Проф. д.и.н. Светлозар Елдъров съобщи за първи път в Свиленград за официални държавни документи, създадени за българските дипломатически представители в столицата на Великите сили и за българските делегати в Лондонската конференция
В навечерието на 13 март, по повод 113 години от превземането на Одринската крепост, гост-лектор на Свиленград бе проф. дин Светлозар Елдъров. Той пристигна в Града на коприната по поканата на Историческия музей в града и Клуба на историка.
Професорът говори за последните си научни проучвания на тема „Линията Мидия-Енос – тракийската граница, която България заслужаваше“. В словото си акцентира на няколко важни етапа при определяне на тази граница – плод на българското политическо мислене и дипломатическа борба, както и на редица грешки. Той представи накратко основните факти и хронологическата последователност на събитията във връзка с линията Мидия-Енос, която през 1913 г. можеше и трябваше да се превърне в реално международно призната граница на България.
Проф. Елдъров изясни историческото наследство, върху което се основава тракийската граница на България, както и отношението на Великите сили и техните имперски интереси на Балканите и проливите. Той говори за възможните и мечтаните граници от различни среди и у нас. Напр. концепцията за линията Мидия-Сарос, както и линията Мидия-Родосто – фантазията на цар Фердинанд.
В словото си историкът заяви: „Точно тогава българската официална позиция, утвърдена от Правителството, е сериозно дискридитирана от политически и дипломатически гаф, сътворен от твореца и главната квартира. Цар Фердинанд, подкрепен от помощник-главнокомандващия ген. Михаил Савов, респективно действащата армия, налага свой вариант на бъдещата българо-турска граница: линията Мидия-Родосто (дн. Текирдаг на Мраморно мора). Тази линия също не е произволна. След неуспешната атака на Чаталджа българското главно командване е готово да оттегли своите дивизии по линията Мидия-Сарай-Чарлу-Родосто като разделителна буферна зона с турската войска. По-късно при откриването на заседанията на Лондонската конференция и за тази линия е стъкмена от военните някаква обосновка: „тя била лесно защитима и свързана с Мала Азия“. Стоян Данев – водач на българската делегация в Лондон и председател на НС го е казал най-точно: „Всъщност зад всичко това се криеше желанието на царя да се доближи колкото се може повече до Цариград“.
По същото време сръбските и гръцките войски се срещат в Македония на линия, която до голяма степен съответства на техните териториални претенции. На тази основа между двете страни започва да се изгражда нов политически и военен съюз насочен срещу България, под чиято потенциална хегемония на Балканите в случай, че освен Одринска Тракия, тя придобива цялата или по-голяма част от Македония, те смъртно се страхуват. Великите сили също таят съмнения и опасения относно една целокупна България. Русия и Англия напр. имат стратегически интереси и десетилетно конкуренция за контрола на проливите и Цариград. Най-големият кредитор на Османската империя – Франция, ревниво пази своите кредити и лихви в Ориента. Германия крои сериозни проекти за икономическо и политическо проникване в Анадола и в Близкия изток. Австро-Унгария я подкрепя заради аспирациите си за Западните Балкани и горещото желание да провали Балканския съюз. Дори Италия с итало-турската война през 1911-1912 г. категорично заявява имперски и колониални амбиции. Какво остава за Турция, която тогава все още държи Одрин – нейната първа османска столица на Европейския континент – символ на историческата ? мощ. Румъния също не пропуска да се нареди за компенсация в Южна Добруджа.
Накратко казано с линията Мидия-Родосто България нагазва в дълбоки и опасни геополитически води, които поставят под риск нейните реални национални и политически интереси. Появата на тази изненадваща алтернативна линия изкарва наяве несъгласуваността и липсата на единство в държавно-политическия връх в София. А това не остава незабелязано за Атина, Белград и Букурещ, които лесно съобразяват едно на ум.
