Ето какво беше написал на профила си Петър Низамов , известен като борец срещу статуквото :
Днес моята прекрасна дъщеря Елена Низамова стана на 4 годинки. Надявам се един ден, ако не съм до нея на този свят, тя да се гордее с баща си.
Братя и сестри, миналият рожден ден на моята принцеса пропуснах, защото бях в лапите на назначените от Герб съдии в Пловдив и Асеновград (не всички съдии там са такива, ама пусти “късмет” , все на тях се пада моето дело).
На подкупният прокурор Сивкин от Асеновградската районна прокуратура, който е освобождавал , има-няма, един рейс с трафиканти на хероин.
На зависими от ГРОБ свидетели … И какво ли още не. Обаче за мое щастие и за тяхно нещастие се намери точно една (жена плюс това) достатъчно смела журналистика и изнесе целят запис на случилото се. На който и с перде на очите се вижда, че мен ме удрят, аз не отвръщам. Ооо, Боже! Шок и ужас в редиците им. Освен, че трябваше да изпуснат въздуха под налягане в балона, наречен процес срещу мен, но и отново се показаха по бели гащи -какви диктатори са. Как се разправят с опозицията в демократична България – “горд” член на Европа. Днес вече никой не говори за това дело. Кой знае в кое чекмедже се е свряло.
Не искате ли да има дело? Да гледаме записа в съда . Да поразпитаме (лъже)свидетелите в съда да ни покажат, аджаба, къде на записа се вижда това, за което говорят.
Не, те не искат публичен процес, защото ще лъснат отново със страшен блясък техните кърливи ризи, зазимени вече една година.
Днес обаче нещата са минали на следващото ниво. Физическата ми ликвидация. Стар и изпитан в изключителни случаи метод , препродаден им от техните водещи офицери в Държавна сигурност.
Разклатената из основи държавна власт е притисната до ъгъла и хапе. Хапе, защото знае, че умира.
Мило мое дете, искам да бъда до теб и на първия учебен ден , на абитуриентския ти бал, на сватбата ти и на раждането на внуците ми, но нещата в нашата скъпа Родина отиват от зле към по-зле.
Обичам те и винаги ще те обичам.
Твой Тати !
