СКАНДАЛ в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) – бивши служители на НПО-та на Сорос раздават грант-мотивирана „справедливост“

КОНФЛИКТЪТ на ИНТЕРЕСИ в ЕСЧП продължава.

През февруари 2020 г. Грегор Пупинк, директор на ECLJ, и Делфин Лоазо, практикуващ адвокат, публикуваха доклада „НПО-та и съдии в ЕСПЧ, 2009 – 2019“. Това проучване разкри, че някои от съдиите в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) са бивши служители или сътрудници на неправителствени организации от „галактиката Сорос“, които са много активни пред този съд.

Седемте неправителствени организации, разкрити в доклада, са Фондациите за отворено общество (OSF), Хелзинкските комитети, Международната комисия на юристите ((ICJ), Amnesty International, Human Rights Watch, Interights и Център A.I.R.E. Когато тяхна неправителствена организация се включва официално в съдебно производство, съдиите понякога се оттеглят от делото, но по-често избират да са в ситуация на конфликт на интереси, подронваща тяхната независимост и безпристрастност.

В доклада от февруари 2020 г. се посочват следните цифри за периода 2009-2019: От 100 постоянни съдии 22 са имали връзка с една от седемте горепосочени НПО-та. 18 от тези 22 съдии поне веднъж са били в ситуация на конфликт на интереси. В поне 185 съдебни дела една от тези седем НПО-та е участвала официално в производството. От тези 185 случая, в 88 случая са установени конфликти на интереси. Има само 12 случая на оттегляне, при които съдия го прави поради очевидна връзка с неправителствена организация, пряк участник в случая. Докладът на Грегор Пупинк получи медийно отразяване в цяла Европа, както и реакции от държави (България, Русия), политици и адвокати. Няколко европейски институции бяха призовани.

Една година след публикуването му е време да актуализираме доклада.

Какво беше участието на неправителствените организации и отношението на съдиите, свързани с тях, по делата, съдени тази година?

Ето някои факти, цифри и обяснения за независимостта и безпристрастността на съдиите през 2020 г.

Нарастващо участие на НПО-та в съда

В средно 18,5 от делата със съдебно решение между 2009 и 2019 г., годишно поне една от седемте НПО-та официално е участвала в производството. За делата през 2020 г., са 41 от тях. Това рязко увеличение може да се види, въпреки че броят на заявленията, взети за година, е намалял. В сравнение със средното за 2009-2019 г. има спад с около 33%. По този начин неправителствените организации от „галактиката Сорос“ усилено увеличават своите действия в ЕСПЧ. Това нарастващо участие не е от 2020 г., защото преди да бъде постановено съдебно решение, заявлението може да остане в процес на разглеждане в продължение на няколко години. Поради това цифрите за 2020 г. показват засилване на действията на тези НПО пред Съда през последните години.

Постоянен конфликт на интереси

От 37-те дела, в които се е намесила поне една от седемте НПО-та, в 13 от тях един или двама съдии са били в пряка ситуация на конфликт на интереси. В случай на намеса на НПО от „галактиката Сорос“ в процедурата, безпристрастността на ЕСПЧ не е гарантирана в 35% от случаите. Тези съдии са заседавали, въпреки че тяхната неправителствена организация е защитавала иска или се е намесвала като трета страна. Тогава конфликтът на интереси се дължи на показателната връзка между съдията (-ите) и една от страните по делото. В сравнение с 48% в периода 2009 – 2019 г., има подобрение.