Най-непосредствената реакция обаче се появява в Цариград на 10.01.1913 г. точно когато във Високата порта вече е постигнато съгласие за отстъпване на Одрин на България, е извършен преврат, организиран от младотурската опозиция и военните среди. Без съмнение линията Мидия-Родосто, чийто максимализъм поставя под съмнение сигурността на османската столица, също е допринесло за това събитие. Заседанията на Лондонската конференция са преустановени, а войната се подновява. Българската войска на Тракийския оперативен театър е поставена в позиция на пасивна отбрана. При това положение най-облагодетелствана е Сърбия. Докато България се отбранява при Чаталджа и Булаир и подготвя атаката на Одрин, Сърбия подготвя своята войска и затяга окупационния си апарат в Македония. Същото прави и Гърция, тъй като тя има пред себе си само гарнизона на Янина.
Монархическият максимализъм, изразен в линията Мидия-Родосто и фантазиите за Цариград се сблъскват донякъде с македонския фактор в България, който в онзи момент е много влиятелен.
Истината е, че македонският фактор наравно с Щаба на действащата армия, оглавена от ген. Михаил Савов, и монархическият институт, олицетворяван от цар Фердинанд носят най-голямата вина за престъпното безумие от 16 юни 1913 г. – среднощното нападение на гръцките и сръбски войски в Македония, което подпали Междусъюзническата война, в която изгоряха и Одринска Тракия и Македония.
Професорът представи и втория вариант линията Мидия –Енос.
На 9 март 1913 г. броени дни преди епичната българска атака на българската крепост Великите сили от името на Лондонската мирна конференция излизат с мотивативна колективна нота, с която настояват за прекратяване на бойните действия и постановяват Османската империя да отстъпи териториите на запад от линията Енос-Мидия заедно с островите в Егейско море, като границата на Османската империя да започва от Енос по течението на Марица, после по течението на Ергенек и да завършва при Мидия. Т.е. става въпрос за граница, която не е хипопотична права линия, а топографски детерминиран проект. Така Великите сили изпращат в небитието линията Мидия-Родосто…Победата на българския войник от 13 март 1913 г. над Одрин дава криле на българските държавници, политици, дипломати.
Недоразумение за границата има между Иван Евстр. Гешев и Стоян Данев – председател на НС и водач на българската делегация за Лондонската конференция, пристига в Петербург още преди падането на Одрин, но не е бил уведомен за топографските и физически граници във връзка с линията Мидия-Енос. Съществува и друг български проект – комбинация от първоначалните проекти Мидия-Сарос и Мидия-Родосто. Великите сили подновяват проекта за установяване на границите, техните делегации получават точното очертание от българска страна на правата линия Мидия-Енос.
Проф. Елдъров говори и за официалните търговско-икономически и военно-стратегически съображение при проектирането на българо-турската граница в Тракия. Той представи за първи път пред свиленградчани официални държавни документи, създадени за българските дипломатически представители в столицата на Великите сили и за българските делегати в Лондонската конференция, които са били неизвестни досега за българската историческа наука. Цитира документи, за да даде представа какви перспективи са виждали нашите предци в тракийската граница.
Независимо от постигнатите успехи на българската политика, не са видени капаните в чл. 2 от договора относно линията Мидия-Енос в Лондонския мирен договор. За да се превърне в реална граница, тя трябва да се определи и признае от международна комисия. Ерудираният историк посочи, че българските политици разбират неизбежността на войната с вероломните съюзници-разбойници, но не проявяват достатъчна настойчивост и бързина. Затова номинацията на членовете на комисията от Великите сили на практика стават в самото навечерие на Междусъюзническата война. След 16 юни 1913 – самата идея за учредяване на Международната комисията става невъзможна, защото престъпното безумие превръща българския мирен договор в архивен документ за историците.
България не успява да се възползва и от нуждата и желанието на Османската империя по-бързо да се нормализират отношенията между двете страни. Преговорите започват през март 1913 г. и продължават през май с.г. във Виена. Имено там се стига до проект за двустранен договор. Негов автор е Хилми паша – пълномощен министър в Австрийската столица, бивш велик везир. Негов партньор в преговорите е българският политик, държавник и дипломат Григор Начович, но точно тогава Иван Евстр. Гешов излиза в оставка и преговорите се преустановяват. Едва след седмица от началото на войната новият министър Стоян Данев се сеща да изпрати Начович в Цариград да продължи преговорите и да осигури неутралитет на Турция в Междусъюзническата война. Но това се превръща в мисия невъзможна.
