Центърът за изследване на демокрацията представи анализ за пазара на наркотици в България, обобщавайки проучвания и дискусии на експертна група: ст. н. с. Тихомир Безлов, Иван Цветков – НСБОП, Христо Терзийски – СДВР, ст. н. с. Юлиян Караджов – БАН, Анита Босилкова, Елена Янкова, Ася Стоянова, Надя Драгиева, д-р Недьо Георгиев.Не повече от шестима босове са държали доскоро наркопазарите в България. Това разкрива уникална разработка на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), представена пред журналисти вчера.Според нея разпространението на дрога у нас става по петстепенна схема, която повтаря класическата структура на хероиновия бизнес в Ню Йорк, описана още през 1969 г. Основни играчи са големият шеф (обикновено в сянка), неговите наместници (най-често известни, но неуловими за полицията), доставчиците, пласьорите и зависимите от тяхната стока. Най-горе на хероиновия Олимп са босовете и наместниците им, които възлизат общо на не повече от 30 души. Между 100 и 200 са доставчиците, 600 или 800 -пласьорите и 20 000 – 25 000 зависимите от хероина. Само при този вид дрога се въртят между 50 и 120 млн. лв. годишно, докато примерно за канабиса сумата е по-скромна-към 10 млн. лв. А за амфетамина и други синтетични наркотици все още няма изследвания. Учените уточняват, че сумите са само тези, които се въртят в страната, без да се включва транзитът. У нас не съществува единно национално тържище на бяла отрова, сочи проучването, направено след интервюта с ченгета, магистрати, наркомани, наркодилъри и кримирепортери. Най-големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Благоевград и др., саобособени в независими локални пазари.Наркомрежите, оплели София, са разкрити благодарение на показанията на дилъра Илиян Варсанов, който е изиграл ролята на ключов свидетел точно така, както с подобни второстепенни фигури са били разкривани мафиите в Италия и САЩ, обясниха изследователите.Пълен синхрон съществувал в София до неотдавна между трима „големи’ -Косьо Самоковеца, Златомир Иванов-Баретата и Мето Илиянския. Първият бе убит на 6 декември в Амстердам, а третият от две седмици насам изчезна безследно. Преди да потъне сякаш в небитието, Методи Методиев се бил оттеглил, а пък нашумелият Киро Японеца отдавна изпаднал от наркобизнеса. Едноличен бос сега е Златомир Баретата.С Иво Гела във Варна и Митьо Очите в Бургас се изчерпвала „великолепната шесторка’, която сочи проучването на ЦИД.Човекът, за когото най-често се говори в София – Тони Клюна, е от второ ниво, но след смъртта на Самоковеца има шанс за първенство. Другото често споменавано име е Демби, смятан за наместник на Клюна. Двамата от две години управляват столицата. Най-показателно за възможностите им е – твърдят стари пласьори, че те имат най-силната наказателна бригада в бранша, наброяваща над 30 души. Хранят поне дузина„черни адвокати’, които оправят сметките име хора от правозащитната система.„Нанасяме им щети за десетки милиони с нашите акции. Всички тях сме ги задържали, повдигани са им обвинения и са оставали по 7-8 месеца в ареста’, обясни главсекът на МВР ген. Бойко Борисов, който присъства на представянето на данните.„Всеки хванат полицай незабавно си заминава. Не това е големият ни проблем. По-страшното и за нас, и за цяла Европа – това са синтетичните наркотици. Ако 1 кг хероин се докара от Турция, излиза 10 000 евро. Ако се забърка на тази маса 1 кг „пико’, нужните химикали струват 3000 лв. А в България се въдят много учени химици, има техникуми, институти. Затова ние искахме и получихме експерти от САЩ, Германия, Великобритания, които да работят тук редом с нас’, каза още ген. Борисов.ДоставчицитеСледят пласьорите за издънкиДоставчиците на дрога, които носят скъпата стока на пласьорите и прибират парите от тях като касиери, са в третото ниво на наркопирамидата. Често ролята им се припокрива с тази на уличните дилъри, вероятно заради лоша организация и дисциплина. В жаргона на улицата доставчиците нямат отделно наименование. Най-често се ползват определенията „база’ и „дилър’, както и за уличните пласьори.Разликата е, че доставчиците получават по-високи възнаграждения. Освен да събират парите, те имат за задача да контролират продавачите на дребно и да се обаждат на босовете, ако някой създава проблеми-да речем не се е издължил навреме. „Заплатата’ на доставчика зависи* от оборота на хората, които снабдява.Схемата е следната: пласьорът дава заявка и купува на грам – най-често от 5 до 10 г дрога на ден. Според изследването на Центъра за демокрация 1 грам (правят се поне 4 дози) на улицата в С
офия струва около 40 лв. Това означава, че продавачът на дребно трябва да плати между 200 и 400 лв. за стоката. Официално доставчикът получава 10 % печалба от пласьорите (т.е. между 20 и 40 лв.). Често според „принципа на разреждането’ той пробутва, не 5, а 4 грама, и прибира 40 лв. за себе си. Средно „доставчиците’ печелят по 200-300 лв. на ден, в добри дни и повече. Те поемат и ролята на пласьори, когато хората за това не достигат. Появяват се телефонните пласьори и тогава доставчикът се явява „координатор и мениджър’. Консуматорите на дрога звънят на негова карта, а той определя кой пласьор ще отнесе стоката. Съществува и т. нар. движещ се доставчик – таксиджия. Когато обаче доставчикът разрежда прекалено много дрогата, пласьорите губят клиенти и шефът на района трябва да вземе мерки. Наркотик може да се вземе от друг доставчик, но само в рамките на същата група, подчинена на един шеф.