В първата част на поредицата ви разказахме как е построен язовир „Тича“, как първоначално е бил предназначен основно за напояване и как впоследствие водите му започват да се използват за питейно-битово водоснабдяване на Шумен, Велики Преслав и Търговище.
Но какво се случва с този водоизточник, когато климатът се променя, валежите намаляват, а нуждите от вода остават?
Отговор на този въпрос дават четирима учени от Националния институт по метеорология и хидрология – БАН – доц. инж. Игор Няголов, доц. инж. Красимира Николова, доц. инж. Ирена Илчева и доц. инж. Снежана Балабанова. Техният научен труд е озаглавен „Оценка и картиране уязвимостта на водните ресурси във водосбора на язовир „Тича“ и е публикуван през 2015 г. в списание „Булаква“.
Публикацията представя резултати от изследване на водосбора на язовир „Тича“, извършено в рамките на международния проект CC-WARE, насочен към оценка и ограничаване на уязвимостта на водните ресурси спрямо изменението на климата и промените в земеползването в Югоизточна Европа. За „Тича“ учените изследват както настоящата, така и бъдещата уязвимост на количеството на повърхностните водни ресурси, с особен акцент върху питейно-битовото водоснабдяване и риска за неговото обезпечаване.
Изследването сравнява два периода – базовия 1961–1990 г. и бъдещия сценарен период 2021–2050 г.
Климатът променя сметката за водата
Изследването тръгва от няколко процеса, които учените определят като пряко свързани с уязвимостта на водните ресурси – повишаването на температурите, намаляването на валежите, зачестяването на засушаванията и нарастващото водопотребление. Според авторите тези фактори могат да доведат до воден стрес, намаляване на количеството на водите и дефицити във водоснабдяването.
За водосбора на „Тича“ учените използват климатични сценарии, при които са моделирани валежите и температурите за бъдещи периоди. Резултатите показват, че през периода 2021–2050 г. се очаква валежите да намалеят – с около 12% в западната част на водосбора и до 14% в източната. Успоредно с това температурите се повишават с придвижването на изток.
Това има пряко значение за количеството вода, което достига до язовира.
Водата не остава в целия водосбор
Водностопанската инфраструктура във водосбора на „Тича“ включва не само самия язовир, но и река Тича и нейните притоци, реките Гюрля и Драгановска, както и микроязовирите „Красноселци“ и „Черковна“. В системата участват още локални подземни водоизточници за питейни нужди, напоителните системи „Красноселци“, „Герлово“, „Черковна“ и „Виница“, ВЕЦ-овете „Тича“ и „Моста“, както и водоснабдителните системи за питейни води „Тича – Шумен – В. Преслав“ и „Тича – Търговище“.
Тук обаче има особеност, която учените определят като характерна за водопотреблението в района. Двете водоснабдителни системи и напоителна система „Виница“ са разположени извън водосбора. Това означава, че голяма част от водите, които се връщат след използването им, не попадат обратно във водосбора.
Според авторите именно тази особеност води до по-голяма уязвимост на водосбора от гледна точка на формирания отток.
Колко вода е нужна за всички потребности?
В изследването учените разглеждат различните потребители на вода във водосбора на „Тича“, като основното водопотребление е свързано с напояването и питейно-битовото водоснабдяване.
При максимален вариант на напояване четирите напоителни системи – „Виница“, „Красноселци“, „Черковна“ и „Герлово“ – имат общи годишни нужди от около 66,3 млн. куб. м вода. Най-голяма е системата „Виница“, за която са изчислени 62,84 млн. куб. м годишно. Учените уточняват, че това е максимален сценарий, тъй като заради силно редуцираното напояване реално поливаните площи са значително по-малки.
За питейно-битово водоснабдяване на двете големи водоснабдителни системи – „Търговище“ и „Велики Преслав“, е отчетено общо потребление от 26,988 млн. куб. м вода годишно.
При разглеждания базов период 1961–1990 г. средномногогодишният отток във водосбора възлиза на 240,25 млн. куб. м, докато сумарното водоползване е 92,61 млн. куб. м.
Въпреки това балансът не е еднакъв за всички потребители. Изчисленията показват, че питейно-битовото водоснабдяване и екологичният отток са гарантирани на 100% през базовия период. Дефицити се наблюдават основно при напояването – при системите „Черковна“, „Герлово“, „Красноселци“ и „Виница“, където обезпечеността варира между 80% и 98,65%.
Особено значение има „Виница“, която представлява около три четвърти от всички напоявани площи. Според учените дори при тогавашните условия водосборът на язовир „Тича“ не може да формира достатъчно отток, за да покрие напълно нуждите при максимален вариант на напояване.
При оценката с експлоатационния индекс WEI за язовир „Тича“ е отчетена стойност от 42% за периода 1961–1990 г. Според използваната от авторите скала това поставя язовира в категорията на умерено уязвимите водни ресурси.
Така още в базовия период изследването показва една важна особеност – питейно-битовото водоснабдяване и екологичният отток са гарантирани, но при максимално водопотребление за напояване ресурсът на водосбора вече има ограничения.
Оттокът може да намалее значително
Съгласно разработения от учените климатичен сценарий оттокът във водосбора на язовир „Тича“ намалява и възлиза на 139 657 600 куб. м за периода 2021–2050 г. Понижението на оттока се отразява върху експлоатационния индекс WEI и води до по-голямо натоварване на водните ресурси.
Участъкът „р. Тича – извор до с. Тича“ остава в интервала на най-ниска уязвимост, въпреки че WEI достига 19,3% и се приближава до границата на следващата категория. Водосборът на р. Драгановска остава с много ниска уязвимост – WEI 8,1%, докато при р. Гюрля индексът достига 19,7%, също почти достигайки границата за ниска уязвимост.
