България трябваше да поддържа политика по доходите, за да подпомогне най-уязвимите слоеве на обществото след COVID кризата и началото на войната в Украйна, а в момента не трябва да търсим начин да намалим толкова разходите, колкото да търсим начин да увеличим приходите. Прогресивен данък с необлагаем минимум е решение. Това заяви в предаването „РеВизия“ по NOVA NEWS бившият заместник социален министър от БСП Иван Кръстев.
„Основният проблем е в това, че когато сме изправени пред проблем, който изисква по-голямо участие на държавата – инвестиции, социални плащания, ние търсим решение как да намалим разходите, а не как да увеличим приходите. Ние трябва да увеличим преразпределителната функция на държавата, поне до средното ниво на държавите в ЕС“. подчерта той.
По думите му, държавата трябва да продължи да инвестира, но и да се грижи за доходната политика, защото икономическият растеж се движи от потреблението на хората. „Това, че не изпълняваме капиталовата програма за инвестиции е голям проблем. Но трябва да си дадем сметка, че двигател на растежа е вътрешното потребление и това оказва инфлационен разход. Това изисква политика по доходите, за да се поддържа този модел. Проблемът идва в планирането и изпълнението на бюджета. Ние и сега нямаме дори предложение за закон за бюджета, така че оставащото време, включително за изпълнение на разходите, е ограничено и няма да се случи“.
Що се отнася до подновения дебат в обществото за промяна на данъчната система, Кръстев поддържа мнението на БСП, че трябва да бъде въведена прогресия. „БСП отдавна предлага прогресивното данъчно облагане. Необлагаем минимум до минималната работна заплата, 10% ставка за всички, които получават до 2500 евро възнаграждения и след това малки стъпки на лицата, които взимат повече. Най-високата 25% за лица, които взимат над 10000 евро заплата. Това ще даде нетен ефект за бюджета до 75 млн. лева“.
През последните седмици България малко се обърка. Говоря и за властта, и за опозицията, говоря и за експертите, и за обществото. Объркани сме, защото сме в т.нар. процедура по свръхдефицит, в която трябва да намаляваме разходи. А в същото време сме убедени, че трябва да вдигаме пенсиите, заплатите в публичния сектор все пак да растат, че данъците не трябва да се пипат, че дългът е проблем, но и че няма да свиваме дефицита веднага и рязко.
Проблемът, а от него идва от объркаността на тази нация, е, че всички тези неща няма как да бъдат верни и изпълнени едновременно. Още по-объркани ставаме от невъзможността ни да си кажем какво точно са публичните финанси и техният смисъл – това просто математика, натъкмяване, балансиране на приход и разход ли е, или е генерална философия на управление, фундамент на политическото над икономическото. Думите справедливост и равнопоставеност се появяват от време на време в публичния дебат, но бързо са замитани под килима от агиткаджийски спорове и политически разпри, които винаги избягват споровете по същество.
На път сме да забатачим решаването на големия проблем с дефицита в процедурни хватки и битки за няколко милиона евро, при положение, че финансовият министър Гълъб Донев обяви възможна дупка от 9 млрд. евро. Трасираме, за пореден път, пътят към политическото, а оттам и икономическо разделение, вместо поне днес, поне сега, поне при този проблем да седнем като хора, които осъзнават ситуацията, да си стиснем ръцете над големите решения и да действаме по тях.
В последните дни Европейската комисия отново постави темата за данъчната политика и бюджетната устойчивост. Част от дебата се фокусира върху необлагаем минимум, друга – върху прогресивното облагане, трета- върху свръхдефицита и нарастващия държавен дълг. Но зад всички тези термини стои един много прост избор: искаме ли повече държава, и ако да – готови ли сме да плащаме повече за нея? Защото не съществува модел, при който едновременно увеличаваш постоянно разходите, запазваш непроменени приходите, намаляваш дефицита и спираш растежа на дълга. Някъде по веригата има противоречие и задачата на политиците е да кажат честно къде правят своя избор.ички незаети места.
Идея: До 25% данък за лицата, които взимат над 10 000 евро 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-06-12 17:24:03 Пловдив, Асеновград, Карлово, Сопот, Хисаря, Раковски, Стамболийски, Кричим, Пловдив, Пловдивска област, Асеновград, Карлово, Сопот, Перущица, Хисаря, Раковски, Стамболийски, Кричим, Родопи, река Марица, Стария град Пловдив, Капана, Античният театър, Археологически музей, Бачковски манастир, Тракийски гробници, минерални извори Хисаря, винопроизводство, земеделие, текстилна индустрия, култура, фолклор, фестивали, туризъм, спортни клубове, университет Пловдив, регионални новини, Анево, Арнаутито, Баня, Белащица, Белозем, Белово, Брани поле, Брестник, Брестово, Бръшлян, Бяга, Бяла черква, Бяла река, Ведраре, Войводиново, Войсил, Войводово, Войнягово, Върбево, Върбовка, Градище, Граф Игнатиево, Дебелт, Долна махала, Добралък, Драгойново, Дълго поле, Житница, Житница (Стамболийски), Златитрап, Златни мостове, Злато поле, Иванково, Иганово, Калековец, Каменица, Карабунар, Караджово, Калоферци, Калоферци (Сопот), Карлово (село), Кърпачево, Катуница, Киселево, Кърнаре, Кърнаре (Карлово), Крумово, Кричим (село), Лясково, Лясковец, Лясковци, Маноле, Михилци, Мусачево, Ново село, Овощник, Оряховица, Павел баня, Певците, Първенец, Първомай, Перущица (село), Пепелина, Пиперково, Първомайци, Радиново, Радиново (Раковски), Розино, Розов дол, Ръжево Конаре, Садово, Садовец, Селец, Семчиново, Ситово, Соколово, Сопот (село), Старосел, Стряма, Стряма (Кричим), Стряма (Сопот), Тополово, Труд, Трихово, Труд (село), Трилистник, Устина, Хисаря (село), Чалъково, Чоба, Шишманци, Яврово