Нека вземем няколко примера:

По делото Muhammad and Muhammad v. Romania (№ 80982/12), с произнесено решение от голямата камара на 15 октомври 2020 г., Евгения Крангариу, адвокатът на румънския Хелзинкски комитет, представляваше жалбоподателите. Хелзинкската фондация за правата на човека в Полша и Amnesty International бяха трети страни, подкрепящи кандидатите. Две неправителствени организации инициираха и подкрепиха тази процедура, която имаше за цел да защити двама пакистански граждани в техните процедури за депортиране. Съдиите Анна Юдковска и Паоло Пинто де Албукуерке заседават по делото, въпреки силните си връзки с Хелзинкския комитет и Amnesty International (съответно). Съдът се произнесе в полза на жалбоподателите, пакистанци, участващи в терористични дейности. Той постанови, че Румъния е нарушила процедурните гаранции за експулсиране на чужденци (член 1 от Протокол № 7 от Европейската конвенция), като ги е изпратил обратно в страната им.

По делото Mándli and others v. Hungary (№ 63164/16) със съдебно решение от 26 май 2020 г. Хелзинкската фондация за правата на човека е трета страна, подкрепяща жалбоподателите. Съдия Жолиен Шукинг заседава, въпреки предишната си длъжност в холандския Хелзинкски комитет. Съдът се произнася в полза на жалбоподателите, журналисти, чиято акредитация за влизане в унгарския парламент е била спряна след незаконно заснемане и записване на парламентаристи и нахлуването им в забранено пространство. Съдът реши единодушно, че Унгария е нарушила свободата на изразяване на журналистите (член 10).

По делото K. and others v. Poland (No 40503/17, 42902/17 и 43643/17) със съдебно решение от 23 юли 2020 г. двама адвокати от Хелзинкската фондация за правата на човека – Силвия Грегорчик-Абрам и г-н Ячек Биалас – представляват жалбоподателя M.K. Освен това Центърът A.I.R.E. и Международната комисия на юристите (ICJ) са трети страни в подкрепа на жалбоподателите. Съдия Тим Ейке заседава, въпреки предишната си позиция в борда на директорите на Центъра A.I.R.E. в продължение на осем години. Съдът отсъжда в полза на жалбоподателите, руснаци от чеченски произход, търсещи убежище. Той постановява, че Полша не е предоставила достатъчни гаранции, за да ги защити от риска от малтретиране (член 3; член 13 в комбинация с член 3; член 4 от Протокол № 4). В отделно становище съдия Eйке счита, че справедливото обезщетение, предоставено от Съда на жалбоподателите (34 000 евро на семейство), не е достатъчно.

Примерът с украинския съдия Анна Юдковска

Анна Юдковска, украински адвокат и академик, е избрана за съдия в ЕСПЧ на 15 юни 2010 г. Мандатът й, който трябваше да продължи девет години, все още не е приключил. Украинското правителство беше помолено да представи списък с трима кандидати за избора на следващия съдия до 6 декември 2018 г., което все още не се е случило. Следователно няма обявена дата за изборите. В резултат на тази политическа ситуация Юдкивска продължава да служи като съдия в съда близо две години след като теоретично е приключила мандата си. Нейното присъствие е особено забележимо в съдебни случаи от 2020 г., тъй като тя седем пъти е била в ситуация на пряк конфликт на интереси. С други думи, тя е била част от съдийската колегия, която отсъжда седем дела, инициирани или подкрепени от Хелзинкски комитети, въпреки миналите й професионални връзки с полския, холандския и украинския клон на Хелзинки. Изглежда в края на мандата си съдия Юдивска не се е стремяла да избегне тези ситуации. Тя е била в ситуация на конфликт на интереси общо осем пъти след избирането си, седем от които само за една година.

Искане на България за оттегляне на съдия Йонко Грозев

Йонко Грозев е едновременно основател на Българския хелзинкски комитет, в който е член между 1992 и 2013 г., и настоящ български съдия в ЕСПЧ от 2015 г. И все пак, същият този комитет, заедно с адвокат Адела Качаунова, завежда делото D.K. v. Bulgaria (№ 76336/16). Решението, публикувано на 8 декември 2020 г., отразява реакцията на правителството на България, съдия Грозев и други съдии относно тази ситуация на конфликт на интереси.

