Няма как ние да сме татари, при положение, че татарите са смес между монголци и тюрки.
Тпва се случва около 12 век, когато тюркските територии са завладени от Чингис хан. Дотогава монголците са си монголци, а тюрките са си тюрки, татари още няма.
Аспаруховото преминаване на Дунава датира около 5 века преди това.
Отнопво македонската теория се счупва по пътя даже на елементарната логика.
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Една от най-големите лъжи е , че в република Татарстан със столица Казан живеят татари. Всъщност там живеят милиони българи. Волжка България е основана около 660 г. от прабългарския кан Котраг – БРАТ НА КАН АСПАРУХ и един от синовете на кан Кубрат.
ОТНОСНО ИМЕТО ТАТАРСТАН НА ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ:
Партията на татарчещите се се появила в края на ХIXв. и е подобна на силното гъркоманско движение у нас през Възраждането – партията на гърчеещите се и още по-подобна на днешните македонисти, защото гръцки народ все пак има, за разлика от “македонци” и “татари”. До края на ХIX век в Поволжието няма хора, който да наричат себе си “татари” , въпреки, че това име им е било прикачвано от руснаците, така както преди средата на XX в. на Балканите никой не се е определял за македонец по националност.
(Волжка България е основана около 660 г. от прабългарския кан Котраг – БРАТ НА КАН АСПАРУХ и един от синовете на кан Кубрат.)
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Те не са преселници, а потомци на Котраг – брата на кан Аспарух – създателят на Дунавска България. От Х век са приели исляма, но това не ги прави небългари. Те са създателите на втората българска империя в Средновековието по река Волга. Това е била велика държава, с богата култура, която е съперничала на Източната Римска империя и Арабския халифат. От 1552г., когато руският цар Иван Грозни превзема и разрушава Казан местните българи са под руско робство. Репресират ги и руските царе, и руските болшевики, които жестоко смазват опита им да създадат своя държава през 1918-1920г. През 1920г. Ленин с декрет създава ,,татарска” нация. Векове наред волжките българи водят борба за признание, което Русия им отказва. Тя ги управлява чрез своите поставени лица русофилите, наречени още татаристи. Въпреки това волжките българи пазят старите си традиции и обичаи. Не са сепаратисти, нито фундаменталисти, но искат да имат права и най-вече да бъдат признати с тяхното народностно славно име ,,българи”, а Татарстан да стане ,,Булгария”, защото да си българин е въпрос на гордост, чест и слава, а татарин е обидно и подигравателно обръщение, наложено чрез лъжи и много насилия от руските поробители.
Волжките българи, които днес гласно заявяват:,,Мы болгары, а не татары!” търсят подкрепа в справедливата си борба от своите братя в Дунавска България.
НА 28.02.2018г. ДЕН СЕ НАВЪРШИХА ТОЧНО 100Г. ОТ УБИЙСТВОТО НА ЛЕГЕНДАРНИЯ САРДАР ВАИСОВ (ГИНАНУДИН ВАЙСЗАДЕ АЛ БУЛГАРИ).
Главен предводител на волжките българи, смятан за основоположник на българското освободително движение във Волжка България. Бил е председател на партията “Съвет на волжските български мюсюлмани”. Произхожда от една от династиите на българските владетели до ХVI век, но той не се наричал престолонаследник и не изказвал никакви претенции за монархическо управление.
На 28 февруари 1918г. се предвижда общонародно тържество по повод създаването на щата “Идел-Урал”. Сутринта на същия ден тълпа мюсюлмански есери организирана и с участието на Султан Галиев (татаристки активист) убива опиталия се да разговаря с тълпата Сардар Ваисов.
Първата форма на държавност на българите в Поволжието (официално прекръстени от уродлива Царска Русия на глупавото “татари”), след падането на руската династия Романови, е била Българска република. След повече от 4 века борба срещу руските поробители, българското национално-освободително движение, макар и за кратко, успява да извоюва своя държава през 1918г., но тя скоро отново е повалена под ботуша на престъпната Червена армия.
В началото на руската гражданска война, в столицата на волжките българи Казан (Казанска губерния) се събира авангарда на българското национално-освободително движение – партията “Съвет на волжските български мюсюлмани”. Нейн предводител (сардар) е превърналия се в национален герой Гинанудин Вайсзаде Ал Булгари (Сардар Ваисов). Делегатите обявили създаването на Българска държава – във формата на република – на историческите земи на българския народ. Тогава смятали, че след като царя вече го няма, отделните народи на бившата Руска империя ще могат най-сетне да създадат свои федеративни държави със собствени правителства.
