Шеф на бургаската медия Бургас нюз Екатерина Капрова си признава, че пише, каквото им подадат от полицията

Шеф на бургаска медия си признава, че пишат, каквото им подадат от полицията…

Това стана след като родолюбецът Петър Низамов осъди няколко бургаски медии на властта , а те излязаха на протест и от злоба си признаха, че пишат, каквото им кажат от полицията.

Ще Ви напомним каква е  функцията на медиите, защото българската журналистика не е никаква журналистика, а разбирането на Капрова за “сътрудничество” е в пряко противоречие със същността на обществения контрол,който би трябвало да упражнява медията и.

Днес ролята на медиите за формирането на представата за света е неоспорима. Тя е още по-важна и значима в контекста на глобализацията и съпътстващата я деградация в моралните ценности и устои на обществото. Медиите по същество следва да допринасят за обединяването на хората и за тяхната висока информираност. Степента, до която медиите успяват или не успяват да се справят с тази задача, може да се определи посредством очертаването на функциите на медиите в отразяването на кризисна ситуация. По този начин традиционните функции на медиите се изследват в условията на по-голямо търсене на надеждност, точност и достоверност на предоставяната информация. С провеждането такъв експеримент би било възможно да се намери отговор на въпроса дали медиите успяват да изпълнят основната цел на създаването си и да допринасят за благосъстоянието на обществото като цяло.

Функции на медиите

Едно от основните права, които има всеки един човек по света, е правото на истинна, обективна и пълна информация. Медиите, традиционни или нови, са основните източници на информация за обществото и индивида в частност. За медиите обаче може да се заключи, че са икономическа комерсиална институция, която притежава и съществени неикономически цели. Медиите защитават икономическите си интереси, които са задължителни за всяка една икономическа институция, но и притежават възможността да въздействат на обществените нагласи и съзнание както никоя друга институция на публичността. Спорно е всъщност коя от функциите доминира. Според немския изследовател Роланд Букарт, основните области, в които медиите функционират са три – социална, икономическа и политическа. Заедно с това те реализират и информационната функция, чрез която действат в ползва на трите сфери, изброени по-горе.

1. Социални функции

Съвременната демокрация сама по себе си е обвързана с плурализма на идеите и мненията и публичността, символ на прозрачност. Медиите пък са проводник на ценности, нагласи, чувства и представи за света. Концентрацията на подобна власт каквато те осигуряват, в ръцете на ограничен брой хора, би могла да доведе до монопол върху информацията, която пък да може да бъде “поръчана и платена” по-лесно.

Медиите имат силата да създават и променят нагласи, като насочват вниманието към определени събития или представят и подсилват конкретни мнения. Влиянието на медиите върху аудиторията, било то умишлено или не, се изразява в способността им да акцентират вниманието върху теми, които те самите определят за значими. Според Бърнард Коен медиите не казват на хората какво да мислят, но им казват за какво да мислят.

През последните години, когато информационните източници са безкрай, акомплексността на цялата налична информация не може да бъде обхваната и възприета от човешкото съзнание. Медиите са тези, които “отсяват” нещата, за които да се знае, мисли и говори. Професор Манфред Рюл е първият учен в немскоезичното пространство, който създава системно ориентирана теория за журналистиката. В труда си “Журналистика и общество. Състояние и проект за теория” Рюл разглежда журналистиката като “социална система, която се намира в разнообразни взаимовръзки с една селектирана околна среда”, като основната функция той вижда “в изграждането и даването на разположение на теми за публичността”. Редуцирането на социалната комплексност съвсем съзнателно може да бъде манипулирано, като темите, които стават известни са икономически удобни. Медиите могат да поднасят представи вместо факти.

Друг аспект от социалните функции на масовата комуникация и в частност медиите е социализацията, която те подпомагат. Това може да се разбира като предаването на идеали, оценки и норми на мислене и поведение, даващи възможност на индивида да живее в комплексно организираните социални системи. Чрез интегративната функция, която също е част от социалните функции на медиите, се цели включване на всички социални групи с различни интереси в една. Идеята е това да подпомогне съществуването на системата като единство. Включването в тези социални системи обаче дава голяма възможност еднакви идеи да бъдат прокарвани до голям кръг хора, които да формират/приемат еднакви разбирания посредством начина на предоставяне от един конкретен източник, или при концентрация на собствеността – различни източници с еднакво ръководство, ценности и много вероятно – медийна политика спрямо крайните потребители на информация.

2. Политически функции

От изключително значение за функционирането на обществото е наличието на обществено мнение. За неговото формиране е необходимо и активното участие на медиите. Те притежават възможността директно да въздействат върху съзнанието. Медиите са институции на публичността, тъй като предоставят на обществото информацията, от която то се нуждае. В същността си те трябва да бъдат и коректив – връзката между властта и хората, вид контрол. Наричани са “четвъртата власт” в държавата, защото имат важна роля за оформянето на мнението на обществото по различни теми и проблеми, но метафората е използвана също, за да подчертае, че именно медийната власт трябва да “бди” над останалите три власти, да следи за разделението им. 

В демократичните конституции тази роля е положена във формулата на гаранцията за свобода на пресата и мнението. Силната политическа роля на медиите проличава най-вече в моментите на социални промени и политически режими. Тогава те информират общността, но и създават в нея нагласите към промените на ценности, легитимират социални норми. Те са инструмент за социалната трансформация на обществото. Ето защо медиите, които скрито са проводник на политически или партийни интереси, застрашават обективността на предоставяната от тях информация, което се отразява върху крайния неин потребител, винаги поставен пред избори, базирани на информираност.

3. Икономически функции

Медиите, притежавайки изброените по-горе функции, свързани с обективно и коректно отношение към пазара на потребителите на информация, но и в същото време бъдейки търговски предприятия, продават своите продукти на два подпазара – този на потребителите на информация и този на рекламодателите. Те продават определен вид продукт на аудиторията си и в същото време – аудитория на рекламодателите си. Именно от това идват част от заплахите за аудиторията – дали информацията, която достига до нея е обективна и всестранно разгледана, или при поднасянето ѝ от значение са били интереси, свързани с основната цел на медийното предприятие – да създаде печалба. Очаква се, че в състояние на свободен пазар конкуренцията би била голяма, което да доведе до по-високо качество на медийния продукт, плурализъм на информацията и ниски бариери за навлизане на пазара.

Поради факта, че медиите и тяхното производство и разпространение са свързани с технологическото развитие обаче, оказва се, че да притежаваш медия, създаваща качествен продукт, трябва да си технически обезпечен. Цената на това е висока, което води до процес на сливане на капитали и създаването на големи медийни корпорации, опериращи на няколко пазара. Както навсякъде в икономическите отрасли, технологичното развитие налага концентрация на собствеността, а интересът към влагане на капитали в медийния сектор е голям, тъй като дава възможност за завладяване на нови рекламни пазари, а по този начин – на нови стокови пазари. Рискът при концентрацията на капитал в медийния сектор обаче е голям. 

В последните години се говори дори закорпоративна журналистика, която често е насочена към обслужването на определени икономически интереси и която често практикува търговия с влияние в името на осигуряване на политически проекции.