Съмнения за криминален аборт в Бургас

В Бургаската районна прокуратура е постъпила жалба от бившия приятел на Яница Димитрова, сервитьорка в Мецанина на Хотел България – Restaurant Bulgaria – A La Carte Mezzanine, в която той описва обстоятелства, които говорят за огромни съмнения за извършен криминален аборт след 12-та гестационна седмица в Бургас. Следящ бременността бил д-р Сашо Георгиоски – акушер-гинеколог в Медицински център “Света София” и Университетска болница “Дева Мария”, но тя сменила гинеколога си без знанието на нейния приятел и направила аборт по желание на 5 август в болницата в Меден рудник – Многопрофилна болница “Бургасмед” Бургас.

Яница Димитрова, която е сервитьорка в ресторант България, в едноименния хотел е заподозряна от бившия си приятел, че е убила бебето си след 12-та седмица на бременността в един безпрецедентен за Бургас криминален аборт.

В жалбата е описано, че Яница Димитрова е била в 9-10-та гестационна седмица, когато с се скарват с бившия си приятел и тя прекъсва комуникацията с него. Той следял състоянието ѝ чрез общи познати около месец след това, но заминал на почивка в чужбина с детето си от предишния брак като искал да заведе и нея, но тя му била блокирала номера и той не можел да и се обади въобще да я покани. През цялото време се притеснявал за бебето и че Яница Димитрова ще направи криминален аборт.

Десет дни по-късно, когато той се върнал от чужбина, опитал да се свърже с нея, но тя пак не отговаряла. За това той научил работното и място – кафе “Театър” в Бургас и отишъл при нея да поговорят за да се разберат как ще отглеждат детето – съвместно или отделно, след като тя е скъсала с него.

Помните ли Крачун, Малчо и кучето на Троянеца ?

Яница Димитрова му заявила, че била направила спонтанен аборт.

Това усъмнило мъжа, защото бременността протичала гладко и е странно как се е стигнало до спонтанен аборт. По принцип тя все се правила на жертва, че не я зачитали и не я приемали родителите на мъжа, но в случая около месец тя не е комуникирала с него и не можела да се оправдае с това. Освен това, приятелят и казва, че се е скарал с родителите си заради нея, защото я защитил и искал да бъде с нея.

“Как аз ще съм причината за криминален аборт, след като в продължение на повече от месец съм блокиран от нея навсякъде, а всиичките ми опити да се свържа с нея биват отбивани?” – пита мъжа в жалбата си до Районна прокуратура – Бургас.

“За мен няма никакво съмнение, че тази жена е направила криминален аборт след 12-та гестационна седмица, защото тя се канеше, че ще прекъсне бременността си, даже да е след 3-тия месец.”

“Месец преди това бяхме разделени по нейна вина. Чаках я да се находи. Тя се свърза с мен чак, когато от Англия се прибра психичноболния и брат – Наско Димитров, който беше започнал да ги побърква с дома им. Помогнах и да го приемат в Центъра за психично здраве в Бургас и всеки ден я водих и връщах по няколко пъти до лудницата за да му носи храна. Давах и пари, подаръци за по 1000 лева, ама когато един “човек” не е човек, каквото и да направиш, няма смисъл.

Между другото пациентът на ЦПЗ – Бургас – психичноболният брат на Яница Димитрова – Наско Димитров е готвач и работи в кухнята, по-конкретно на скарата в Хепито в центъра на Бургас, което е абсурдно. Happy Център Бургас – Бургас, бул. Алеко Богориди №60 е наело психичноболен да готви храната на децата ни.”

Ние от ЮСТИЦИЯ ще направим разследване и ако това е вярно, ще го изнесем пред обществото, което има право да знае кой им готви в “изискания” ресторант от групата на Happy Bar and Grill. 

“На всичкото отгоре, аз не и вярвам, не на дума, а не и вярвам даже на буква от думите ѝ, защото тя през годините ме лъга непрекъснато за всичко. Лъжата е беше най-силната ѝ черта. Хващах я 100 пъти да си пише с мъже и да уговаря от дома ми, докато спри при мен, докато сме в една стая, докато бяхме на почивка в Швейцария, даже, когато заживяхме заедно.”

“Предаде ме 1000 пъти, а аз бях глупав да ѝ прощавам, но сега е убила нашето дете, а за това за мен няма прошка и искам възмездие, както и законът да се приложи с цялата сила.”

Кафе “Театър” в Бургас без наем и осигуровки, шум и боища по малките часове

“Тя няма вина, защото на това е научена. Баща и е неграмотен, а майка ѝ – също неграмотна, от ромски произход, изостави детето си на 3 годинки и замина да върти любов с един румънец във Великобритания.