Според архивните документи реакциите от страна на българската държава са закъснели… В телеграмата от Гешов, че границата Мидия-Енос ще се определи от комисия, не се казва нищо за българите, които ще останат от турска страна на тази граница. Това обезкуражават военните власти в Тракия и те не предприемат нищо в защита на населението от Одринска Тракия. Тяхното внимание е съсредоточено главно в прехвърлянето на войските от Одринско към Македония. До нахлуването на османските войски българското население е убеждавано, че нищо лошо няма да му се случи.
Така е изоставено населението на произвола на съдбата и завършва съдбата на линията Мидия-Енос, за да започва разорението на тракийските българи.
За присъстващите темата бе вълнуваща и интересна, а проф. дин Св. Елдъров обеща отново да гостува в южния град по теми, които вълнуват местното население.
Текст: Елена Митева
Снимки: Атанас Атанасов
Материалът Проф. д.и.н. Светлозар Елдъров с лекцията „Линията Мидия-Енос – тракийската граница, която България заслужаваше“ в Свиленград е публикуван за пръв път на Новините от Свиленград и региона | e-svilengrad.com.
Проф. д.и.н. Светлозар Елдъров с лекцията „Линията Мидия-Енос – тракийската граница, която България заслужаваше“ в Свиленград 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-03-17 08:48:14 Свиленград, Хасково, Димитровград, Харманли, Любимец, Тополовград, Марица, Свиленградска крепост, Граничен пункт Капитан Андреево, Граничен пункт Лесово, Свиленградска община, текстилна индустрия, земеделие, лозарство, винопроизводство, минерални извори, туризъм Свиленград, спортни клубове, фестивали, култура, исторически забележителности, Меджиди табия, локални новини, образование, училища, общинска администрация, риболов, природни резервати, река Марица, местни събития, регионални новини, Хасково, Димитровград, Харманли, Свиленград, Любимец, Тополовград, Адряново, Алан, Алтън, Андон, Апостолово, Арковна, Белица, Бенковски, Бисер, Борисово, Брягово, Бял извор, Вакарел, Воден, Войводово, Водопад, Върбица, Генерал Инзово, Гълъбец, Градина, Градище, Гълъбово, Граничар, Динево, Добриново, Долно Езерово, Долно Царевец, Долно Черковище, Дражево, Дълбок извор, Елхово, Жълти бряг, Златна нива, Златна ливада, Иваново, Изгрев, Калоян, Каменец, Капитан Андреево, Кермен, Кирково, Козарево, Костиево, Крепост, Крушево, Кубратово, Любеново, Любимец (село), Манастир, Марино поле, Миладиново, Могила, Момино поле, Мурово, Николаево, Нова река, Ново село, Обручище, Овчарово, Орехово, Орлово, Павелково, Пъдарево, Първомай, Пчела, Райково, Равна гора, Раковец, Рудник, Свирково, Секулово, Ситово, Славяново, Снежина, Сокол, Старо Железаре, Станковци, Сърнево, Съединение, Тенево, Тополовград (село), Трака, Трънково, Хлябово, Черничево, Широково, Ябълково, Ягода
Гладни ли сте? Mr. PER е на път!
Скара на истински дървени въглища, прясно приготвена храна
и удобна онлайн поръчка в Бургас.
🔥 Mr. PER – Краснодар
Централен пазар „Краснодар“
ул. „Св. Климент Охридски“ № 49
Бургас
🔥 Mr. PER – Меден рудник
Третата спирка, блок 46
ж.к. Меден рудник
Бургас
MR. PER – СКАРА НА ДЪРВЕНИ ВЪГЛИЩА
Истински въглища. Истински вкус. В Бургас!
Leave a Comment