Най-съществена е промяната при самия язовир. Пунктът „яз. „Тича“ е най-натоварен и попада в интервала „висока уязвимост“ с WEI от 77,2%.
Най-важният въпрос – ще има ли достатъчно вода за хората?
Намаляването на оттока вече се отразява не само на показателя за уязвимост. Анализът по показателя WSHI, който отчита дефицитите, показва, че при бъдещия сценарий недостиг се появява дори при питейно-битовото водоснабдяване, въпреки че неговата обезпеченост остава сравнително висока.
За системата „Шумен, Преслав, селища“ средният дефицит е изчислен на 3093 хил. куб. м, като обезпечеността е 98,45% по обем, 93,33% по години и 98,06% по месеци. За Търговище средният дефицит е 1328 хил. куб. м, при обезпеченост 97,89% по обем, 93,33% по години и 97,78% по месеци.
Много по-сериозни са прогнозните дефицити при напояването. За най-голямата напоителна система – „Виница“, обезпечеността по обем пада до 50,33%, по години – до 43,33%, а по месеци – до 60,12%. Средният дефицит е 312 176 хил. куб. м.
При „Красноселци“ обезпечеността по обем е 58,31%, а при „Черковна“ и „Герлово“ съответно 88,57% и 89,70%.
При „Виница“ дефицитите са особено сериозни. Съчетанието между високото водоползване и дефицитите е сред факторите, които повишават уязвимостта на водосбора. При р. Гюрля, въпреки сравнително ниския WEI, ниската обезпеченост на напояването също повишава уязвимостта. Напояването по р. Драгановска преминава в категорията „ниска уязвимост“.
Промяна се очаква и при участъка „р. Тича – извор до с. Тича“. Според учените с намаляването на оттока екологичното водно количество ще бъде по-трудно осигурявано и е възможно участъкът да премине в следващия интервал на ниска уязвимост.
Това са моделни резултати за периода 2021–2050 г., а не измерване на реално настъпил недостиг. Те показват какво би могло да се случи при заложените от учените климатични условия.
Предупреждението на учените
В заключението си авторите припомнят предишни изследвания, според които водите на река Камчия се използват в изключително висока степен, а р. Тича като част от нея не прави изключение.
Изводът им е, че още при съществуващото водопотребление се наблюдава уязвимост на водите в региона, а при засушаване тази уязвимост ще нараства.
Затова учените препоръчват нови водоползватели да се включват много предпазливо, да се пести вода през сухите периоди и да се предприемат мерки за борба със засушаването и за опазване на водите.
Водата на „Тича“ има граници
На фона на това, че язовирът трябва едновременно да осигурява питейна вода за населението, вода за напояване, екологичен отток и други потребности, научният анализ поставя един важен въпрос:
Колко дълго един ограничен воден ресурс може да поема все повече потребности при климат, който според моделите носи по-малко валежи и по-малък отток?
Изследването е направено преди повече от десетилетие и представлява научен сценарий за периода 2021–2050 г., а не оценка на днешното състояние на язовира.
Какво показват по-новите оценки за „Тича“? Отговорът – в следващата част на „Тича е живот“. Само в ShumenOnline.bg.
Материалът „Тича е живот“ – мнението на учените: „Тича“ може да стане водно уязвим /част 2/ е публикуван за пръв път на ShumenOnline.bg.
„Тича е живот“ – мнението на учените: „Тича“ може да стане водно уязвим /част 2/ 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-08-13 15:16:46 Шумен Нови пазар Велики Преслав Каспичан Смядово Върбица Каолиново. Шумен, Шумен новини, новини Шумен, област Шумен, Шуменска област, кмет Шумен, община Шумен, Шумен днес, криминални новини Шумен, спорт Шумен, култура Шумен, събития Шумен, образование Шумен, болница Шумен, съд Шумен, полиция Шумен, катастрофа Шумен, трафик Шумен, индустриална зона Шумен, икономика Шумен, Мадарски конник, Шуменско плато, Паметник 1300 години България, Томбул джамия, Регионален исторически музей Шумен, Велики Преслав, Нови пазар, Каолиново, Смядово, Върбица. Белокопитово Благово Близнаци Борци Боян Браничево Бяла река Васил Друмев Веселиново Вехтово Висока поляна Войвода Габрица Градище Гусла Дибич Длъжко Дойранци Драгоево Друмево Енево Зайчино ореше Златар Змеево Ивански Избул Илия Блъсков Капитан Петко Каравелов Каспичан село Кладенец Климент Кочово Крива река Кюлевча Ловец Лятно Марково Мараш Миланово Мировци Могила Мокреш Моста Мътница Наум Новосел Новоселец Осеновец Памукчии Плиска Правенци Преселка Равно поле Риш Салманово Средковец Струйно Стан Студеница Суха река Тимарево Тодор Икономово Троица Тушовица Хан Крум Хитрино Черенча Черноглавци Янково Ясенково.
Гладни ли сте? Mr. PER е на път!
Скара на истински дървени въглища, прясно приготвена храна
и удобна онлайн поръчка в Бургас.
🔥 Mr. PER – Краснодар
Централен пазар „Краснодар“
ул. „Св. Климент Охридски“ № 49
Бургас
🔥 Mr. PER – Меден рудник
Третата спирка, блок 46
ж.к. Меден рудник
Бургас
MR. PER – СКАРА НА ДЪРВЕНИ ВЪГЛИЩА
Истински въглища. Истински вкус. В Бургас!









Leave a Comment