Оризовият сектор в ЕС предупреждава за сериозна пазарна криза 2026

По време на последната пазарна кампания вносът на ориз в Европейския съюз достигна около 1,7 милиона тона. Значителен дял от този внос влиза на пазара на ЕС с намалени или нулеви мита съгласно съществуващите търговски споразумения. В същото време европейските производители са изправени пред по-високи разходи за ресурси и трябва да спазват едни от най-строгите екологични и производствени стандарти в света. Тази ситуация създава нарастваща несигурност за производителите и преработвателите в целия европейски оризов сектор.

Пазарните цени на необработения ориз са подложени на значителен натиск през последните месеци. В отговор на това някои производители насочват производството си към сортовете Японика – сегмент, традиционно считан за по-стабилен. Ако обаче тази тенденция продължи, може да се стигне до свръхпредлагане и в този пазарен сегмент, което допълнително би отслабило ценовата стабилност в целия сектор.

Производството на ориз в Европа играе важна роля не само за продоволственото снабдяване, но и за икономиката на селските райони, заетостта и управлението на околната среда в специфични региони. Следователно поддържането на жизнеспособен оризов сектор е от съществено значение както за икономическия, така и за териториалния баланс в няколко държави членки на ЕС.

В този контекст секторът призовава за преразглеждане на съществуващите политически инструменти, за да се гарантира, че те остават ефективни за запазване на пазарната стабилност. По-специално, заинтересованите страни посочват необходимостта от преоценка на функционирането на автоматичния защитен механизъм, свързан с режима GSP/EBA (Обща схема от преференции/ Всичко освен оръжие), с прагове за активиране, които по-добре отразяват пазарните реалности и позволяват навременни действия, когато скокът във вноса наруши пазара.

Освен това секторът подчертава значението на преразглеждането на митата по Общата митническа тарифа, за да се приведат в съответствие с реалните пазарни условия. От съществено значение е да се гарантира, че тарифните структури остават съобразени с пазарните реалности, като същевременно се обмислят мерки, които защитават конкурентоспособността на европейската преработвателна промишленост и добавената стойност, генерирана в рамките на хранителната верига на ЕС.

В по-широк план оризовият сектор подчертава необходимостта от по-силна подкрепа за европейското производство на вътрешния пазар, включително целенасочени усилия за насърчаване и адекватни финансови ресурси. Предвид икономическото, екологичното и териториалното му значение, оризът следва да бъде признат за чувствителен продукт в рамките на селскостопанската и търговската политика на ЕС.

Накрая, секторът подчертава значението на укрепването на принципа на реципрочност в международната търговия. Вносът, пускан на пазара на ЕС, трябва да отговаря на стандарти, еквивалентни на изискваните от европейските производители, особено по отношение на опазването на околната среда, безопасността на храните и условията на труд. Засилването на граничния контрол и осигуряването на последователно прилагане на тези стандарти биха допринесли за по-лоялна конкуренция.

Европа трябва да направи ясен избор: да защити своя продоволствен суверенитет и да подкрепи стратегически селскостопански сектори като оризопроизводството, или рискува да увеличи зависимостта си от международните пазари, категорични са от „Копа-Коджека“.

Източник: Ивона Величкова/БТА