Днес BlagoevgradskiVESTI.com ви представя младата и талантлива певица Кристина Дечева. Тя е на 23 години, родом от Благоевград, и от малка е свързала живота си с музиката. Сценичният ѝ път започва още в детството, преминава през обучение по народно пеене, а по-късно се развива в поп и джаз изпълнение, множество сценични изяви и професионална работа като певица както в България, така и в чужбина. В момента Кристина работи по нови музикални проекти и своя първа авторска песен.
– Представи се накратко на нашите читатели.
Казвам се Кристина Дечева, на 23 години съм и съм от Благоевград. Музиката е част от живота ми още от съвсем малка и с времето се превърна не просто в хоби, а в мой път.
– Кога започна да пееш и как откриха таланта ти?
Първите ми музикални заложби се появиха още в детската градина. Имам една забавна история – по време на концерт трябваше да пеем в хор, но аз просто грабнах микрофона и започнах да пея сама. Тогава родителите ми за първи път видяха, че имам артистични заложби, и оттам започна всичко.
– Как се разви музикалният ти път през годините?
Започнах с народно пеене още в първи клас в Благоевград. По-късно, в 7. клас, започнах да се занимавам с поп и джаз. През този период участвах в множество концерти и конкурси, включително с група Д2 и Биг Бенд Благоевград. Имам и награди от различни конкурси, с които много се гордея.
Един от интересните моменти тогава беше, когато бяхме поканени да участваме в предаването „Черешката на тортата“, което беше много вълнуващо преживяване за мен.
– Кога за първи път започна да се занимаваш професионално с музика?
На 17 години започнах работа в пианобар в Благоевград. Това беше моят истински старт. В началото ми беше трудно да се отпусна – все пак бях доста млада и това беше голямо предизвикателство за мен. С времето обаче започнах да се чувствам по-уверена, срещнах много различни хора и това ми отвори нови възможности за участия из страната.
– Какво ти даде работата на сцена и срещите с публиката?
Сцената ме изгради като артист и като човек. Научи ме да бъда смела, да изразявам себе си и да общувам с хората чрез музиката. Всяко участие е различно и носи своя емоция.
– Разкажи ни за последните ти музикални преживявания.
Това лято работих на морето и това беше много важен период за мен. Срещнах музиканти от цяла България, обменихме опит и вдъхновение. Освен това тази година имах възможността да участвам и на международна сцена в Милано, Италия – преживяване, което ще помня дълго и което ме вдъхнови още повече да се развивам.
– Какъв стил музика те описва най-добре?
Обичам да експериментирам и да пея различни стилове – от народна музика до поп, джаз и съвременни песни. За мен най-важното е да пея с чувство и любов, независимо от стила.
– Работиш ли по свои проекти?
Да, напоследък започнах да правя различни кавъри на любими песни. Един от тях е на „Синева“ на Васил Найденов, както и други поп, поп-фолк и английски песни. Направих и машъп с аранжимент на Петър Деков, с който много се гордея.
– Подготвяш ли нещо ново за публиката?
В момента работя върху своя авторска песен, която искам да носи послание и да бъде нещо различно и лично.
– Как се виждаш в бъдеще като артист?
В бъдеще се виждам като некомерсиален изпълнител, който е намерил своя собствен стил и място в музиката. За мен е важно това, което правя, да достига до хората и да ги докосва.
– Какво искаш хората да почувстват, когато те слушат?
Искам да усещат искреност. Музиката за мен е емоция и връзка – ако успея да докосна дори един човек, значи съм на прав път.
Материалът Младата певица от Благоевград Кристина Дечева: Искам да пея с чувство и любов, независимо от стила е публикуван за пръв път на Благоевградски ВЕСТИ.
Младата певица от Благоевград Кристина Дечева: Искам да пея с чувство и любов, независимо от стила 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-05-01 08:24:21 Банско, Белица, Благоевград, Гоце Делчев, Добринище, Кресна, Мелник, Петрич, Разлог, Сандански, Симитли, Хаджидимово, Якоруда, Благоевград, Пирин, Рила, Родопи, Банско, Сандански, Петрич, Разлог, Гоце Делчев, Мелник, туризъм, минерални извори, ски курорти, културно наследство, манастири, река Струма, река Места, винопроизводство, СПА туризъм, планински туризъм, национален парк Пирин, Югозападна България, граничен регион, Гърция, Северна Македония, фолклор, традиции, археология, природни забележителности, икономика, Абланица, Аврамово, Айдарово, Алеко Константиново, Баничан, Бараково, Бачево, Бегуновци, Беласица, Бело поле, Бельово, Бистрица, Блатска, Боголин, Богородица, Бождово, Бойково, Борово, Брежани, Брестник, Брестово, Брезница, Бунцево, Бучино, Българчево, Ваклиново, Ветрен, Виногради, Влахи, Вълково, Вълкосел, Вълчево, Габрене, Гайтаниново, Гега, Генерал Тодоров, Георгиево, Годешево, Годлево, Горно Драглище, Горно Краище, Горно Осеново, Горно Спанчево, Горно Хърсово, Гостун, Градево, Гърмен, Гълъбово, Дагоново, Дамяница, Дебочица, Делвино, Делчево, Добротино, Долене, Долна Градешница, Долна Рибница, Долно Драглище, Долно Осеново, Долно Спанчево, Долно Хърсово, Долно Церово, Долско Дряново, Дрангово, Дренково, Дъбница, Дъбово, Елешница, Железница, Жижево, Златолист, Игралище, Илинден, Илинденци, Искра, Кавракирово, Калиманци, Камена, Катунци, Кладенци, Клепало, Ключ, Ковачевица, Ковачево, Козле, Коларово, Конарско, Копривлен, Кочан, Краище, Кремен, Крупник, Крушево, Кулата, Кърналово, Кърпелево, Ладарево, Ласкарево, Лебница, Левуново, Лешница, Лещен, Лиляново, Логодаж, Лозеница, Лъжница, Любовище, Марикостиново, Марулево, Места, Мечкул, Микрево, Момина кула, Мосомище, Мощанец, Ново Делчево, Ново Лески, Ново Ходжово, Огняново, Ореше, Осеново, Осиково, Падеш, Палат, Парил, Пиперица, Пирин, Планиница, Плоски, Плетена, Полена, Поленица, Попови ливади, Предел, Прилеп, Пролет, Първомай, Раздол, Рибново, Рилци, Росеново, Рупите, Садово, Самуилово, Сатовча, Седелец, Сенокос, Склаве, Скребатно, Скрът, Слатино, Сливница, Смолево, Спанчево, Стара Кресна, Старчево, Стоб, Струмешница, Струмяни, Сугарево, Тешово, Тополница, Туховища, Филипово, Хвостяне, Хотово, Хърсово, Цапарево, Цветаново, Черешница, Черниче, Чуричене, Чучулигово, Яково, Яново, Ярджиловци.