Днес детето и е на 11 години, а тя 8 години не е дала и 1 лев за него.

За толкова години дойде тази пролет само за да остави психичноболния ѝ брат и даже избягала без да каже “чао” на децата си. Това е примера, който е гледала Яница Димитрова и според мен уби бебето ни. Не мога да и простя, защото аз обичам децата и исках това дете. С нея или без нея, щях да го гледам и да го възпитам да стане човек…”

Накрая завърша с това: “Аз знам, че Господ наказва жените, които убиват децата си с това да нямат деца!”

Ние от ЮСТИЦИЯ ще следим случая, защото ако това се практикува в нашия град и има генеколог, който да извършва криминални аборти, следва да има тежко и незидателно наказание, за да бъде прекъсната престъпната практика в нашия град – уж най-добрия за живеене в България.

Според жалбата следящият бременността лекар е бил д-р Сашо Георгиоски – акушер-гинеколог в Медицински център “Света София” и Университетска болница “Дева Мария”, но както стана дума по-горе, при него бременността е вървяла добре. После тя рязко сменя гинеколога си  прави аборт в Многопрофилна болница “Бургасмед” Бургас. В жалбата се иска да се извърши пълна ревизия на дейността на генекологията в Многопрофилна болница “Бургасмед” Бургас поради съмненията за криминален аборт и криминални аборти.

Бременността е деликатен период от живота на всяка жена. Времето, през което жената носи човешкия плод в своето тяло, е свързано с различни промени, които настъпват в ежедневието на бъдещата майка. Често обаче се случва бременността да не бъде желана, поради което се търсят и различни средства за нейното прекъсване. Един от най-често използваните начини за прекъсване на бременността е доброволният аборт. Той обаче е свързан с редица рискове за здравето на жените. Именно и това е причината, редът и условията за осъществяване на аборт да бъдат детайлно уредени от законодателството.

Абортът, особено криминалният аборт е свързан с множество проблеми, не само от медицински, но и от морален характер.

Хипократовата клетва например, забранява на медиците да дават средства, които да причинят аборт. Независимо от това, не са малко лекарите, които се ръководят от правните норми, а не от етичните. Въпреки моралните аргументи[6], които се изказват срещу преждевременното прекъсване на бременността, абортът се допуска от много законодателства.

Правните основи на закрилата на бременността се поставят още в Конституцията на Република България – чл. 14, според който „семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото”. Едно от основните права на жената майка е да се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи – чл. 47, ал. 2. Ясна е идеята на законодателя да осигури подкрепа на жените както след раждането, така и в периода на бременността.

Отчитайки специфичните нужди на бременните, българският законодател е изработил основите на една много широка закрила за тези жени. Областта, в която тази закрила се усеща най-силно, е трудовото право. Така, на бременните жени е забранено да полагат нощен и извънреден труд; осигурено е право на медицински прегледи през работното време; право на отпуск преди и след раждането; осигуряване на стаи за лична хигиена и стаи за почивка и много други.

Наказателното право, като отрасъл имащ за задача защита на обществото от престъпни посегателства, също дава в определена степен закрила на бременните жени. Тази закрила има редица проявления.

Българското законодателство е достатъчно толерантно относно възможността за доброволно осъществяване на аборт. Към настоящия момент такава възможност съществува, ако срокът на бременността на жената е до 12 гестационни седмици, както и ако не е налице заболяване, при което прекъсването на бременността да може да доведе до усложнения, заплашващи здравето и живота на бременната.

В настоящия материал накратко ще бъдат разгледани някои особености на криминалния аборт като престъпление по българския Наказателен кодекс (НК). Характеристиките на това престъпление са били неколкократно обект на изследване в нашата теория. Въпреки това, все още има редица спорни въпроси, отговор на които, ще се опитам да дам в следващите редове.

§ 2. Исторически преглед на криминален аборт

Обществото преминава през различни културни и морални промени, особено през последните години на XX век. Тези промени се отразяват и на наказателното законодателство.

Първият български Наказателен закон е приемал за престъпно извършването на аборт по принцип. Конкретната разпоредба на чл. 259 от Наказателния закон е имала следния текст:

„Майка, която умъртви своето заченато, но още неродено дете, – наказва се:

съ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ една година.

Б?де ли детето незаконно, то наказанието е:

тъмниченъ затворъ не по-малко отъ шесть месеци”.

При всички случаи обаче, когато плодът се умъртвява, за да се спаси живота на майката, деянието е ненаказуемо.

