
На 28 септември 1991 г. Майлс Дейвис умира в болница в Санта Моника, Калифорния, на 65-годишна възраст. Лекарят му посочва пневмония, дихателна недостатъчност и инсулт като причини за смъртта. Само месец по-рано тромпетистът е излязъл за последен път пред публика на „Холивуд Боул“.
Трийсет и пет години по-късно името му продължава да означава промяна. Дейвис не се задържа дълго в една музикална форма. Той преминава през бибопа, кул джаза, модалния джаз и фюжъна, като във всеки период създава записи, превърнали се в отправна точка за следващите поколения.
От Чарли Паркър до „Kind of Blue“
Дейвис започва да свири на тромпет на 13 години. През 1945 г. се премества в Ню Йорк, където работи с Чарли Паркър и попада в центъра на новата джазова сцена. В края на 40-те години записите, събрани по-късно в Birth of the Cool, дават форма на по-сдържано и камерно звучене.
Най-големият му ранен пробив идва през 1959 г. с Kind of Blue. В записа участват Джон Колтрейн, Бил Евънс, Джулиън „Кенънбол“ Адърли, Пол Чеймбърс и Джими Коб. Албумът се превръща в най-продаваното заглавие в историята на джаза и остава сред най-влиятелните записи на XX век.
Електрическият завой
В края на 60-те години Дейвис отказва да повтори вече постигнатото. През 1969 г. излиза In a Silent Way, а година по-късно и двойният албум Bitches Brew. Електрическите инструменти, продължителните импровизации, рок ритмите и студийната обработка превръщат записа в едно от основополагащите произведения на джаз фюжъна.
Bitches Brew получава награда „Грами“ за най-добро джаз изпълнение през 1971 г. Дейвис е отличен и с наградата „Грами“ за цялостно творчество през 1990 г., година преди смъртта си.
Последните концерти
През юли 1991 г. Дейвис се завръща към по-ранни свои произведения на фестивала в Монтрьо, където свири с оркестър, дирижиран от Куинси Джоунс. Това е първото му изпълнение от десетилетия на музика от Miles Ahead, Porgy and Bess и Sketches of Spain. Последният му публичен концерт е на „Холивуд Боул“ през август същата година.
„Знам какво съм направил за музиката, но не ме наричайте легенда. Просто ме наричайте Майлс Дейвис“, казва той в интервю от 1986 г. Думите обясняват отказа му да бъде затворен в една епоха или в един жанр. След смъртта му излизат албумите Doo-Bop през 1992 г. и Miles & Quincy Live at Montreux през 1993 г.
Майлс Дейвис не оставя един-единствен модел за подражание. Оставя навика да се тръгва отначало. Именно затова музиката му продължава да звучи не като архив, а като покана за следващата промяна.
Източници: Грами, Лос Анджелис Таймс, ЮПИ
България Новините – balgarianovinite.com 2015-2026 35 години без Майлс Дейвис: музикантът, който променяше джаза 2026
България, България новини, новини България, актуални новини България, политически новини България, икономика България, култура България, спорт България, криминални новини България, международни новини България, София новини, Пловдив новини, Варна новини, Бургас новини, Русе новини, Стара Загора новини, Плевен новини, Велико Търново новини, Ловеч новини, Враца новини, Монтана новини, Добрич новини, Силистра новини, Търговище новини, Габрово новини, Разград новини, Кърджали новини, Смолян новини, Перник новини, Хасково новини, Шумен новини.
БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2026
2026-09-28 05:55:58





