Възходът на Митьо Очите част 5 БОМБАТА В НЕСЕБЪР

В НЯКОЛКО ЧАСТИ ЩЕ ВИ РАЗКАЖЕМ ЗА ВЪЗХОДЪТ НА МИТЬО ОЧИТЕ И СЪЗДАВАНЕТО НА МОНОПОЛ ОТ НЕСЕБЪРСКО-АХЕЛОЙСКАТА БРИГАДА В СЛЪЧЕВ БРЯГ И ОТ ПОМОРИЙСКОТО КРИЛО В БУРГАС ПРЕЗ ДАЛЕЧНАТА ВЕЧЕ 2000-2001 г.
ЧАСТ 5 :
ПЪРВО ОПОМНЯНЕ .
БОМБАТА В НЕСЕБЪР И СМЪРТТА НА ЖЕНА МУ, БРАТ И И ОХРАНИТЕЛЯТ МУ:На 9 ноември 2001 г., в 17.19 ч. адски взрив разтърсва Несебър. Пред дома на небезизвестния бизнесмен Димитър Желязков, по-известен като Митьо Очите (на ул. Отец Паисий N33), избухва бомба-самоделка, поставена в багажника на лек автомобил Жигули. На място загиват съпругата на Митьо Очите – 31-годишната Таня Желязкова, 24-годишният й брат Славчо Дерелиев и 30-годишният охранител Николай Бъчваров. Атентатът е насочен срещу Димитър Желязков, но съдбата му се усмихва и той оцелява за трети път. Според полицията и следствието в Бургас това е най-бруталният и най-кървавият атентат в региона през последните петнайсет години. Мотивът за покушението звучи познато – война за преразпределение на наркопазара.ДЕЙСТВАЩИТЕ ЛИЦА Обвинения по чл.116, ал.1 от Наказателния кодекс – опит за убийството на бизнесмена Димитър Желязков и убийството на повече от едно лице и по чл.339, ал.1 от НК (за притежание, държане и употреба на взривно вещество), както и по чл.129, ал.1 от НК (за причиняване на средна телесна повреда) са повдигнати срещу четири лица – Стоян Димитров, Николай Димов, Кероп Погосян и Иван Рибов.

Възходът на Митьо Очите част 1 Обстановката

Съдебният процес срещу тях трябва да започне на 8 март 2004 г. в Бургаския окръжен съд и да завърши на 19 март. – Стоян Димитров (Толупа) е 29-годишен, роден е в Бургас и живее в ж. к. Меден рудник. За първи път е регистриран в полицията през 1996 г., но досега не е осъждан. От 1997 г. е сред най-доверените лица на Георги Сивков, който по онова време е основен играч на регионалния наркопазар. На 29 октомври 2000 г. обаче Георги Сивков е разстрелян с автомат пред бургаския бар Жега. Според полицейски източници, екзекуцията на Сивков е поръчана от основния му конкурент Димитър Желязков (Митьо Очите). – Кероп Погосян – 38-годишен, роден в Бургас, живеещ в ж. к. Славейков, неосъждан. В досието си има образувано следствено дело по чл.214 от Наказателния кодекс (за рекет), което е прекратено поради липса на доказателства. В неофициалната му биография фигурират няколко опита за саморазправа, два-три неуспешни бомбени атентата, но нито един от случаите не завършва с присъда. Кероп се запознава с Иван Рибов в Поморие и в знак на вечна дружба Рибов му подарява лек автомобил БМВ.- Иван Рибов – 24-годишен, роден и живеещ в Поморие. Неосъждан, без криминално досие, няма постоянна работа или бизнес. През лятото си вади хляба като охрана по дискотеките в Равда. Освен Кероп, той не познава останалите участници в заверата. В хода на предварителното производство е доказано, че именно той е задействал бомбата.- Николай Димов – 44-годишен, роден и живеещ в Ямбол. Криминално проявен, осъждан е за извършени престъпления от общ характер. Според полицията, следствието и прокуратурата Димов е добър приятен на Толупа, но не се е запознавал никога с Погосян и Рибов.В НАЧАЛОТО БЕ ДРОГАТА.Наркобизнесът по Югоизточното Черноморие до края на 1999 г. е относително спокоен. По онова време той се контролира в Бургас от Георги Сивков, който работи за бившата СИК. По същото време Димитър Желязков (Митьо Очите) държи несебърско-поморийския пазар на дрога от името на ВИС, но основният му бизнес е търговия с крадени коли, които или продава, или връща срещу откуп. През този период Стоян Димитров-Толупа бръмчи в обкръжението на Георги Сивков и в качеството си на сикаджия мрази висаджията Митьо Очите. Отношенията между двамата се влошили още повече през лятото на 2000 г., когато групировката на Сивков влязла в открита война с несебърско-поморийската мафия на Желязков. Според обвинителния акт по делото, именно тогава Толупа за пръв път се замислил по въпроса за елиминирането на Митьо Очите и в края на туристическия сезон’2000 идеята му започнала да придобива плът и кръв.

