„Водата, която изчезва“ – част 1: Проблемът, за който институциите мълчаха 2026

Проблемът с основния изпускател на язовир „Тича“ не е новина за управляващите – нито за настоящите, нито за бившите. Както вече ShumenOnline.bg писа, за първи път в официален документ на Министерството на околната среда и водите ясно е посочено, че ограничението за обема на язовира е свързано с „компрометираното техническо състояние“ на съоръжението. А Георги Жеков влезе в историята като първият областен управител на Шумен, признал публично и без никакви притеснения, че главният изпускател на язовир „Тича“ е повреден. Проблемът, оказва се, датира още от 1976 година.

През годините и други съоръжения на язовира са се компрометирали, но за тях все още управляващите мълчат, а обществеността се опитва сама да отгатне какво се случва.

За състоянието на основния изпускател свидетелстват и констативните протоколи, които Басейнова дирекция „Черноморски район“ съставя всеки месец при проверките на язовира. Именно тези документи се оказаха важни за проследяването на водните количества, свързани с основния изпускател.

По Закона за достъп до обществена информация журналистът от ShumenOnline.bg Хрисимира Милкова изиска протоколите, а преглеждането и съпоставянето им отне месеци. Всеки възникнал въпрос доведе до нови запитвания до Басейнова дирекция и последвали отговори. Така постепенно един на пръв поглед обикновен набор от административни документи започна да показва много повече от отделни месечни отчети.

Анализът обхваща 72 констативни протокола за периода 2020–2025 година. Подредени хронологично, те дават възможност да се проследи как е отчитана водата в язовир „Тича“, какви количества са посочвани за различните нужди и как се е променял начинът на описване на водния баланс през годините.

Протоколите говорят

В документите от 2020 г. водният баланс е описан подробно за всичките 12 месеца. В тях не е записано само колко вода е използвана от язовира. Проследяват се отделните направления на водата – количествата за питейно-битово водоснабдяване, за напояване и за екологични нужди. Отделно са посочени загубите от изпарение и филтрация, както и завиреният обем и нивото на язовира. Описани са и измервателните устройства, чрез които се отчитат определени водни количества.

Така например в протокола за януари 2020 г. са отчетени 2 866 876 куб. м вода за питейно-битово водоснабдяване при разрешени по график 3,2 млн. куб. м. За екологични нужди и течове през ОИ са посочени 253 145 куб. м, а загубите от изпарение и филтрация са 164 212 куб. м. Общият разход за месеца е изчислен на 3 284 233 куб. м.

В документа има и ръкописни бележки, които допълват картината за екологичния отток и водните количества, преминаващи през ВЕЦ „Моста“.

През февруари подробната сметка продължава. От язовира са използвани 2 603 840 куб. м за питейно-битово водоснабдяване. В графата за разрешеното количество в протокола са изписани 3,2 млн. куб. м, като числото е оградено, а отстрани е нанесена ръкописна поправка 3 млн. куб. м. За екологични нужди и загуби от ОИ са отчетени 200 000 куб. м, за изпарение – 156 432 куб. м, а за филтрация – 38 831 куб. м. Общият разход е 2 999 103 куб. м.

И така – месец след месец.

Протоколите от 2020 г. позволяват да се проследи водата в различните й направления и да се види как отделните количества участват във водния баланс на язовира. В разглежданите протоколи тези количества все още не са обособени като самостоятелен ред в таблицата на водния баланс. В отделни документи обаче има ръкописни бележки, в които се срещат количества, свързани с ОИ и осигуряването на екологичния отток.

Още през 2020 г. в констативните протоколи се срещат количества, свързани с основния изпускател – в едни от тях те са описани като „за екологични нужди – течове през ОИ“, а в други като „пропуски от ОИ“.

Година по-късно картината вече е различна. В протоколите от 2021 г. водният баланс продължава да се проследява по основните направления – питейно-битово водоснабдяване, напояване и екологични нужди, както и загубите от изпарение и филтрация. Но в таблиците вече се появява и конкретен запис – „загуби от ОИ“. Изписани по този начин, за първи път загубите се появяват в протокола от август, като посочената стойност е 32 147 куб. м.

Проблемът с основния изпускател, както вече установихме, не е възникнал през последните години. Той е по-стар и от демокрацията в България. Затова въпросът не е само кога е повредено съоръжението, а и как тази повреда е намерила отражение в документите, с които държавата е контролирала водата в язовира.

Какво се случва с този запис през следващите години, защо се появяват различни количества и как те се вписват във водния баланс на „Тича“?

В следващата част на „Водата, която изчезва“ ще проследим как „загубите от основния изпускател“ се превръщат от новопоявил се запис в повтарящ се елемент в отчетите за водата в язовир „Тича“.

Защото понякога именно един ред в един административен протокол може да се окаже следата, която води към много по-големия въпрос: къде отива водата, която по един или друг начин излиза от язовира?

Подкрепете свободния глас на журналистиката

Това е нашият опит да създаваме стойностна, независима и безпристрастна журналистика, подкрепяна от вас – нашите читатели.

Ако искате да бъдете част от това усилие и да помогнете на ShumenOnline.bg да продължи да работи независимо, можете да ни подкрепите:

IBAN: BG88UNCR70001523464481
Получател: „Шумен онлайн“ ЕООД
Основание: Дарение

Вашата подкрепа ни помага да продължим да задаваме неудобните въпроси, да проверяваме фактите и да създаваме независима журналистика.