Терминът “Ханзаде” в името на новата република символизирал въстановяване на изгубената през ХVI век държавност на българската нация на Волга. Всички българи се смятали за законни наследници на независимата Българска държава – Болгар Иле и на нейната слава и могъщество. А в очите на руската общественост думата “ханзаделеге” в названието на новата държава представлявало легитимност – по силата на падането на руския цар, който дотогава се считал временен суверен на българските земи, завладяни през втората половина на ХVI век от Московското княжество, след десетилетия на ожесточена българска съпротива. Любопитно е, че руския цар Иван Грозни, след като поробил българите в Поволжието, той включва в титула си израза ”Цар болгарский”. В “Кратка програма” от 1917г. делегатите определили, че висшите органи на властта в бъдещата държава ще се избират от народа. През ноември 1917г. болшевиките издали Декларация за права на народите в бившата Руска империя за свобода на самоопределение. От нея се възползвали с различен успех Финландия, Полша, Украина, прибалтийските и задкавказките народи. Наивно било да се очаква, че водещото още от 1862г. борба за самостоятелна държава българско национално-освободително движение няма да се възползва от уникалната ситуация – падането на царизма и обявената (макар и само на думи) от новата власт свобода на самоопределение. От по-рано привържениците на Ваисов се придържали към принципа на независимост и не се подчинявали на царските власти, отказвали да служат в царската армия и да плащат други данъци освен поземлен данък.
Българската република била провъзгласена през януари 1918г. Печатът й на документ, подписан от Сардар Ваисов, свидетелства за това по неопровержим начин. Документът е информационно писмо от 24 януари и в него се съобщава за разпращането по цяла Русия на указ, с който се известяват мюсюлманите за създадената република. (И до днес българите са център на исляма за бившите съветски републики, а духовния им глава, председателя на Духовното управление на мюсюлманите в Русия е шейх Талгат Таджудин – изявен български националист.) Съобщава се и за подготвян официален печатен орган на новата държава – “Сада-и-Болгар” (“Гласът на България”) и за въоръжаването на Зелената гвардия – армията на републиката – с винтовки. Българската република не била призната от болшевиките, а на практика съществувала в продължение на месец и половина. Тя имала всички атрибути на една държава: функциониращи още от 1862г. структури, съдебни органи, военни формирования – Зелената гвардия. (Досега знаехме само кои са белите и червените в руската гражданска война, а за зелените тук не се казваше нищо). Планирало се създаването на официални средства за масова информация.
В Централния съвет на българските мюсюлмани били представени всички региони, населени с компактно българско население. Българската национална партия провъзгласила републиката без да изчаква решенията на новата комунистическа власт – акт на решимост в стремежа за възстановяване на Волжска България. Оказва се, че провъзгласяването на тази Българска република предшества с няколко месеца тържествено огласения указ за учредяването на Щати Идел-Урал – автономна република, която се смяташе за първата българска република в Поволжието, след временното освобождение от руско робство Идел е името на древна българска държава по онези земи, известна от средновековните хроники на волжките българи. Планът за тази държава е разработен от други крила на националистическата интелигенция. Въпреки разногласията, партията на Сардар поддържала контакти с тях, за да се постигне компромис. Но тук изиграла фатална роля антибългарската дейност на татаристите, която довела националната кауза до катастрофа. Партията на татарчещите се се появила в края на ХIXв. и е подобна на силното гъркоманско движение у нас през Възраждането – партията на гърчеещите се и още по-подобна на днешните македонисти, защото гръцки народ все пак има, за разлика от “македонци” и “татари”. До края на ХIX век в Поволжието няма хора, който да наричат себе си “татари” , въпреки, че това име им е било прикачвано от руснаците, така както преди средата на XX в. на Балканите никой не се е определял за македонец по националност. Предателските действия на татаристите М. Султангалиев и Г. Ибрахимов за разгрома на националните организации в страната са засвидетелствани в известно писмо на Султангалиев до Ленин, в което той се хвали с успехите си. Фаталният удар, който те нанасят е, че убеждават Ленин да обяви “Татарска република”.
Въпреки това някои днешни историци в Татарската република са качили Султангалиев на пиедестала на борбата за национална свобода.