Отделен състав е уреждал наказателната отговорност за лица, които умъртвят плода на бременна жена със или без нейното съгласие. Разпоредбата на чл. 260 от Наказателния закон е имала следното съдържание:

„Който умъртви заченато, но още неродено дете, наказва се:

съ строгъ тъмниченъ затворъ до петь години.

Б?де ли това извършено безъ съгласието на непраздната, то наказанието е:

строгъ тъмниченъ затворъ отъ три до шесть години.

Ако ли въ втория случай е последвала смърть за непраздната, то наказанието е:

строгъ тъмниченъ затворъ отъ десеть до петнадесеть години.

На виновния може да бъде възбранено да упражнява своето звание, ако е той л?карь, аптекарь или баба”.

Интересното е, че и в първия Наказателен закон, както и сега, осъществяването на аборт като престъпление намира своето систематично място в раздела за убийствата. В старата уредба главата е носела заглавие „Лишение отъ животъ”.

Практиката по първия наш Наказателен закон е доста интересна. Така например, в Решение № 421/1920 г. I нак. отд. на ВКС се приема, че при подпомагане на майката да умъртви нероденото си дете, се носи отговорност за помагачество към убийство, извършено по изрична молба на убития. В Решение № 986/1935 г. I нак. отд. на ВКС, както и в Решение № 739/1936 г. I нак. отд. на ВКС се приема, че умъртвяването на плода ще е съставомерно дори и когато плодът не е оформен със строго определени органи – глава и краища, а е достатъчно само да има зачатие.

Приема се, че чл. 260 от Наказателния закон охранява зародиша от оплождането до започването на живот извън утробата на майката. Решение № 331/1932 г. I нак. отд. на ВКС приема, че за съставомерността на деянието е необходимо нероденото дете да е било живо в момента на манипулацията, но не е необходимо манипулацията да се осъществи непосредствено „върху самото дете”. Практиката ясно споделя идеята, заложена от законодателя, зародишът да се приема като човек, а посегателството над него да се смята за убийство.

С Наказателния закон от 1951 г. отпада отговорността на бременната за умъртвяване на плода. Уредбата на криминалния аборт в чл. 135 от предишния НК е сходна с тази на действащия, затова и тук няма да се спирам подробно върху особеностите на престъплението.

§ 3. Състав на престъплението “криминален аборт” в действащия НК

Съставът на криминалния аборт се съдържа в чл. 126 НК. Конкретният текст на разпоредбата е следният:

„Чл. 126. (1) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън акредитирано лечебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието е лишаване от свобода до осем години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество.

(5) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години.

(6) Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години”.

Престъплението криминален аборт се отличава от повечето престъпления с редица особености. От една страна, за неговото извършване е необходимо съдействието на бременната, а от друга, с него се уврежда плода на жената. По своята същност криминалният аборт не е убийство в смисъла, който се влага за престъплението по чл. 115 НК. Причините за този извод са няколко, което налага и тяхното подробно разглеждане.

Чл. 126, ал. 1 НК очертава основния състав на престъплението. В този състав могат да бъдат открити две предложения: 1) умъртвяване плода на бременна жена извън акредитирано лечебно заведение и 2) умъртвяване плода на бременна жена в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. И по двете предложения е необходимо бременната жена да е дала съгласието си за умъртвяване на плода.

§ 4. Систематично място на криминалния аборт

Престъплението по чл. 126 се намира в Глава втора, Раздел I на Особената част на НК – „Убийство”. Това законодателно решение обаче не е прецизно. При липсата на изричен текст, който да криминализира извършването на криминалния аборт, подобно деяние би се квалифицирало като умишлено причинена телесна повреда^,. Затова, не е оправдано престъплението по чл. 126 НК да се нарича убийство. Същите аргументи могат да се изтъкнат и срещу систематичното място на престъплението в Раздел I на НК. По своя характер криминалният аборт е насочен срещу тялото на бременна жена, поради което и систематичното място на престъплението е в Раздел II – „Телесна повреда”.

§ 5. Непосредствен обект на криминален аборт

Традиционно, в българската теория се приема, че обект на криминалния аборт са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността както на живота на човешкия зародиш, така и на живота и здравето на бременната жена[25]. Струва ми се обаче, че това мнение не е много издържано. Животът на човешкия зародиш не е неприкосновен[26].

