На 28 февруари 2026 г. САЩ и Израел започнаха съвместна военна операция срещу Иран. Убит беше върховният лидер Али Хаменей. Проливът Ормуз — артерията, през която минава една пета от световния петролен износ — беше затворен от иранската Революционна гвардия. Светът се разтресе. Но Азия — и Близкият изток като неделима част от нея — го усети не като новина, а като земетресение под краката.
Ал Джазира и Персийският залив: войната на прага
За арабските медии това не е отдалечен конфликт — той избухна буквално над главите им. «Залив означава просперитет, развитие, сигурност и диалог. Ние не търсим война. Не искаме да бъдем въвлечени в нея заради идеологията на Нетаняху и идеологията на Иран» — така резюмира настроението в региона един от анализаторите, цитиран от Ал Джазира. Но въпреки тази воля за неутралитет, иранските ракети не питаха за разрешение. Те удариха Дубай, Манама, Доха и Кувейт.
«За хората и политическите лидери тук да видят Манама, Доха и Дубай бомбардирани е толкова странно и немислимо, колкото за американците би бил удар срещу Шарлът, Сиатъл или Маями», каза пред Ал Джазира Моника Маркс, професор по близкоизточна политика в Нюйоркския университет в Абу Даби. Заливните държави са знаели, добавя тя, че притисната в ъгъла, Иранската теокрация ще избере да вземе съседите си за заложници.
Ал Джазира — катарска медия, чиято база беше пряко застрашена — отразяваше събитията с нескрита тревога, но и с нескрито съчувствие към иранските жертви. Тонът ѝ се различаваше осезаемо от западните медии: акцентът падаше върху цивилните загуби в Иран, върху ударените болници и училища, върху въпроса за легитимността на операцията.
Иран: медиите замълчаха
Сред всички азиатски гласове, коментиращи войната, един отсъства — този на самия Иран. И мълчанието му е може би най-красноречивото свидетелство.
Иранският интернет беше сред първите жертви на операцията. Режимът е прибягвал до пълно изключване на мрежата и преди — при протестите от 2019 и 2022 г. — но сега мащабът е различен. Ударите по държавното радио и телевизия заглушиха официалния глас на Техеран. Разрушената командна инфраструктура и хаосът след смъртта на Хаменей довършиха останалото.
Това, което достига навън, идва на капки: видеа от мобилни телефони, публикувани преди сигналът да е прекъснат, съобщения на иранци в чужбина, откъслечни репортажи на чуждестранни кореспонденти. Страна с 90 милиона души водеше война — и светът я гледаше почти на сляпо.
За един режим, който десетилетия наред е използвал медиите като оръжие, загубата на собствения си глас в най-критичния момент е исторична ирония. А за останалата Азия — допълнително напомняне, че в тази война правилата на познатия свят вече не важат.
Китай: думи срещу интереси
Пекин реагира бързо и на висок глас. Говорителката на Министерството на външните работи Мао Нин нарече атаката «грубо нарушение на суверенитета на Иран» и поиска незабавно спиране на военните действия. Китайският външен министър обяви, че Пекин «подкрепя Иран в защитата на неговата суверенност и сигурност».
Зад тази реторика обаче стоят съвсем конкретни тревоги. Около една трета от световния морски износ на суров петрол минава през Ормузкия проток, като по-голямата част е предназначена за Китай, Индия, Япония и Южна Корея. Китай е и основен купувач на иранския петрол на намалени цени. Блокадата на пролива го боли директно в джоба.
В аналитичните среди на Запад много се учудиха, че Пекин не се втурна да спасява своя стратегически партньор. Бившият американски посланик в Китай Никълъс Бърнс го формулира рязко:
«Китай се оказа безполезен приятел за своите авторитарни съюзници.»
Това учудване обаче издава непознаване на китайската стратегическа логика: Пекин никога не е поемал обвързващи задължения за сигурност към трети страни.
Япония и Южна Корея: тихата паника
Токио реагира с характерната си сдържаност — и с практичност. Японското правителство препоръча на корабите да избягват Персийския залив. Причината е проста: Япония внася 72% от петрола си през Ормузкия проток — повече от всяка друга голяма икономика.
Южна Корея, чиято зависимост е 65%, наблюдаваше с нескрита тревога. Сеулските медии съобщиха нещо смущаващо: само 48 часа след началото на конфликта САЩ вече изпитват недостиг на системи за противовъздушна отбрана и обмислят евакуация на свои THAAD и Patriot системи от региона. За Южна Корея, която разчита на американски противоракетен щит срещу Пхенян, това е новина с далеч по-голямо значение, отколкото изглежда.