Съвета на българските мюсюлмани активно протестирал против създадената от Ленин и Сталин република с обидното название “Татарска” през юни 1920г. За волжските българи татарското (монголско – Златната орда на Чингис хан) робство е същото, каквото за нас е турското робство на Османците.
И до днес в Татарската република имат поговорки от сорта на: “Неканения гост е по-лош и от татарин”. Болшевишко-татаристката власт забранила дейността на ваисовците през 1923г ., заради техните продължаващи опити, все пак да образуват на хилядолетната българска земя Българска република.
Република Идел-Урал няма по-голям късмет , въпреки, че името й било компромис с татаристите. Все пак, през кратките години през които управлява, президентът й Максуди (лидер на умерените български националисти) успява поне да заяви пред Лигата на народите в Париж през 1919 г.:
“Намирам за целесъобразно да обърна внимание на факта, че името, представляващо моята нация – “татари”, не е нищо друго освен историческа грешка.”
Скоро и той е свален от болшевиките. Българския народ в Поволжието се вдига на въстание срещу “нечестивото име татари”.
Червената армия успява да разбие Зелената гвардия и да потуши въстанието. За да се справи, тя масово изгаря посевите. На следващата година реколта няма, в Поволжието става невиждан глад и измират десетки хиляди хора (според някои жертвите на глада са стотици хиляди). Така са победени българите и е наложено татарското име. Но националистите в столицата Казан не се укротяват. През 30-те в Москва, по инициатива на казанските учени, се провежда сесия на Академията на науките на СССР на тема: „Етногенезисът на казанските татари” .
След подробни изследвания академиците заключават:
„Съвременните татари нямат общо с монголите…(те са) преки потомци на волжските българи. Името „татари” е историческа грешка.”
Патриотите в Казан празнуват. Но на тази победа на историческата наука Сталин отговаря с репресии срещу академиците, някои от които са сред най-уважаваните съветски научни светила.
Вторият тежък удар идва от Сталин – той разделя българите на две области – Татарстан и Башкирия. – 1946г. За всеки случай Сталин допълнително провежда поредни разселвания на волжкото население, заради сътрудничеството му с германската армия през Втората световна война. След поредица от раздробявания, продължили векове.
Днес Татарската република е само центъра на бившата Казанска губерния, която пък е центъра на Велика България на Волга – “Bulgaria magna” от европейските карти от ХIII и XIVв. Броят на волжките българи е над 7 млн ., според Българския национален конгрес (наследник на Ваисовата партия), а населението на Татарстан е около 3,5 млн. души. Партията на татаристите продължава да е на власт и републиката продължава да се нарича Татарска. Там стават интересни неща: гражданите на столицата палят собствения си държавен герб.
Други водят безкрайни съдебни дела срещу Путин и татарското правителство, защото не им разрешават да се запишат в паспортите си с националност “българин”, макар че новата руска конституция им гарантира това право. Само единици са тези, които са успели да се преборят с протаканията на съдебната бюрокрация и да се запишат българи. В края на краищата съда няма как да им откаже, затова протака.
ПОМНИ ГЕРОИТЕ СИ ! ПОМНИ КРЪВТА СИ !
Сардар Ваисов – 1878 г. -28 февруари 1918 г. (40 г.)
Сардар Ваисов (Гинанудин Вайсзаде Ал Булгари) е предводител на волжките българи, смятан за основоположник на булгаристкото движение.
Волжка България е основана около 660 г. от прабългарския кан Котраг – БРАТ НА КАН АСПАРУХ и един от синовете на кан Кубрат. Ваисов е председател на партията Съвет на волжките (булгарски) мюсюлмани.
Произхожда от династия на българските владетели до 16 век, но не се нарича престолонаследник и не изказва никакви претенции за монархическо управление.
На 28 февруари 1918 година се предвижда общонародно тържество по повод създаването в Поволжието на щата „Идел-Урал“. Сутринта на същия ден тълпа мюсюлмански есери, организирана от татаристкия активист Султан Галиев, с негово участие убива опиталия се да разговаря с тълпата Сардар ВаисоВ.
ЕСЕРИ са Партията на социалистите-революционери (ПСР, есери) – револционна социалистическа партия в Руската империя и Руската република. Тя е най-влиятелната немарксистка лява организация в страната в началото на XX век. Идеите на есерите за демократичен социализъм са в основата на тяхната победа на изборите за Учредително събрание през 1917 г. Няколко месеца по-късно есерите са свалени от власт от РСДРП , а учредителното събрание – закрито.
