
Опитвам се добронамерено да обясня на Радев, че дипломацията е и наука, и изкуство, но преди всичко е умението да отчиташ реалните факти „на терен“. С опита да говори едно на Запад, а друго на Изток, накрая рискува да остане на земята между три стола – САЩ, Русия и ЕС.
И това вече започва да личи.
Основният проблем при Радев и сие е бъркането на пропаганда с информация и липсата на собствен, независим капацитет за анализ и оценка на събитията, рисковете и възможностите.
На първо място – конфронтацията между Русия и Запада продължава да ескалира. Основният проблем е, че Путин не приема мирен изход, който не отговаря на неговите военни и политически цели. Затова тезата, че Радев не подкрепя Украйна, защото Путин уж търси мир, е откровено насилие над фактите и разума.
Тази теза не просто виси във въздуха с кухото си съдържание – няма и видима перспектива за съществена промяна. Путин продължава да настоява, че Русия ще постигне целите си чрез натиск и военни действия. Войната вече е дълбоко вградена в политическия и икономическия модел на режима, което прави прехода към мир много труден.
На второ място – при прогнозируема ескалация място за „междинна“ политика става все по-малко. Тези, които се опитват да стоят по средата, рискуват да станат немили-недраги и на Изток, и на Запад.
И опитът да се заеме някаква българска версия на MAGA също няма особена основа. Накрая се оказваш свой сред чуждите – похвалите идват от Москва, и чужд сред своите – в Европа.
Това е кошмар от репутационна гледна точка.
На трето място – американските самолети-цистерни напуснаха „Безмер“ на 21 август, по-малко от месец след разполагането им. Официалното обяснение няма да ви каже, че е заради „враждебна среда“ – българският министър на отбраната заяви, че полетите са били тренировъчни над съюзнически държави /тази версия я лансира след като си тръгнаха/ и че няма данни за пряка заплаха за България.
Но политическият въпрос остава.
Около американското военно присъствие беше създадена значителна тревожност и се появиха открито антиамерикански и антизападни реакции. Ако това постепенно се превърне в обществен рефлекс, при всяка следваща съюзническа мисия ще се появява същият аргумент: ако помагаме на съюзниците си, „ще ни нападнат“.
Това е опасно, защото може да превърне външнополитическия страх във вътрешнополитическо ограничение.
А в НАТО надеждността не се измерва само с това дали формално спазваш договорите. Измерва се и с това дали в кризисен момент можеш да осигуриш инфраструктура, логистика и политическа предвидимост.
И между другото – историята с руския самолет на МЧС показа същия проблем с анализа на риска. МЧС не е чисто военна структура, но в него има военнослужещи и спасителни воински формирования, наред с граждански и противопожарни структури. Достатъчно е видят каква роля има МЧС при предстоящата мобилизация в Русия и какви мисии извършва по света.
Затова не е достатъчно просто да приемеш декларацията на изпращащата държава за естеството на мисията. Българската държава трябва да прецени риска, товара, маршрута и чувствителните обекти по трасето.
Точно това е работата на държавата.
На четвърто място – историята с МиГ-29, които Полша първоначално беше планирала да предостави на Украйна, показа колко лесно България може да се окаже в публичното пространство от грешната страна на една стратегическа тема.
Българското Министерство на отбраната действително отправи запитвания до Полша, с което си самонанесе репутационна щета. По-късно обаче МО заяви, че няма започнали преговори с Полша, а министър Стоянов посочи, че самолетите се търсят основно като ресурс за поддръжка на съществуващия парк.
Проблемът не е само в конкретния самолет.
Проблемът е в сигнала.
Хем заявяваш модернизация и преход към F-16, хем публично оставяш впечатление, че стратегическият хоризонт продължава да бъде съветската авиация. И родната и международна публика остана с чудене какво преобладава в това несръчно искане – желанието да прецакаме Украйна /за да не получи самолетите/ или да се превърнем в Джурасик парк за съветска авиация.
Това е объркващ сигнал и към съюзниците, и към собствената ни общественост.
Накрая България остава в една позната позиция – между намеренията, политическата реторика и реалните способности.
В някои кръгове на българския елит е заложено схващането, че големият тарикатлък е да лавираш между Запада и Русия.
Помните изцепките на Борисов как „прекарва с 200“ западните ръководители, докато паралелно финансира и изгражда за Русия Турски поток.
Но това не е дипломация.
Това е самозаблуда, маскирана като хитрост.
И класиката е, че човек, който смята лавирането за висша форма на стратегическа интелигентност, обикновено не разбира момента, в който всички останали го смятат за глупав.
Лошото е, че не виждам този кабинет да има достатъчен капацитет да преодолее собствените си идеологически и управленски предразсъдъци. Механизмите за саморегулация и вътрешните задръжки изглеждат слаби.
А в дипломацията има едно много просто правило:
Може да се опитваш да лавираш между различни интереси. Но не можеш да лавираш между реалностите.
„Спаси София“ предлага единна система за транспорта 2026
Коментарът на автора е публикуван на неговата страница във фейсбук.
България Новините – balgarianovinite.com 2015-2026 Основният проблем при Радев и сие е бъркането на пропаганда с информация 2026
ПОЛОВИН ДУЗИНА МЕДАЛА ЗА МЛАДИТЕ ПЛУВЦИ ОТ КЛУБ „СЛИВЕН 2002“ 2026
България, България новини, новини България, актуални новини България, политически новини България, икономика България, култура България, спорт България, криминални новини България, международни новини България, София новини, Пловдив новини, Варна новини, Бургас новини, Русе новини, Стара Загора новини, Плевен новини, Велико Търново новини, Ловеч новини, Враца новини, Монтана новини, Добрич новини, Силистра новини, Търговище новини, Габрово новини, Разград новини, Кърджали новини, Смолян новини, Перник новини, Хасково новини, Шумен новини.
БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2026
Работничка загина при трудова злополука в „Мини Бобов дол“ 2026
2026-08-23 10:21:47
Leave a Comment