Индия и Пакистан: два различни дипломатически затруднения
Индия избра внимателна неутралност. Министерството на външните работи заяви, че страната е «дълбоко обезпокоена» и призова за въздържаност и диалог. Нова Делхи едва ли ще осъди публично американско-израелската операция — главно поради задълбочаващите се връзки с Израел, който се е превърнал в нарастващ доставчик на оръжие. Но мълчанието има цена: Индия рискува да подкопае усилията си да се позиционира като защитник на глобалния Юг.
Пакистан реагира по-категорично. Министър-председателят Шехбаз Шариф осъди «в най-силни изрази» израелската атака срещу Иран — без да спомене САЩ. Пропускът е красноречив. Войната в Иран е лоша новина за Пакистан, който внася по-голямата част от петрола и газа си от Близкия изток и има над пет милиона свои граждани, живеещи в страните от Персийския залив. Към това се добавя заплахата от бежанска вълна от Иран и нестабилност в граничната провинция Белуджистан.
Турция: посредникът в капана
Анкара се озова в особено деликатна позиция. Турските дипломатически източници вече заявиха, че страната не застава на нито една страна. Външният министър Хакан Фидан ръководи «дипломатически усилия» за постигане на примирие и предотвратяване на пълен разпад на иранската държава.
Но неутралитетът е скъп. Турция вече се бори с висока инфлация — около 31% в началото на 2026 г. Регионалната война обичайно повишава световните цени на петрола, а като вносител на енергия, Турция рискува разширяване на дефицита по текущата сметка и допълнителен натиск върху лирата. Освен това Анкара се страхува от нещо по-дълбоко: масова миграционна вълна от Иран към турската граница, в страна, която вече приютява над 3,5 милиона сирийски бежанци.
Югоизточна Азия: тревога с нюанси
В Югоизточна Азия повечето правителства публично изразиха безпокойство и призоваха за въздържаност и връщане към дипломацията. Най-категорична беше Малайзия — мюсюлманска страна с дългогодишни приятелски отношения с Иран и последователен критик на Израел.
Индонезия — най-населената мюсюлманска страна в света — не можа да остане безразлична. Снимки на заседнали пътници на летището в Бали, чакащи отменени полети за Дубай и Доха, обиколиха местните медии. Войната в Близкия изток беше вече не абстракция, а прекъснат полет.
Аортата на световната икономика
Всички тези реакции имат един общ знаменател: Ормузкият проток. Анализаторът Стивън Инс го формулира точно:
«Това не е малозначим канал. Това е аортата на световната енергийна система.»
Азиатските икономики с висок доход внасят повече от 80% от енергията, която потребяват:
- Япония — 72% от петрола през Ормуз
- Южна Корея — 65%
- Китай и Индия — по около 50%
- Хонконг, Сингапур, Тайван — над 80% от цялото енергийно потребление
Когато тази артерия е застрашена, Азия усеща болката много по-остро от Европа и несравнимо повече от Америка, която внася едва 2% от петрола си оттам.
Войната в Иран не е само близкоизточен конфликт. За Азия — от Доха до Токио, от Анкара до Джакарта — тя е събитие, което пренарежда сигурността, енергетиката и дипломацията едновременно. И никой в региона не знае как ще свърши.
The post Войната в Иран през азиатските очи first appeared on Udigest Шумен.
Войната в Иран през азиатските очи 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-03-03 11:12:55 Шумен, Шумен новини, новини Шумен, област Шумен, Шуменска област, кмет Шумен, община Шумен, Шумен днес, криминални новини Шумен, спорт Шумен, култура Шумен, събития Шумен, образование Шумен, болница Шумен, съд Шумен, полиция Шумен, катастрофа Шумен, трафик Шумен, индустриална зона Шумен, икономика Шумен, Мадарски конник, Шуменско плато, Паметник 1300 години България, Томбул джамия, Регионален исторически музей Шумен, Велики Преслав, Нови пазар, Каолиново, Смядово, Върбица. Шумен Нови пазар Велики Преслав Каспичан Смядово Върбица Каолиново. Белокопитово Благово Близнаци Борци Боян Браничево Бяла река Васил Друмев Веселиново Вехтово Висока поляна Войвода Габрица Градище Гусла Дибич Длъжко Дойранци Драгоево Друмево Енево Зайчино ореше Златар Змеево Ивански Избул Илия Блъсков Капитан Петко Каравелов Каспичан село Кладенец Климент Кочово Крива река Кюлевча Ловец Лятно Марково Мараш Миланово Мировци Могила Мокреш Моста Мътница Наум Новосел Новоселец Осеновец Памукчии Плиска Правенци Преселка Равно поле Риш Салманово Средковец Струйно Стан Студеница Суха река Тимарево Тодор Икономово Троица Тушовица Хан Крум Хитрино Черенча Черноглавци Янково Ясенково.