ПЕТЪР НИЗАМОВ
А ако намерят някой извор, какъвто и да е, написан на “македонския” език, който сега искат да им признаем, както каза покойния проф. Божидар Димитров, ще им дм 1 млн. долара.
/Нямам ги, ама и те ги нямат, то и няма такива./
ПЕТЪР НИЗАМОВ
ЕТО КАК БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ СТАНАХА “МАКЕДОНЦИ” :
ПЪРВИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЦЕСИ
Наред с масовите убийства без съд и присъда в края на 1944 г. и през цялата 1945 г. сърбокомунистическите власти организират и съдебни процеси срещу водещата българска интелигенция.
Сред първите подсъдими са: Д. Гюзелев от Дойран, доктор по философия, инж. Д. Чкатров от Прилеп, инж. Спиро Китинчев от Скопие, д-р К. Робев от Битоля, д-р В. Светиев от Битоля, д-р Вл. Туджаровски от с. Любойно, Битолско, инж. Хр. Светиев от Битоля, д-р Ас. Татарчев от Ресен, В. Хаджикимов от Щип, д-р П. Бърдаров от Прилеп, Ст. Стефанов, юрист от Кратово, Ил. Коцарев, юрист от Охрид, инж. В. Спанчев от Дебърско, Роза Койзеклиева, учителка от Щип, Н. Павлов, юрист от Тетово, д-р Бл. Панчев от Скопие, д-р П. Хитров от Велес, Ал. Костов, юрист от Битоля, Хр. Ризов, тьрговец от Битоля и хиляди техни сподвижници и последователи от цяла Вардарска Македония, все видни дейци на ВМРО и Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО). Освен в борбата срещу сръбското робство, в годините на освобождението 1941 -1944 г. те застават начело на българското национално-културно дело в Македония. Чрез тяхното съдене и „осъждане”, пише в своите спомени В. Хаджикимов, новите сърбокомунистически власти изправят на подсъдимата скамейка българската история, българското национално съзнание, култура и език в Македония. В сръбските съдилища до 1941 г. борците за освобождение на Македония са съдени по Закона за преследване и унищожаване на разбойниците или по ЗЗД. Сега, пред „македонския съд”, ги изправят по „Закона за македонската чест”. Всеки, който се чувства българин или смята, че историята, езикът и националността на славянското население в Македония са български, автоматично попада под суровите наказателни параграфи на този антибългарски закон с дежурното обвинение, че работи против „народа и държавата”, че е враг на „нова Югославия”, на братството и единството на „югославските народи” и пр.
Преследваните от сърбокомунистическите власти българи се оказват подсъдими за същите обвинения, както и пред кралските сръбски съдилища до 1941 г. – затова, че са българи, че се борят за свободата на българите в Македония, че искат да откъснат Вардарска Македония от Югославия, да създадат независима Македония или да я присъединят към България и т.н. За тези обвинения Д. Гюзелев, Д. Чкатров и още 200 души техни другари ка Студентския процес в Скопие през 1927 г. са осъдени на по 15-20 години строг тъмничен затвор от сръбските поробители.
Закон за обида на македонската национална чест”, предвиждащ до 10 години затвор за всеки, който се нарече “българин”, българският национален дух се опазва несломим и през този най-тежък период за македонските българи. Независимо от репресиите и тогава са се намирали герои, които не само са пазили непокътнато в сърцата си българското самосъзнание, но и са намирали душевната сила публично да го заявяват. Неповторима със своята смелост и съобразителност е постъпката на Тодор Манасиев, адвокат в град Щип, който кръщава родилите му се близнаци – момче и момиче – Плиска и Преслав, т.е. с имената на първата и втората българска столица. Възпитани в патриотичен дух, децата му на дело доказват, че са достойни за смисъла, вложен в имената им. През 1970 г. Плиска Манасиева е студентка трета година по славянска филология в Софийския университет. Баща й се разболява и тя се връща в Република Македония да го види. Не след дълго двамата били арестувани с обвинение: открито манифестиране на българско народностно чувство. Пред съда в Щип, юни 1970 г., двадесетгодишната нежна девойка заявява: “Българка съм и никой не е в състояние да ме разубеди. И не само аз, а и всички македонски славяни са част от българския народ. Аз не съм сама. Като мен са хиляди, които още се страхуват да излязат с българско народностно съзнание, но и това ще стане. Затова с гордост ще понеса всяка присъда за това ми убеждение.”. Плиска е осъдена на година и половина затвор и изпратена в затвора в Пожаревац /Сърбия/, а баща й – Тодор Манасиев – е осъден на три години затвор.
