Върховният касационен съд потвърди окончателно присъдите на атентаторите от Несебър Стоян Димитров-Толупа, Иван Рибов и Кероп Погосян, които преди години взривиха съпругата на Димитър Желязков-Очите – Тянка. Според решението на върховните магистрати тримата ще лежат до живот в пандиза, без право на помилване, при първоначално строг режим на изтърпяване на присъдата.
Отсега е ясно, че пребиваването им в затвора ще скъса нервичките на персонала. Виновниците за смърта на благоверната съпруга на Очите, на брат й Славчо Дерелиев и на бодигарда им Николай Бъчваров-Бъчето, ще делят едно каре за разходки със самия несебърски наркобос. Новината е сред най-коментираните в момента в Бургас. Запознати с порядките в ъндърграунд средите по Южното Черноморие коментират, че в най-скоро време бургаският затвор ще заприлича щатски зандан, където кървавите страсти не спират да кипят.
До момента Очите и обвиняемите за атентатата срещу него – взел живота на съпругата му и двамата мъже, от 9 ноември 2001 г. прекараха почти една година заедно в затвора, но управата на мястото за лишаване от свобода се бе постарала те да не се засичат очи в очи, за да се избегнат кръвопролития.
А че до такива със сигурност ще се стигне, може да не съмняваме, ако си спомним кървавата вендета, организирана според обвинението от 30-годишния Стоян Димитров-Толупа, 39-годишния Кероп Погосян и 25-годишния Иван Рибов. На 9 ноември 2001 г. при взрив, избухнал пред къщата на Димитър Желязков-Очите в Несебър, на място загинаха съпругата на Очите, брат й и гардът им. При атентата бе ранен и още един от гардовете на наркобоса, който оцеля по чудо, след като бомбата с близо 2 килограма тротилов еквивалент, натъпкана с пирони и метални осколки, избухна пред дома на Желязков.
Според магистратите мишена на атентата е бил именно Очите. Мотивът – опитите му да наложи монопол върху сенчестия бизнес по морето.
Задържаните за взрива не се признаха за виновни при последното гледане на делото в Апелативния съд на Бургас.
Три експертизи – техническа, психиатрична и ДНК-анализ, трябваше да дадат по време на процеса отговор на въпроса, дали именно осъдените до живот на първа инстанция от Бургаския окръжен съд (БОС) и Бургаския апелативен съд (БАС) Стоян Димитров, Кероп Погосян и Иван Рибов са действителните извършители на тройното убийство в Несебър през 2001 година.
Допълнителни експертизи по време на процеса бяха назначени от апелативните магистрати на Бургас, които след БОС поеха разглеждането на кървавия атентат. Автотехническа експертиза трябваше да отговори дали е възможно акумулаторна батерия Комбат да бъде вместена в лек автомобил, марка Жигули, и колата да бъде запалена и на собствено ход да извърви определено разстояние.
Съмненията дали точно взривената на мястото на инцидента в Несебър Жигула е истинското оръжие на престъплението възникнаха по време на гледането на процеса след показанията на единия от тримата обвиняеми. В съда бе заявено, че в колата е бил поставен акумулатор от въпросната марка, а самото возило е транспортирано от Северна България до Несебър. Това е практически невъзможно заради несъответствията в обемите на акумулатора и двигателя, заключиха при едно от поредните гледания на делото техническите експерти.
Психиатричната експертиза, паралелно с техническата, трябваше да даде заключение за душевното състояние на единия от основните свидетели на обвинението – Иво Филипов. Според собствените му показания именно той е бил човекът, на когото е било поръчано да намери и докара натъпканото с взрив соцвозило пред дома на Димитър Желязков-Очите в Несебър.
ДНК-експертиза бе направена и върху останките от угарки на цигари, открити във вила край Бургас, където според обвинението бил договорен атентатът срещу несебърския наркобос, както и разпределени ролите на различните участници.
Стоян Димитров-Толупа, Кероп Погосян и Иван Рибов бяха признати за виновни и по още няколко обвинения – за опит за предумишлено убийство на Митьо Очите, за нанасяне на средна телесна повреда на оцелелия при атентата Иван Михалев – гард на Очите, за нанесени материални щети по жилищния блок в Несебър, пред който избухна бомбата.
Върховните магистрати потвърдиха присъдата на колегите си от Апелативния съд на Бургас и в частта й за изплащането на обезщетенията. Така Погосян, Рибов и Димитров ще трябва да заплатят 210 000 лева на близките на загиналите – на Димитър Желязков и двете му деца – 90 000 лева, на майката на Тянка и Славчо – 60 000 лева, на съпругата и детето на Бъчваров – 60 000 лева.