Човешкият плод не е субект на правото. В конкретното престъпление деецът въздейства върху тялото на бременна жена, част от което е и човешкият зародиш[27]. В нашето законодателство отдавна съществува възможност за изкуствено прекъсване на бременността[28], затова и чрез извършването на криминален аборт (и то не само в хипотезата, когато това става със съгласието на бременната) не се засягат обществените отношения, които осигуряват неприкосновеност на човешкия плод. Затова и приемам, че обект на криминалния аборт могат да бъдат обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на живота и здравето на бременната жена. Правилно е становището, че с престъплението по чл. 126 НК се засяга и установения ред за нормалното прекъсване на бременността по изкуствен път.

Имайки предвид, че по основния състав, криминалният аборт се осъществява със съгласието на бременната, може да се постави въпросът дали изобщо се засягат обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на живота и здравето на бременната. Наистина, бременната дава своето съгласие да бъде умъртвен плода й, но това не става по предвидения в законодателството ред. По този начин се застрашават нейния живот и здраве, затова и престъплението засяга именно тези обществени отношения, които дават закрила на най-основните права на човека.

Объркването, което се допуска по отношение на непосредствения обект на криминалния аборт е в резултат на схващането, че човешкият живот започва от зачатието[33].

Тук трябва да се направи и едно важно уточнение. Чл. 7, т. 1 от Наредба № 2 предвижда, че аборт по желание се извършва по искане на всяка бременна жена ако срокът на бременността й е до 12 гестационни седмици. Дискусионен става въпросът, налице ли е неприкосновеност на плода след изтичането на периода, позволяващ осъществяване на аборт по желание. Струва ми се, че отговорът на този въпрос е отрицателен, тъй като аборт може да се осъществи по медицински причини по всяко време на бременността[34], което пък изключва каквато и да било неприкосновеност на човешкия плод[35].

§ 6. Предмет на престъплението “криминален аборт”

Основното схващане, прието както от теорията, така и от практиката, е, че предмет на престъплението е „жизнеспособен човешки зародиш”. Това мнение обаче не е прецизно. Предметът на престъплението представлява „отделен елемент на общественото отношение, което е непосредствен обект на посегателството, или материална предпоставка за съществуването на този обект, върху които субектът въздейства”. Именно, поради тази причина, предмет на криминалния аборт може да бъде единствено лице от женски пол и то единствено през периода на бременността. Жената може да се определи като „бременна” от момента на зачеването до края на бременността – без значение дали краят настъпва заради раждане, или естествено или изкуствено прекъсване на бременността.

В хипотезата, когато човешкият зародиш е мъртъв, деецът се насочва срещу негоден обект – лице от женски пол, което не отговаря на изискването за бременност, тъй като последната е прекъсната. В разглеждания случай, деецът ще носи отговорност за причинените телесни увреждания.

§ 7. Изпълнително деяние на криминален аборт

За означаване на изпълнителното деяние на криминалния аборт, НК използва термина „умъртви”. Това изпълнително деяние може да се осъществи както чрез действие, така и чрез бездействие. Прекъсване на бременността чрез бездействие ще е налице, когато деецът съзнава, че без неговата намеса, когато тя е задължителна, неминуемо ще настъпи смъртта на плода на бременна жена и въпреки това, не осъществи активно поведение. Въздействието върху тялото на бременната може да стане по много различни начини: чрез даването на медикаменти (абортативни средства) или чрез използването на външни механични действия[44].

Тук трябва да се изследва и още един важен въпрос. За осъществяването на кои аборти се носи наказателна отговорност по чл. 126 НК? Според българското законодателство изкуствените аборти биват два вида: по желание и по медицински критерии. И двата вида прекъсване на бременност могат да бъдат извършени извън акредитирано лечебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, затова и може да се направи извода, че наказателна отговорност ще се носи при осъществяване на състава на чл. 126 НК, без значение от вида на изкуствения аборт.

§ 8. Съгласие на бременната при криминален аборт

Съгласието на бременната да бъде умъртвен плода й е пряко свързано с нейната неотговорност. Наистина, за осъществяването на разглежданото престъпление са необходими две лица – субектът на престъплението и пострадалата. В случая обаче не се касае за т.нар. „необходимо съучастие”, тъй като законът не обявява за наказуемо поведението на бременната жена. Струва ми се, че единственото релевантно дадено съгласие би могло да бъде това на пострадалата жена.

Тук е необходимо да се обърне внимание на една важна особеност. НК говори за „съгласие на бременната”, но е допустимо извършването на аборт и без нейното съгласие. Тази възможност е уредена в чл. 4 от Наредба № 2, според който „аборт на жени, които са недееспособни, се извършва със съгласие на техните законни представители или попечители”. Даденото съгласие от страна на законните представители и попечители няма отношение към състава на престъплението. НК говори за съгласие единствено на бременната. Наистина, съгласието е волеизявление[47], а не правна сделка. Дори и законните представители на бременната да са изразили своето съгласие обаче, не би следвало да се приема, че е налице „съгласие на бременната”. Този извод важи и в случай, че съгласието бъде дадено както от законен представител, така и от недееспособна жена.