Петричанката Ана Паскова е била съдена по Закона за македонската чест, който е отпреди петдесет години. На 13 май Втори районен съд в Скопие я осъди за нарушаване на обществения ред след скандал в автобус за Скопие. Абсурдно е, но този закон все още действа в съседна Македония.
ДЕСИ ДЕНЧЕВА
23-годишната Ани Паскова от Петрич е била бита от полицаи в Скопие и осъдена заради изразяване на пробългарска позиция, съобщи вчера зам.-председателят на ВМРО Борис Янчев. Той има копие от съдебното решение и медицинското свидетелство, което си е извадила жертвата – преводачка в гръцка шивашка фирма.
На 10 май Паскова пътувала с автобус до Македония на гости при приятеля си. Заговорила се със Зорка Чочоровска, учителка в скопското училище “Г. Димитров”. Тя твърдяла, че се занимава с генетика, че македонската нация е най-силната на Балканите и че няма българи чак до Благоевград. “Аз съм българка”, заявила Паскова. Последвал скандал, в който се намесили и другите пътници, започнали да крещят на нашенката и да я блъскат. Когато пристигнали, не я пуснали и извикали полиция. Прибирали я и я държали 2 денонощия в ареста без право на адвокат и връзка с българското посолство.
“Удряха ми шамари, едното ми око беше цялото синьо. Заплашваха ме и ме тормозеха психически, особено като разбраха, че приятелят ми е албанец”, разказа по телефона пред “Сега” Паскова.
На 13 май я изправили пред съда, без да й дадат възможност да говори. Веднага последвала присъда с мотиви: “Нагло и на висок тон е твърдяла, че в България няма македонци и че Александър Македонски е византиец, с което е предизвикала морални щети за намиращите се в автобуса граждани и е нарушила Закона за престъпленията срещу обществения ред и мир.” На българката била наложена глоба от 10 000 денара (около 300 евро) или 10 денонощия затвор. След още една нощ в ареста на другия ден тя платила, както и 1000 денара разноски по делото. Сложен й е и “черен” печат със забрана да влиза в Македония 5 г.
На 16 май Паскова била натоварена в полицейска кола и откарана до българската граница.
“По пътя единият от полицаите се качи отзад, където вратите не се отварят, и опита да ме изнасили. Заканих се, че ще разглася случая, и той се отказа”, разказа още жертвата. Тя обмисля дали да заведе дело срещу държавата Македония в Страсбург.
От нашето Външно заявиха, че случаят се проучва.
Ако желаете , заповядайте в групата: История на България като натиснете върху снимката долу!
Да накараш България – една съседна и враждебна държава, за която винаги и всякога на първо място пред управляващия елит е бил Македонският въпрос, да признае македонския език,
СЪС СИГУРНОСТ Е … ОГРОМЕН УСПЕХ ЗА СРЪБСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА В МАКЕДОНИЯ !!!
И огромен срам за Българското правителството подписало се под това признание.
След нашето Освобождение борбата за независима Македония продължава с нарастваща сила. Става ясно, че само с дипломация не може да се постигне така лелеяната свобода. Затова в края на ХІХ век от България започват периодично да изпращат чети, организирани от македонските организации с покровителството на държавата.
Една такава чета начева да се формира през 1895 г. и в Сливен. В нея се записват най-вече родени в поробена Македония, които са оставили своите роднини на произволите на турската власт. В нея се записва и племенникът на Хаджи Димитър – Кръстю Асенов.
Дядо ми – Кръстю Атанасов Макреев, е роден в с. Елешница (Пиринска Македония) през 1878 г. Баща му е пребит от турците и почива от раните си в Драма, оставяйки вдовица със седем деца. Моят дядо е най-големият – на 14 години. Решават той да отиде в свободна България, за да се спаси от глада, който уморява трите най-малки дечица в семейството.
Успяват с още две негови приятелчета да стигнат до хайдушкия Сливен. По една случайност той се главява за чираче в кръчмата на Христо Хитов – брат на легендарния Панайот Хитов. Войводата често посещава кръчмата и всички в захлас слушат неговите героични разкази.