Възходът на Митьо Очите част 2 Убийството на Венелин Москов

Получил благословията на боса си, през есента на 2000 г. Стоян Димитров-Толупа посетил в затвора свой ортак, прибран зад решетките за кражби. В обвинителния акт по делото не се казва кой е затворът и как се казва ортакът, но в случая това не е толкова важно. Причината е, че пандизчията Радослав категорично отказал да поеме мократа поръчка и… предал вестта , че го поръчват право на Митьо Очите. Броени дни по-късно, на 29 октомври, Георги Сивков е разстрелян пред бургаския бар Жега с автомат. Предполагаем стрелец е Йордан Дросев – Черния, но така и недоказан остана този слух. От местопрестъплението са събрани над 30 гилзи от Калашников, а килърите и до днес не са разкрити. В Бургас и региона плъзнал слуха, че атентатът е организиран от Очите, но никой нищо не успя да докаже. През пролетта на 2001 г. Стоян Димитров организирал нов опит за убийството на Митьо Очите. Този път целта била не само възстановяване на бизнес позициите, а и мъст за смъртта на Сивков. В заговора се включили Кероп Погосян, който финансирал мероприятието, и Николай Димов, който трябвало да осигури оръжието. Участието на Николай Димов в заговора е мотивирано в обвинителния акт по следния начин. Димов не е могъл да понася Желязков по две причини: несебърецът не само е стъпил здраво на ямболския наркопазар, ами е бил в дъното на неуспешния опит за убийството на Димов, извършен на 1 май 2001 година.

Възходът на Митьо Очите част 3 УБИЙСТВОТО НА ГЕОРГИ СИВКОВ 29.10.2000г.

Тъй като в подземния свят почти нищо не остава скрито, през юни 2001 г. Димитър Желязков приклещил натясно единия от пишман убийците си – Страхил Капелов, който веднага прехвърлил цялата отговорност за неосъществените атентати върху Стоян Димитров-Толупа. Няколко дни по-късно Погосян потвърдил самопризнанието си и пред Янко Гюров, който, според директора на РДВР-Бургас ген. Красимир Петров, бил началник на Димитър Желязков. По същото това време Стоян Димитров-Толупа вече бил излязъл в нелегалност и от съображения за сигурност не карал дори личния си автомобил. Заедно с приятеля си Петко Петров, когото ползвал като шофьор, Толупа често пътувал до Русе.Там живеел друг негов доверен човек – Иво Филипов, и пред него Димитров неведнъж е споделял, че докато Митьо Очите е жив, няма да го остави на мира. ФАТАЛНИЯТ ТРЕТИ ОПИТВ началото на юни 2001 г. Толупа поискал Янко Гюров да му уреди среща с Димитър Желязков, на която двамата да изяснят отношенията си. Поканата обаче била отхвърлена и Толупа окончателно разбрал, че е прочетен вестник. Тогава той се свързал с другата потенциална мишена на несебърци – Кероп Погосян, и подготовката за третия атентат срещу Митьо Очите тръгнала. В края на месеца Стоян Димитров заминал зад граница, където останал чак до 10 октомври. Докато Толупа бил в чужбина, другият участник в заговора – Николай Димов, установил делови контакти с Христо Панчугов, собственик на автомивка в Казанлък. Срещу 450 марки той осигурил на Димов пистолет с изпилени серийни номера, който обаче се оказал дефектен (т.е. не можел да гърми). Втората заявка на Димов била доста по-разнообразна: той поискал от Панчугов да му осигури сериозно оръжие, без значение какво е то – ръчни гранати, гранатомет, далекобоен снайпер Драгунов или самоделно взривно устройство.

Възходът на Митьо Очите част 4 ИЗНАСИЛВАНИЯ НА ШАНАДЖИИТЕ

На 17 октомври, около 23 ч., Димов купил изделието (мощна бомба с дистанционно управление) за 600 марки, а на 22 октомври то било доставено в Бургас.В края на октомври Стоян Димитров-Толупа уведомил Петко Петров, че иска да си купи обикновена лека кола на старо – жигула или москвич, за да не се набива на очи. Опитите на Толупа и шофьора му да намерят соцвозило в Бургас се оказали неуспешни и затова в играта бил вкаран русенецът Иво Филипов. На 30 октомври 2001 г. вечерта Филипов пристигнал в Бургас заедно с двама свои приятели, единият от които имал за продан подходяща стара кола. Сделката обаче не станала и затова на 31 октомври Стоян Димитров, Иво Филипов и Петко Петров заминали за Русе, където преспали. По обяд на следващия ден те отишли на пазар в Шумен, но с изненада установили, че местната автоборса работи само през почивните дни. На 3 ноември (събота) най-после Толупа купил вехта червена жигула за 550 лв., която още същия ден била паркирана пред блока на Иван Рибов в Поморие. Според обвинителния акт по делото, най-същественият етап от заговора започнал на 6 ноември, когато в 16.30 ч. заговорниците паркирали червената жигула на 40 м от жилището на Димитър Желязков в Несебър (на ул. Отец Паисий № 33). Возилото останало там до 7 ч. на 7 ноември, когато отново било преместено – този път пред гаража на Митьо Очите. За последно атентаторите паркирали жигулата пред задния вход на кооперацията на 8 ноември вечерта. За зла участ съпругата на Желязков – Таня забелязала съмнителната кола веднага.

