Елински езици (или най-общо гръцки езици) е обобщаващо название, термин от историческата лингвистика за целия клон от семейството на индоевропейските езици включващ различните форми, варианти и диалекти на гръцкия и античните му „побратими“. По съвременните и традиционни класификации, елинският клон има само една група и тя е гръцката езикова група; в този смисъл гръцки езици и елински езици са в повечето случаи синоними. ^[1][2] и като такъв се припокрива напълно с гръцки език. Терминът е уместен, за да се опише историческия контекст на други езици групирани с гръцкия (било днес или в античността), които са принадлежали в тази група и са били достатъчно обособени и отделни, както и неразбираеми за съответни говорители от различни езици.

Древногръцки и древномакедонски езици

Степента на близост или отдалеченост между древногръцкия и древномакедонския не е напълно определена. Терминът елински езици обединява тези две издънки на същия клон от индоевропейското езиково семейство. В този смисъл, древномакедонският език не е просто побратим или диалект на древногръцкия, а пълноправен език извън групата на гръцките диалекти^[3][4]. Древномакедонският език няма общо със съвременните езици на Балканите. Бил е говорим език в Древна Македония през първото хилядолетие преди новата ера. Заменен е постепенно от настъпващия език на колонизацията – койне. През 4 век пр.н.е древните гърци използват койне, който става лингва франка на цялото Средиземноморие и напълно маргинализира древномакедонския^[5]. От езика са останали само ограничен обем фрагменти, най-вече съдържащи лични имена^[6]

Еволюция на гръцките езици

Някои лингвисти продължава да използват обобщаващото понятие Елински език, макар и в по тесен смисъл, за да обхванат в обща рамка няколкото съвременни форми, които се възприемат като отделни езици^[7][8] и за да се разграничат от термина „гръцки език“, който предполага съвременния гръцки език. Статут на отделен език най-често се приписва на цаконския език,^[8] за който се смята че е единствен наследник на дорийския, а не на атическия, следван от понтийския и кападокийския от Анатолия^[9]

Езикът грико или италийота от южна Италия също е неразбираем за стандартно-гръкоговорещите^[10], за отделен статут се споменава и кипърският, макар това да е по-трудно доказуемо.^[11] За сравнение, напълно разбираемият йеванически език (гръцки език на евреите в Гърция) се смята за отделен език по културно-религиозни съображения^[11]. Гръцките лингвисти традиционно третират тези езици като диалекти на гръцкия език^[12][1][13]

Езиково родословно дърво

Класификация

Древногръцкият е разклонение на Индоевропейското езиково семейство. Древният им вариант по всяка вероятност е бил близък на древномакедонския^[15] и фригийския,^[16], но връзките не са достатъчно ясни за да се направи сравнителен анализ. Древномакедонският и особено Фригийсйкият език често се разглеждат като сродни на тракийския, но със „силно гръцко влияние“.^[17] Измежду индоевропейските езици с жив потомък се смята, че гръцкият е най-близко до арменския.

северните македонци

северните македонци

северните македонци

северните македонци

северните македонци

северните македонци