Ето някои извадки: На 9 март 2020 г. правителството поиска експулсирането на съдия Грозев като основател на Българския хелзинкски комитет и негов член между 1992 и 2013 г. На 17 ноември 2020 г., позовавайки се на разпоредбите на член 26 § 4 от Конвенцията и 28 § 2 от Правилника на Съда, съставът, образуван съгласно правило 28 § 4 от Правилника, отхвърли това искане(§ 4).

Съдът, след като се произнася в полза на жалбоподателя, «счита за разумно да присъди на жалбоподателя сумата от 1500 евро, включително всички разходи, които да бъдат внесени директно по банковата сметка на Българския хелзинкски комитет» (§ 102). Този директен трансфер показва още веднъж, че адвокатът не е действал от свое име, а от името на Българския хелзинкски комитет. Това не е първият път, когато съдия Грозев заседава по дела, всички срещу държавата България, заведени от комитета, който той основава. В три от тях (Aneva and others, no. 66997/13; Ivanova and Cherkezov, no. 46577/15; Panayotova and others, no. 12509/13), същият адвокат, Адела Качаунова, представлява жалбоподателите от името на Хелзинкски комитет. Изборът на съдия Грозев да не се оттегля не е особено изненадващ, като се има предвид, че той вече е бил идентифициран като не особено безпристрастен съдия, което впоследствие се потвърждава от съобщения в българските медии. Новото е фактът, че българското правителство изрично поиска оттеглянето му. В отговор на доклада на Eвропейския център за законност и правосъдие българският министър на правосъдието публично спомена възможността за отвод на съдия Грозев през март 2020 г., като припомни, че ЕКПЧ трябва да вземе решение.

Петте пъти на оттегляне на съдия Грозев

В горепосочения случай D.K. v. Bulgaria, съдия Грозев отказва да се оттегли, което останалите съдии от Камарата не оспорват. В друго дело, отсъдено през 2020 г., Khadija Ismayilova v. Azerbaijan (No. 2) (No. 30778/15)), Йонко Грозев заседава въпреки присъствието на Хелзинкската фондация за правата на човека сред третите страни по делото. От друга страна, по четири други дела, образувани от Българския хелзинкски комитет, и по още едно дело, образувано от друга НПО от Хелзинки, съдия Грозев избира да се оттегли. Още преди 2020 г. съдия Грозев е бил в ситуация на конфликт на интереси девет пъти, докато при други девет случая той се е оттеглял точно, за да избегне такава ситуация. Защо същият съдия има противоположни нагласи в привидно една и съща конфигурация? Трудно е да се отговори на този въпрос. Анализ на петте случая на отлагания през 2020 г. дава някои улики:

Делото T. v. Bulgaria (№ 41701/16) с решение от 9 юли 2020 г., беше подкрепено от Българския хелзинкски комитет. Съдия Грозев се самооттегля и следователно не заседава. Това депортиране изглежда се дължи не само на подкрепата на неправителствената организация, която той основава, но и на присъствието на Наташа Добрева като адвокат на молителя. Г-жа Добрева е бивш съдружник на Йонко Грозев, в адвокатска кантора, която той основава и която носи и двете им имена (Грозев и Добрева). Г-жа Добрева работи девет години в тази фирма. Следователно в този случай съдия Грозев е основател както на адвокатската кантора на защитника на жалбоподателя, така и на неправителствената организация на трета страна по делото.

Заявленията срещу България Vasilev and Union of Macedonian Repressed of Bulgaria Victims of Communist Terror (no. 23702/15), Fartunova and Kolenichev (no. 39017/12) and Yordanovi (no. 11157/11), отсъдени съответно на 28 май, 16 юни и 3 септември 2020 г. са инициирани от Българския хелзинкски комитет, чийто президент Красимир Кънев представлява ищците. Съдия Грозев се оттегля и следователно не заседава. Изглежда това се случва, защото адвокатът не само е бил председател на Българския хелзинкски комитет, но го е съосновал с Йонко Грозев през 1992 г. Следователно връзката между двамата мъже вероятно е особено важна. През 2014 г. тази връзка накара българските медии да обвиняват г-н Кънев в конфликт на интереси, докато е част от комисията по подбор на български кандидати за длъжността съдия в ЕСПЧ. Комисията е избрала кандидатурата на г-н Грозев.

