват да изглеждат по съвсем различен начин. И направо навяват мисли за народната поговорка “Двама се карат, третият печели”.
В края на миналата година, с няколко бързи удара, бизнесът на бившата “ВИС” е съсипан. На 8 октомври 2003 г. е застрелян собственикът на ресторант “Пчела” Николай Иванов. Истинската мишена обаче е вицепрезидентът на “ВАИ холдинг” и дясна ръка на Георги Илиев Николай Цветин-Близнака. След месец и половина (на 27 ноември 2003 г.) в София е разстрелян 40-годишният Румен Маринов (Нарциса) – кум и бизнеспартньор на Георги Илиев. Три дни по-късно (30 ноември) изчезва Мето Илиянски, а на 6 декември 2003 г. в Амстердам е застрелян и Косьо Самоковеца.
Успоредно с обезкръвяването на бившата “ВИС” са подкарани и ветераните от “СИК”: Евгени Стефанов-Женята (убит на 5 ноември 2003 г.), Николай Зарев-Данкина (направен на решето на 13 ноември 2003 г.) и Николай Петров-Колята (разстрелян от упор пред очите на децата си на 18 декември 2003 година). Тук трябва да бъде прибавено и убийството на Борис Арсов-Борчо, открит прострелян в колата си на 29 ноември 2003 година. Той е от т. нар. “Банда на Шаки”, която започва кариерата си в средата на 90-те години на миналия век като ударна бригада на “сикаджията” Поли Пантев, разстрелян на 9 март 2001 г. на о. Аруба.
Труповете от “третата” страна на барикадата са не по-малко “знакови”. На 19 януари 2004 г. Стоил Славов-Телето и тримата му охранители са взривени в асансьора на ул. “Джеймс Баучър” № 87. На 23 февруари в “Мерцедес”-а си е взривен 32-годишният Недялко Пиперков – един от доверените хора на Славов в Бургас. През април е отвлечен синът на Венцислав Стефанов. На 29 юни в столичния ж. к. “Западен парк” е убит със снайпер Бранимир Григоров-Бранко – човекът, който уреждаше “проблемите” на взривения Стоил Славов.
“Окончателното оплитане на конците – продължи да гради версията си източникът на “Параграф 22” – започна преди два-три месеца, когато Георги Илиев и Младен Михалев-Маджо изпушиха лулата на мира и се разбраха да инвестират заедно по Черноморието и в зимните курорти. В знак на добрите си намерения Таки, Къро и “Бригадата на чуковете” бяха “командировани” при Милчо Бонев. Отговорът не закъсня: на 30 юли Бай Миле беше разстрелян в ресторант Градина”, а на 19 август свитнаха и единия от тарторите на “чуковете” – Славчо Симеонов. По какъв начин това е станало възможно – зададе въпрос информаторът на “Параграф 22”, след което сам си отговори: “Голямата пречка за безпроблемното сливане на част от бившите “висаджии” и “сикаджии” беше отстранена на 30 юни 2004 г., когато прибраха Антон Милтенов-Клюна зад решетките. При това по съвсем измислено обвинение, защото опитът му да манипулира трима свидетели по делото за стрелбата срещу Илиян Варсанов, за да си осигури алиби, е от зимата на 2003 година. По случая беше образувано полицейско дознание, но миналия март бе прекратено, защото нищо не бе доказано. Сега обаче го възстановиха, защото така трябваше…”
Последните разстрели сочат, че в България мафиотският пазар е на крачка от монопола. От бившата “ВИС” останаха само мили (и не толкова мили) спомени, а фракциите в бившата “СИК” скочиха една срещу друга и е трудно да се разбере кой срещу кого воюва. И понеже в България всички се познават, а местните наемни убийци са на привършване (според ген. Бойко Борисов следствените арести са претъпкани от изловени поръчкови килъри), работата пак опря до “внос” на чуждестранни професионалисти. В края на 90-те години на миналия век, когато “синият” генерал Бонев громеше мафията с трудовашки ентусиазъм, на мода бяха руснаците, чеченците и украинците. От началото 2000 г. актуални бяха сърбите, а след смъртта на Бай Миле стана ясно, че бил дошъл редът и на хърватите.
- От години полицията си затваря очите за Киро Мавродиев – Циганина, защо ли?
- 62-годишен работник загина на пристанище в Бургас след инцидент с фадрома
- 23-годишен мъж от Разград открадна кутия с дарения от църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Бургас
- В Бургас отбелязаха Световния ден за възпоминание на жертвите на пътя, деца положиха цветя на пътното платно
- Скара на дървени въглища ще има на коледния базар на площад “Тройката” в Бургас от 1 Декември до 1 Февруари