СИК

Шефът на антимафиотите във Варна и поръчковото убийство на Йордан Марков 1996г.

Шефът на антимафиотите и мистерията на едно знаково поръчково убийство

21 ноември 1996 година. Призори, 4,17 часа. Жилищната кооперация на варненската улица ул. “Ангел Кънчев” 22 е разтърсена от оглушителен взрив. В асансьора между втория и третия етаж на кооперацията, на тавана вдясно в ъгъла е поставен взрив, който избухва докато асансьора се движи.

В него пътуват босът на СИК за Варна Данчо Марков, приятелката му Весела Попова и грузинският му бодигард Мамука Денеладзе.

Данчо Марков се връща от купон в заведението на плажната ивица “Червените камъни”, което също е контролирано от сикаджии.

Преди да влезе в асансьора, другият верен грузински бодигард на Данчо Марков – Давид се качва пеша до апартамента на шестия етаж, където отива сикаджийския бос и слиза пеша, проверявайки етажните площадки. След като дава “добро”, че всичко е чисто, Данчо Марков се качва в асансьора заедно с Весела и Мамука.

В последната секунда на живота си, той успява с тялото си да прикрие другите двама в асансьора и така ги спасява от смърт. Весела е в шок и със счупена ръка, Мамука е с тежка травма на главата, след години се оправя и понастоящем живее в Грузия.

Чувайки взрива, останалите гардове, които чакат вън в автомобили докато шефа им се качи в апартамента, хукват, пренасят на ръце телата на Весела и Мамука в колите и запрашват към болницата. За Данчо Марков е фатално и непоправимо късно. Той остава с отнесена част на главата на местопроизшествието.

Минути преди да пристигнат ченгетата се случва нещо твърде любопитно.

Един от доверените хора на Данчо Марков се качва в апартамента на шестия етаж на кооперацията, влиза в него за да вземе пари и излизайки заключва вратата два пъти.

По-късно този човек се кълне, че е заключил два пъти. Когато пристигат ченгетата на оглед и заедно с поемни лица влизат в апартамента на Данчо Марков се оказва, че ключът в него е превъртян … един път.

Не е ясно дали този “дребен детайл” е включен в делото по разследването на убийството на Данчо Марков. Абсолютно ясно за хората от неговото обкръжение обаче е, че някой е влязъл в апартамента в промеждутъка докато всички те са хукнали към болницата, а ченгетата още не са дошли. Или пък някое от ченгетата е имало ключ?

Според най-близките на Данчо Марков от апартамента е липсвал мобилен телефон. По-късно пак в сикаджийските среди е обществена тайна и това, че липсва и тефтер, в който надлежно са описани вип-имена на политици, общественици и топ-ченгета, към които са текли сикаджийски рушвети.

Тефтерът изчезва вдън земя. Той обаче и до днес е бомба със закъснител.

Морската столица е разтресена. Освен ъндърграунда най-ошашавени изглеждат полицаите.

Данчо Марков безспорно е една от най-харизматичните фигури на този период и държи в юмрук целия град.

Според тогавашните полицаи те почти нямат работа, защото правилата на играта са наложени от Данчо Марков и именно той контролира престъпността така, че тя не засяга обикновения варненец.

Годините са мутренски, но в морската столица хаос няма. Всеки си знае мястото.

По това време Данчо Марков е негласен представител на СИК в морската столица. СИК още не е разцепена и Маргините, Маджо, бай Миле, Пашата и всички останали са заедно на боевия ринг. Започва легализирането на мърсните пари най-вече в туризма и на “Златни пясъци”. Марков е убит точно тогава, когато предстои да излезе окончателно от мутренския период и да облече костюма на легален бизнесмен.

24-годишният кикбоксьор всъщност се отърква около властта съвсем легално. Той е един от първите, които официално работи по създаването на ро-ро линията Варна – Поти, а най-верните му бодигардове Мамука и Давид са бивши служители от охраната на грузинския президент Едуард Шеварнадзе. Седмица преди да бъде взривен в асансьора Данчо Марков в случайна среща в заведение ми каза:

“Фитка съм! Ако доживея до пролетта съм замислил много хубави неща да се случат, ама май няма да стане!”

Беше спокоен, дори някак нехайно хладнокръвен. Беше наясно, че някой вече го е направил мишена. И беше достатъчно умен за да знае, че посочат ли те – спасение няма.

Варна не помни по-грандиозно погребение от това на Данчо Марков. Докато движението бе спряно и Аспаруховия мост бе задръстен от автомобили, които водеха до родния квартал Аспарухово, където бе погребан сикаджийският бос, от СИК официално говорителят Венелин Праматаров каза, че Марков няма нищо общо със структурите на СИК. По онова време това беше правило – убият ли свой, официално позицията бе – инкяр му е майката.