ПласьоритеБосове татуират наркодилъри в БургасУличните пласьори заемат т. нар. второ ниво. В момента в София и най-големите градове един пласьор снабдява средно 25-30 души. Общият брой на продаващите хероин ни дребно е около 600-800, а за София – 300-400 души. Клиентите могат да варират от пет до петдесет ъ зависимост от квартала, качеството на дрогата и др.Старият тип пласьор е наркозависим и е на улицата, за да си осигури доза. Затова основният принцип е да разрежда стоката, за да има и за него. Уличният пласьор трябва да подържа и баланс, за да не загуби клиенти, недоволни от стоката. В по-добри квартали „надзорник’ глобява за лошо качество.След2001 г. настъпват промени в разпространението и профила на пласьора. Ако старият тип продава в дома си или на публични места, при навлизането на предплатените СИМ карти над 95 % от продажбите вече се извършват по GSМ.Няколко са техниките хероинът да се предаде незабелязано. Размяната става при здрависване. Популярен подход е и стоката да се поставя в устата – всяка доза е в найлоново пликче, опаковано като капсула. При опасност дозите се гълтат. После се чакат да излязат по естествен път. Пласьорите предприемат и мерки за сигурност – работа в микрогрупи от по 2-3-ма души. Един прави уговорка по телефон, втори взема парите, трети оставя стоката в тайник. Използват се и непълнолетни.Според пласьори в средата на 2003 г. доходът на ден е между 50 и 150 лв. Сумата от 150 лв. е постижение при малко пласьори – стари, продаващи със спецстатут. В средата на 90-те печалба на пласьор е над $200 на ден.В Пловдив сред пласьорите преобладават роми шофьори на такси. В Бургас пък са младежи, които се отличават по татуировки – всеки наркошеф бележи хората си със знаци. Те показват към коя мрежа са, както и рангът им в йерархията. Най-често татуировките са митични животни и източни растения. ПазарътДо 135 млн. лв. върти хероиновата мрежаИзчисленията, които могат да се направят за хероиновия пазар в България, показват, че оценките за размера му силно варират поради големия диапазон, в който се движат изходните данни, сочи анализът на Центъра за изследване на демокрацията.Според изчисленията на ЦИД при средни разходи на едно лице от 10-15 лева на ден и при 15 000 – 25 000 наркозависими, хероиновият пазар би трябвало да е в рамките на 55-135 милиона лева. Според центъра обаче тази оценка може да е чувствително завишена, тъй като зависимите не винаги успяват да употребяват хероин всекидневно – част от тях понякога спират в опит да преодолеят зависимостта. Ятаците в полициятаОтделяли до 20 000 лв. за МВР шефНаркопласьорите разделят София на територии, които следват структурата на РПУ-тата. Това се обяснява с факта, че полицията играе „ключова роля’ в опазване на района. Спокойствието в него или преразпределението му без контакти с ченгета е невъзможно.За да не се пипа „системата’, шефовете на райони (които обхващат повече от 2-3 квартала) плащат на полицейски началници между 10 000 и 20 000 лв. годишно, сочи изследването. Всеки редови пласьор пък трябва да внася на определен човек в РПУ-то по 15-20 лв. седмично. Извън общите споразумения „при инциденти’ пласьорите, доставчиците и шефовете на райони (общо 9) плащат допълнително. При хванат пласьор например тарифата върви между 500 и 1000 лв. за пакетче, сочат проучванията на ЦИД. При залавяне на 200-300 грама на трето ниво се стига до 10 000-15 000 лв. Криза в наркобизнесаХапчета вместо хероинХероиновият пазар започва да се разпада от лятото на 2002 г., сочи анализът на ЦИД.Причините за това са две – външни: спад на употребата на този вид дрога в Европа, намаляване на трафика през България заради активизиране на турските наркоченгета и т.н. И вътрешни: демографски срив у на
с, ужасяващи примери от хероиновата епидемия през 90-те години -това отблъсква желаещите да опитват тази отрова, все по-ниско качество на продаваната дрога. От 30-40 клиенти, след 2002 г. пласьор обслужва вече 20-25. След убийствата на Поли Пантев и Льонята Джуджето през 2001 г. бившите групировки СИК и ВИС, поделяли си София, се сблъскват. След арестите на Клюна, Демби и други „оперативни шефове’ настъпва хаос и по-дребните мутри печелят в тяхно отсъствие. МВР успява да разбие мрежа от корумпирани ченгета, най-голяма – в Четвърто РПУ. Задържан и екстрадиран в Холандия е сръбският мафиот Сретен Йосич.При тази ситуация идват на мода синтетичните наркотици и заварват херои-новите пласьори неподготвени. Започва конкуренция с новопоявили се търговци кой да продава хапчета по дискотеките. Ударните бригадиГлоби и изтезания за прегрешилиВсяко нарушение на района за пласиране в София за извършителя струва десетки хиляди левове, счупени колена и лакти, отрязани уши, не е изключено да се стигне и до смърт, обясняват експертите. Босът праща за „мокри поръчки’ ударна бригада, която „вразумява’ дилъра, подлагайки го на нечовешки изтезания. Понякога – какъвто е случаят с Илиян Варсанов в „Белите брези’, се използва оръжие, като умишлено стрелците се целят в краката на жертвата. Същата участ е отредена за единаци – крадци, измамници, сутеньори, които парадират с нечестно спечелени пари.За уреждане на сметки е била наемана групата от бивши барети на Николай Добрев-Бай Добри, а за по-специални случаи, включително убийства – чужденци, сочи анализът на ЦИД.