Когато Македонското дружество в Сливен започва да записва кандидати за чета, дядо е един от първите желаещи да отидат и да се бият за Македония. Не го приемат, защото е само на 16 години. Дядо ми е упорит и тича 19 км след файтоните, които отвеждат бъдещите четници до най-близката гара Кермен. Там председателят на дружеството се смилява и му купува билет за влака.
На гара Пловдив неочаквано във вагоните нахлуват стражари, които се опитват да свалят от влака бъдещите четници. Тогава някой изревава: „Братя! Отиваме да си дадем живота за свободата! Дали ще умрем в Македония или тук, за нас няма значение!…“
След тези думи стражарите са изхвърлени през прозорците и влакът като по команда потегля. На софийската гара става нещо още по-неочаквано. Посреща ги военна музика и ги приветстват стотици граждани, узнали, че в столицата пристигат представители на хайдушкия Сливен, сред които е племенникът на Хаджи Димитър. Те отиват да се бият за Македония.
След двудневен престой заедно с дошлите от други краища на страната всички отиват в Рилския манастир. Раздават им пушки. Десет дена ги обучават и ги подготвят за тържествената клетва. В манастира се сформира ІІІ Серска въстаническа дружина с войвода Стою Скрижовски и под командването на поручик Тома Давидов.
Войводата държи пламенна реч, завършвайки с думите:
„Ние сами не можем да съборим турската власт. Ние отиваме да умрем за Македония!“
И добавя:
„За нарушаване на четническата клетва има само едно наказание – смърт! Ако някой се колебае или има някакви други причини да не се закълне, нека да отстъпи крачка назад!“
Неколцина отстъпили с наведени глави. Като разказваше тази история, тук дядо добавяше:
„Някои от тях сега получават поборнически пенсии…“
Това го прави Сталин за да не допусне разпадане на съюзниците му на Балканите, както е станало това с дирижирания от Царска Русия Балкански съюз през 1913г. , но за нас – Българите – това е най-голямото престъпление. Тото нищо не е изгубил, защото за 40 години по-жестоки от турските репресии в Македония не е успял да накара почти никой да се посърби или да заговори на сръбски. На него му е била изгодна нова нация, т.к. в Югославия е имало 5 федерални области, с различни народ , език и история и нов народ не би нарушил стабилността на федерацията, която е призната от Великите сили с мирните договори от края на Втората Световна Война. Обаче област с население, което се самоопределя като и гори езика на България – една съседна и враждебна държава, за която винаги и всякога на първо място пред управляващия елит е бил Македонският въпрос, със сигурност е по-лошият вариант за Тито и сърбите, още повече , че тогава поради още добрите отношения със Сталин не е имал възможност да води своя насилствена политика срещу изконно население на друга съюзница на СССР – България. Т.е – за него това е било най-изгодния и същевременно далновиден вариант, защото днес виждаме резултата на въвеждането на отделен макдеонски език и македонска нация. Дотогава сърбите са пледирали, че в Македония живеят повече сърби от българи. Никой , никога не е говорил за македонска нация, нито пък дядовците на днешните “македонци” са са се наричали македонци , нито пък са говорили различно от български език. за какво и е на “Македония” да прави обща революционна организация с България за Македония и Източна Тракия? Сега тракийците да не се окажат и те Тракийци? Значи аз съм тракиец по тази логика. Или ако трябва да съм конкретен, пра-дядо ми е от Странджа. Сигурно говоря и тракийски.
ПЕТЪР НИЗАМОВ
………….
Все се чудя защо “македонците” са решили, т.е. защо от КомИнтерна са решили, че те са потомци на македонците на Александър Велики от III век преди Христа. Нищо, че от Древно Македоно–Римските войни пак век и половина пр. Хр. никой не е чувал и няма нито един извор на македонски, написан за македонци, въобще никъде не е споменат повече македонски народ.
В тези земи са живели Илири, после гърци и накрая – българи. Българи- ама чисти Българи.
Обаче как да кажат, че са илири. Нали Албания ще скочи веднага. Ако те са илири, тогава албанците трябва да са паднали от Марс. Не могат да кажат и че са гърци- защото гърците в географската област Македония си ги има и те не са като тях. Не могат изведнъж да кажат, че гърците, с които ВМРО са се борили на смърт и кръв са едно и също с тях. Абсурдно е. Хората ще се спогледат, ще се огледат от горе до долу и ще кажат, че не са едно тесто с гърка пред тях.