Нито един от обвиняемите не призна вината си по времето на целия съдебен процес на различните инстанции. Тримата подсъдими и адвокатите им пледираха, че разследването е манипулирано, както и събраните доказателства по делото. Според тях в разпечатките от мобилните телефони, представени от следствието, също имало неточности. Защитниците на Димитров, Рибов и Погосян твърдят, че данните в тях са нагласени от следователя в ущърб на тримата обвиняеми. Тезата бе подкрепена и с конкретни разпечатки от МТел, предизвикали истински трус на първа инстанция. Тогава се оказа, че в разпечатките на мобилния оператор са регистрирани само изходящите обаждания, но няма отчетени приети такива.
Заради тези и други пукнатини в обвинителната теза се очакваше интересен развой на делата на предпоследна инстанция – в Апелативния съд на Бургас. В началото на декември 2005 г. по искане на защитата на обвиняемите бяха призовани още свидетели в съдебната зала на Апелативния съд в Бургас.
Магистратите приеха тогава да бъде представена нова разпечатка от МТел, в която да се посочат местата и обхватът на клетките на мобилния оператор в района. Повод за това бе несигурността в показанията на служителя на МТел Хараланов. Той не можа да даде точен отговор на въпроса как така на две различни разпечатки за един и същ период от време е отбелязано, че подсъдимият Стоян Димитров е говорил по мобилния си телефон с два различни номера, като времето на разговорите съвпада до секунда. Разпечатката с дублираните номера бе представена в Апелативния съд на Бургас от защитата на Димитров.
Разминаване имаше и в показанията на двама от свидетелите по делото – Янчо Янев и Петър Йорданов, съседи на Митьо Очите. Те разказаха, че са видели как колата бомба е била паркирана до входа на жилището на Желязков.
Блокът на Очите на ул. Отец Паисий в Несебър е оборудван с четири видеокамери, гледащи към задния двор на сградата, където обикновено бил паркиран личният джип Чероки на Митьо. Те са свързани с рекордер, записващ в продължение на 72 часа. Атентатът е станал на място, което е на около 30 метра пред камерите. Обхватът им обаче е само 6 метра и картината освен неясна е и черно-бяла.
Първите метри от видеолентата, записани на 6 ноември, показват, че натъпканото с взрив жигули е било паркирано пред кооперацията на Очите. В следващите дни до колата се приближава неясен силует, качва се в нея и я мести. Така до фаталния 9 ноември возилото сменя местоположението си пред кооперацията точно четири пъти.
За последен път жигулката се появява на различно място на 9 ноември, когато семейство Желязкови излиза от сградата. Тогава неизвестно лице мести соцвозилото в задния двор на кооперацията, точно на мястото, където обикновено стои джипът на Очите. Върху лентата е запечатан и моментът, в който Тянка, брат й и гардът им се прибират и виждат чуждата кола на тяхното място. Докато тримата умуват какво да правят с лекия автомобил, той избухва и ги прави на парчета.
От видеолентата се вижда ясно как зад Жигули-то е паркирано първо автомобила на Дерелиев, след това и джип с немска регистрация. По записа впоследствие е открит и собственикът на соцколата. Оказва се, че човекът от Шумен е продал колата си месец преди това на непознато момче срещу капаро от 300 лева. Купувачът обещал до седмица да донесе и още 850 лева, но така и не се появил.
Четири дни след взрива в Несебър бяха задържани Кероп Погосян, Стоян Димитров-Толупа, Петко Петров, тримата от Бургас, Иван Рибов от Поморие и Иван Ганев от Ямбол.
В хода на разследването криминалисти лансираха версията, че взривът не е имал за цел да засегне Желязков, а да убие съпругата му и така да го извади от равновесие. Основната версия, по която работиха криминалистите, бе, че взривът е поръчан от бивши бургаски сикаджии, сред които най-големият враг на Очите – Пламен Дишков- Кела.

КАРЕ
ОЩЕ ДВАМА СЪС СПОРАЗУМЕНИЕ
Още двама от хората на Митьо Очите, обвиняеми по делото за организирана престъпна група с цел наркоразпространение, постигнаха споразумение с прокуратурата. Така броят на договорилите се стана 14 души. Новите са Новак Купенов и Веселин Василев-Цайса. И за двамата държавното обвинение твърдеше, че са високо в йерархията на групировката – лейтенанти, които са надзиравали наркоструктурите в отделните бургаски комплекси.
Адвокатът на Купенов – Анатол-Весел Луканов, твърди, че клиентът му е бил подлаган на силен натиск да приеме споразумението. Според него Купенов е бил заплашван, че ще лежи 12 години в затвора за престъпленията си. Адвокатът заяви още, че той лично няма да сложи подписа си под това споразумение и се отказва да защитава Купенов, който бил невинен.
Първите 12 мафиоти начело със самия Митьо Очите вече получиха присъди под минимума. Според някои изчисления Желязков ще лежи около година от дадените му четири и половина години, ако работи в затвора и му приспаднат излежаното по стари арести.
Заместник окръжният прокурор на Бургас Светлозар Костов отказа коментар за поредните споразумения и залегналите в тях присъди. Според запознати за последните двама, подписали сделки с държавното обвинение, ще бъдат поискани между три и четири години затвор.