Вярно е, че чл. 87 от Закона за здравето (ЗЗ) изрично допуска възможността, когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности, съгласие да се даде от самия него и от негов родител или попечител. Когато пък пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник. ЗЗ обаче урежда допустимите вмешателства в правната сфера на пациентите. Едва ли можем да допуснем, че субектът на криминалния аборт може да избегне наказателна отговорност по квалифицирания състав на чл. 126, ал. 5 НК, когато имаме съгласие, например, от настойник на бременната.

Правно валидното съгласие не трябва да се отъждествява със съгласието, за което говори НК. Ненаказуемостта на бременната има своите социални и дори медицински аргументи, които обаче са относими единствено към нея самата, а не и към други лица. Затова, дали е налице съгласие в наказателното право, следва да се преценява за всеки конкретен случай, без да се ползва като критерий единствено възрастта на лицето.

Фактът, че законодателството изрично изключва бременната жена като непосредствен и посредствен извършител на криминалния аборт, показва единствено, че тя никога не носи отговорност, ако сама умъртви плода си[51]. Този извод е верен, дори и тогава, когато жената умъртвява плода си непосредствено преди раждането. Ирелевантен е също така и въпросът за субективната страна на нейното деяние.

Няма да е налице съглaсие, когато бременната разрешава осъществяването на друга интервенция, а не конкретно на аборт. Съгласието следва да бъде дадено преди началото на изпълнителното деяние.

§ 9. Субект на криминалния аборт

Криминалният аборт е престъпление с особен субект – лице с висше медицинско образование. Аргументът за този извод се съдържа в квалифицирания състав по ал. 2 на чл. 126 НК, където се предвижда по-тежко наказание, когато деянието е осъществено от лице без такова образование. Субект на престъплението по квалифицираните състави може да бъде всяко наказателноотговорно лице.

Интересно е да се отбележи, че в практиката много по-често се случава непосредствен извършител на престъплението да е лице от женски пол. Всъщност, криминалният аборт е едно от най-често извършваните престъпления от жени[54].

§ 10. Субективна страна при криминален аборт

При криминалния аборт лекарят (или друго лице) съзнателно се насочва към умъртвяването на плода на бременна жена. Неговата цел е именно настъпването на съставомерния резултат. Субектът съзнава общественоопасния характер и е наясно с конкретните общественоопасни последици и те се явяват негова пряка цел. Затова и приемам, че противоправното прекъсване на бременността може да се осъществи единствено при пряк умисъл. Този извод се обуславя от особеността на съгласието на пострадалата. Тя дава изричното разрешение за умъртвяване на плода, към каквато цел именно, субектът насочва своето деяние.

Субективната страна на престъплението в никакъв случай не е безспорен въпрос. Трудно обаче, бих могъл да си представя осъществяването на това престъпление с евентуален умисъл.

§ 11. Наказуемост на криминалния аборт

По основния състав на престъплението, наказанието е до 5 години лишаване от свобода[56]. Когато деянието е осъществено от лице без висше медицинско образование, наказанието е до 8 години лишаване от свобода. По останалите квалифицирани състави се предвижда и специален минимум, като при умъртвяване плода на бременна жена, без нейното съгласие, от което е настъпила и нейната смърт, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години.

При всички случаи, съдът може да наложи и наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност или лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Тази възможност е уредена в допълнителната разпоредба на чл. 160 НК. Разбира се, деецът трябва да е придобил съответното право преди постановяване на присъдата.

§ 12. Квалифицирани състави на криминален аборт

Чл. 126 НК съдържа няколко квалифицирани състава. Чл. 126, ал. 2 НК представлява квалифициран състав на криминалния аборт с оглед субекта или с оглед осъществяването на множество престъпления – реална съвкупност.

В първото предложение на ал. 2, деянието може да бъде осъществено от всяко наказателноотговорно лице без висше медицинско образование. Именно липсата на необходимото образование повишава обществената опасност от извършване на подобно деяние, защото се увеличават рисковете за здравето и живота на бременната.

Второто предложение на ал. 2 предвижда наказание за лице, което умъртви плода на две или повече жени. Тук субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице, без значение от образованието, което притежава. Ако такова деяние се осъществи от лице без висше медицинско образование, престъплението ще се квалифицира и по двете предложения на чл. 126, ал. 2 НК. Съществен законодателен пропуск е невъзможността да бъде наложено наказание по квалифицирания състав за лице, което е осъществило криминален аборт повече от веднъж по отношение на една и съща жена. De lege lata, значение има единствено броят на жените, чиито плод е бил умъртвен.

