Йемен: забравената война, която отново заплашва Близкия изток 2026

Обзор към 24 октомври 2026 г.

През октомври 2026 г. конфликтът в Йемен навлезе в нова опасна фаза. Примирието, което от 2022 г. насам ограничаваше мащабните бойни действия, на практика е разрушено. Сраженията обхващат няколко фронта, а ударите вече засягат и гражданската инфраструктура на Саудитска Арабия.

На 23 октомври правителствените сили на Йемен предприеха операции срещу складове за снабдяване на хусите в районите на Ал Джауф и Таиз. Същия ден саудитската противовъздушна отбрана прехвана балистична ракета, насочена към столицата Рияд.

Два дни по-рано, на 21 октомври, хусите атакуваха международното летище „Крал Фахд“ край Дамам. Според съобщенията загинаха двама души, а осем бяха ранени. Регистрирани бяха и нови атаки с безпилотни апарати срещу саудитски цели.

На 20 октомври Великобритания обяви, че ще разположи изтребители в Саудитска Арабия за защита на въздушното ѝ пространство. Така конфликтът придоби още по-ясно международно измерение.

Тези събития последваха голямото настъпление на хусите през септември, когато те овладяха значителни участъци от западното крайбрежие на Йемен и достигнаха стратегически позиции около протока Баб ел Мандеб. Правителствените сили впоследствие започнаха контранастъпление.

Специалният пратеник на ООН за Йемен Ханс Грундберг предупреди през октомври Съвета за сигурност, че страната отново е изпаднала в пълномащабна война. Според него бойните действия се разпространяват в провинциите Таиз, Лахдж, Мариб, Ал Джауф и Хаджа.

Откъде започна конфликтът

За да се разбере днешната война, трябва да се върнем към обединението на Йемен през 1990 г.

Дотогава съществуват две отделни държави: Северен Йемен, с център Сана, и Южен Йемен, със столица Аден. Северът е по-традиционен и племенно организиран, докато Югът в продължение на десетилетия се управлява от марксистки режим, поддържащ тесни отношения със Съветския съюз.

След обединението президент става Али Абдула Салех, който преди това управлява Северен Йемен. Новата държава обаче не успява да преодолее историческите, политическите и икономическите противоречия между двете си части.

През 1994 г. избухва гражданска война, след като южните сили правят опит да възстановят независимостта си. Северът побеждава, но недоволството в южните провинции остава.

Междувременно в северната област Саада се заражда движението, което по-късно ще стане известно като хусите.

Кои са хусите

Хусите, официално наричащи себе си „Ансар Аллах“ („Поддръжници на Бога“), произлизат от религиозно-политическо движение сред зейдитските шиити в Северен Йемен.

Зейдизмът е направление на шиитския ислям, което исторически се различава съществено от дванадесетническия шиизъм, господстващ в Иран. Зейдитски имами управляват части от Йемен в продължение на векове, чак до революцията през 1962 г.

Движението възниква като реакция срещу засилващото се влияние на саудитския салафизъм, корупцията на централната власт и политическата маргинализация на северните райони.

Негов духовен и политически вдъхновител е Хусейн Бадредин ал Хуси, от чието фамилно име идва популярното название на организацията. Той загива през 2004 г. при сблъсъци с правителствените сили.

След смъртта му движението постепенно се превръща във военна организация, способна да контролира територии, да мобилизира население и да води продължителна война.

Днешният му лидер е Абдул Малик ал Хуси.

Идеологията на организацията съчетава зейдитски религиозни традиции, йеменски национализъм, антиамериканизъм и открита враждебност към Израел. Нейният политически лозунг включва призиви срещу САЩ и Израел, което я сближава с идеологическата реторика на иранската Ислямска революция.

Въпреки това хусите не са просто иранско подразделение. Те имат собствени местни корени, политически интереси и обществена база. Иран обаче постепенно се превръща в техен най-важен външен военен и политически партньор.