След убийството на знаковия бос, първо и уникално по начина на изпълнение в България, плъзват рояк версии. Първата, която излиза на преден план е “грузинската връзка”.

Повече от година преди убийството на Йордан Марков четирима грузинци изчезват след пристигането си във Варна. Четиримата грузинци се настаняват в Шведския хотел и имат контакти с Данчо Марков. Според източници от подземния свят конфликтът с тях става заради луксозен автомобил. В един прекрасен от грузинците обаче няма и следа.

Единият от тях се оказва обачесин на заместник-министъра на вътрешните работи на Грузия. Бащата пристига лично в България заедно със своите хора.

Среща се и с тогавашния вътрешен министър Любомир Начев. Грузинците очакват пълно разследване на случая. Нашите полицаи установили, че чужденците са влезли в България с редовни документи. Не било регистрирано обаче да напускат страната ни.

Това обаче е само една от версиите по онова време. Данчо Марков е силна фигура и успява да отблъсне мераците на много от софийските и руските набези към морската столица. Въпреки че е сикаджия, той спира атаките и на Поли Пантев, който иска да зариби целия регион с наркотици.

Хората на Данчо Марков в онези години пребиват и Бойко Борисов, който идва тогава като охрана на Поли Пантев. Марков и бригадата му правят срещата в бар в Добрич през деня, който заключват и вътре Поли Пантев и Борисов са бити и изхвърлени от варненската територия.

Откритостта и мъжеството на Данчо Марков са негово преимущество до един момент. Докато в самата групировка СИК не започват да пълзят змиите на интригите, параноята и битката за надмощие. Марков няма криминално досие, няма дела, има грандиозни идеи за бизнеса във Варна и региона. И не коленичи пред босовете.

Ръкоположеността като бос на СИК в морската столица обаче си има цена. И тя е наркобизнеса на групировката.

Сегашният шеф на БОП – Варна Емил Михайлов през 1996 година е също антимафиот от БОП в сектор “Наркотици”. Странно, но точно той е и човекът, който ще разследва убийството на сикаджийския бос Данчо Марков, въпреки че БОП-а няма такава практика – да разследва тежки криминални убийства. Шест месеца след убийството на Данчо Марков, Емил Михайлов казва дословно: “Знаем кой е поръчителят на убийството. Делото тези дни отива на бюрото на Иван Костов”.“Топ”ченгето Емил Михайлов твърди, че знае кой е този, който е поръчал Данчо Марков, но само липсата на закон за специалните разузнавателни средства спирали нещата той да бъде закован пред съда.

Миналата година в интервю, вече като шеф на БОП – Варна Емил Михайлов казва следното:

“- Едно от знаковите убийства във Варна бе взривяването на Данчо Марков в края на 1996 година. Тогава ти участва в разследването на това убийство и от теб знам, че само липсата на закон тогава за специалните разузнавателни средства ви попречи да назовате и заковете поръчителя. Тогава ти беше казал, че знаете кой стои зад това убийство на боса на СИК във Варна…

– Насоки действително е имало, но тогава мислехме така, а оттогава минаха 11 години и човек така, като се отдалечи във времето ги вижда нещата по друг начин. Но това си остава… Ще ти обясня за какво става въпрос. Около два месеца преди Данчо Марков да бъде взривен

имаше информация от наши партньорски служби, че на една от неговите фирми, фирма на негов близък се превозват 316 кг кокаин.

Ние имахме готовност, кокаина трябваше да пристигне във Варна, и да контролираме товара. Но на 21 октомври 1996 година пратката беше задържана в Ротердам. Доколкото се сещам по тогавашната ни кореспонденция бяха задържани 11 лица в Ротердам. Данчо Марков беше взривен на 21 ноември 1996 г. По случая бе работено доста сериозно и действително тогава данни от специално разузнавателни средства не можеха да се приемат като доказателства. Най-малкото – разследването на убийството на Данчо Марков да бъде свързано с тази пратка. Това не можа да се получи и това се дължи и сега го осъзнавам, че нашата страна нямаше тогава, както сега добри контакти по линия на международното оперативно полицейско сътрудничество. Сега нещата изглеждат по съвсем различен начин. Сега тези контакти с партньорските служби от чужбина се правят за минути.Сега вече в София в почти всички посолства вече има техни офицери за полицейска връзка. България има вече задгранични представители на МВР във всички европейски държави.

– Тогава, по времето на убийството на Данчо Марков не се говореше така шумно за наркотрафик, както сега…

– Действително за наркотрафик така шумно не се говореше.Преди няколко години в “168 часа” излезе нещо по отношение на Данчо Марков, което съм си запазил.Там имаше нещо много интересно – връзката на Данчо Марков с един английски престъпник Къртис Уорън. Такова лице наистина съществува. За Варна наистина това беше първия сериозен случай с наркотрафик”.