Чл. 126, ал. 3 НК представлява квалифициран състав, където в предвиденото наказание вече се установява и специален минимум – 2 години лишаване от свобода. За да е налице повторно извършено деяние, е необходимо деецът де е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. Тук е без значение дали извършените престъпления представляват отделни състави на същото престъпление. Еднаквите по вид престъпления поначало са предвидени в една и съща глава или раздел от НК.

НК въздига в квалифициран състав и деянието, което е извършено без съгласието на бременната. В този случай, престъплението засяга правото на жената да осъществи избора си дали да запази плода, като с извършеното деяние се засяга и достойнството на пострадалата. Когато деянието се осъществява без съгласието или въпреки несъгласието на пострадалата, се засяга и правото й да създаде семейство[60]. При определени обстоятелства, осъщественото деяние засяга и правото на семейство на съпруга или партньора на бременната. Предвиденото наказание в този случай е лишаване от свобода от три до осем години.

Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години.

Тук следва да се обърне внимание на една особеност: когато със съгласието на бременна жена бъде умъртвен плодът й извън здравно заведение и от това последват усложнения, които довеждат до смъртта й, извършилият аборта ще отговаря в идеална съвкупност за двете престъпления – по чл. 123 НК и по чл. 126 НК, а не само по чл. 126, ал. 6 НК.

Причиняването на смърт по непредпазливост, чрез действия, които спадат към занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност, които деецът няма право да упражнява, не изключва престъплението по чл. 126, ал. 2 НК, а съществува идеална съвкупност от двете престъпления, които следва да се накажат поотделно. Само, ако абортът е извършен без съгласието на бременната и от това тя почине, ще има само едно престъпление – по чл. 126, ал. 6 НК. Това е така, защото в последната алинея законодателят препраща единствено към квалифицирания състав по чл. 126, ал. 5 НК – осъществяване на криминален аборт без съгласието на бременната.

§ 13. Особености на криминалния аборт

Криминалният аборт следва да се отграничава от престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, предложение първо (умишлено убийство на бременна жена), в хипотезата, когато е настъпила смъртта на плода. Разграничителен критерий в случая ще бъде умисълът на извършителя. Когато деецът цели настъпването на смъртта на бременната, но последва единствено смъртта на нейния плод, ще е налице опит за убийство, а не криминален аборт без съгласие на бременната.

В хипотезите, при които умъртвяването настъпва след раждането, отговорност ще се носи за умишлено убийство, тъй като актът на раждането е началният момент, от който започва съществуването на човека като правен субект. В конкретния случай, деецът ще насочи деянието си към жив човек, а не към част от тялото на бременната. Деецът следва да отговаря за опит към престъпление по чл. 126 и за умишлено убийство.

Практиката показва, че често дейността по осъществяване на криминалния аборт е свързана и с осъществяването на други престъпления – подкупи, лъжливо документиране и др. Нерядко, престъплението по чл. 126 НК се осъществява в съучастие, под всички негови форми.

Интересна хипотеза може да предизвика изричното несъгласие на бременната да бъде осъществен аборт, но пък медицинските показатели да показват ясната необходимост от неговото извършване за запазване живота на майката. Следва ли в този случай да се носи отговорност за осъществяване на криминален аборт без съгласието на бременната?

Отговорът на този въпрос е отрицателен. Наистина, човек има свободата да разполага със собственото си тяло, здраве и живот[68]. Българското законодателство и практика обаче смятат че правото на живот, разбирано като право на опазване на живота и здравето, е конституционно право от най-висш порядък. Конституционният съд приема за безспорно, че правото на живот има върховенство и приоритет по отношение на други права, които, за да бъде опазено, е допустимо да бъдат накърнени. С оглед на това, прекъсването на бременността в разглежданата хипотеза няма да е общественоопасно, тъй като деянието би представлявало крайна необходимост.

§ 14. Някои особености на криминалния аборт в чуждите законодателства

Българското законодателство не е изключение от световната тенденция да бъде криминализирано осъществяването на аборт в нарушение на приетите за това правила. Тук накратко ще разгледам предвидените престъпни състави в различни наказателни законодателства.

14.1. Криминален аборт в Република Азербайджан

Криминалният аборт в законодателството на Република Азербайджан не представлява отделен престъпен състав. Чл. 126, ал. 1 от местния Наказателен кодекс изрично посочва, че прекъсването на бременността представлява умишлено причинена тежка телесна повреда.

