Европа се затопля по-бързо от останалата част на света 2026

Leave a Comment / 2026, АСЕНОВГРАД, Всички статии, КАРЛОВО, Новини, НОВИНИ ДНЕС, ОБЩЕСТВО, Общини, ПЛОВДИВ, Публикации, РЕГИОНАЛНИ / By България Новините

Европа се затопля с ускорени темпове, като процесът е най-изразен именно в традиционно студените райони. В Арктика и Алпите се топи своеобразният климатичен щит на планетата – ледената покривка, която отразява слънчевата светлина и забавя глобалното затопляне, предупреждават европейски учени, цитирани от Би Би Си.

Студените зими постепенно остават в миналото, въпреки отделни епизоди на силни студове и обилни снеговалежи, като тези в Алпите или Русия през изминалата зима.

„Европа се затопля по-бързо от останалите континенти. На практика навсякъде средногодишните температури надхвърлят обичайните стойности, а сериозните последици от този процес вече се усещат“, заяви ръководителят на Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози Флориан Папенбергер.

Площта на европейската територия, където през зимата температурите поне веднъж падат под нулата, отново е намаляла. В същото време силните студове са били по-редки от обичайното в 90% от континента.

„Фактите говорят сами за себе си: климатичните промени не са заплаха, а реалност“, подчерта една от ръководителките на центъра Саманта Бърджес.

Как се затопля Европа?
През 2025 г. на 95% от територията на Европа средногодишната температура е била над нормата. Температурата на океанските води около Европа достига рекордни стойности за цялата история на наблюденията, като рекордът се подобрява за четвърта поредна година. Ледниците се топят в цяла Европа. В Исландия нетната загуба на ледникова маса е втората по големина в историята, а снежната покривка е с 31% под средното ниво. В Средиземно море средната температура на водната повърхност през 2025 г. е втората най-висока, измервана досега.

Затоплянето напредва към Полярния кръг, като температурни аномалии вече се наблюдават и в Норвежко море. Какви са последствията от затоплянето Най-сериозното безпокойство сред учените предизвиква топенето на ледовете. Ледените повърхности отразяват слънчевата светлина, докато тъмните океански води я поглъщат, което ускорява затоплянето. Океаните покриват над 70% от повърхността на Земята и са поели около 90% от натрупаната топлина през последните десетилетия. Само в горните десетки метри на водния слой се съдържа количество топлина, съпоставимо с това в цялата атмосфера.

С повишаването на температурата способността на океана да абсорбира енергия намалява, което отслабва ролята му като буфер срещу глобалното затопляне. И именно тук европейските учени отправят тревожни предупреждения. По-високите температури и по-малкото валежи са довели до значителна загуба на снежна и ледена покривка в Европа през 2025 г.

Друга пряка последица от затоплянето са горските пожари. Климатичните промени увеличават честотата на горещини и засушавания, което улеснява възникването на пожари. Димът от тях повишава концентрацията на парникови газове в атмосферата и допълнително ускорява затоплянето. През изминалата година в Европа са изгорели над 1 милион хектара гори – площ, по-голяма от тази на остров Кипър. Както площта на пожарите, така и емисиите са достигнали рекордни стойности, включително в Испания, Кипър, Великобритания, Нидерландия и Германия.

Друг сериозен ефект е недостигът на вода. През миналата година нивото на водата в 70% от европейските реки е било необичайно ниско, а общият отток на континента е останал под средните стойности в 11 от 12-те месеца на 2025 г.

И все пак има и положителни тенденции
Въпреки общата тенденция към затопляне и зачестяване на екстремните климатични явления, през миналата година в Европа са регистрирани по-малко наводнения и проливни дъждове в сравнение с предходни периоди. Силното слънчево греене също има положителен ефект, като подпомага намаляването на зависимостта от нефт, въглища и газ, както и от вноса на изкопаеми горива от Русия и Близкия изток.

Европа се затопля по-бързо от останалата част на света 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-05-01 10:34:37 Пловдив, Асеновград, Карлово, Сопот, Хисаря, Раковски, Стамболийски, Кричим, Пловдив, Пловдивска област, Асеновград, Карлово, Сопот, Перущица, Хисаря, Раковски, Стамболийски, Кричим, Родопи, река Марица, Стария град Пловдив, Капана, Античният театър, Археологически музей, Бачковски манастир, Тракийски гробници, минерални извори Хисаря, винопроизводство, земеделие, текстилна индустрия, култура, фолклор, фестивали, туризъм, спортни клубове, университет Пловдив, регионални новини, Анево, Арнаутито, Баня, Белащица, Белозем, Белово, Брани поле, Брестник, Брестово, Бръшлян, Бяга, Бяла черква, Бяла река, Ведраре, Войводиново, Войсил, Войводово, Войнягово, Върбево, Върбовка, Градище, Граф Игнатиево, Дебелт, Долна махала, Добралък, Драгойново, Дълго поле, Житница, Житница (Стамболийски), Златитрап, Златни мостове, Злато поле, Иванково, Иганово, Калековец, Каменица, Карабунар, Караджово, Калоферци, Калоферци (Сопот), Карлово (село), Кърпачево, Катуница, Киселево, Кърнаре, Кърнаре (Карлово), Крумово, Кричим (село), Лясково, Лясковец, Лясковци, Маноле, Михилци, Мусачево, Ново село, Овощник, Оряховица, Павел баня, Певците, Първенец, Първомай, Перущица (село), Пепелина, Пиперково, Първомайци, Радиново, Радиново (Раковски), Розино, Розов дол, Ръжево Конаре, Садово, Садовец, Селец, Семчиново, Ситово, Соколово, Сопот (село), Старосел, Стряма, Стряма (Кричим), Стряма (Сопот), Тополово, Труд, Трихово, Труд (село), Трилистник, Устина, Хисаря (село), Чалъково, Чоба, Шишманци, Яврово