Свети Мирон живял в Ахайя по времето на римския император Деций Траян (249-251 г.), който останал в историята със своите преследвания на християните.
Мирон произхождал от заможно и видно семейство от областта на Коринт (днес в Гърция). Според житието му вярата в Христос той получил от своите родители. А когато навършил нужната възраст, заради голямата си привързаност към християнската вяра и доброто си образование, скоро бил ръкоположен за свещеник на църковната община в своето селище.
Но местният римски военачалник Антипатър бил фанатичен враг на християните. Когато научил, че християните имат голям празник, той заедно с една чета войници нахлул в храма по време на литургията на Рождество Христово с намерението да залови вярващите и да ги убие.
Свещеникът Мирон, който служел, не се уплашил от присъствието на римските войници и изобличил Антипатър и хората му, че не постъпват според закона, а са нахлули като „хищни вълци“ по време на мирно и свещено богослужение.
Антипатър не обърнал внимание на думите на Мирон и наредил веднага да го заловят и отведат в затвора. Там със завързани ръце го провесили над земята, за да могат римските войници да го измъчват. Свещеникът бил подложен на различни, но еднакви по своята жестокост мъчения.
След това бил изпратен на заточение в град Кизик в област Мизия, Мала Азия. Заради нежеланието на свещеник Мирон да изпълни заповедта на императора да се откаже от вярата си в Христос и да принесе жертви на езическите божества, след не много дни тамошният управител го осъдил на смърт чрез обезглавяване.
Това станало на 17 август 250 г. и на тази дата всяка година почитаме неговата чистота на живота и преданост на вярата до саможертва, с което е станал пример за християните през всички времена.
Честваме паметта на свещеномъченик Мирон 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-08-17 07:49:26 Пловдив, Асеновград, Карлово, Сопот, Хисаря, Раковски, Стамболийски, Кричим, Пловдив, Пловдивска област, Асеновград, Карлово, Сопот, Перущица, Хисаря, Раковски, Стамболийски, Кричим, Родопи, река Марица, Стария град Пловдив, Капана, Античният театър, Археологически музей, Бачковски манастир, Тракийски гробници, минерални извори Хисаря, винопроизводство, земеделие, текстилна индустрия, култура, фолклор, фестивали, туризъм, спортни клубове, университет Пловдив, регионални новини, Анево, Арнаутито, Баня, Белащица, Белозем, Белово, Брани поле, Брестник, Брестово, Бръшлян, Бяга, Бяла черква, Бяла река, Ведраре, Войводиново, Войсил, Войводово, Войнягово, Върбево, Върбовка, Градище, Граф Игнатиево, Дебелт, Долна махала, Добралък, Драгойново, Дълго поле, Житница, Житница (Стамболийски), Златитрап, Златни мостове, Злато поле, Иванково, Иганово, Калековец, Каменица, Карабунар, Караджово, Калоферци, Калоферци (Сопот), Карлово (село), Кърпачево, Катуница, Киселево, Кърнаре, Кърнаре (Карлово), Крумово, Кричим (село), Лясково, Лясковец, Лясковци, Маноле, Михилци, Мусачево, Ново село, Овощник, Оряховица, Павел баня, Певците, Първенец, Първомай, Перущица (село), Пепелина, Пиперково, Първомайци, Радиново, Радиново (Раковски), Розино, Розов дол, Ръжево Конаре, Садово, Садовец, Селец, Семчиново, Ситово, Соколово, Сопот (село), Старосел, Стряма, Стряма (Кричим), Стряма (Сопот), Тополово, Труд, Трихово, Труд (село), Трилистник, Устина, Хисаря (село), Чалъково, Чоба, Шишманци, Яврово