Арабската пролет и превземането на Сана

През 2011 г. вълната на Арабската пролет достига и Йемен. Масовите протести срещу президента Али Абдула Салех водят до политическа криза и през 2012 г. той отстъпва властта на своя заместник Абд Рабу Мансур Хади.

Преходът обаче не решава основните проблеми. Държавните институции остават слаби, армията е разделена между съперничещи си групировки, а икономическото положение се влошава.

Хусите използват кризата и през септември 2014 г. превземат столицата Сана.

През следващите месеци те разширяват контрола си, а президентът Хади е принуден да напусне столицата. През март 2015 г. хусите настъпват към южния пристанищен град Аден.

Тогава в конфликта се намесва Саудитска Арабия.

Саудитската интервенция и регионалната война

На 26 март 2015 г. Саудитска Арабия оглавява международна арабска коалиция, която започва въздушна военна операция срещу хусите.

Официалната цел е възстановяване на международно признатото йеменско правителство.

За Рияд обаче съществува и по-широк стратегически проблем. Саудитска Арабия не желае на южната ѝ граница да се утвърди въоръжено движение, свързано с Иран.

Така йеменската гражданска война постепенно се превръща и в поле на съперничество между двете регионални сили.

Саудитската коалиция разполага с авиационно и технологично превъзходство, но не успява да разгроми хусите. Последните запазват контрола върху Сана и голяма част от гъсто населените северозападни райони.

С течение на времето хусите развиват и значителни ракетни и безпилотни способности, като атакуват военни, инфраструктурни и енергийни обекти на саудитска територия.

Войната причинява огромни разрушения. Въздушните удари на коалицията, обстрелите, мините, блокадите и ограниченията върху доставките нанасят тежки поражения на цивилното население.

През 2022 г. с посредничеството на ООН е постигнато примирие. Макар формално да изтича през октомври същата година, то води до продължително намаляване на бойните действия.

Това създава надежди за политическо уреждане, които последвалите регионални конфликти постепенно подкопават.

Вторият фронт: сепаратизмът в Южен Йемен

Конфликтът не се изчерпва с противопоставянето между хусите и международно признатото правителство.

В южните провинции продължава да съществува силно движение за възстановяване на независим Южен Йемен.

Негов най-известен политически изразител е Южният преходен съвет, създаден през 2017 г. и дълго време подкрепян от Обединените арабски емирства.

Тук се появява допълнително противоречие. Саудитска Арабия подкрепя международно признатото правителство и формално защитава териториалната цялост на Йемен. ОАЕ обаче поддържат тесни отношения с южните сепаратисти, които се стремят към отделна държава.

През декември 2025 г. Южният преходен съвет разширява контрола си върху няколко югоизточни провинции и обявява намерение да организира референдум за независимост до 2028 г.

През януари 2026 г. обаче подкрепените от Саудитска Арабия правителствени сили предприемат контранастъпление. Южният преходен съвет губи голяма част от завоюваните позиции, неговите представители са отстранени от правителствените структури, а организацията фактически се разпада в предишния си вид. Част от привържениците ѝ оспорват това развитие и продължават политическата си дейност под ново име.

Тези събития показват, че дори евентуално споразумение между хусите и правителството няма автоматично да разреши въпроса за бъдещето на Южен Йемен.

Защо Иран подкрепя хусите

Иранското участие има както религиозно-идеологически, така и стратегически измерения.

Техеран разглежда хусите като част от по-широката мрежа от съюзнически организации, известна като „Оста на съпротивата“. В нея в различни периоди участват ливанската „Хизбула“, палестински въоръжени организации и шиитски формирования в Ирак.

За Иран съюзът с хусите предлага няколко предимства.

Първо, той позволява да се оказва натиск върху Саудитска Арабия по нейната южна граница.

Второ, дава възможност за въздействие върху морските комуникации в Червено море.

Трето, осигурява допълнителен фронт в регионалното противопоставяне със САЩ и Израел.