И какво остава да кажат, щом “не” са Българи.
И решиха да възкресят Александър Македонски и изчезналия след Четвъртата Римо–Македонска Война от 150 г. пр. Хр. – 148 г. пр. Хр. древен македонски народ.
Само, че и там крадат историята на гърците, защото въпреки, че Древна Македония се нарича както географската област, те – древните македонци са си гърци. В Древна Елада никога е нямало държава Гърция. Разделени на полиси (градове) като Атина, Спарта и т.н. Обааче всички са си били гърци… Освен илирите, които са населявали днешна Албания и Далмация, преди последната да бъде населена от славяните малко по-късно в историята.
И Траките – които са населявали – Тракия, Мизия и днешна Румъния (Даките) …
Като цяло на Балканите трудно може да си измисли народ, защото тук, който е дошъл и се е задържал, означава само, че е много корав Народ и по принцип повечето Народи са с автохтонен произход. И те изхождат от тази догма, но забравят, че всяко правило си има изключения. Просто не може един Народ да съществува незабелязано 22 века и да не остави нито един помен за това, че там е живял , не друг- а македонски народ. За сметка на това, има стотици извори, че там са живели българи под турско, после под гръцко и сръбско.
Само да попитат дядовците си на кой език са говорели преди Тито, и ще им стане ясно колко далече назад във времето са останали костите на Александър Велики.
ПЕТЪР НИЗАМОВ
…………………..
Обожавам руския народ. Като видя руснак, знам, че сме от една порода. Обаче ми е трудно да преглътна, че империята застана на страната на Сърбия и Гърция за Македония.
Петър Низамов – председател на ПП РОДИНА
Да преглътна…
Че по инструкции от СССР и КомИнтерна биеха до смърт българите в милициите на Тито и Г.Димитров в Югославия и Благоевградско докато се пишат в паспорта – “Македонец”. Че им измислиха “техен” език, че им смениха самосъзнанието. Сега ще има такива дето ще кажат, че Тито не бил слушал Сталин. Напротив, точно когато започва т.нар. “македонизация” Тито, Г.Димитров и Сталин са в изключително добри отношения. Не Тито, ами Сталин иска да наложи съюз на България и Югославия в измислена “Федерация на Южните славяни” и то със столица – не София, ами Белград. Ние не сме славяни, нашият генезис е формиран от Аспаруховите българи, които са дошли на Дунав след имали държава зад Каспийско море още по времето на Александър Македонски, които са били огромен народ, дошъл от Велика България – над Черно море, след поражение от многобройните хазари. И огромният народ на българите или бълхарите са се смесили с месното население – Траки, които също са имали велика държава преди векове, но са били покорени от Рим по времето на император Клавдий. Славяни не е имало тук. И да е имало, били са толкова малко, че гърците, които сме асимилирали са много повече. Генните изследвания показват автохтонност на гените ни. Няма почти никакво съвпадение на гените ни с тези на сърби, хървати, чехи, поляци, руснаци, които са почти чисти славяни, ами се наблюдават сходство с гените на останлите непридошли народи на Балканите – румънци и гърци. Не Тито, ами Сталин чрез Трайчо Костов и Г. Димитров са заповядали изучаване на “македонски” език в Благоевградско. Не в Македония, която е извън рамките на Майка България, ами и в нищожната част на областта – Пиринска Македония, която е останала в България след Националните катастрофи през 1913г. и 1918г.
ПЕТЪР НИЗАМОВ
……………
Да се знае , какъв език са учили в Скопско, Северна Македония през 1881г. и да не ми говорят за измисления от копоите на Сталин национални предатели Георги Димитров и В.Коларов “македонски” език,
ПЕТЪР НИЗАМОВ
- Алла Димитрова – Малчо не плащала наем и осигуровки на кафе “Театър” в Бургас
- Да станеш полицай в Бургас за да си избиваш комплексите
- Така се спира, когато си полицай в Бургас и знаеш, че КАТ няма да те глоби
- Съмнения за злоупотреби от полицай Иван Бакърджиев от Първо Районно полицейско управление в Бургас
- Пияни ченгета от Първо РУ “Полиция” Бургас правят меле в дискотека (ВИДЕО)