По делото Fartunova and Kolenichev v. Bulgaria (№ 39017/12) не само адвокат Красимир Кънев представлява жалбоподателите, но и една от двете жалбоподателки, Даниела Фартунова, сама е адвокат в Българския хелзинкски комитет и в това си качество е работила в непосредствена близост с Йонко Грозев в миналото. Например, работили са заедно в програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет. Тази връзка с г-жа Фартунова допълнително укрепва отношенията между г-н Грозев и жалбоподателите по това дело. По делото Macedonian Club for Ethnic Tolerance in Bulgaria’ and Radonov v. Bulgaria (№ 67197/13), със съдеьно решение от 28 май 2020 г., адвокатът на жалбоподателя Тони Менкиноски е член на Северномакедонския хелзинкски комитет. Допълнителни връзки, които биха могли да обяснят избора на съдия Грозев да се оттегли, не се наблюдават. От делата, разгледани през 2020 г., изглежда, че Йонко Грозев не се притеснява да се произнесе по дело, образувано или подкрепено от бившата му неправителствена организация или от неправителствена организация в същата мрежа. В случаите, когато този съдия се оттегля, е защото изглежда има доста по-силна връзка с една от страните. Тази връзка може да бъде или по-значителна институционална връзка, или лична, която удвоява силата на институционалната връзка. В едно от петте дела, при които съдия Грозев обаче се е оттеглял, не успяхме да установим такава връзка.

Отпътуването на двама съдии от „галактиката Сорос“

През 2020 г. мандатите на съдиите Джулия Лафранке (Естония) и Пауло Пинто де Албакърки (Португалия) приключиха. Съдия Лафранке е била активен член на фондация „Отворена Естония“, естонския клон на Фондация Отворено общество (OSF) и е заседавала поне два пъти в дела за конфликт на интереси в Съда. Съдия Пинто де Албакърки е имал значителни отговорности в Amnesty International, преди да стане съдия, а също така е участвал в две дела, образувани или подкрепени от същата НПО. От четирите нови съдии, избрани през 2020 г. (Питър Рузма – Естония, Ана Мартия Гуера Мартинс – Португалия, Матиая Гийомар – Франция, Аня Зайберт-Фор- Германия), нито един няма съществена връзка със седемте неправителствени организации, идентифицирани в доклада. Единствената съществуваща връзка е незначителна: Питър Рузма получава стипендия от Фондация „Отворена Естония“ за магистърска степен в Централноевропейския университет (Будапеща), основана от Джордж Сорос. Следователно последствията от напускането и пристигането на съдии са намаляването на броя на съдиите, които имат силни връзки с НПО от „галактиката Сорос“. Докато към 1 януари 2020 г. има 13 от 47съдии, които са бивши служители или сътрудници на тези НПО, сега са 11. Важно е обаче да сме нащрек, тъй като все още някои сътрудници на НПО-та от „галактиката Сорос“ биват избирани от държавите за функциите на съдии в ЕСПЧ. Например, Белгия наскоро избра измежду трима кандидати адвоката Maïté De Rue, участваща в производството в ЕСПЧ от Ню Йорк, за член на стратегическия съдебен екип на Инициативата за правосъдие на отвореното общество (OSIJ). Изборът на бъдещия белгийски съдия е насрочен за април 2021 година.

12.03.2021

Превел: Христина Айналиева-Кавадиас

ЗА Семейството

ПЕТЪР НИЗАМОВ

Против „Джендър“ образованието в училищата

ИЗТОЧНИК ТУК

White CBNNews Logo

Коментари

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.