Според информация на Reuters от 10 септември 2026 г., основана на йеменски, ирански и регионални източници, настъплението на хусите по крайбрежието на Червено море е било подпомогнато с въоръжение и оперативни съвети от иранския Корпус на гвардейците на Ислямската революция.

Това е съществено развитие. То показва, че връзката между Техеран и хусите не се ограничава до политическа подкрепа и доставки на оръжие, а според цитираните източници включва и участие във военното планиране.

В същото време иранското правителство официално настоява, че конфликтът трябва да бъде разрешен чрез преговори.

Червено море: как една местна война застрашава световната търговия

Този тесен морски проход свързва Червено море с Аденския залив и Индийския океан.

През него преминават корабите, които използват Суецкия канал за търговия между Европа и Азия.

Затова всяка заплаха срещу корабоплаването край Йемен има последствия далеч извън Арабския полуостров.

След началото на войната в Газа през октомври 2023 г. хусите започват да атакуват търговски кораби в Червено море. Те представят действията си като подкрепа за палестинците и натиск върху Израел и неговите съюзници.

На практика атаките засягат международното корабоплаване, включително плавателни съдове, чиято връзка с Израел е спорна или непряка.

САЩ и Великобритания предприемат военни операции срещу позиции на хусите, но не успяват да отстранят трайно заплахата.

През 2026 г. значението на Баб ел Мандеб допълнително нараства заради войната между САЩ, Израел и Иран, започнала на 28 февруари, и нарушенията на корабоплаването през Ормузкия проток.

Така два от най-важните морски проходи за международната енергийна търговия се оказват засегнати от взаимносвързани конфликти.

През септември хусите постигат значителни териториални успехи по западното крайбрежие на Йемен. Особено важни са районите около Моха и Баб ел Мандеб.

През октомври правителствените сили предприемат контранастъпление, като съобщават за възстановен контрол върху части от района. Положението остава променливо.

Значението на тези сражения е очевидно: контролът върху крайбрежните позиции дава възможност за наблюдение, заплаха и потенциално възпрепятстване на корабоплаването.

Дори без пълно физическо затваряне на протока ракетните атаки и нападенията с дронове могат да доведат до повишаване на застрахователните премии, пренасочване на кораби и поскъпване на транспорта.

Съединените щати и дипломатическите опити

Вашингтон разглежда хусите едновременно като заплаха за регионалните си съюзници и като фактор, способен да нарушава международната морска търговия.

Американската политика обаче съчетава военен натиск с периодични дипломатически контакти.

През септември Reuters съобщи за среща между американски представители и делегация на хусите в Оман. Според публикацията разговорите са се състояли в американското посолство в Маскат с посредничеството на оманските власти.

Оман от години изпълнява важна посредническа функция между различните страни в йеменския конфликт.

Самото провеждане на подобни разговори показва, че дори при сериозна военна ескалация дипломатическите канали не са напълно прекъснати.

Паралелно с това американската администрация продължава да подкрепя сигурността на Саудитска Арабия. На 21 октомври Държавният департамент разпореди на част от служителите на американското посолство в Рияд и техните семейства да напуснат страната поради опасения от по-нататъшно разрастване на военните действия.

Хуманитарната катастрофа: Таиз се превръща в символ на новата война

Още преди последната ескалация Йемен беше сред държавите с най-сериозна продоволствена несигурност в света. Годините на война са разрушили голяма част от инфраструктурата, здравеопазването и икономиката.

През октомври 2026 г. най-тревожната ситуация е в Таиз – един от най-големите градове в страната.

Хусите са обкръжили значителна част от града, докато правителствените сили продължават да контролират централните му райони.

Затварянето на пътищата затруднява доставките на храни, гориво и медикаменти.

На 20 октомври хуманитарният координатор на ООН за Йемен Лоран Букера предупреди, че здравната система в Таиз е пред колапс. Недостигът на гориво застрашава работата на болниците и снабдяването с медицински кислород. Производството на вода в града е намаляло наполовина, а цените на наличните храни и горива са се увеличили повече от два пъти.

На 23 октомври ООН отново предупреди за бързо задълбочаваща се хуманитарна криза.