14.2. Криминален аборт в Естония

Естонското законодателство съдържа отделен престъпен състав по отношение на осъществяването на криминален аборт. Чл. 120 от естонския Наказателен кодекс е озаглавен „Незаконно прекъсване на бременността и незаконна стерилизация”.

Основният състав на престъплението предвижда наказателна отговорност за прекъсване на бременността по волята на бременната, осъществено от гинеколог по-късно, отколкото позволява закона. Предвиденото наказание е глоба или лишаване от право да се упражнява определена дейност.

Квалифицираните състави са няколко. На първо място, прекъсване на бременността по волята на бременната, осъществено от лице, което по закон няма право да прекъсва бременността се наказва се с глоба или лишаване от свобода за срок до две години. Тук деянието е квалифицирано с оглед субекта на престъплението.

На следващо място, прекъсване на бременността, когато тя е над 21 седмици, по воля на бременната, от лице, което по закон няма право да прекъсва бременността се наказва с лишаване от свобода за срок до четири години.

Най-тежко квалифицираният състав урежда наказателната отговорност за прекъсване на бременността против волята на бременната. В този случай деецът се наказва с лишаване от свобода за срок от две до шест години.

Естонското законодателство показва оригинален подход като предвижда значителна разлика в степента на обществена опасност, с оглед на субекта, който осъществява деянието.

14.3. Криминален аборт в Узбекистан

Наказателният кодекс на Узбекистан съдържа изричен текст (чл. 114), който е наименован „Престъпен аборт”.

Основният състав предвижда наказателна отговорност за осъществяването на изкуствено прекъсване на бременността (аборт) от лекар-акушер или гинеколог извън лечебно заведение или при наличие на медицински противопоказания. В този случай, предвиденото наказание е глоба в размер до двадесет и пет минимални работни заплати или лишаване от определени права до три години или поправителен труд до една година.

В законодателството на Узбекистан отново откриваме квалифициран състав с оглед субекта. В местния НК субектът се означава като „лице, което няма право да осъществява аборт”. Предвиденото наказание в този случай е глоба в размер от двадесет и пет до петдесет минимални работни заплати или поправителен труд от една до две години или арест до три месеца.

Когато деянията по основния или квалифицирания състав доведат по непредпазливост до смърт на потърпевшата или други тежки последствия, предвиденото наказание е поправителен труд от две до три години или лишаване от свобода до пет години.

Законодателството на Узбекистан предвижда и наказателна отговорност за подбудителство към аборт. Разпоредбата на чл. 115 носи заглавието „Подбудителство на жена към осъществяване на аборт”. Конкретният състав урежда наказателната отговорност за подбудителството към извършване на изкуствено прекъсване на бременността, когато абортът е бил осъществен. Лицето, което се подбужда в случая може да бъде единствено бременната, а не и субектът на престъпния аборт. Предвиденото наказание в случая е глоба в размер до петдесет минимални работни заплати или поправителен труд до две години или арест до шест месеца.

14.4. Криминален аборт във Франция

Френският Наказателен кодекс също криминализира осъществяването на аборт без спазване на съответните правила.

Чл. 223-10 предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода и глоба в размер на 75 000 Евро за всеки, който прекъсне бременността на жена без нейното изрично съгласие.

Чл. 223-11 от Наказателния кодекс пък урежда наказателната отговорност за лице, което прекъсне бременността на друг човек в някоя от следните хипотези:

1. след изтичането на срока, през който осъществяването на аборт е разрешено от закона, освен когато това става по медицински причини;

2. когато се осъществи от лице, което не е доктор по медицина;

3. в помещение извън обществена или частна болница, при спазване на установените в законодателството изисквания. Наказанието по този текст е лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер от 30 000 Евро.

14.5. Криминален аборт в САЩ

Повечето наказателни кодекси на различните щати определят човешкото същество като лице, което е родено и живо. За убийство обаче се признава не само умъртвяването на роден човек, а и действията по умъртвяване плода на бременна жена, когато той е навършил 24 седмици (“Homicide means conduct which causes the death of a person or an unborn child with which a female has been pregnant for more than twenty-four weeks”). Такава е например уредбата според чл. 125.00 от Наказателния кодекс на щата Ню-Йорк.

