22 септември не е просто дата в календара. Зад българската независимост стои дълъг процес, започнал много преди Манифеста във Велико Търново, а решаващият момент идва, когато българската дипломация успява да използва международната обстановка, без да чака разрешение от Великите сили. За доц. д-р Светослав Живков от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ обаче най-важният урок от 1908 г. е друг: политическите противници могат да водят ожесточена борба, но по фундаменталните въпроси на държавата трябва да съществува съгласие.
Българската независимост не започва на 22 септември 1908 г.
Тогава тя е обявена. Но реалното освобождаване на българската държава от ограниченията на васалния статут е процес, който продължава десетилетия. След Берлинския договор Княжество България формално остава васално на Османската империя, но постепенно започва да действа като държава, която все по-малко приема ограниченията на този статут.
Тъкмо това постепенно натрупване на фактическа самостоятелност прави възможен политическия акт от 1908 г.
„Не мога да кажа точно кога България е станала независима, но истината е, че към 1908 година нашата българска държава до голяма степен е разкъсала тези васални връзки, които има с Османската империя“, казва доц. Светослав Живков пред БГНЕС.
По думите му зад този процес стоят почти всички български правителства от следосвобожденския период.
„Това е един процес, в който се включват почти всички български правителства, за тяхна чест, още от преди Съединението.“
Стамболов започва, следващите правителства продължават
Сред политиците, които имат особено място в този процес, е Стефан Стамболов. Именно при неговото управление България предприема стъпки, които демонстрират все по-голяма фактическа самостоятелност във външната политика.
„Стамболов обикновено се дава за пример, той сключва търговски договори, назначава дипломатически представители в столиците на Великите сили, което само по себе си е в нарушение на Берлинския договор.“
Това обаче не е еднократна политика на едно правителство. „И следващите правителства, всички онези, които са в първите години на ХХ век, допринасят за това България да бъде до голяма степен де факто независима държава.“
Тук историкът прави важно уточнение, което излиза извън конкретния български случай. „Напълно самодостатъчни държави не съществуват и днес.“
Така независимостта не бива да се разбира като абсолютна изолираност от света. В международната политика всяка държава съществува в система от отношения, зависимости, съюзи и интереси. Въпросът е доколко тя може да защитава собствените си цели в тази система.
България не чака разрешение
Именно тук се намира един от най-силните моменти в българския успех от 1908 г.
„Първият инициатор е България. Никой не ни е разпореждал отвън да обявяваме независимост в този момент.“ Това не означава, че София пренебрегва международната обстановка. Напротив – българската дипломация внимателно избира момента.
Великите сили имат свои интереси, а обявяването на независимостта формално нарушава установения от Берлинския договор ред. Но международната реакция се оказва по-умерена, отколкото би могла да бъде.
Решаващо значение има и състоянието на Османската империя. Само два месеца по-рано – през юли 1908 г. – започва Младотурската революция, която поставя империята в период на сериозна политическа промяна. „Българските политици правилно преценяват, че османската държава трудно може да реагира по някакъв агресивен начин на този български ход, предвид ситуацията, в която се намира тя“, подчертава доц. Живков.
Това обяснява защо българският път към независимостта е сравнително безболезнен.
„Ние нямаме война за независимост, каквато имат Сърбия и Гърция. Преговорите, разбира се, са трудни в следващите месеци, но България постига на доста ниска цена – и политически, и всякакъв – утвърждаване на своята независимост.“
Историческият контекст показва и нещо друго. Балканските държави не преминават по един и същи път към държавен суверенитет. „Нашата Руско-турска освободителна война, която за нас е освободителна, за Румъния е война за независимост. Те стават независимо княжество именно с тази война. Същото е и със Сърбия“, припомня историкът.
Независимостта не означава да останеш сам
Повече от век по-късно въпросът за независимостта отново изглежда актуален, но вече в напълно различна международна система.
България е член на Европейския съюз и НАТО. Това означава участие в структури, които изискват общи правила, ангажименти и координация. За доц. Живков обаче членството в международни съюзи не е противоположност на суверенитета.
„Никога не е имало, поне в последните столетия, време, в което една държава да е абсолютно самодостатъчна и напълно независима от околната среда.“
В този контекст той определя членството на България в ЕС и НАТО като част от механизмите за защита на нейния суверенитет. „Що се отнася до съюзите, които днес реализираме – НАТО и Европейския съюз, това са гаранции за българския суверенитет.“
Историкът поставя европейската интеграция и в перспективата на следвоенния европейски проект. Идеята за обединяване на европейските държави е свързана не просто с икономически интереси, а с опита да бъде прекъснат цикълът на войни между тях. „Шуман всъщност, когато държи своята реч, обявява, че по този начин, чрез този съюз ще се избегне бъдещата война между европейските държави.“ Според него резултатът е исторически значим – европейската интеграция съдейства за преодоляването на вековни конфликти, сред които на първо място германско-френският антагонизъм.