Според данните, оповестени от ООН на 22 октомври, от август насам близо 260 000 души са били принудени да напуснат домовете си. Службата на ООН по правата на човека е потвърдила 251 цивилни жертви на бойните действия – 57 убити и 194 ранени. Половината от загиналите са деца.

На 20 октомври ракетен удар срещу жилищен район в Таиз уби две момичета и рани още шестима души според местните власти.

Същевременно броят на загиналите при удар на хусите срещу правителствен военен лагер в провинция Шабуа достигна 73 души.

На 24 октомври Associated Press съобщи, че повече от един милион жители на Таиз изпитват остър недостиг на питейна вода. Прекъснатият достъп до кладенци, ограниченията върху доставките и липсата на гориво за водоснабдителната инфраструктура създават допълнителен риск от разпространение на холера и други заболявания.

Това са само последиците от новата ескалация. Общите човешки и икономически загуби от продължаващия повече от десетилетие конфликт са многократно по-големи.

Какво искат воюващите страни

В основата на конфликта стоят няколко различни политически проекта.

Хусите се стремят да запазят властта си в северните райони, да получат международно признание като основен политически фактор и да наложат условия за достъпа до пристанищата, летищата и икономическите ресурси.

Международно признатото правителство, ръководено от Президентския ръководен съвет начело с Рашад ал Алими, се стреми да възстанови държавния контрол върху териториите, управлявани от хусите, и да запази единството на страната.

Саудитска Арабия настоява за сигурност по южната си граница и за прекратяване на ракетните и безпилотните нападения срещу своята територия.

Иран има интерес да запази влиянието си в Йемен и възможността да оказва стратегически натиск върху регионалните си противници.

Южните сепаратисти продължават да поставят въпроса за самостоятелното политическо бъдеще на бившия Южен Йемен.

Разминаването между тези цели обяснява защо многобройните преговори досега не са довели до трайно политическо решение.

Възможен ли е мирът

ООН продължава да настоява за политически процес, който да включва прекратяване на огъня, мерки за икономическа стабилизация и преговори за бъдещото устройство на страната.

Ханс Грундберг подчертава, че военните успехи не могат да заменят необходимостта от политическо споразумение.

Преговорите обаче са затруднени от няколко обстоятелства.

Първото е териториалният контрол. Нито една от основните воюващи страни не желае да се откаже от позиции, които смята за жизненоважни.

Второто е регионалното противопоставяне. Докато отношенията между Иран, Саудитска Арабия, Израел и САЩ остават конфликтни, йеменските участници ще бъдат повлияни от по-широките военни и дипломатически процеси.

Третото е проблемът за държавното устройство. Дори ако се постигне споразумение за прекратяване на сраженията, ще трябва да се реши дали Йемен ще остане централизирана държава, ще премине към федерален модел, или отново ще се раздели на северна и южна част.

Четвъртото е възстановяването на икономиката. Без функциониращи институции, редовни държавни приходи и достъп до международна помощ политическата стабилизация трудно би могла да бъде устойчива.

Йемен като огледало на близкоизточните противоречия

Конфликтът в Йемен показва как една вътрешна политическа криза може да се превърне в продължителна регионална война.

Първоначалните причини са местни: неуспешно държавно обединение, племенни противоречия, религиозни различия, икономическа изостаналост и борба за политическо представителство.

Постепенно към тях се прибавят съперничеството между Саудитска Арабия и Иран, борбата за влияние в Арабския полуостров, конфликтът между Израел и подкрепяните от Техеран организации и проблемът за сигурността на международните морски пътища.

Събитията през септември и октомври 2026 г. показват, че войната вече не може да се разглежда като сравнително изолиран конфликт.

Настъплението на хусите към Баб ел Мандеб, ударите срещу саудитски летища, британската военна подкрепа за Рияд и новите сражения около Таиз превръщат Йемен в една от важните точки на напрежение в Близкия изток.

