Кристалина Георгиева: България не бива да харчи пари, които няма 2026
Кристалина Георгиева: България не бива да харчи пари, които няма 2026
Advertisement
Img

Не харчете пари, които нямате. Това е посланието на управляващия директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева към управляващите в България. В интервю за bTV тя коментира състоянието на световната икономика, рисковете от войните и енергийната криза, бюджетната политика на България и влиянието на изкуствения интелект върху пазара на труда.

Георгиева обясни смисъла на свое предишно предупреждение, че „зимата идва“, като посочи, че световната икономика продължава да демонстрира устойчивост въпреки поредицата от сътресения през последните години.

По думите ѝ, МВФ прогнозира световен икономически растеж от 3,1% за тази година, но зад тази прогноза стоят две противоположни тенденции.

„Едната е енергийният шок – дърпа растежа надолу. Другата са инвестициите в изкуствен интелект – качват растежа нагоре“, обясни тя.

Според Георгиева светът се разделя на две групи държави. Първата включва сравнително малък брой страни, за които прогнозите за растеж са повишени, основно заради участието им в развитието на изкуствения интелект.

Втората, значително по-голяма група, обхваща държави с понижени прогнози, които не са достатъчно интегрирани в тази индустрия и са зависими от вноса на петрол и природен газ.

Георгиева предупреди, че инфлацията продължава да бъде проблем, а централните банки повишават лихвените проценти. В същото време редица държави, включително европейски, имат високи нива на задлъжнялост.

„Виждаме една световна икономика, която е стъпила на един крак – изкуствения интелект. Ако има разочарование, ако някой дръпне стола, ние можем да се окажем в трудно положение“, заяви тя.

Посланието ѝ към световните лидери е

да не приемат икономическата устойчивост за даденост.

Управляващият директор на МВФ обясни, че прогнозите на фонда се основават на определени допускания за развитието на конфликтите и възстановяването на корабоплаването.

При евентуална нова ескалация в Близкия изток или други конфликтни региони икономическите последствия могат да бъдат значително по-тежки от предвиденото в основния сценарий.

По думите ѝ Европа е успяла сравнително бързо да намали зависимостта си от руския петрол и природен газ след 2022 г., но остава уязвима към високите енергийни цени.

Георгиева посочи, че

по-сериозният проблем за Европейския съюз

е незавършената интеграция на единния пазар, по-ниската производителност на труда и изоставането от САЩ в областта на изкуствения интелект.

Advertisement

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

  • Rating