НАТО има друга функция. „НАТО се появява, това вече е пряка последица от Студената война, в отговор на действията на Съветския съюз.“
Дори след края на Студената война, посочва доц. Живков, Алиансът продължава да има значение като механизъм за защита на териториалната неприкосновеност от външна агресия. Но тук идва границата на всяка външна гаранция. „Нашите вътрешни проблеми са наши грижи и ние сами трябва да намерим път към тяхното решаване“, категоричен е доц. Живков.
Най-важният урок не е в Манифеста, а в това, което стои зад него
Именно когато разговорът се връща към 1908 г., историческият пример придобива най-пряко съвременно значение.
България тогава не е общество без политически конфликти. Партиите се нападат, управленията се сменят, опозицията се противопоставя на властта. Политическата борба е част от нормалния политически живот. Но има граница, която водещите политически сили не прекрачват.
„Българската независимост я постигаме във време, в което, както и сега, партиите са се конфронтирали, сменяли са се управления, опозиции и управляващите винаги са се карали.“
Това обаче не пречи на държавата да постигне стратегическа цел. „Извън тези ежедневни караници едно общество може да постигне големи успехи – икономически, геополитически, ако щете, защото това за нас е геополитически успех, тази наша независимост – тогава, когато политиците, карайки се помежду си, все пак имат консенсус по базовите въпроси на геополитиката“, подчертава доц. Живков.
Това е съществената разлика между политическия спор и националния разрив.
През 1908 г. политическият плурализъм не изчезва. Няма и изискване всички да мислят еднакво. Но по въпроса за независимостта се формира широка политическа подкрепа.
„Такъв консенсус в българското общество и сред българския политически елит има. През 1908 година не е случайно, че нито една политическа сила от релевантните партии, от водещите партии, които участват в управлението и се сменят в това управление, нито една политическа сила не се обявява срещу този акт.“
За доц. Живков именно тук се намира най-същественият урок.
„Ние не трябва, разбира се, да търсим пълно единомислие в комунистически смисъл, където всички мислим едно и няма други гледни точки, други линии и политики.“
Но демократичният плурализъм не изключва съгласието по фундаментални въпроси.
„Поне по наистина базови въпроси е добре и самото общество да има консенсус и, разбира се, управляващите, тоест политиците, да имат такъв. И това е за мен най-големият урок от 1908 г.“, заявява доц. Светослав Живков.
БГНЕС
The post Големият урок от Независимостта на България е консенсусът по националните интереси first appeared on Udigest Добрич.
Големият урок от Независимостта на България е консенсусът по националните интереси 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-09-22 07:49:13
Добрич, Добрич новини, новини Добрич, област Добрич, Добрич днес, събития Добрич, криминални новини Добрич, катастрофа Добрич, община Добрич. Добрич Балчик Каварна Генерал Тошево Тервел Шабла. Добрич област новини, Балчик новини, Каварна новини, Тервел новини, Генерал Тошево новини, Шабла новини, Добрич спорт, Добрич култура, Добрич политика, Добрич икономика, Добрич инциденти, Добрич трафик, Добрич времето, Добрич работа, Добрич образование, Добрич училища, Добрич болница, Добрич събития днес, Добрич полиция, Добрич пожари, Добрич репортаж. Абрит Александрия Алцек Безводица Белгун Бежаново Бенковски Българево Бранище Божурово Божаново Бонево Брестак Брястово Василево Великово Видно Вичово Владимирово Воднянци Врачанци Вълчи дол Вълчи извор Габер Генерал Колево Гешаново Горица Градинище Граничар Гурково Дебрене Добрево Добрин Долина Дончево Драганово Дропла Дуранкулак Езерец Ефрейтор Бакалово Жегларци Житница Зайчар Златия Змеево Земенци Изворово Иречек Йовково Каблешково Камен Каменец Капитан Димитрово Карапелит Кардам Кария Кладенци Козлодуйци Козница Котленци Кочмар Кранево Крупен Красен Крушари Ловчанци Ломница Лозенец Лясково Люляково Мали извор Малка Смолница Малка Чинка Малки извор Малина Мировци Могилино Нейково Нова Камена Ново Ботево Ново село Оброчище Огняново Одърци Орляк Паскалево Писарово Плачидол Победа Полковник Дяково Полковник Иваново Полковник Минково Полковник Савово Попгригорово Преселенци Преспа Прилеп Равнец Равнец (общ. Балчик) Рогачево Росеново Росица Сборино Северняк Сенокос Септемврийци Сираково Славеево Смин Сноп Снягово Спасово Средина Стефаново Стожер Стражица Сърнино Твърдица Телериг Топола Травник Тюленово Узово Черна Чернооково Честименско Чуково Шабла (с.) Шипка Юлиево Яворово Ясен.
БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2026 2026-09-22 07:49:13