Що се отнася до наказателната отговорност за осъществяване на аборт, голямо значение има и юриспруденцията на Върховния съд. Така, през 60-те години на XX век, абортите са били забранени във всички щати, с много малки изключения. Разрешението на проблема идва, с решението по делото Roe v. Wade [410 U.S. 113 (1973)], което дава възможност на жените изобщо да потърсят помощ от лекар за осъществяване на аборта, като преди това решение, допустимият аборт е бил единствено извършеният самостоятелно от бременната жена. Според решението по делото Planned Parenthood v. Casey [505 U.S. 833 (1993)], зародишът може да бъде умъртвен чрез хирургична операция единствено преди да е станал жизнеспособен[79]. Бременната обаче не носи отговорност, ако сама умъртви плода си, без значение в кой период на бременността се намира, тъй като на нея й се признава правото на самостоятелно прекъсване на бременността .

14.6. Криминален аборт в Молдова

Наказателният кодекс на Молдова урежда в отделен текст – чл. 159 незаконното осъществяване на аборт:

Наказва се прекъсването на бременността с каквито и да е средства, когато се осъществява:

1. извън медицинските заведения или медицинските кабинети, имащи съответното разрешение;

2. от лице без висше медицинско образование;

3. при период на бременността по-малък от 12 седмици;

4. при наличие у потърпевшата на медицински противопоказания за извършване на подобна операция;

5. в несанитарни условия.

Предвиденото наказание е глоба в размер от 200 до 500 условни единици или лишаване от свобода за срок до две години.

Същото деяние:

1. извършено повторно;

2. довело по непредпазливост до причиняване на тежка или средна телесна повреда;

3. довело по непредпазливост до причиняване смъртта на пострадалата, се наказва с лишаване от свобода за срок от 5 до 10 години и с лишаване или без лишаване от право да се заема определена длъжност или да се упражнява определена дейност за срок от 5 години.

§ 15. Предложения de lege ferenda

Криминалният аборт е престъпление, което съществува в наказателното ни законодателство повече от век. Въпреки това, то не е обвързано така съществено от законодателната динамика, през която са преминали други престъпления. Струва ми се, че обществените отношения са променени, което налага и кратки, но съществени изменения в действащата уредба.

Криминалният аборт е особено престъпление, което се осъществява срещу пострадал, който пък в повечето случаи е дал съгласието си да бъде увреден. Личното ми мнение е, че с оглед на различните особености на това престъпление, е оправдано неговото криминализиране в отделен престъпен състав. Това престъпление обаче трябва да се намира не в раздел „Убийство”, а в раздел „Телесна повреда”, тъй като това систематично място би отговаряло в пълнота на същността на престъплението.

Разпоредбата на чл. 126, ал. 1 НК съдържа две предложения, които се осъществяват в резултат на нарушаване на установения ред за изкуствено прекъсване на бременността. С оглед на това, би могла да бъде предложена следната редакция на чл. 126, ал. 1 НК: „Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й в нарушение на утвърдения ред за изкуствено прекъсване на бременността, се наказва с лишаване от свобода до пет години”.

Необходимо е да се измени и второто предложение на чл. 126, ал. 2 НК, тъй като към момента по квалифицирания състав не може да се подведе лице, осъществило повече от един криминален аборт на една и съща жена. Предлаганата редакция на чл. 126, ал. 2 НК е следната: „Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил повече от един плод в нарушение на утвърдения ред за изкуствено прекъсване на бременността, наказанието е лишаване от свобода до осем години”.

Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт криминален аборт д-р Сашо Георгиоски Хотел България – Restaurant Bulgaria – A La Carte Mezzanine Яница Димитрова криминален аборт д-р Сашо Георгиоски Хотел България – Restaurant Bulgaria – A La Carte Mezzanine Яница Димитрова криминален аборт д-р Сашо Георгиоски Хотел България – Restaurant Bulgaria – A La Carte Mezzanine Яница Димитрова криминален аборт д-р Сашо Георгиоски Хотел България – Restaurant Bulgaria – A La Carte Mezzanine Яница Димитрова криминален аборт д-р Сашо Георгиоски Хотел България – Restaurant Bulgaria – A La Carte Mezzanine Яница Димитрова криминален аборт д-р Сашо Георгиоски Хотел България – Restaurant Bulgaria – A La Carte Mezzanine Яница Димитрова криминален аборт д-р Сашо Георгиоски Хотел България – Restaurant Bulgaria – A La Carte Mezzanine Яница Димитрова криминален аборт д-р Сашо Георгиоски Хотел България – Restaurant Bulgaria – A La Carte Mezzanine Яница Димитрова криминален аборт д-р Сашо Георгиоски Хотел България – Restaurant Bulgaria – A La Carte Mezzanine Яница Димитрова криминален аборт д-р Сашо Георгиоски Хотел България – Restaurant Bulgaria – A La Carte Mezzanine Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова Яница Димитрова