Възходът на Митьо Очите част 6 КОРОНЯСВАНЕТО НА ЗАМЕСТНИКА – ЯНКО ГЮРОВ

Тя повикала двама от бодигардовете на мъжа си, които избутали автомобила на около десетина метра от входа на кооперацията. Докато се суетели около колата, гардовете видели, че вратите са отключени, а багажникът дори се отворил самичък. Охранителите надникнали в него, но разхвърляните стари дрехи и картонената кутия не им направили никакво впечатление. Те решили, че жигулата е изоставена, свалили акумулатора и се прибрали обратно в охранявания от тях обект – жилището на Митьо Очите. На 9 ноември следобед Кероп Погосян пристигнал в Поморие и седнал в едно кафе. Към 17 ч. Иван Рибов също се появил в Несебър, дислоцирал се недалеч от къщата на Митьо Очите и позвънил на Кероп. Точно преди взрива между двамата са засечени три телефонни разговора. Жигулата с взрива била на същото място, където предната вечер я оставили бодигардовете на жертвата – на десет метра от жилището на Митьо Очите. По същото време Димитър Желязков се намирал в Бургас, но съпругата му не успяла да се свърже с него. Ето защо тя се обадила на брат си Славчо Дерелиев и го извикала да махне колата. Около 17 ч. той пристигнал заедно със свой приятел, но не успели да направят нищо, защото воланът на жигулата бил заключен. Тогава Дерелиев се обадил за помощ на Николай Бъчваров, който също дошъл веднага. Петнайсетина минути съпругата на Желязков, Николай Бъчваров, Славчо Дерелиев и неговият приятел Иван Илиев се суетили около жигулата, когато на някого му хрумнала идеята да поискат помощ от полицията. В момента, в който Бъчваров започнал да набира по мобилния си телефон номера на РПУ-Несебър обаче, взривното устройство избухнало. ИСКАМ ГИ МЪРТВИ!Според съдебно-техническата експертиза по делото, бомбата е гръмнала в 17.19 часа. На място загинали Николай Бъчваров, съпругата на Желязков Таня и брат й. Оцелял единствено Иван Илиев, който бил откаран в болницата с тежки наранявания, но без опасност за живота.По това време Кероп Погосян бил в Поморие, а Рибов го осведомявал по телефона за събитията. В хода на разследването е установено, че колата му е била паркирана в непосредствена близост до жигулата, а той е взривил бомбата от… страх – решил, че повиканите на помощ полицаи ще открият смъртоносната кутия в багажника и ще ги разкрият. На 10 ноември следобед Стоян Димитров и Петко Петров тръгнали за Русе, където се срещнали с Филипов. Русенецът поискал обяснение за случилото се в Несебър, като свързал информацията за взрива с червената шуменска жигула. Стоян Димитров не отрекъл, че атентата е негово дело, и уточнил, че Очите си го заслужава.

Защо всеки, който се ‘сдуши’ с БИВОЛЪ, после го гърмят ?

Посъветвал Филипов да унищожи дрехите, с които е бил облечен при покупката на колата, и да се скрие, след което с Петров тръгнали обратно към Бургас.На 11 ноември по обяд Погосян се свързал с Петров и си уговорили среща в бургаското кафе Резвая. Там Кероп се опитал да обясни какво се е случило в Несебър и защо Рибов е задействал преждевременно взривното устройство. На 12 ноември Петров съобщил по телефона на Толупа, че Митьо Очите ги искал мъртви и няколко часа по-късно двамата тръгнали за Русе с намерението да напуснат страната. На 13 ноември, в 11 ч., на ГКПП-Дунав мост, при опит да излезе от България като пешеходец, Стоян Димитров-Толупа е задържан. Седмица по-късно са арестувани и останалите трима атентатори.В хода на предварителното следствие и четиримата не признават вината си за извършеното престъпление. Докато Иван Рибов и Стоян Димитров отказват да дават каквито и да било показания, Николай Димов и Кероп Погосян категорично отричат участието си в тройното убийство. Според прокурора по делото за всички тях не са налице никакви смекчаващи вината обстоятелства и затова държавното обвинение ще се бори на процеса за максималното наказание по закон – доживотен затвор без право на замяна.Интересът към делото е огромен, защото това е първият публичен процес срещу мафиотска група в Бургас. Още повече че засегнатата страна е не кой да е, а един от големите в наркобизнеса – Митьо Очите. Интригата обаче се поддържа и от още един факт. Като свидетели по делото ще бъдат изслушани голяма част от кримилегендите на Бургас и, като нищо, на бял свят да изскочат доста любопитни подробности от бургаския ъндърграунд през последните пет-шест години.