В същото време най-тежкият проблем остава вътрешен. Милиони йеменци живеят в условията на разрушена икономика, недостиг на основни стоки и практически непрекъсната несигурност.

Дори евентуално затихване на регионалното противопоставяне няма само по себе си да разреши йеменския конфликт. За това ще бъде необходимо споразумение между самите йеменски политически и военни сили относно властта, територията и бъдещето на държавата.

Източници

• ООН, специален пратеник за Йемен – октомврийски доклад на Ханс Грундберг пред Съвета за сигурност.

• ООН, 23 октомври 2026 г. – предупреждение за хуманитарната криза в Таиз.

• ООН, 20 октомври 2026 г. – изявление на хуманитарния координатор Лоран Букера.

• Reuters, 10 и 21 септември 2026 г. – иранската подкрепа за настъплението на хусите и сраженията по западното крайбрежие.

• Associated Press, 20 и 24 октомври 2026 г. – британската военна подкрепа за Саудитска Арабия и кризата с питейната вода в Таиз.

• Библиотека на Камарата на общините, 5 октомври 2026 г. – обзор на войната и промените в Южен Йемен.

• Council on Foreign Relations, октомври 2026 г. – история и актуално развитие на конфликта.

• Al Jazeera, 22 октомври 2026 г. – сраженията в Таиз и данните за разселените.

   

U-DIGEST

The post Йемен: забравената война, която отново заплашва Близкия изток first appeared on Udigest София.

Йемен: забравената война, която отново заплашва Близкия изток 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-10-24 08:11:05

София новини, новини София, Столична община, кмет София, общински съвет София, катастрофа София, трафик София, метро София, градски транспорт София, ремонти София, криминални новини София, политика София, квартали София, времето София, събития София, култура София, протести София, съд София, полиция София, пожар София, образование София, здравеопазване София, имоти София, бизнес София, инвестиции София, инфраструктура София, строителство София, спорт София, училища София, болници София. Банишора Белите брези Белите брези запад Бенковски Борово Ботунец Бояна Бъкстон Бъкстон център Васил Левски Витоша Военна рампа Враждебна Връбница Гевгелийски Гео Милев Горна баня Горубляне Гоце Делчев Градина Дианабад Драгалевци Дружба 1 Дружба 2 Дървеница Западен парк Захарна фабрика Зона Б-5 Зона Б-18 Зона Б-19 Зона Б-20 Зона Б-21 Зона Б-22 Иван Вазов Изгрев Изток Илинден Илиянци Карпузица Княжево Красна поляна Красна поляна 1 Красна поляна 2 Красна поляна 3 Красно село Кремиковци Кръстова вада Лагера Левски В Левски Г Летище София Лозенец Люлин 1 Люлин 2 Люлин 3 Люлин 4 Люлин 5 Люлин 6 Люлин 7 Люлин 8 Люлин 9 Люлин 10 Люлин център Малинова долина Манастирски ливади Изток Манастирски ливади Запад Младост 1 Младост 1А Младост 2 Младост 3 Младост 4 Модерно предградие Мотописта Мусагеница Надежда 1 Надежда 2 Надежда 3 Надежда 4 Надежда 5 Надежда 6 НПЗ Изток НПЗ Средец НПЗ Хаджи Димитър Обеля Обеля 1 Обеля 2 Оборище Овча купел Овча купел 1 Овча купел 2 Орландовци Павлово ПЗ Илиянци ПЗ Хладилника Подуяне Полигона Разсадника Република Редута Света Троица Свобода Сердика Симеоново Ситняково Славия Слатина Стрелбище Студентски град Сухата река Суходол Толстой Триъгълника Факултета Филиповци Хаджи Димитър Хиподрума Хладилника Христо Ботев Център Челопечене Яворов. Бусманци Владая Волуяк Герман Горни Богров Доброславци Долни Богров Казичене Клисура Кокаляне Кубратово Лозен Мало Бучино Мировяне Негован Панчарево Плана Подгумер Световрачене Чепинци Яна.

БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2026 2026-10-24 08:11:05