След 11 години нещата, според днешният антимафиот №1 се виждали по-така и не били както тогава. Защо? Хем имали сигнал от партньорските служби, че ще се пренася 312 кг. кокаин, хем имали готовност, хем сега осъзнавал, че нищо не направили, защото “нашата страна нямаше тогава, както сега добри контакти по линия на международното оперативно полицейско сътрудничество”.

Какво крие Емил Михайлов?

Разследване на afera.bg установи, че шест месеца преди убийството на Данчо Марков, той е бил поставен под наблюдение.

Нареждането е дошло от тогавашния шеф на РДВР – Варна полк. Любо Димитров. Два месеца преди убийството Марков е предупреден от близък негов човек, че му готвят клопка и прокуратурата в столицата е готова да го задържи и заради най-дребното провинение. Той вдига рамене и казва: “Няма за какво да ме задържат”, но внезапно се плесва по челето: “Пистолетът! Не е законен. Сега ще се обадя на бат Любо…”.

Данчо Марков наистина се обажда на “бат Любо”, т.е. на шефа на РДВР – Варна полк. Любо Димитров. Проблемът е изчистен, но Марков и не подозира, че вече е поставен на външно наблюдение именно от същия “бат Любо”.

Защо всъщност ченгетата следят шест месеца Данчо Марков? И къде потъвацялата специнформация, до която се добират? Според спецполицай, участвал тогава в това мероприятие нещата са твърде мръсни и неподкрепени с каквито да е логични мотиви. Думите му звучат днес твърде еретично: “Имах чувството, че НЯКОЙ трябваше да знае къде, с кого се движи Данчо, къде спи, защото той сменяше местата и изобщо информацията целеше да се знаят стъпките му до минута”.

Като се има предвид изключително професионалното убийство на Данчо Марков, логиката предполага, че по същото време подобни действия са били предприети и от поръчителите на убийството му.

А ако центърът е бил един и същ?

След убийството странно, но разследването му се поема именно от същия Емил Михайлов, който работи като антимафиот в сектор “Наркотици”. Обяснимо на пръв поглед, като се има предвид здравата версия за провал в нарко-пратка, за която очевидно е гарантирал Данчо Марков. Но антимафиот да разследва тежко криминално убийство при положение, че за това има специални отдели, звучи твърде претенциозно.

Впрочем, дори и като бос на СИК за Варна Данчо Марков надали е бил човекът по йерархия, който да гарантира подобна нарко-пратка. Тя очевидно е минавала през ръцете на големите вип-босове от СИК в столицата. В подземния свят години наред бе аксиома, че човекът, който си е измил ръцетев цялата ситуация с Данчо Марков е бил небеизвестния бай Миле. И той е навел по римски палеца надолу.

Не бива да се забравя, че по онова време именно СИК беше групировката, свързана с високите етажи на БСП, която наливаше пари в червената партия. И управлението на държавата, и полицията, и групировката СИК обслужваха червената партия.

Точно на 40-тия ден след взривяването на Данчо Марков, във Варна пристига един от хората на СИК, президентът на „Интерпетролиум енд Партнърс“ Стоил Славов.

В бара на Шведския хотел той ръкополага наследникът на Данчо Марков в морската столица –Ицо Ламята. Осем години по-късно Стоил Славов е взривен по идентичен начин в асансьор като Данчо Марков. Убийство е толкова знаково, като че ли сложено под индиго.

Afera.bg направи опит да изиска делото за убийството на Данчо Марков, но се оказа, че давността по закон да се надникне в него е 20 години. Според запознати обаче, в това дело не може да се открие нищо интересно.

По-любопитни са разработките на антимафиотите, по които е работил сегашният шеф на БОП – Варна Емил Михайлов. Там вече може да се види какво не е свършено и защо. И защо след като шест месеца преди смъртта си Данчо Марков е бил следен от ченгета, те някак нехайно са пропуснали онези, които му готвят покушението. Според спецченгета от тази информация вече няма и следа и тя е дръпната от когото трябва.

Дали и затова 11 години по-късно антимафиот №1 на Варна Емил Михайлов внезапно променя категоричността си, че знае кой е поръчителя на убийството.

В разработките на БОП – Варна обаче официално няма как да се надникне.

Остава ДАНС или тези, които проверяват работата на антимафиотите да разровят е тези стари разработки.

Защото Данчо Марков отдавна го няма, но някои ченгета от “изчезналия” му тефтер просперираха в кариерата. Други получиха амнезия за разследването и цитират изрезки от вестници като доказателства за това какво се е случило. И днес продължават да громят наркотрафика в печален резултат.

2008г.

Коментари

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.